Бланчето днес ме върна в миналото лято,и ме подсети за тази песен,на която плачех до припадък
еееее,хубаво беше мамка муууу
А ти ме върна към най-любимата ми и вълнуваща сцена от целия филм - тази разправия от 69-ти епизод, гледала съм я милион пъти, хубаво беше, да...
За едно много съжалявам - не намерих къщата на пашата в Истанбул. Нямаше кой да ме упъти в коя част на града да я търсим. Мястото го знам наизуст от снимки в нета, но къде се намира, нямам и идея... Крайбрежието разбира се е стотици километри, върви че търси... В края на месеца ще попълня - дай Боже, серията и със снимки от летището Сабиха Гьокчен, на което в първа серия пашата и Джемката чакаха Кенан, а той им врътна номер и пристигна с корабче. След това от същото летище Джемил в инвалидна количка замина на лечение в Швейцария и там точно четоха култовото му писмо до Ламия.
Лакун, впрочем как се казва тази песен и кой я изпълнява, тя не е от филма... дай да я намерим начисто, без примеси от филма.
И нещо за Емката - взех си новия албум на Таркан. Излезе на 27-ми юли, точно докато бяхме там. Сега чакам мъжо да го свали от диска на компа, че да извърша нещо лошо, хихи.