Не съм съгласна. Не винаги изслушваме децата си докрай и да разберем, че и те имат своя морал и здрава преценка. Често подхождаме с предубеждение към тях. Това не е само моя преценка. Преди време бяха направили анкета сред учениците доколко са справедливи родителите в наказанията иза какво трябва да бъдат наказвани децата. Оказа се, че повечето смятат родителите си за справедливи и реално бяха преценили кога са се провинили. Те пробват къде ще мине номера и до къде са границите. такаизграждат и собствената си ценностна система.
- Публикувана: 26 юли 2010, 09:48 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2011, 20:16 ч.
Това може да се случи и в най-добрите семейства
И аз познавам малки "деца" на по 4-5-6-8, които са неразбираемо жестоки. Но често причината се вижда ако погледнеш внимателно. Нямат еталон, нито корекция. А нямат и опит да направят избора сами.
За да даде пример за някои неща, родителят първо трябва да се сети, че действително има нужда И от такива примери. Като в случая с котето - да, Иванчо може да не е видял татко да мачка коте, но не е видял татко и да милва коте (освен ако си нямат вкъщи).
Не се изразих много добре май, но се надявам, че разбирате. Такова нещо като "вродено жестоки деца" е някакви единици в милионите; а на останалите просто им липсва пример за не-жестокост към конкретното същество, независимо дали животинче или човек.
И аз познавам малки "деца" на по 4-5-6-8, които са неразбираемо жестоки. Но често причината се вижда ако погледнеш внимателно. Нямат еталон, нито корекция. А нямат и опит да направят избора сами.
За да даде пример за някои неща, родителят първо трябва да се сети, че действително има нужда И от такива примери. Като в случая с котето - да, Иванчо може да не е видял татко да мачка коте, но не е видял татко и да милва коте (освен ако си нямат вкъщи).
Не се изразих много добре май, но се надявам, че разбирате. Такова нещо като "вродено жестоки деца" е някакви единици в милионите; а на останалите просто им липсва пример за не-жестокост към конкретното същество, независимо дали животинче или човек.
Онче- бонче, аз познавам жестоки деца, а не родени такива /не знам кой от какво позиция може да твърди такова нещо/. И внимателния поглед точно в родителя намира причината, да. И това и съм писала - няма кой да им даде нормата и контрола.
И все пак, за детските проблеми има доста фактори. Имаше изброени основните в един български труд по педагогика. Ако смогна може и да го цитирам по- късно, така, за информация.
Благодаря за разяснението - значи някакъв клон в науката го твърди. Аз не го примам, където и да е писано. Не съм се сблъсквала с дете жестоко по принцип или въпреки щастието си. По-скоро съм виждала обратното - добро въпреки лошия пример.
И не си права за щастието, защото свръхобгрижването и т. нар.. задушаваща любов може да носят щастие на детето в ранна възраст, но водят до девиантно поведение в по- късна.
Разбрах те от предния път. 
Не го приемам обаче.
Никъде не съм видяла потвърждение. Правя разлика между щастие и задоволяване на нужди, любов и задушаване. И сега само го констатирам, знам че ми обясняваш. Аз пък се опитвам да обясня, защо не го вярвам това обясненото. Всеки с разбиранията си
Не го приемам обаче. Никъде не съм видяла потвърждение. Правя разлика между щастие и задоволяване на нужди, любов и задушаване. И сега само го констатирам, знам че ми обясняваш. Аз пък се опитвам да обясня, защо не го вярвам това обясненото. Всеки с разбиранията си
Малките деца имат агресивна фаза, в която няма умисъл, но може да изглежда жестоко и да доведе до жестокост, ако не се вземат адекватни мерки.
Искам да кажа, че щастието е разтегливо понятие, ако го гледаме отвън. Много родители са слепи за нещастието на децата си и приемат за щастие всички, за да не се сблъскат с грешките си. Затова и са изброени грешките, за да не лежим на впечатления, които е възможно да са нереални.
Иначе, не твърдя нещо различно от теб. Просто, думите жестокост и малко дете са несъвместими за мен. Жестоки ни изглеждат детските постъпки според нашите представи. Не вярвам, че 3- 4 годишни, нещастно или не, може да вложи толкова умисъл, колкото изисква жестокостта.
Искам да кажа, че щастието е разтегливо понятие, ако го гледаме отвън. Много родители са слепи за нещастието на децата си и приемат за щастие всички, за да не се сблъскат с грешките си. Затова и са изброени грешките, за да не лежим на впечатления, които е възможно да са нереални.
Иначе, не твърдя нещо различно от теб. Просто, думите жестокост и малко дете са несъвместими за мен. Жестоки ни изглеждат детските постъпки според нашите представи. Не вярвам, че 3- 4 годишни, нещастно или не, може да вложи толкова умисъл, колкото изисква жестокостта.
Да, така е. А и детската жестокост е по-скоро разрушителност май. Или насилие върху друго дете. Щастливите деца са по-скоро съзидателни. Това най-опростено естествено. Виждала съм деца убиващи насекоми за удоволствие и това е жестокост. На 4-5-6 години определено е осъзнато и жестоко.
Аз пък не мога да приема, че дете ще мачка мухи заради големия кеф. Смисъл такъв - не че иска да причини конкретна болка на мухата/бръмбара, ами "само" му харесва как се разпльоква (голяма гадост 
). Жестокостта я разбирам като умишлено нараняване на живо същество и удоволствието е от страданието на съществото, а не от действието "нараняване". И да, детската жестокост наистина е по-скоро разрушителност, чупене и разпадане на нещата на съставните им части. До към 5-6 години мисля, че е разрушителност, после обаче, ако не се вземат мерки, може да мине в истинска жестокост - замеряне на кучета с камъни, давене на котета и прочее неща, дето ги гледаме от "луди" деца по филмите (сега точно се сетих за една такава сценка с малката дъщеря на шизофреничка).
). Жестокостта я разбирам като умишлено нараняване на живо същество и удоволствието е от страданието на съществото, а не от действието "нараняване". И да, детската жестокост наистина е по-скоро разрушителност, чупене и разпадане на нещата на съставните им части. До към 5-6 години мисля, че е разрушителност, после обаче, ако не се вземат мерки, може да мине в истинска жестокост - замеряне на кучета с камъни, давене на котета и прочее неща, дето ги гледаме от "луди" деца по филмите (сега точно се сетих за една такава сценка с малката дъщеря на шизофреничка). 
абе не знам дали осъзнава. ще разкажа какво ми се случи в девети клас след даване на обратна връзка от психотест, от училищният психолог:
с момче от съседен клас си говорим за въпросите в теста, както и за резултатите ни. той си ги разказва, аз си ги разказвам. питам го какво е отговорил на въпроса (перифразирам) "случвало ли се е да проявявате жестокост към живо същество". той отговаря "естествено че не". питам го дали му се е случвало да откъсне всичките крайници на насекомо - муха например. отговор "ееееее да, ама това не се брои".
с момче от съседен клас си говорим за въпросите в теста, както и за резултатите ни. той си ги разказва, аз си ги разказвам. питам го какво е отговорил на въпроса (перифразирам) "случвало ли се е да проявявате жестокост към живо същество". той отговаря "естествено че не". питам го дали му се е случвало да откъсне всичките крайници на насекомо - муха например. отговор "ееееее да, ама това не се брои".