Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

ще се върна на въпроса за "отдръпването на роднините" засегнат от Ре Де мисля .... преди страница или две ...
при нас също стана така точно най близките майка ми и баща ми ... аз точно усетих че го гледат не както искам тоест те не го гледат в смисъл да го вземат за половин ден у тях ами когато се видим / много рядко / го гледат едно съболезнователно едно състрадателно едно как да кажа направо виждам ужас в очите им.....
това ме дразни и аз се отдръпнах от тях смятам че не мога да ги променя а и не искам а и самия той / Владко / усеща явно настроението им и се дърпа реве като ги види ..... вече е доста по контактен но с тях абсурд..... те не приемат че примерно се поразвиква чат пат и че на мен не ми пука че бил ял тортата на РД на сестра си с ръце и се омазал и омазал наоколо .... и аз "горката" трябвало да пера сега ....сякаш ще ходя на реката да пера ......
остарели разбирания , различна гледна точка ......
така си обяснявам нещата за да ми е по лесно и стоя просто малко по далеч защото подкрепата както пишеш ти толкова необходима но тя е като любовта или я даваш просто така или не .... който не може .... няма как да стане ....
и ако в един момент някой хора били те и най близките не могат да приемат детето не могат наистина да го подкрепят е по добре да стоят по далеч .... мое мнение ....

Хайде и аз да си споделя мъката!Тази учебна година преместих децата в масова градина предните две бяха в спец. група за деца с множествени увреждания.Ако ме попитате защо ги преместих ще ви споделя че там само ги гледаха да се нахранят да спят и нищо повече имаше необходимите спец. първата година но директорката поради липса на пари ги съкрати,така за преди но ПРОБЛЕМАТ започва сега мислех си че съм подготвена за трудностите но се оказа че не е така.
Имам близнаци едното дете е със ДЦП а другото е с АУТИЗЪМ
Тази вечер ще има специална родителска среща (заради нас) със директорката.Само да вметна че такава среща имаше миналия вторник но аз не отидох защото бяха и двамата болни.
Проблема е че родителите не искат децата ми в тази група защото били гледани повече, 
ако се замисля мога да кажа че това не е така момченцето се самообслужва само но му е трудно дамо да се облича и това е от парезата която има сестра му е със памперс  ако някоя лелка се сети го сменя ако не чак вечерта като се прибера на него понеже му е трудно да си вдигне дрехите от едната страна се стиска цял ден.
Вчера учителката ми каза да се подготвя за този проблем който ме очаквал на срещата едното дете го било страх от Дани защото бил много слаб
за мен това е лудост от всякъде не мога да си обясня как едно дете на 4 год. има критерий за слабо и дебело (да отбележа че той тежи 16 кг.) не знам изобщо какво ме очаква довечера но ще е голяма какофония а за учителката не мога да кажа нищо защото тя самата като я слушам не е много радостна за това че те са там.
НО АЗ СЪМ КАТЕГОРИЧНА НЯМА ДА МАХНА ДЕЦАТА ЗАРАДИ ТЯХ.
Не съм и от майките които си мислят че децата им са перфектни но не мисля че и това което ми изтъкват като проблем застрашава техните деца.В края на краищата никой не знае кога ще изтегли късата клечка в живота.
Техният отговор на това че аз и децата имат пълното право да са там те отговарят правата на нашите деца къде са

desi_bebeta,трудно ми е да ти отговоря.
Алек е бил в масова детска градина. Едната му учителка определено не го искаше и настояваше да го изместя/за щастие тя ходеше рядко на работа, защото намираше начин да си взема 6 месеца болнични/. За лелките, имаше и такива които бяха против, но го приемаха, защото това бяха годините, когато нямаше деца спрямо детските градини и ги закриваха. От родителите, малко съм имала хора против, може би защото бяхме в такъв район в които имаше много отчуждени къщи и дадени на семейства от ромски произход или защото си плащах такситие и др. подобни. Бяха годините след кризата. Алек винаги си стоеше сам в ъгъла и там си го заварвах след работа. Не мисли, че някой ще го включи в нещо ако детето не прояви желание. При всечки случай, беше по-добре от Дневния център/след масовата градина на 8 години отиде в Дневния център/. Там кошмарът не може да се изрази с нищо, още повече отношението на персонала, както и начина по който го прие сина ми.
Не е добре за твойте деца да са сред хора и деца, които не ги искат и не ги възприемат.
Нямаш ли възможност да потърсиш друга градина? Едно такова отношение, може само да нарани децата ти.
Възмущението си няма защо да пиша. То няма да помогне.

Деси, много съжалявам за всичко, което преживяваш. Дано се включат и другите майки да ти дадат адекватен съвет как да се справиш. От вашият град има още няколко майки на деца с аутизъм, дано да се свържат с теб на лични или тук и да ти дадат съвет. Знам, че и Райка смени 2 градини, може да обмениш опит и с нея.
Първо аз смятам, че това го инсценират учителките и ръководителките на тази градина, те се оплакват пред майките и ги подтикват да се обединяват. Честно казано адекватен съвет трудно мога да ти дам,  аз съм "по-мека мара" и бързо се отказвам. Но в Сф има повече възможности за алтернативни услуги и те са по-добри за детето ми.
Чудя се как ще реагират, ако ги накараш да изложат в писменна форма аргументите си, да ги заведат при директорката и копие до теб. Вече ти с техните официални оплаквания да отидеш в агенцията за закрила на детето и да се обърнеш към телевизиите. Това всичко с любезен тон, да видим до къде ще стигне мързела и наглостта им.
Аз си мисля, че трябва да направим една страница със снимки и имената на такива родителски организации, които имат претенции за изгонване на децата. В нашият магазин висят снимки на крадци, трябва да има витрина с имената на хора, гонещи деца!

Не мога да преценя дали трябва да се бориш с тези хора, които дори и да приемат децата, ще ги изолират или да потърсиш друга градина. Също можеш да им предложиш да идва на обяд някой роднина да помага за обличането. Стани ми мъчно за детето ти с памперс, малко вероятно е  да се промени отношението на персонала. При моята дъщеря също много се оплакваха, че не може да се облича, все едно 2 лели трябва да й помагат...

Когато детете е желано, тогава има резултати.

Ето за тези случаи трябва да има силни родителски организации, сега да дойдат 2-3 майки с теб и да им обяснят на родителите. Какъв абсурд - толкова си преживяла, че сега и да гонят децата!!!

Деси, попитай за ресурсно подпомагане.Ако имат ресурсен учител, мисля че децата са с по-особен статут и никой неможе да ги изгони от градината.Проблемът обаче е, че те трябва да бъдат приети иначе както ти казаха Таня и Снежа ще ти е много трудно.
Аз лично се опитах да говоря с колкото се може повече родители, а и с децата.Повярвай ми има много добри и интелигентни хора и за моя голяма изненада срещнах пълно разбиране.
Желая ти успех тази вечер и сили да отстояваш правата си.

Аз също се чудех, дали децата са минали на оценка през комисия за ресурсно подпомагане.
На този етап, може би е най-добре да говориш любезно с тях, да представиш децата с изтъкване на положителните им черти, колко много са преживели и какви усилия полагате ви е за тях. Това е и съвета на една уважавана от нас психоложка. И че децата не застрашават никой, а и най-доброто за тях е да са сред други деца. Така, че ако им дадат шанс, ще помогнат на децата и на вас.  И аз съм сигурна, че ще се намерят добри родители и деца! Става като предизборна кампания за приемане на 2 деца в детска градина.
Да, важно е да приемат децата с желание, но и самата интеграция на децата става постепенно. Все пак и на това място, ще научат някои групови правила, седене на столчета и т.н.,  това ги подготвя за следващото място. Така че сега са тук и да изкарат поне 5-6 месеца, за да имаш реална преценка.

Предполагам, че всичко идва от неинформираноста и страха на персонала, че нещо може да се случи и да бъдат обвинени.Моето предложение е, освен всичко препоръчано ти досега да се опиташ да им благодариш за усилията положени за децата ти досега.Повярвай ми много врати отваря думичката "Благодаря".Ако успееш да им покажеш, че твоите деца са като всички други, че слабоста на децата ти е временна - вероятно са имали предвид мускулна слабост, и че с помощта на останалите дечица, и взаимната ви съвместна работа между теб и персонала ще превъзмогнат дечицата ти голяма част от тези притесняващи ги неща.Тръгни с усмивка и благодарност.Искай им съвет, помоли ги за съдействие - обясни им, че ти полагаш огромни усилия да се справиш, и вярваш, че те са там затова - да помогнат да се интегрират.
Можеш да поискаш родителска среща с родителите които имат въпроси относно диагнозите и трудностите на децата ти.Ако се сформира такава родителска среща - отиди там с помощ от психолог, или логопед, или дори джипито, ако нямаш друг подръка.Обясни на родителите и помоли за съдействие тях.
Не тръгвай с рогата напред и не обиждай.Вероятно толкова много се притесняваш, че не се сещаш как да водиш предизборна кампания (много ми хареса това сравнение - много точно казано )

ако учителките са против детето или децата те "тихичко ги игнорират" ще си стоят там но какво от това ако самите учителки не направят така че другите деца да ги обичат да им помагат те сами да ги придумат да ги подработят тогава децата обичайните те са също много поддатливи ще странят от тях защото и не знаят как да общуват с тях а и ако учителките веднъж дваж подметнат "остави ги " " не ги закачай " край децата ще странят ..... тогава и родителите ще имат против....
ако е обратно обаче ако учителките са готови са решили да ги приемат да ги приобщят става много лесно те обясняват на останалите даца че трябва да им помагат да им дават нещата да им показват да ги учат да говорят и всичко и децата се надпреварват да се натягат на учителката да са послушни да да помагат .... и така постепенно наистина обикват различните деца , но това става само и единствено под ръководството и така да се каже под режисурата на учителката ....
това е ...
памперса не е проблем в повечето по малки групи обичайни деца на по спокойни родителни надминават три години и си са с памперс......
пак всичко е до човека ....
дествително обаче трябда да се подходи и тактично с учителката защото ако и се тръшнат и и кажеш оправяй се длъжна си да ги приемеш тя няма къде да иде ще ги приеме там ще са но няма да ги приобщи и наистина да бъде от полза ......
защото най общо казано тези деца трябва да се гледат да се подходи към тях първо със сърце и с много любов а чак като свикнат което отнема почти година да се приложат и някой мерки така че да влязат и те в "дисциплината" и да започнат и да сядат да работят
да са част от групата наистина
ако учителките обяснят на родителите какви са нещата ....това не трябва да го прави майката от какъв зор ще се едва ли не оправдава и ще дава обяснения на останалите това не е нейна работа

И на нашата родителска среща имаше обвинение ,че в групата имало дете с проблеми и трябвало да се вземат мерки...децата изоставали...Не бе назован директно,но се даде да се разбере за кого става въпрос.По новите правила нямат право да назовават поименно дете и поведението му.Незнам за позитивното мислене,но се нахъсай добре-ако имаха желание за влизане в затруднението ти щяха да намерят подход за разговор,а не публично да те нападат.Когато си тръгнах от нашата род.среща едвам сдържах сълзите си,в къщи преосмислих нещата и реших че няма да хабя сили за ограничени хора.Успех и много сили

Не е вярно, че не е работа на родителите да обясняват за децата си.Напротив наша работа е.Кой познава детето ни по добре от нас самите.Кой знае по добре от нас колко прекрасно е детето ни, и какви трудности има.Първо обясняваме позитивите, а след това споменаваме трудностите и защо са тези трудности, и че са напълно преодолими с тяхна помощ.Ако говорим само колко ни е трудно и невъзможно и те така ще го приемат.Ако говорим за детето си с вяра в неговите възможности - и те така ще го приемат.Околните възприемат детето ни по начина по който показваме как ние го възприемаме.
Прави ми впечатление, че колкото и да не го признават - педагозите проектират отношението си към родителя върху детето.Тоест налага се ние да се харесаме на госпожи и родители и масовката от деца - да се интегрираме между тях.........за да очакваме същото отношение и към нашето дете.Ако се караме с децата и с госпожите - ще порлучим същото.Ако се усмихнем и стиснем сълзи и зъби, ако помолим за подкрепа - ще я получим.
Вижте Дороти какво прави.Тя е едно от най позитивните същества, което съм срещала, и обикновенно не се оплаква от учителки.Получава подкрепа, защото е позитивна.Взимам пример от нея.Имам познати родители размятащи стрелички....и децата им не са толкова обичани като усмихнатите родители.Абе ще се правим на шушумиги  независимо какво чувстваме и това е.Ще правим политика заради децата си.

Естествено ако опре ножа до кокала ще си браним децата, но нека първо с добро и с политика.Това се учи - не е невъзможно.

Знаеш ли колко време , усилия и търпение вложих в едната ни г-жа.Усмихвах се,ако насреща получавах дъжд от обиди и негативизъм върху детето си...и така ден след ден.

Исках да покажа на Деси предаването "Едни от нас" от септември 2009 г., но сега видях, че БНТ е махнала архива от миналата година. И на първа страница линка не е актуален. Дали има филма на друго място?

Спокойствие и успех Деси, може да се окаже, че хората нямат чак такова отношение. 

Един ден след поредното лошо отношение ,за капак беше репликата"Защо не съм научила детето си да говори?" с много арогантен тон и аз защитих достойнството си на майка ,а и детето си като казах нещата които бях здържала толкова време.За мене си нещата се промениха до толкова 4е поне спря да комтерира малкия и по този начин всеки път да рови в раната

Повечето хора виждат първо лошите неща  и основно в децата ни. Децата ни не са стока да ги "рекламираме".
Ако човек не е положително настроен към нашите деца, много трудно ще го накараш да си промени мнението, отнася се на първо място към учителките и персонала и не го възприемат по начина по който ти го представяш или с течение на времето не става така.
Това също не е вярно, проектират облагите които могат да извлекат от родителя върху детето. В повечето случай съжаляват родителя и са на принципа да помогнем на родителя а не на детето. Когато ни омръзне да "помагаме" и "ножа опре до кокала" да си го вземем. "Много се извиняваме, но нали разбирате..."
Дано Деси намери някой който да й помогне, било приятелка, която е по-спокойна или други родители в такова положение или може би съпруга й.

Мога да си представя  .Знаеш ли колко с колко госпожи съм се сблъсквала покрай децата си.С малкия - диагностирания съм го интегрирала поне с ......12 госпожи се сещам, и отделно лелки.Да не говорим, че ухажвам и директорките на детските градини и училището в което учи.досега 4 иректорки.Тях не ги слагам в сметката.И насвякъде с усмивка.Имала съм срещи и с доста глупави и доста ограничени същества.Търся подхода и към тях.Има и невъзможни за контакт хора - избягвам ги, но се налага да водим политиката.
Изобщо не е вярно че гледат само облагите Снежа.Съжалявам, че си попаднала на такива хора, но не слагай всички под общ знаменател.Имам приятелки госпожи в детска градина.Приятелки са ми, не защото са ми обучавали децата, и общо взето имам наблюдения върху учителското мислене, дори и да не сме от двете страни на барирерата.
Но ако мислим за всички тях като за материалистки и непукистки, и ако общуваме така с тях ..............какво ще получат децата ни?