Лека нощ на всички! 
- Публикувана: 28 юли 2010, 19:29 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2010, 23:45 ч.
Ийит Озшенер: Мелодията на сърцата ни / Yiğit Özşener: сега и в "Ezel" - 69
Къщата на пашата на Бююкада. Ако си спомняте, миналата година къщата беше обявена за продан за 3 милиона долара. Струва ми се, че вече е продадена и то наскоро, защото в нея като че ли тече някакъв вътрешен ремонт. Отвън си е същата. Току що дворът беше измит, още мокър, но беше заключено и не се мярна жива душа, иначе аз съм нахална - щях да поискам да ми отворят 
да видя и отвътре.
Наживо и дворчето, и стълбите са много малки, много тесни. Гледаш и не можеш да си представиш как са събрали толкова хора на това място. Особено на двора, където е снимана сватбата на Джемил и Ламия. Това дворче е буквално 2 педи място, имах чувството, че на него могат да се съберат не повече от 4-5 души, а те бяха наредили минимум 30. Всичко е озеленено и има много цветя, точно както беше и във филма. Целият остров е потънал в цветя. Тази къща съвсем не е от най-хубавите, дори може да се каже, че е доста обикновена, сравнено с други къщи. Дворчето е много малко, докато има къщи с огромни градини. Всички къщи са добре заключени и на много места има предупредителни табели, че се пазят от кучета. Защо, не знам, при положение, че повечето туристи се разхождат с файтоните и изобщо не спират. Ние направихме обиколката с велосипеди. Истината е, че Островът е огромен и пеш не може да се обходи. В последна серия Ламия казва на Джемил, че е обиколила целия Остров да го търси - чиста лъжа, не е възможно да се обиколи. Самият Остров е много отдалечен от Истанбул, пътят до там с ферибот продължава 2 часа. Фериботът спира на всички острови едно по едни, а Бююкада е последен.
да видя и отвътре. Наживо и дворчето, и стълбите са много малки, много тесни. Гледаш и не можеш да си представиш как са събрали толкова хора на това място. Особено на двора, където е снимана сватбата на Джемил и Ламия. Това дворче е буквално 2 педи място, имах чувството, че на него могат да се съберат не повече от 4-5 души, а те бяха наредили минимум 30. Всичко е озеленено и има много цветя, точно както беше и във филма. Целият остров е потънал в цветя. Тази къща съвсем не е от най-хубавите, дори може да се каже, че е доста обикновена, сравнено с други къщи. Дворчето е много малко, докато има къщи с огромни градини. Всички къщи са добре заключени и на много места има предупредителни табели, че се пазят от кучета. Защо, не знам, при положение, че повечето туристи се разхождат с файтоните и изобщо не спират. Ние направихме обиколката с велосипеди. Истината е, че Островът е огромен и пеш не може да се обходи. В последна серия Ламия казва на Джемил, че е обиколила целия Остров да го търси - чиста лъжа, не е възможно да се обиколи. Самият Остров е много отдалечен от Истанбул, пътят до там с ферибот продължава 2 часа. Фериботът спира на всички острови едно по едни, а Бююкада е последен.
Паркът на Бююкада, където е снимана финалната сцена между Джемил и Ламия. От всичко видяно, това е единственото ми разочарование.
Оказа се, че това е място за пикник, оградено и с вход от 3 лири - 3 лева. Има много подобни маси, снимала съм отблизо да се види в какво окаяно състояние са те - дървото и изкривено от дъждове и слънце. Мястото би било прекрасно, ако не беше ужасно мръсно. Това е единственото мръсно място, което видях в Турция. Навсякъде, където ходих, блестеше от чистота, с изключение на този парк, на който на всичко отгоре са сложили и вход. Само че вътре е толкова неприятно, че не 3, а 300 лири трябва те да ми платят, за да ме вържат да се храня там. Разбира се, беше празно. Филмът "Дудактан калбе" изглежда не е чак толкова известен. Доста трябваше да питаме, за да намерим тези места, повечето хора не ги знаеха, въпреки че говорихме с живеещи на Острова. Гробището, където беше погребана Лейла, така и не го намерихме. Иначе гледката от парка към морето е същата като на филма. Даже имах чувството, че долу в залива са закотвени същите яхти. Ей сега ще сложа снимки и от там.
Оказа се, че това е място за пикник, оградено и с вход от 3 лири - 3 лева. Има много подобни маси, снимала съм отблизо да се види в какво окаяно състояние са те - дървото и изкривено от дъждове и слънце. Мястото би било прекрасно, ако не беше ужасно мръсно. Това е единственото мръсно място, което видях в Турция. Навсякъде, където ходих, блестеше от чистота, с изключение на този парк, на който на всичко отгоре са сложили и вход. Само че вътре е толкова неприятно, че не 3, а 300 лири трябва те да ми платят, за да ме вържат да се храня там. Разбира се, беше празно. Филмът "Дудактан калбе" изглежда не е чак толкова известен. Доста трябваше да питаме, за да намерим тези места, повечето хора не ги знаеха, въпреки че говорихме с живеещи на Острова. Гробището, където беше погребана Лейла, така и не го намерихме. Иначе гледката от парка към морето е същата като на филма. Даже имах чувството, че долу в залива са закотвени същите яхти. Ей сега ще сложа снимки и от там.
Ще се радвам да доразкажеш 
Радвам се, че ви е интересно. Тогава продължавам. Малко бавно става, защото трябва да качвам снимките някъде, за да ги пусна тук. Още малко да ви кажа за Бююкада - най-големият от Принцовите острови. Дотам се ходи с ферибот. Ето пристанището и чакалнята. От снимката не се добива представа, но навалицата е огромна.
Към Бююкада най-голям интерес имат арабските туристи. Те се стичат натам на пълчища. Чувала съм и преди, че арабският свят е полудял по турските дизите, но сега го видях с очите си, ние бяхме едва ли не единствените европейци на претъпкания ферибот. Пътуването е приятно, защото корабът минава по крайбрежието на Истанбул, спира на много места и може да се види много. Въпреки че е открито, на палубата не се пуши, а глобата е 69 лири - лева. През цялото време минават сред пътниците момчета, които предлагат напитки, сладолед, закуски, каквото ти хрумне. Въпреки че има много хора, няма блъскане и бутане. Изобщо в Турция никъде никой не ме докосна дори случайно, много се пазят от директен контакт, това е моето впечатление.
Към Бююкада най-голям интерес имат арабските туристи. Те се стичат натам на пълчища. Чувала съм и преди, че арабският свят е полудял по турските дизите, но сега го видях с очите си, ние бяхме едва ли не единствените европейци на претъпкания ферибот. Пътуването е приятно, защото корабът минава по крайбрежието на Истанбул, спира на много места и може да се види много. Въпреки че е открито, на палубата не се пуши, а глобата е 69 лири - лева. През цялото време минават сред пътниците момчета, които предлагат напитки, сладолед, закуски, каквото ти хрумне. Въпреки че има много хора, няма блъскане и бутане. Изобщо в Турция никъде никой не ме докосна дори случайно, много се пазят от директен контакт, това е моето впечатление.
Eдинственият транспорт на острова са файтоните и велосипедите. Арабските туристи пеш не ходят, те са клиентите за файтоните. И нормално, защото жените им са с бурки, а ако не са увити с бурки, носят по няколко ката дрехи. По моя впечатлние има и туркини, които се покриват сериозно, но не съм много сигурна. Не зная тези жени как издържат и как живеят. При температура от 35 гладуса примерно те са с блузи с дълъг ръкав, отгоре имат нещо като шлифер, задължително чорапи и кърпи на главите, които са добре увити около врата и подпъхнати в деколтето на блузата, така че единствената гола плът, което се вижда, е лицето или част от лицето, дланите и най-много два пръста от глезените. Повечето такива жени ходят с маратонки, което е доста комично, комбинирано с дългите до земята поли. Та с такива одежди естествено пеш не се ходи.
Следва "Главната улица" на Бююкада. И едно кафене, което ще познаете ли?
Ето тук на сутринта след сватбата на Нимет седеше Афифе. Кенан цяла нощ се бе разхождал из острова и пристигна при нея, седна на масата и й каза, че се е върнал в миналото. Това ме подсеща да кажа, че кафето много-много не става за пиене, освен ако не си падаш по шварц. Еспресо се предлага на малко места, а на още по-малко от тях изобщо прилича на еспресо. Затова пък чаят е приказен, особено този с ябълков аромат, който се предлагал предимно за туристи. Казаха ми, че турският чай, който виждаме и по филмите, че се пие, е обикновен черен чай. Не е лош, но е много силен и трябва да се разрежда, поне за моя вкус.
Ето тук на сутринта след сватбата на Нимет седеше Афифе. Кенан цяла нощ се бе разхождал из острова и пристигна при нея, седна на масата и й каза, че се е върнал в миналото. Това ме подсеща да кажа, че кафето много-много не става за пиене, освен ако не си падаш по шварц. Еспресо се предлага на малко места, а на още по-малко от тях изобщо прилича на еспресо. Затова пък чаят е приказен, особено този с ябълков аромат, който се предлагал предимно за туристи. Казаха ми, че турският чай, който виждаме и по филмите, че се пие, е обикновен черен чай. Не е лош, но е много силен и трябва да се разрежда, поне за моя вкус.
Препоръчани теми