Помощ! Взе ми детето...

Първо е трябвало да кажеш на вашите и да ги подготвиш да не му дават детето, но станалото станало. Утре е добре веднага при адвокат, отиди и в агенцията за закрила. Подай жалба и в полицията, че е взел детето и се е покрил някъде, ако трябва и за национално издирване да го обявят. Ако трябва и сега веднага отиди в полицията. Няма смисъл да чакаш той да ти даде детето или пък съда какво ще реши. Ако ти не реагираш може и да успее да го вземе. Не чакай нито ден.

Още ли не си отишла в полицията ??????

1. Oтиди в полицията
2.Наеми си адвокат !
Стискам палци!!

И какво ще направи полицията, бе, хора. Те нямат развод, няма присъждане на родителски тела, нищо. В момента ситуацията от гледна точка на полицията е обикновено семейство.
Единственото разумно поведение в момента според мен, е да се говори с бащата со кротце, со благо, да види дали там може нещо да се въздейства. Да разпитва къде е детето, кой го гледа, добре ли е, да настоява да го чуе и да го види ... ей в тази посока бих действала аз. Най-вече да се опита да разбере  къде е детето и да се помисли няма ли начин да си го вземе обратно.

Алексче, кураж! 

Дано вече си се свързала с адвокат, ако не се лъжа се пускат привременни мерки (докато мине делото и се присъдят правата) при кого да живее детето. Не се притеснявай, бъди силна, всичко ще бъде наред, просто не се бави с адвоката, за да не решат, че не се интересуваш от детето си!

От полицията в момента не очаквай съдействие - без значение дали имате брак или не, вие сте родители с еднакви права и точно колкото ти имаш право да задържиш детето, толкова има и той.
Свържи се с адвокат, колкото по-бързо, толкова по-добре. Той ще ти обясни за привременните мерки и предстоящето дело!

По време на нашите дела, тоест преди започването им, адвокатката ме посъветва в никакъв случай да не се поддавам на приказките "Пусни я сега при мен и ще си оттегля исковата молба", защото това значи, че детето може да бъде задържано и то съвсем законно до края на делото.

Опитай с разговор, нормален и възпитан, доколкото в момента ти е възможно. Друго не мисля, чо можеш да направиш.
Успех и бъди силна!

Точно защото родителите са с равни права, единият няма право да отказва достъпа на другия до детето. Консултирах се с трима различни адвокати в подобна ситуация - аз обаче се изнесох предварително, при заплахите да ми вземат детето, и веднага подадох молба за развод - за да мога да взема детето законно. И по съвет на адвокат оставих писмен подписан документ (писмо до мъжа си), в който пиша, че отивам с детето на почивка - точно за пред полицията, ако той подаде жалба срещу мен.
Доколкото знам, полицията и прокуратурата са длъжни да съдействат, особено ако майката не знае къде е детето и няма достъп до него - бащата няма право на това точно защото са женени и няма подадена молба за развод.
Alex4e, кураж и си търси правата  

Не знам дали ще действа полицията или не, но знам, че трябва по всевъзможни начини на да се опитваш да стигнеш до детето си и то със свидетели. Подай си жалба в полицията, в която напиши, че мъжа ти ти отказва информация къде държи детето, дори и да не направят нищо не могат да ти откажат да подадеш жалба, така ще имаш доказателство. Отиди със свидетели при родителите му, звъни му, искай си детето непрекъснато и незабавно заминавай при адвокат.

Ами то4но заради това ,заЩото те са с равни права,той не може да задьржи детето без нейно разреШение

Благодаря ви момичета, но проблема за сега се разреши. В 10 и нещо вчера звънна, че ще върне детето, защото тя трябвало да живее с мен и бил направил глупост...
Сега нямам идея какво да очаквам, но след като не сме подписали и детето живееше в моя дом нямам ли по-големи шансове да остане при мен макар и да сме с еднакви родителски права?
Изобщо не съм наясно с правната част на нещата, а все се надявам да се разберем нормално.. 

Алексче, много се радвам на това развитие на нещата 
Колкото до живеенето занапред - дали ще е с теб или с баща й - мисля, че той съвсем ясно е показал, че няма нерви да я гледа за повече от ден-два, така че мисля, че няма за какво да се тревжиш На приказки всички са велики, ама като се сетигне до реалната отговорност и ангажимент - опа, глупост направих

Похвала за таткото! Въпреки, че не съм очарована от факта, че е взел малката, по-важното е, че тя сега е с теб!
Най-добре ще бъде за всички ви, ако се разберете като възрастни - и най-вече в полза и името на детето. Важното е ти да му покажеш, че не би ограничила срещите между него и нея и че не искаш да я използваш като оръжие, както за съжаление се случва в доста такива ситуации. Ако се съгласи да подпишете споразумение, че малката ще живее при теб, а той ще може да я вижда, взема, месечна издръжка и т.н - подписвай смело! Стискам ти палци всичко да мине бързо! В случай обаче, че откаже споразумение, пътят е един - адвокат, привременни мерки и съд!

Бърди, жалката истина е такава, поне за голяма част от нас...

Точно така ! Бърди добре го каза ! 
Ясно  е , че детето ще си бъде с теб и ти  ще се грижиш ежедневно за него.
Пожелавам ти да  останете в добри отношения  с БНД и той да ти помага !   

Алексче, представям си какво си преживяла покрай вземането на детето... но пък това вероятно ще ти спести бъдещи тежки дела, след като бащата е осъзнал, че реално не може/не иска да го гледа постоянно 
Радвам се, че лошото е минало 
Начинът да се разберете нормално е да подпишете споразумение и всичко да мине по взаимно съгласие - най-бързият и прост начин.
А според адвокатите в България шансовете при развод дете да се присъди на бащата са минимални, стига майката да няма някакъв очевиден тежък проблем (от типа на алкохолизъм, наркомания, психическо заболяване) 

Бях ти писал много, ама тъкмо да го пратя и нета се скапа.
 "вземанки" на дете са някви отчаяни ходове. Аз съм пеживял къде повече глупости, но от същество, наречено "майка".
Точно след 3 дена и писна
Детето ми беше на годинка, сега ще направи 5, а не я е виждало от почти 4 години и се радвам, че не я и помни /нейде се запиля по света и незнамдали е и жива/!
Изпращяват хората понякога - случва се често.
Полиция не се меси в такива неща - няма на базата на какво. Никой няма да Ви вземе детето. Дори и при бащата да е. Аз съм драпал да си взема хлапето, зщото просто се оказа с един родител. Няма нормално мислещ мъж, който да отделя детето, оттам дето е свикнало, ако майката не прави мизерии и може да си го вижда и т.н.
ПОВЯРВАЙТЕ, ЧЕ ВИ ОЧАКВА СМОТАН ПЕРИОД! А догодина ще се чудите що сте се шашкали
Само гледайте след 1-2 години да не пишете - той не плаща издръжка и хич не ще  и да види детето - в голяма степен жените са виновни за това, в опита си за манипулация, чрез детето, а на мъжа кат му писне от това и тегли една майна.
Опитвам се да Ви кажа, да не праите резонните глупости. Развода е лесна работа.
Мъжа ви и роодителите му няма причинят лошо на детето - успокойте се! А нали и те ще бъдат част от живота на това дете, освен ако не пречите!
Като един "тъп БГ мъж" Ви давам следния съвет:
Развода и пререканията са ви довреме, но не позволявайте детето да търпи негативите!
И на мен ми е било трудно, много трудно / емоционално най- вече/. Идело ми е и да стрелям.
Но търпението се отплаща с една детска целувка
Всякакви идеи мога да ви дам, че на мен ми се наложи да прегазя някои хора /за съжаление/, но това не е проблем на детето.
Мога да Ви кажа и друго - мъката от това, другият родител да зачеркне детето от живите е мнооого по- голяма, от това да си мерите онея работи временно.
За детето най- вероятно, това си е почивкапри баба и дядо, Вие го правите драма.  И мога да Ви кажа, че когато едно дете среща обич и разбирателство му е добре навсякъде!
Станах прекалено многословен!
Мислете добре, преди всичко!
Успех! Не, не на Вас, а на детето!

sevus за много неща сте прав и не мога да го отрека. Това е  за децата и да не се използват като оръжие с което да се отмъщава на другият. А вие иначе си пишете погледнато от ваша страна и опит. Аз пък си имам мое мнение изградено от моя опит.
Това, че явно вие се интересувате от детето, неговият живот и бъдеще, не значи че всички бащи са такива. Нима мислите, че за без интереса от страна на бащата е виновна майката? Всеки случай е различен, но не може да се каже така. Как да накараш даден човек да се интересува от детето си, след като той не се е интересувало от него и когато е живял с това дете? Или и за това пак майката е била виновна. Как мога да накарам човек да дава пари и по някакъв начин да участва в живота на детето, след като и в периода когато са били пред него той не е участвал в живота му, не е пожелал да играе с него, винаги си е намирал по-интересни неща за правене от това да обърне внимание на детенцето си. Когато са били при него децата не е давал от своите пари за отглеждането им, а винаги е смятал, че някой друг е длъжен да му гледа децата, но не той и неговите родители.
Та някои неща във вашият пост ме подразниха.
Не гледайте само през своята си камбанария. Но да кажем и честно познавам и майки които не живеят с децата са, само защото бащите с лъжи и лъжливи свидетели са доказали, че майката не заслужава. Нашата система е такава, че ако семейството на бащата са с повече възможности ще направят всичко възможно да отнемат детето   и майката да не може да го види повече.
Има и още много неща по тази тема които може да се пишат, но става дълго и не знам до колко има смисъл.

Честно казано съм абсолютно съгласна с Благовеста. Една лоша дума не е чула дъщеря ми от мен за баща си, никога не съм отказала да се виждат, дори да идва у нас да я вижда защото му е по-лесно, ако се обажда да се видят обикновено е от сега за сега без никакво предупреждение, както стана снощи, но аз отново си промених моментално всички планове и уговорки за следобеда и вечерта, защото не знам кога ще му е следващия порив.
И не знам каква ще е тая манипулация, за да може да накара истински заинтересуван и загрижен родител да тегли майна на взаимоотношинията с детето си...

Абе има си криви дърва. Е преди малко по телефона пак ще ми се обяснява, че даже ще се сили на баща ми. Всички са му виновни за това, че той никога не е поел отговорност. Баща ми му е крив защото той милият 3 пъти говори с бившият да преосмисли поведението си и 3 пъти аз си тръгвах, а баща ми ме разубеждава да остана да дам шанс. Накрая вече баща ми застана до мен и като му казах дойде да ни вземе с децата и сега му и виновен и крив. Писна ми. И после мъжете не разбрани и някой им е отнел вниманието и децата. Е такива идиоти въобще не трябва да стават бащи. Жалко е, че хора които заслужават и силно желаят нямат и не могат да имат  деца, а идиоти безотговорни се плодат и създават деца които другите са длъжни да им ги гледат. Жалко е. И ми писна.

За съжаление много им е лесно на мъжете и си мислят че като са силния пол и всичко може за тях.

Твоят случай е изключение, явно затова си така тенденциозен.
А какво ще кажеш за това как мъжете манипулират жените чрез децата? Толкова често се среща тази заплаха "ако ме напуснеш, ще ти взема детето", че вече е изтъркана до немай къде  
Самият ти казваш, че си взел детето, защото няма кой друг - изводите са ясни. Явно има природни причини за това бащите по-лесно да се отказват от децата (независимо от ситуацията), но това не ги оправдава  
Накратко, за съжаление повечето бащи постъпват точно така без никакви опити за манипулация от жената, и при най-миролюбиво поведение и безкрайни отстъпки от нейна страна...

Малко късно, но бяхме на море с малката

sevus наистина беше някакъв отчаян ход от негова страна, но с това ми причини отново много болка. Още същата вечер се обади да върне детето...  За малката това си беше една разходка и много се радвам, че не осъзна какво се случва. Никога не съм я ползвала за оръжие. Господин "аз съм най-добрия баща" при последната ни среща каза да не му звъня по никакъв повод, и че той дете нямал! Като си събирал багажа прибрал и прахта за пране, тоалетната хартия, кафето, прясното мляко и натуралния сок от хладилника, както и някакви салами, защото "той ги бил купил предния ден"... Поиска и ресивъра на булсаткома да му дам, а като го питах какво да кажа на дъщеря му като попита защо няма детски отново каза, че той нямал дете. Преди това ми се разкрещя по телефона, че той щял да "е*е" (това е цитат) някаква по-млада, по-хубава и по-успяла от мене, а аз не съм ставала за нищо.
Тоя "грижовен баща" вече 2 седмици не е звъннал нито веднъж да попита как е "малката принцеса", само защото е твърде огорчен от това, че аз не го искам. И кое е по-добре за малката? Да участва ежедневно в престрелките вкъщи или да вижда майка си усмихната и спокойна? Казах му, че няма да преча да я взима, да я вижда и да се грижи за нея, но той сам си избра да не я вижда. Сега трябва да се чувствам виновна всеки път като малката ме попита за него... За какво съм виновна? За обидите, униженията и манипулациите, които търпях ли?
Въпреки всичко това няма да го кажа на малката, защото той не е бил лош баща до сега, а какъв е за нея сама ще реши по-натам. В момента сме много зле материално, защото той изкарваше добри пари, а аз до броени дни ще остана без работа, но това не е нещо неочаквано и въпреки, че го знаех просто момента за раздялата беше дошъл. Ако бях останала с него щяхме финансово да сме много добре, но не заради това съм била с него 10 години.
Хвърлям се и започвам да се боря с живота. 2 седмици не съм го виждала и чувала и се чувствам добре. Спокойна съм въпреки финансовите затруднения, а малката е щастлива въпреки, че той и липсва, но не аз съм взела решението (баща й да изчезне от живота й.

до болка познато развитие на нещата 
направо не е за вярване колко типични и предвидими могат да са някои мъже...
алексче, далеч по-спокойно и нормално ще ти е без него (от опит) 
сигурна съм, че и ти го усещаш още сега, а оттук нататък само по-добре ще става 

Ще се оправят нещата, важното е, че си спокойна.

Алексче, не трябва да се чувстваш  виновна, защото не си. С течение на времето сама ще усетиш кое е най-подходящото обяснение за дъщеря ти. Единствения ми съвет е да не се опитваш да я озлобиш или настроиш срещу него. Когато Ина ме пита за баща си, което почти никога не се е случвало, защото той така или иначе и докато бяхме заедно не участваше в живота й, аз винаги й казвам, че тати има много работа далече и затова сега не може да дойде, но я обича много и веднага щом може ще дойде да я види. Всъщност за повече от година това обснение съм го дала 2 или 3 пъти защото толкова ме е питала.
Но ако се опитваш да я настроиш против баща й сега може и да ти е по-лесно, но ако след време той реши да поднови контактите си с нея, не се знае как може да обърне думите ти срещу тебе и дъщеря ти да започне да те обвинява за това, че не са се виждали.
Децата са страшно умни и интуитивни, с течение на времето самичка ще си изгради представа и отноошение.
Успех и само се опитай да си спокойна

Съгласна съм с Бубчето15. Преско мине се не мине все ме пита тати, всеки път отговорът е "тати изкарва парички". Беше в болница с пневмония дойде един ден с ръце в джобовете, дори и банан не му беше взел. Обеща да дойде на другия, обади се след един ден да каже, че на благоверната му изникнал ангажимент и за това не дошъл. Когато се опитах да се свържа с него иска ли да види детето за Коледа отговорът беше, че ще комуникира с мен само с адвоката си. За рождения ден не му подари нищо за празниците няма смисъл да споменавам. На втория ден след тръгването ни любовницата му се бе настанила вече при него. Майка му идва всяка събота или неделя да го види, той дори не я е питал как е. А, да веднъж след рождения му ден. И това е човек който, твърдеше, че е отговорен и пр. В момента се съдим за издръжката, която той сам определи и сам реши, че не е нужно да плаща.
Но не съжалявам, че с детето ми се спасихме.
Пожелавам ти успех, всичко ще мине. И не забравяй,че и ти си важна.