Събирам забравени спомени 1

аистенок - оооо, всичко ще си кажеш, да не започваме старите "истории"? 

Историите не остаряват...
Архивите за живи  

Ето един забравен  жест - кръстовище:

мдааа, и колите спираха задължително за да пропуснат на спирка пътниците за трамвая

Обаче, аз нали съм шофьор - сега на такива спирки без островче, пътници направо се хвърлят пред колите и по това разбираш, че пристига трамвай, който е доста назад например.

На този булевард само аптеката си е там ,същата.
Познайте  го?

Витошка и Патриарха.

  дедееее, носим ти домата за лютеничката 



една дюля за дюлева ракийка и попска крушка за по-меки зъбки 



За на всички останали есенно поздравче-подкана. Кърпикожуха цъфна, зимата вече тича насам 

Еее, Гуди - Екстра е!
Да знаете каква лютенца сторихме! Един път. Ще пусна некой ден снимки, че фотото се прави в камерата на щерката, а тя отнесе картата зад девет планини в десета. Ама ще се яви тук на скайпи и ще ми ги прати телграфически.

Мдааа, есен се задава, че и зима. Моя Ежко и той се готви за зимата-отмъква ми гъбки 


Олди къде е? Ребека скоро стана на половин годинка...

Гуди, това жълтичкото не е ли минзухар, те не цъфтят ли през пролетта

Да минзухари са , при хубава есен и есента , цъвтят...

По това време на годината обикновено бяхме на гроздобер...

Ха, точно на гроздобер отивам, Даже окъснях, започнали са бе мен, надявам се.
Десертно грозде, сорт Брестовица. Едри бели зърна, ароматни. Ммм.
Ракията ми е от него. Имам реколти от 1999 насам. Ама вие не пиете, знам аз.
Иначе мерлото е обрано, мавруда още не. Той се бере, като почнат първите слани, ако успеят да го опазят. Обере ли се по-рано - не става онова вино.
Есен, есен - чуден сезон!

  минзухари са, но есенни. бабина китка, много исках от и нея да завъдя в двора. другия ми дядо казваше, че щом цъфне кърпикожуха (този жълт есенен минзухар) значи зимата е близо  

за него годината се делеше на "от гергьовден до димитровден" и зимата 

Имахме оранжерия близо до блоковете, нашите гледаха домати. Бяхме на края на града (тогава село), надолу имаше дере, лозя и градини. Пред оранжерията майка си беше насяла всякакви зеленчуци, вкл. тиквички.През лятото редовно занимание ни беше да обираме хорските лозя и градини.
Един ден тръгнахме на поредния голям обир (не си спомням какво смятахме да приватизираме). Остахаме много разочаровани, защото хората предвидливо си бяха обрали реколтата. Намерихме само тиквички. И за да не сме капо, решихме да оберем тях (боже, какви говеда мсе били). Прибирам се аз, едвам мъкнеща цяла дузина тиквички. Влизам гордо в къщи и показвам на майка моя "улов" 
Като се развиак тая жена, не е истина просто    :
 - Ти луда ли си, аз се чудя нашите тиквички на кого да подаря, че изгниха, ти на хората тиквите обрала! Тиква с тиква, марш да ги връщаш!...и т.н. 

Липсват ми лагерните огньове, филиите с лютеница на баба...ваканциите вечно бяхме заточени с брат ми на село. Имах си две приятелки, близначки. Вечр се събирахме пред нас, сядахме на пейката и започвахме да си разказваме за...кукумявките  Имаше мелница близо до нашата къща и там наистина имаше кукумявки. НЕ знам защо, но много ни беше страх. На детската ни фантазия можеше да завиди и холивудски сценарист 

Когато пък не бяхме на село се събирахме пред входа - цяла сюрия разбойници. През годините сигурно извикахме духовете на целия магически свят  Дама Пика и Джуджето се ползваха с особени привилегии. Знаехме, че Джуджето изпълнява само 3 желания. Моите бяха:
1. едно кашинче с малки шоколадчета
2. едно кашонче с големи шоколади
3. едно кашонче с шоколадови яйца и тоблерони
 

Това ми напомни моя първи букет за мама. От гробищата, от гробовете.