Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Аз бих ти обърнала внимание на двигателни игри.Например батут.Има различни модели - можеш да се съобразиш с цената и диаметъра им.Батута е много полезен сензорно за всяко едно дете, а особено за децата със СИД.Дълго време може да се използва, и вероятноста да омръзне е по малка отколкото за  другите обучителни игри.

Благодаря за предложенията за подарък. И двете идеи ми харесват, но с батут вече сме се сдобили /през пролетта май го купих/. Отначало само седеше и подскачаше по дупе, но скоро започна да подскача и на крака. Да го похваля, че напоследък го научих да скача с две крачета и сега тренира редовно скачане от място /цели 20 см!  /.
И колорамата ми харесва, ще прескоча утре до някоя книжарница да я видя наживо.
Мислих за някаква игра за двама- но не се сещам каква точно може да е.
За "момичешките" играчки- наистина, доста съм си мислила че искам да му купя кукла (има и момченца-кукли) и разни домакински нещица- като посуда, обзавеждане, има и перални, а пък последния път в детски магазин налитнахме на прахосмукачка. Но се въздържам от такива играчки (сакън- какво ще каже таткото или някой друг!).
Днес гледах http://www.slanchica.com/cgi-bin/index.pl?_state=OfferRequest&offer=279- не знам дали е толкова полезно
или Wowwee - роботчета http://toytownbg.com/index.php?toy=10.4.689, за които доста мислих, на накрая май се отказах по ред причини.
Очаквам и други предложения!

Върти ми се в главата една идея- за птичка, може би папагал или друго...
Досега не сме гледали и нищо не разбирам от птици...

Като играчка или? Има играчки говорящ папагал/ти казваш дума и той повтаря по теб 2 пъти/, но незная как ще реагира детето. Моят син реагира доста зле.
Към живите птици в клетка имам отношение. Не зная дали е правилно.

didib,относно играчките аз мисля, че колкото са по-прости , толкова по-добре.Моят син си играе най-много с големите конструктори (тези, които се прибират в нещо ката чувал ) и пъзелите за земя.От тях строи абсолютно всичко.Например , нарежда ги върху един скейтборд и си прави различни коли.Използва всевъзможни подръчни материали-въжета, тиксо, кръгли капаци от метални кутии ,дори точилки.Частите, които не можем да набавим си ги изрязва и оцветява сам-номерата на колата, фаровете,различните елементи на таблото.
Отдавна спрях да купувам скъпи играчки, оставям го повече на въображението му.

На 17 Октомври, неделя, от 12.00 до 13.00 часа ще се състои пресконференция в БТА по инициатива на Autism Bulgarian mothers относно проблемите на децата с аутизъм в България и нуждата от промяна в образователната и социално- здравната политика на страната ни. Пресконференцията ще се излъчва в реално време в страницата на БТА.

Autism Bulgarian mothers кани всички на Изложба- концерт на Майки и приятели на деца- аутисти на 20 Октомври, сряда, от 18.30 часа В СОФИЯ ЛАЙФ КЛУБ ( в подлеза с фонтаните на Националния Дворец на културата), в която взеха участие 15 майки на деца с аутизъм от цялата страна и известни личности- Ники Кънчев, Део, Ани Пападополу, София, Елена Йончева, Дидо от Д2, Графа, Марта Вачкова и Гала. Фотограф на изложбата е Ангел Коцев.
Изложбата ще продължи с концерта на София, като първата песен ще е посветената на борбата на българската майка на аутистистично дете и се казва "Силна съм", ще пеят и Графа и Дидо от Д2.

От Коледа изложбата ще започне гастрол из цялата страна, като ще стартира от Пловдив и ще мине през всички градове, от които майки на деца- аутисти се включиха в Кампанията "Майки и приятели на деца- аутисти- Трябва да чуете за нашите деца", инициирана от фондация от родители на деца от аутистичния спектър от страната "Стъпка за невидимите деца на България".

По време на Каманията срещаме подкрепа от много хора и организации, чиито брой расте лавинообразно с всеки ден, на принципа на снежната топка.

Кампанията не цели набиране на средства, а повишаване информираността на българското общество относно състоянието Аутизъм.

Нека заедно направим стъпка напред за децата ни!

Снежа63, за жива птичка си мисля, защото много се радва на такива. Струва ми се полезно от гледна точка на това, че предполагам ще му е интересно да полага някакви грижи за нея, пък си мисля и че някои птичка са доста закачливи, игриви и доставят радост. Но се съм отглеждала никаква животинче досега и нищо не знам- нито на теория нито на практика, то сигурно ще се откажа. Още повече, че ще е необходимо да измисля и в коя по-точно стая или коридор да го настаня, че да няма проблеми.
А относно играчка-папагал- доста търсих и намерих, но междувременно ми предложиха детско касетофонче с микрофони, та реших и взех касетофончето. Купихме му касетки и сега си записваме разни стихчета, песнички- лично творчество и разни други смехории и после си ги слушаме.
Ще мисля още  .

Живо птиче не съм отглеждала. На мястото където работя има говорящи папагали/живи/, наистина са много интересни, но изискват и много грижи. Птиците също се привързват към хората. Притесняваме, че съм чула, че от пуха се развиват много алергии/то от какво не се развиват/.
Мислила ли си за други домашни любимци?
От традиционните /коте, куче/. Мисля, че последното е много добро, но иска и много грижи. Или за декоративно зайче?
Няма да ти предложа питон, както един познат взе за синчето си и казва,че е много забавен.
Мисля, че ако се ориентираш към влеченията му по-лесно ще избереш, но е хубаво да има живо животинче около детето. Животните научават децата на много неща, без да забелязваш. Най-малкото на привързаност и грижи за тях.

Миналата година взехме на Дани папагал -Корела.Два дни му беше интересно и после се правеше,че не го забелязва.

Кучетата са по-закачливи. Ние навремето имахме мини пудел/черен/, но го загубихме. Гледат се обаче доста по-трудно, но наистина са приятел на човека. Не случайно се казва, че кучето прилича на стопанина си.
Мисля, че домашния любимец трябва да се избере спрямо детето.

И кученце взехме преди няколко години ,но не го гледахме много дьлго.Дани беше на фаза да играе само с ленти,вьжета и прьчки и кучето му крадеше нещата.Толкова се ядосваше и плачеше,че се наложи да се разделим с кучето .

Може би защото сте го взели по-късно. Джеки беше заварен от Алек/беше на 5 години когато се роди Алек/. Разбира се това не му пречеше да проявява егоизъм и да не иска да играе с него, но сега оценям,че независимо от всичко животните и много възпитават. Шефче, нашите деца са просто такива. Болшинството не възприемат други в тяхна територия, отказват да им се пипот тяхните неща.
Алек не даваше дори и аз да пипна нещо негово или да взема да ям нещо което той яде/не, че е голям яшник/, вземаше го от ръцете ми, дори да не го яде. Така правеше и с кучето, но все пак животните са прощаващи и децата постепенно свикват да се държат с тях и от там им е по-лесно с хората.
Мисля, че ако детето е едно, трябва да има животинче при него.

Ние веднага след като получихме предното ЛКК намерихме председателя на комисията за Ресурсното подпомагане за града, човекът беше мил и подробен и ни обясни че не можем да кандидатстваме тогава (май) защото :
Първо: за да кандидатстваме за ресурсно детето трябвало да бъде прието в Детска градина ( интегрирано ) а ние все още не знаехме дали въобще ще ни приемат заради случайния принцип на приема тази година.
Второ: трябва ни педагогическа характеристика на детето от учителките за да може да се каже какви дефицити има.
Трето- наличното ни тогава ЛКК не върши работа защото като резюме отдолу пише че му е полезно да расте в средата на детска градина където с подражание може да усвоява речта. Част от дефицтите които ги имаше в заключенията на психолога хич не бяха упоменати. Общо взето ЛКК-то беше оформено така сякаш ни трябва като предимство за прием в ДГ ( логопедична) което не беше така . Затова господинът ни обясни точно какво трябва да съдържа ЛКК-то за отпускане на ресурсното.
Сега отново ще минем по пътечката - поне знам какво ще трябва да  отбележи психоложката защото миналият път каза че бил прекалено малък за да се конкретизира с мнение, освен че детето е с аутистично поведение .

Аз съм на мнение че е хубаво за всяко дете наличие на домашен любимец. Завареното положение също е плюс. Нашият син който тотално не помни имена вече трети месец споменава изчезналият ни котарак поименно. Дори понякога съзнателно нарича другата ни котка с името на изчезналия котарак като ме гледа внимателно дали ще го поправя и покажа къде е котарака. Но като вижда че не го правя се натъжава . Обича да се гушкат при него като заспива, обича да ги милва. Понякога налита да ги целува. Панически се страхува от някой други живности - примерно кучета, мухи, бръмбари , папагали ( където сме били на гости ) но не и от котки- дори улични .

Момичета някой посещавал ли е центъра Холиста . Какви са ви мненията за там. Може на лични.
Направила съм на Владко изследване за тежки метали в кръвта в лабораторията в Сф. Излезе живак в норма / според специалиста от Холиста вероятно е да бил отложен а не в кръвта / алуминий два пъти над нормата и цинк в долна граница от необходимото. Всичко това било като предпоставка за един вид невъзможност на мозъка да интерпретира информацията да я възпроизвежда и нещо такова и невъзможността на детето да напредва. За съжаление Владко действително не напредва независимо от работата. Та въпросния център Холиста предлага и нещо като препарати за хелиране . Пак според специалиста от там децата преминали курса при тях напредват сериозно говорят активно и такива неща .
Търся инфо от майки които са подложили децата си на тази терапия за отзиви от тях. Аз чесно казано се страхувам малко да давам на Владко каквото и да е не предписано от лекар още повече че лекарите мълчат за теми като тежки метали и такива неща. В сайта на Холиста се говори за лечение на аутизъм аутизма е обратим децата постигат невероятен напредък.