Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Райка, абсолютно съм съгласна с теб  
Явно всеки минава по този път. Когато и моето момиченце беше по-малко и аз постъпвах така, но ... всичко с времето си.
Нашите деца, макар и "различни" се нуждаят от правилно възпитание и строгост, когато се налага. Винаги остава време за малко поглезване / и аз имам нужда от това /, но след определена възраст би трябвало възпитанието да бъде на първо място.

Таня, относно възрастта мисля, че 4,5 г. е рано за оказване на натиск. По-скоро както казваш ти много работа - в къщи, с логопед и психолог, по всяко време на денонощието. И наистина с времето работата дава резултат.
Моята дъщеря започна да се поспира на едно място и да ме изчаква по магазините едва на 6,5 - 7 години.

Да Renate_R, по скоро мисля, че може да се обобщи, че след 1,5-2 години работа, детето е готово да осъзнава и се опитва да спазва правила. За това децата, с които е започнала по-рано работа има по-рано резултати. При Райка има почти 2 години работа преди резултатите. Не може да се очаква, че едно дете без работа, само като стане на 4,5 или 7 ще започне да спазва правила и да се осъзнава. Или, ако сме строги на 3 години с дете със СИД или ГРР, то ще започне да ни слуша както другите деца. Сега се сещам, че една терапевтка ми казваше "Трябва много да й дадем, преди да изискваме от нея".
Аз това исках да кажа, че детето е готово да имаме изсквания към него за спазване на правила и поведение на обществено място, след около година и половина две работа. И то ако работим със специалист с желание да я практикува тази професия и детето няма по-сериозни поражения върху здравето.

Райка   съгласна съм с теб за авторитета. Но при нашите деца ако сме прекалено авторитетни , боя се че това може да доведе до затварянето им още по навътре и тогава говора и вербалната комуникация може би ще закъснее още повече. Мисля че всяка майка може да прецени кога детето и се глези и прави на инат и кога това идва от проблемите които имат. Нещата за мен са доста деликатни и трябва да се внимава в крайностите.
Шефчето Кажи какъв е този център- Ресурсния ли. Аз още от сега мисля за училището- а е още на 4. Понеже все не смогвам да прочета всички теми затова ви питам. В св. Никола ни казаха ако искаме да минем на телк. Аз не знам въобще как се процедира. за СОП за комисии... Сина ми ходи в 134ЛДГ, на логопед допълнително  и на Слънчогледите. Трябва ли да го мина на комисия в Районния инспекторат за да може ако ни се наложи да го отлагам от училище?

margiiva ,центьра е Св.Мина на ул.Кукуш.Намира се в квартал Илинден срещу входа на  западния парк е точно.

абсолютно съм съгласна с всички че след известно време работа се очаква от детето да започне да спазва правила и да приема някой забрани и задължения , абсолютно съм съгласна че и възрастта си казва думата но имах предвид че ако дете с което принципно се работи и то в кабинета стои слуша изпълнява доколкото може а с родителите си си прави каквото си иска си си "разиграва коня" както преди защото то така му е по удобно ами определено нещата в поведенческо отношение ще куцат .... а те са си голямо перо в общото закъснение със всичко .....
а за авторитета аз правя така прилагам толкова авторитет и натиск колкото смятам че детето е готово да поеме като полека увеличавам изискванията като за вече наученото натиск не е нужен....
ще ви дам пример принципно от едно дете без проблем с развитието на определена възраст се очакват редица неща да може да прави да спазва при нашите на тази възраст и то с работа да кажем половината от това или малко повече но ако и това което може не го увеличаваме и не го разширяваме няма да има напредък....
няма да забравя когато бях при проф.Райчев през пролетта той каза "Ще го възпитавате като останалите си деца" ...... без Направи Кажи Покажи Донеси .... без заповедна форма , ами "Хайде това Хайде онова " като задължителността на Хайде еди какво си е същата както с Направи Кажи Донеси но полека с помощ и всеки ден все повече сам все по малко помощ и постоянство .....
и каза така всички сфери .... да си обуе гащите сам , обувките, да си донесе чинията да я отнесе, да сложи дреха за пране, да подаде щипка за простиране, да отнесе дрешката си на място , всичко да помага за пазаруване .......и постепенно да спазва правила като тези на останалите ....
защото в център или при специалист общо взето се поставят основите и се слага базата на новите неща но ние трябва да ги развиваме .....
дано съм права .... времето ще покаже ... но специално с Владко ако го оставя той да решава ще ме разиграва да му угаждам доста време ....
има и още нещо в което съм се убедила 100 процента "нашите деца" много добре запомнят и разбират когато ги оставим да се поучат от "естествените последици" от нежелателното им поведение....
като например ако не седнеш на масата не ядеш оставаш гладен .... и тогава когато е гладен гледам го седнал на стола и чака не мръдва ... първи и ред други такива - разбира се не животозастрашаващи или застрашаващи здравето и носещи последица "болно дете" .....

По повод на строгостта да си кажа, че също подкрепям всичко написано от вас по - горе. Но само искам да кажа, че Ванко беше най-кротък в детската градина. Ето сега, два месеца е в къщи заради лятото и лека - полека взе да излиза причината за тази кротост - ми той е бил под постоянен стрес там. Все още понякога ни в клин, ни в ръкав почва да повтара" затваряш очите, заспиваш веднага" , " не пускаш чешмата", " не пипаш пердето", и т.н. до такава степен са му набили в главицата комендите от детската. Та....не смятам, че и прекалената строгост е толкова полезна за тези малки чувствителни душици.
Аз също се ядосвам, когато не ме слуша, когато си прави каквото иска, но сега - той е почти на 7 години, едва това лято започнахме да сядаме НА КАФЕ с него - играе си, гледа да е покрай нас. Е понякога се отдалечава, отдалечава, но като види, че лудата му майка не търчи след него , и ще - не ще се връща обратно. Продължаваме да си имаме онези моменти на неудържимост, но.....са много по-нарядко от преди две години например.

.........за съжаление обаче живота е еднакво суров към нашите деца и към останалите ..... и това затваряй очи не пускай чешмата не пипай еди къде си са го казвали на всички деца тоест на цялата група ...... впоследствие учителките в училище ще им се поразвикват да не говорят да не стават .... така че смятам че поетапно постепенно детето трябва да се приучи да преодолява и стреса да го приема по нормално да не се чак толкова впечатлява от командите и така .... как обаче да стане .... НЕ ЗНАЯ .... но съм убедена че за никое дете - обичайно развиващо се или специално не е добре да бъде гледано " под похлупак" .....

Този въпрос и мен много ме интересува. Всички лекари, с които съм говорила, са единодушни, че не бива да ги жалим, защото са болни. Доколкото разбрах, трябва да си ги възпитаваме както бихме възпитали дете без особени проблеми, и дори да сме по-твърди, по-неотстъпчиви, отколкото ако бяха в норма. Само така сякаш можем да им помогнем да се адаптират към реалния живот, да знаят, че има неща, които се правят и коите са недопустими. Е, не е лесно, признавам.  На мен ми идва нанагорно, особено в последните месеци, когато забелязах, че малкият все повече се влошава и не мога изобщо да комуникирам с него. Множеството кризи с причина или без ме влудяват, имам чувството, че ще получа сърдечен удар някой ден...Добре че сме двама, иначе не бихме оцелели.

аз за себе си казвам че при мен нещата потръгнаха малко по добре в поведенческо отношение , по отношение на изпълнение на команди и по отношение на храненето ..... общо взето когато втвърдих тона ...... и от време на време Владко го ошамарвам....
значи пак да кажа че съм с три деца на 12 , Владко почти на 5 и  на 2
какафонията е пълна трябва да има дисциплина ....
Владко се дърпаше по улиците и пищеше и се лигавеше и какво ли не постоянно трябваше да му се върви по гайдата, без предупреждение и без какъвто и да е сигнал драсваше и избягваше в някаква посока и трябва да хукнеш да го гониш.... гризеше всичко / пак гризе / но вече има последствия , и изхвърляше от всякъде всичко включително и ценни неща и ме гледа и ми се смее ....не искаше да стои на място примерно седнали сме някъде и той се дърпа и не иска да стои ....
значи сега с баща си по същия начин прави ....
когато е с мен категорично заявявам че все едно е друго дете .... вообще не си позволява да се дърпа да избягва да не изпълнява , стои, чака , върви, спира тръгва с мен без протест..... когато нещо много му писне се опитва да "скрибуца" нещо средно между викане и плачене но като му шътна по строго и много добре изправя походката млъква и тръгва.....
в един момент признавам си си казах " по добре да го дресирам " както в цирка да изпълнява от колкото хем да не говори хем и поведението му да е под всякаква критика и да ми се тръшка наляво и надясно без последици да прави номера и глупости ....и да му прислугвам и да вървя след него само като пазвантин.....

и за храненето .....молех му се и го гонех из къщи с лъжицата .....
няма такива филми вече като иска да яде ще седне .... край ...
има полза и резултатите са по скоро положителни ... не съм забелязала да се е затворил в себе си в никакъв случай пак го прегръщам пак се глезим но като втвърдя тона и е на ясно че трябва да се изпълнява

Райка напълно те подкрепям.Наистина света не може да се нагоди към малкия процент аутисти в него, а се налага аутистите да се пригодят към обществото.Затова ги учим да говорят, да общуват, да акат и пишкат в определените места, да се хранят с прибори.Надяваме се един ден да ходят на ДГ и училище, а защо не и да работят като пораснат.Възпитанието на децата започва в деня на раждането им.Аутистите не могат да са изключение от възпитанието.Да, развиват се по бавно, и както и всичко останало и възпитанието и спазването на правилата става с по бавни темпове, но се налага.Доста пъти вече съм споделяла, че моето дете го възпитавам по начина описан от теб.И да не се фукам много, но става.Има си и за това стъпчици, и стъпчици, и хватки за постигането на контрола, но става.

И още нещо - нашите деца не са болни, държат се невъзпитано, защото те наистина не са възпитани.А не са възпитани, защото както и с проговарянето и възпитанието става на забавен каданс.Но се налага да са в това общество, и се налага да могат да оцелеят там.
Сетих се как цветно описваше мисля есента беше Деси за това какъв серсем мамка е  .И аз съм същата де  

И аз имах период като Райка, но мисля, че той трябва да е кратък. В момента, в който започнат да се заслушват, трябва да им се обясни защо ги караме да стоят мирно, да не тичат и т.н. И при дъщеря ми трябва да е с твърд и спокоен глас, защото, ако викам тя изключва. Като осъзнават "защо така трябва" почват да говорят повече, да мислят и да съобразяват.

Това, което е написала mama mariana за стреса от ДГ е много важно. Ето сега може да оцените, ако децата ви са имали дълга ваканция, как ще им се отрази тръгването пак на ДГ. Защото моето дете миналата година много зацикли на ехолалията, вече мога да кажа, че е било и стрес от ДГ.

А сега и аз не и отстъпвам, но ето пример от петък: Ще има наскоро рожден ден и съм купила шапки за ДГ. Тя ги иска веднага, аз се зачудих дали да не и ги дам, но после реших да възпитавам. Започнах да обяснявам, а от неина страна викове, дърпане и т.н. В такъв случай я карам да повтаря каквото казвам. "Шапките са за децата в детската градина...", но тя не приема. Предложих й и да си отиде в стаята и да си пореве, на всеки може да му е тъжно. Но знам, че ще започне да маструбира 1 час в стремежа си да се успокои. Е, тя си измъкна летният бански и реши, че ще плува във ваната. Разреших й, защото нямаме точно определено време, кога да плува. Почти 2 часа ми отидоха да се занимавам с нея, наглеждане, сушене и т.н., но това й е начин да свали напрежението. После измислих една приказка за нетърпеливия човек, до вечерта още 1-2 пъти проплакваше, но общо взето го прие. Е това е моят начин, не че и отстъпвам, но не се налагам с абсолютен авторитет. И съм решила да го правя, докато започне да се изказва хубаво и да може да се защитава като личност. Защото какво уважение ще има, ако я бях натирила в стаята да се оправя сама. При дъщеря ми дава ефект, в смисъл, че мисълта, дългите изречения, разсъжденията се подобряват.
И не винаги имам време, да се занимавам толкова дълго с осъзнаването й, но когато го правя по-лесно за мен със строг тон и без много обяснения изпитвам угризение.

А се каня да ви питам има ли деца, които реват на рекламата на Кока кола с насекомите. Моята девейка много се разстроива.

за съжаление Владко не е на етап в който като му говоря половин час когато е спокоен че не бива да вика и да избягва защото ме е страх да не го загубя и дори да му е скучно трябва да играе като останалите а не да циври и че ако циври няма да тръгнем по бързо...... та това вместо да го кажа просто казвам "Шът" и много добре става , след това говоря но какво влиза ...... не съм сигурна .... но шът върши работа ...
съветвам всички да прочетат книгите на Фицхю Додсън - Изкуството да бъдеш родител и Как да научим децата си на дисциплина
много ценни съвети той  е психолог и  с три деца
много ценни неща съм иззела от там и прилагам супер успешно .... има стратегии които вършат чудесна работа при нашите хубосници
аз дълго време Владко го "гладех с паче перо " и не е добре ...... да не помислите пък че сега го бия с точилката ...... няма такова нещо просто му говоря със строг тон не викам ами строго ясно и твърдо ..... малко като на войници но върши работа ..... и му шляпвам по някой през дупето

Възпитанието, както и проговарянето става на етапи според готовността на детето да поеме.Само, че за възпитанието не може да ни помогне логопед.Психолога може да ни даде съвети и насоки, но това си е наша - родителска отговорност.Възпитаваме децата си, или точно както нас са ни възпитавали, или точно обратното.
За споделеното от Мама Мариана.Детенцето малко или много е чуло и му е направило впечатление какво им казват на дечицата.Малко или много децата с аутизъм се чувстват добре когато ежедневието им е структурирано, защото те не могат да си го организират сами.Може би това повтаряне на инструкциите от детската е търсене на начин да се структурира и в къщи ежедневието.Може би това е отложена ехолалия, която му помага да се самоуспокои.
Естествено, че се обяснява на детето защо може, или не може да се прави нещо, според възможностите на детето да поеме информацията.Обясненията нарастват с напредъка на разбиране на детето, както и правилата нарастват с нарастване на възрастовата група.

Възпитанието и обучението са с много тънка разлика.Помниш Таня колко се чудех как да успокоя Мишо в училище да не бие децата, и да не обижда госпожата.Съветите, които ми дадохте бяха хем за начин на възпитание, хем за обучение.Всичко става така - намираме начин да му обясним правилата.....и го правим, като прилагаме натиск или погалване според начина на възприемане на детето.При моето дете сработва известна строгост, когато се налага, понякога това му е в повече, но пак си е обучение дори и пердаха и повишения тон.Защото в живота ще се сблъска с викове и караници като порасне.Нека се научи да не го плашат, и да не изпада в истерия при укор.Живота няма да го гали с перце, поне този живот за когото го готвя.Нямам намерение да го държа затворен цял живот в къщи с мен.Готвя го за навън - при истинския тежък и прекрасен живот.

Не знам възпитание ли е или обучение, но от 4 годишна възраст до преди няколко месеца, дъщеря ми беше затънала в ехолалията, говорене със заучени фрази и почти никаква комуникация с други хора. И съвета на всички специалисти и държавни, и частни беше да съм по-строга и че се глези. Е, аз опитах няколко месеца, даде известен резултат, но детето не се промени коренно. И всички започнаха да вдигат леко ръце и да ни изпращат все по-често към Свети Никола за поредната консултация. През март 2010 /на пет и половина години/ една психоложка в средната й градина и прави изследване и ми каза, че интелектуално е като 4 годишно дете. И на своя глава спрях да бъда особенно строга и да я държа в среда, където има викове, само изисквания и налагане. В дъщеря ми има голяма промяна и нямам съмнения, че има знания, които показва свободно, и те са за дете над нейната възраст. Вярно, че сме я учили, но в спокойна обстановка. Има в мен някакво напрежение, че почти цяла година се чудих дали не сбърках.
А дали за всички деца пътя е само строгост? Какво изискват специалистите, ако им е трудно или нямат подход, децата да пият лекарства /изискването ни беше поставено в държавният логопедичен център/. Чела съм доста книги и препоръчаните от Райка също. Да, има деца, които се нуждаят от повече стягане. Но подхода, които срещнах в нашата система  е еднакъв при всички деца. Ако детето отказва да направи нещо, то е глезено и да го стегнем.

По въпроса за виковете и караниците в детската градина - според мен най-много крещене децата отнасят в периода 3-5 години, когато са в първите групи на ДГ. И съответно най-много се стресират. В училище много по-малко се вика, а и децата са се научили да се владея. В нашият блок има едно дете с една година по-малко, което много играе на дракони, вика, плаши я и т.н. Иначе двете деца си симпатизират и все правят опити да играят заедно. Обаче до сега след 3-4 мин. дъщеря ми се изнервяше. Напоследък виждам, че другото дете говори по-спокойно и дори  да се направи на дракон, дъщеря ми е по-голяма и не се стреска толкова. И играта им върви, без да е била сред викове.

А за подготовка в живота съм си набелязала няколко теми от системата на "Ръка за ръка" за 5-6 годишни деца. Ето това са направленията, с които се надявам да я подготвя и да е нетърпима, ако някой реши да се държи лошо с нея, но и да е отговорна:
"Никой няма право да ме обижда"
"Имам право да живея добре"
"Имам право да получа помощ"
"Имам право на здравно обслужване"
"Имам право да играя"
"Имам право да уча и научавам"
"Живея без страх"
"Да си дете - това е сериозно"

здравеите аз съм баща на близо 4 годишния Теодор с диагноза аутизъм ще ви бъда много благодарен ако ме насочите към добър детски психолог в Бургас