Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Почвам да си мисля, че имало полза от моето черногледство и песимизъм.
Като ме пратиха и мен на консултация при Матанова (от логопедичната градина), си рекох - ами то, какво има да ми каже, дето да не го знам. Погледнах в нет-а какво пише за нея и на първо място излязоха предизборни списъци - кандидат от листата на ДПС.
Рекох си - ааааа, и политика значи... и спестих 30 лв.

То и аз така си спестих 30 лв. от преглед при професорката

Обаче съм съгласна с Кезая, че това не е никаква държава, дето професорите се чудят как да захванат частен бизнес. Вместо да измислят програми за студентите и истински начин да помагат на децата.

Освен всичко, за реклама на частния си център, професорката Матанова, използва лични истории на нас- майките. Като за една от личните истории в сп. "Тема", бях поканена и аз, но понеже вече знаех, че професорката си прави реклама на частния бизнес, за който вече течеше кампания по събиране на средства от компаниите- Виваком, Марсел Тойс, Пикадили, Дарик Радио, в. "24 часа", сп. "Тема", в. "Стандарт" и Сошиете Гженерали Експресбанк, отказах да разкажа личната история на детето си.

Но друга майка се съгласи и личната история беше така тотално променена, в съответствие с нуждите на професорката, че майката не можа да познае, че това тя го е казала- почти единственото вярно беше името й и името на детето.

Майката е уважавана от всички нас тук, не само като майка и ако прецени ще пише повече. Не е изключено и да съди списанието и професорката за публикуване на информация от нейно име, която не е подала и не съвпада с истината за детето й.

Момичета,вижте на какво попаднах днес http://www.youtube.com/watch?v=PXAwBURM1HE&feature=related .Презентация на Любов Георгиева по повод постъпването в училище.

http://www.facebook.com/pages/Autizm-li-Na-men-ne-moze-da-mi-se- … 9500388650?v=wall

Какви специалисти посещавате или център във Варна?

Момичета
искам тихичко да се похваля че от 10 дена не сме правили голямата работа другаде освен в тоалетната. Направо не мога да повярвам - наистина ли моето момченце постигна това за което вече бях готова да го сметна за НЕ-готов. Цяло лято прилагам всички ваши съвети, всичко прочетено- чуто, спазвах съвети на терапевти и познати и нищо.. точно се бях отчаяла защото забелязвах у детето липса на готовност за този процес или по скоро неусещане кои групи мускули трябва да се задвижват за това действие и изведнъж О, чудо! ... само един успешен път беше достатъчен за да разбере какво да прави. Все още не сме минали "бойното кръщене" в Детската градина с госпожите защото някак режима ни се случи да е вечер преди къпане, но дори и да се има фал в градината това че в къщи вече няма грешка за мен е огромно постижение.

Искам да ви попитам как се справяте с разочарованието че някой от бабите или дядовците не могат да приемат страннотата на нашите деца и се дистанцират от тях. В случая много ме боли защото става въпрос за моят собствен баща, дълго време си затварях очите, залъгвах се че той няма време за детето или не може да намери подход към него но това са глупости. Една последна случка ми отвори очите и много , наистина много ме заболя. Заболя ме и за детнецето ми което има нужда точно от такъв вид общуване с роднини които го обичат и окуражават, поддържат крехкото му самочувствие , докато останалия свят гледа как да го игнорира заради неговото странно поведение.Знам че трябва да приема този факт и да продължа напред но много ми стана тъжно. Вие как се справяте с тези реални неща от живота.

ilinkoyas - успех на детето в училище.

Деси- много интересен материл , изгледах всички части, но честно казано му звучи нереализуемо за България, за съжаление...

_re_ge,честито за тоалетната! 

За бабите и дядовците.....Аз не се справям......
Когато детето беше на 2 години имах сериозен конфликт с моите родители по повод държанието му.Те не искаха да възприемат необичайността му и ме изкараха "лоша майка".
Сега на 3 г. и половина,за същото се изказа и моята свекърва....

Има прогрес поне в това,че моята майка започна да го възприема.Обясних й разни неща.Тя самата положи повече усилия,да наблюдава детето.И вече имам подкрепа от нейната страна.

_re_ge ,Селма, мисля,че повечето трудно се справят с бабите и дядовците.
Трудно ние приемаме нещата, а те още по-малко. Лошото е, че за всичко ние сме "виновни". Може би сме и станали много чувствителни.
 _re_ge , лошо е ако нямаш подкрепа,но ако имаш "лоша подкрепа" от близки, нещата стават още по-зле.Дано не се задълбочат нещата. Може би и на татко ти му трябва време.

_re_ge, честито и от мен за тоалетната!

За бабите и дядовците, аз много ги карах и те да помагат, в смисъл "ето го детето, всяка баба и дядо трябва да научи на нещо внучето..." и те като опитваха, виждаха, че не е толкова лесно.  Ако бабата и дядото откажат да играят с внучето или да правят опит да го научат на нещо, това значеше, че ще ги изолирам напълно. Например моя баща каза, че не се е занимавал с нас, не знае и с моето дете как да играе и  не съм очаквала от него неща, нито той се е изказвал. Дано да имате късмет от 3-4 баби и дядови поне 1-2 да намерят общ език с децата, да има 2-3 часа пълноценно общуване.  И на родителите ни им е мъчно и са притеснени.

Здравейте момичета! Браво re ge радвам се за вашия напредък. Отдавна не съм Ви писала ние изкарахме едно страхотно лято. От 01.09. вече се прехвърлихме от детската ясла в детската градина естествено първите три дни бяха драма за нас, но постепенно започна да свиква. Засега нямаме проблеми в детската даже ми казаха, че се адаптира бързо като се и включва в заниманията например сяда до госпожата и слуша музика, приказка, рисува /силно казано защото по принцип повечето драска/ даже се е включила и в латино танците. Единствения засега проблем е че не иска да яде там и сутрин в нас е едно ядене за да не седи гладна там, а като я взема от детската е като прахосмукачка. Гърнето незнам дали ви казах  е мисия успешна даже имаше няколко дни докато върши голямата работа се обръща към мен и гордо издаваше звук се едно иска да каже "ако". При логопедката върви засега добре работата, но на следващата среща каза, че ще изисква от нея повече относно говора дано се получи  .
НО ОСТАВА ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ НЕ ГОВОРИМ и аз отново се отчайвам какво ли не пробвах като и показвам картинките седи и ме гледа нагло, но не иска да повтори. Незнам аз ли греша някъде направо се побърквам  .

zzssa,може логопедката да успее с говора или градината. За теб ще бъде малко трудно, защото те познава и различава нещата.

Дано Снежа63 защото наистина се побърквам вече. Когато иска нещо отива и си взима например чашата и бутилката с водата и ми я носи обяснявам, настоявам да каже нещо, но не.

Поздравления и от мен за напредъка на малките съкровища    
Всяка мъничка стъпчица напред ни прави щастливи месеци напред и осмисля живота ни, за да помогнем на нашите деца и да ги научим на нещо, което "нормалните" деца усвояват почти без проблем.
zzssa, върна ме години назад, когато моята дъщеря беше на 3-3,5г. Не иска да говори  - дали не иска, или не може или й е много-много трудно, или всичко това заедно. Спомням си, че моята дъщеря не можеше / или не искаше / да каже дори двусрична дума. Беше голям ужас - и аз като теб си мислех, че едва ли нарочно не иска, но явно не е така. Прилагах какви ли не тактики, но тя предпочиташе да контактува с жестове, да посочва това, което иска и най-много да каже "да" или "не".
Използвах всяка свободна минута, за да съм с детето и започнах да я карам да повтаря по-дълги думи, но на срички. Първата дума, която каза след многобройни опити на срички беше О-би-чам - те. И на всичкото отгоре от 30 букви в БГ азбука тя не можеше да казва 11 
На по-късен етап, когато вече можеше да казва доста думи, макар и неразбираемо отказах да реагирам на жестовете й - много добре разбирам какво иска, но се правя, че не разбирам, за да ми каже с думи - ако не може й казвах какво да каже и докато не повтори не получаваше нищо.
И така ..... вече толкова години упорит труд и все още я поправям, когато се изразява неправилно.
Още нещо пропуснах да споделя - до 4,5-5 г. дъщеря ми упорито отказваше да повтаря след някой друг освен мен и баща й. Дори баба й, която я гледа от бебе не можеше да я накара да повтори някоя дума. Това е причината до 6 год. моята дъщеря да не ходи на детска градина и да не посещава логопед.

Така, че не се отчайвай - работете упорито и ще има резултати.
Сега на моята дъщеря не може да й затвориш устата - говори дори повече отколкото трябва.

Понякога се чудя дали не по-трудно да се боря с предрасъдаците на хората .Всяка майка на дете със затруднения  знае с какви усилия и постоянство постига за другите най-вероятно невидими победи и аз смело мога да се причисля към тях.Вчера на родителската среща в нашата градина (ние сме 2-ра група) една майка-представител на цяла група по нейните думи,каза за дете(моето)което пречело на децата и трябвало да се вземат мерки...едвам сдържах сълзите си.Искам да се знае че сина ми няма ясна диагноза:не говори-отскоро се опитва да повтаря,но не използва реч за комуникация,по-активен е,понякога става по-неспокоен и крещи,но по никакъв начин не е агресивен а напротив много е нежен и любвеобилен.Много е лесно да гледаш някаво предаване и да пуснеш смс за кауза за дете и до там да приключи твоята солидарност.