Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

И аз мисля, че само с вежливост няма да стане, но поне първите стъпки и разговори да са вежливи. Ето да анализираме стъпките на Дороти /тя да извинява, че я коментираме/. Знам само  това, което е писала във форума - детето е било в логопедична градина, по времето когато учителките звъняха на вратата да събират децата. Естествено, че ще бъдат любезни иначе ще ги закрият. В първото училище попадна на амбициозна и прехвалена учителка, без желание за съдействие и майката много бързо отписа детето. Във второто училище беше при познати хора /учителката на по-голямото й дете/, училището имаше опит с ресурсно подпомагане и детето е добре.
Ето пък при Галатея, детето се чувства добре в нормално училище, без подкрепа на ресурстни. Само че г-жа Фандъкова, тогава за малко министър ги заплаши от ТВ-то, че ще провери след няколко месеца как се чувства детето. И да пробват, това не боли.

Т.е за мен правилният подход е разговор, но и преценяване на другата страна, търсене на правата и т.н. Прави ми впечатление, че в София сигурно повече гледат ТВ, но такива срещи да се надъхват срещу родителите са рядкост. Явно това е успех на предаванията. Сигурно вашите учителки не са гледали досатъчно предавания.
Също се чудя дали излезе в Ева фотосесията на майките на деца с аутизъм - купи едно списание и им го дай да го разгледат.

Катина сега прочетох постинга ти, ти си много добра в тези разговори, но не всеки може. Средното положение е да говориш 1-2 пъти любезно и после да търсиш права или да си махнеш детето.

Не слагам всички под общ знаменател, но за съжаление те са повече.
С течение на годините дори и приятелките ми минаха под същия знаменател/нямам впредвид материалната страна/ имам впредвид сина ми.

ресурсно подпомагане да задължително ..... но то не оправя нещата
а тук иска ми се да поспоря с Катина от какъв зор аз като родител ще се обяснявам на другите родители и ще стоя и ще гледам нападки или пък да отговарям на въпроси .... НЕ .... да не би детето което е "побойника" или пък "непослушното" майка му да дава отчет на другите .... има си учителка това е нейна работа тя да отговори на въпросите тя да подкрепи детето тя да постави на място родителите които се бъркат в нещата на детската градина ....
веднъж една майка ми каза на улицата че Владко биел нейното дете и то с метла .... аз се извинявах повече от половин час въпреки че Владко нито може да ми обясни дали я е бил нито пък знам как са нещата .... но нейното обяснило и значи било така ..... казах на майката "ще говоря с него , ще взема мерки" за да изляза от ситуацията ..... не мога да говоря с него тъй като той не ми отговаря на въпросите .....
споделих с мъжа си и той каза "не говори и по точно не отговаряй на такива ... сутрин всички ги оставяме на учителките те отговарят за тях ... да не се бият да са нещата както трябва учителката ми каза че нямало такова нещо  "
исках да кажа че съм ЗА да се сподели с учителката за проблемите за позитивите на детето но НЕ и да се дава отчет на другите родители недоволни от нашите деца ...

а и от къкъв зор ще обясняваш пред родителите за детето ти .... те като какви ще го преценят , ще имат пряк контакт с него ли и ли си пъхат носовете само за да плямпат после наляво и надясно и да клюкарстват ......
че те да не би да обясняват на всеуслушание примерно че тяхното още се напикава нощем или че го е страх от тъмното или че иска да спи при майка си или други слабости които имат обичайните деца .... не няма такова нещо
то вярно е че трябва да се разгласява за проблема в медии и навсякъде но аз не бих се изправила пред 20-25 родитела да давам отчет за детето си да им обяснявам какво може и какво не.... не е тяхна рабтота .... пък и какво ще ти разберат като не са се сблъсквали акъли съм чувала много ....
казвали са ми и да съм спряла Владко от градина че много викал и техните деца ги боляла главата .... казах ами спрете си вашите ..... но това в старата група .... там не срещнах разбиране и го преместих ..... но в новата не съм се обяснявала на никой от родителите дали нещо знаят не знам колко знаят също , нетактични въпроси и подмятания е нямало също и коментари тоест за мен учителките са разяснили на всички и те приемат нещата това е край

Браво,Райка изцяло те подкрепям.Започнеш ли да им се оправдаваш и обесняваш за всичко няма да има край.

Вие май не ме четете бе хора.Казвам да тръгнем с добро.Аз се научих на политика и подмазване, ама се научих и да хапя.Устата съм, ако ме настъпят.но в училище ще трябва да ги научим да ни уважават.Да се покажем на интелигентни, начетени, знаещи си правата - и се вметва в разговора тук там за евентуални подобни случаи разрешени с медийте.Питам ги гледаха ли приятелката ми по БТВ примерно в предаването миналата седмица с подобен проблем?Не е нужно да е вярно, че миналата седмица е имало предаване с моя приятелка - те пък много знаят какви предавания има за деца със СОП.И чак тогава вече се стигадо яхане на метли и търсене на начини на отмъщение.Просто посъветвах жената днес на предстоящата род. среща да не тръгне с рогата напред.Вече е отишла и се надявам да ни сподели как е минало.Ако не са се разбрали - ще и помагаме със закони и начини на отмъщение, ще и помогнем да намери правата си и да защити децата си.Ще се включим активно и там.
А защо ние да обясним какви са децата ни ли?Обясних вече- ще го разбереш някога надявам се.

Първо стискам палци на Деси да се оправят нещата. Според мен работа на учителите е да я подкрепят.Ако те и деркторката го направят според мен проблемът ще се тушиа - в крайна сметка това им е рабоатата на учителите -  да се справят с различни деца, да търсят подхода, защото никога не е лесно.Ако имат проблем би трябвало да си сменят професиите. Родителите на другите деца пък не им влиза в работата кое дете какво е - дали вика и с какви проблеми е. Дори напротив - при наличие на проблемно дете , децата в групата могат да се научат на другарска взаимопомощ , търпимост, разбиране, все неща дето липват на много индивиди на нашето общество.

Що се касае до ухажване на учителския и директорски състав - ето това е нещо през което преминаваме в момента и което правя само и единствено за детето. Още преди детето да тръгне на градината осъзнахме че е много важно с какво око ще се погледне на него. Първо няколко пъти говорихме с Директорката , обяснихме защо сме избрали тяхната детска градина изтъкнахме всички осъзнати от нас плюсове . После участвах активно с протеклия цял месец ремонт на групата, съвсем неслучайно водих за 15-тима минути и синът ми 10-тина пъти за да могат да го видят госпожите предварително, полееекичка вметвах някой особенности, проблемчета , лъжичка по лъжичка очертавах ситуацията  - въобще правих много неща които НЕ бих направила ако ситуацията не беше такава . За сега не мога да кажа че имаме проблеми. Минахме етапа на напикаване и даже на насиране но с подкрепа на директорката и учителките се  справихме. Нямаше подмятанаия а очаквахме такива, директорката отсече - учителките са задължени да обгрижват децата и ще се справят. Страхувам се че в един момент нещата могат да тръгнат и назле , обаче ако се случи ще се справяме според ситуацията. Всеки ден разпитвам дори за дребни неща- а мен е важно дали се е влкючил в игра , дали е пожелал да рисува или да гледа как рисуват, дали е слушал в урока по музика или е запушвал уши...все неща които други родители смятат за маловажни ... Давам си ясен отчет че каквото и да мислят родителите , учителките са тези които могат да обърнат везната във всяка посока- както положителна така и отрицателна.

Райка, ако някое дете бие моето с метла бих говорила с майка му, ако я срещна на улицата.Познавам достатъчно деца с ментални увреждания за да знам, че тези деца не са напълно отговорни за действията си и голяма част от тези деца биха имали по приемливо поведение, ако се възпитават - включително и моето естествено.Съвсем нормално е родител да се разправя с друг родител - това са неща от живота и ние не сме застраховани от това.Нас ни пази закона в много неща, но какво искаме да ни приемат децата като част от другите или като инвалиди които не отговарят за действията.Ако искаме да ни ги приемат като част от другите - нека се държим с тях като нормални деца - да ги възпитаваме, или поне покажем пред другите някакъв опит за възпитание за да ни приемат нормално.Ако смятаме че сме застраховани от всякакви оплаквания и няма да имаме оплаквания от тях - това ли искаш.Да ги смятат за безнадеждни, за неконтролируеми, за невъзможни за възпитание, за защитени, да ни гледат съжалително, да си плюят в пазвата и да цъкат с език съжалително?Аз лично препочитам да се скарам с някоя майка относно поведението на детето ми отколкото да си плюе в пазвата като ми види детето и да си дърпа своето като че ли сме чумави.

Много се заблуждаваш  за учителките и тяхната работа - те са преподаватели, а не възпитатели.Те не ни възпитават децата и нямат никакво право да го правят, те имат учебен план и се стараят да си го спазват.Ние сме тези които ще си браним децата, те са тези които ще ни съдействат за това.Ако очакваме от тях да вършат и нашата работа естествено, че ще имаме проблеми в комуникацията с тях.

Както и да е, не налагам мнението си, но имам право да споделя мислите си - нали  

Райка,

Децата ни са и стават все по- апетитна хапка за бизнес на нечистоплътни интереси. Ето центъра "Холиста" се появи да "изследва" децата с аутизъм за тежки метали.

Това, че е написано заволаирано и уж на медициски език:
"При хелирането с препаратите, които се ползват до момента в световната практика  (DMSA ,EDTA ) се извличат и есенциални минерали, което налага въвеждането им допълнително в противен случай има риск от хипо-калциемия. "

Означава, че заедно с уж същестуващите и отложени в косата и ноктите на детето тежки метали, които хелиращите съставки извличат и "излекуват" аутизма, означава, че хелиращите съставки извеждат от огранизма и жизненоважните минерали, без които организма не може да живее...и има и смъртни случаи на деца, но "излекувани" деца няма.

Таня,

Няма да излизат снимки в сп. "Ева", в друго ще са и ще пиша, когато излезе списанието.
След дни стартира излъчването по телевизията на информационен клип за състоянието Аутизъм с фотосите на майките на деца- аутисти, участвали във фотосесията  и ще продължи да се излъчва ежедневно повече от месец и половина.

Кампанията ни за информираност за аутизма прерастна в Национална Кампания за информираност за аутизма.

Autism Bulgarian mothers- 15 -те майки, участвали във фотосесията с известните личности "Майки и приятели на деца- аутисти- Чуйте за децата ни" кани всички на Изложба- концерт на Майки и приятели на деца- аутисти на 20 Октомври, сряда, от 18.30 часа В СОФИЯ ЛАЙФ КЛУБ ( в подлеза с фонтаните на Националния Дворец на културата), в която взеха участие 15 майки на деца с аутизъм от цялата страна и известни личности- Ники Кънчев, Део, Ани Пападополу, София, Елена Йончева, Дидо от Д2, Графа, Марта Вачкова и Гала. Фотограф на изложбата е Ангел Коцев.Изложбата ще продължи с концерта на София, като първата песен ще е посветената на борбата на българската майка на аутистистично дете и се казва "Силна съм", ще пеят и Графа и Дидо от Д2.

От Коледа изложбата ще започне гастрол из цялата страна, като ще стартира от Пловдив и ще мине през всички градове, от които майки на деца- аутисти се включиха в Кампанията "Майки и приятели на деца- аутисти- Трябва да чуете за нашите деца", инициирана от фондация от родители на деца от аутистичния спектър от страната "Стъпка за невидимите деца на България".

По време на Каманията срещаме подкрепа от много хора и организации, чиито брой расте лавинообразно с всеки ден, на принципа на снежната топка.

Кампанията не цели набиране на средства, а повишаване информираността на българското общество относно състоянието Аутизъм.

Връщам се и към темата за подкрепата от страна на роднините. Когато прочетох това което написа Таня  много се натъжих:

Няма начин да накараш някой да направи  нещо АКО НЕ иска.И ако с дъщеря ни  нямахме проблеми да си я отгледаме сами ( само едната баба помагаше) , със синът ни беше ясно че трябва да включат и други, поне за да може да се разкъса кръга- майка-дете. Останахме си с думите. Толкова е очевадно че любовта и привързаността на детето трябва да се спечели, особенноа ако детето е специално.  Разбира се баща  ми ме заклейми като прекалено обсебваща майка а внукът си като тотално разглезен след което застана на определена дистанция и не я скъсява а пък аз се уморих да опитвам да  свържа дядо с внук и да получавам разочароващи шамари. Дори на моменти виждам страх в очите на баща си - страх от това какво неочаквано ще направи детето. Ами тогава под добре да спазваме дистанция си мисля аз , оставам си с една разбираща и подкрепяща баба . Разбирам не съм само аз в такава ситуация като чета коментарите ви.

П.с Благодаря на Кезайя за материала свързан с хелирането. Звучи плашещо.

Катина, никой не те обвинява.
Аз просто разбрах и виждам нещата от моята позиция или може би от по-стари времена от друга посока и възможности.
Алек на 9.11 ще стане на 13 години.
За първи път го дадох на градина на 2 години и 7 месеца, а от 3 години и 5 месеца ходеше постоянно/наистина постоянно, защото нямах друг избор/1 година си стоя в къщи, отложих го за 1 клас/. Слуд това 7 месецав Дневен център , след това в къщи 1 година /сам/, след това за 5 месеца отново на Дневен център/голяма грешка/.Тук се скапахме тотално и детето и аз.
След всичко това и много други неща не вярвам много в искреността.
Едно знам, че всяка майка трябва да направи това което е най-добро за детето й или с добро или със зло.
Нашите деца нямат собствена защита и ако ние ги оставим те ще загинат.
Те също трябва да живеят на тази земя.
Стигнало ли се е до там, да се образува родителска среща с претенции за децата, няма вече друг избор. Изборът е само един борба.

Подобно и при нас. Без обидите към детето. Обаче голям негативизъм, голямо нещо Аз го водя след ваканцията, обяснявам колко е променен в положителна посока (казва някои неща макар и трудно и с много опити, не може да се справя с артикулацията), а пък като ми го предават репликата е - В яденето въобще не е напреднал, яде само хляб Като че в яденето на супата и второто се състои същността на посещението на детската градина???
Не ми казват и за родителските срещи. Обаче не пропускат да ми искат пари за материали и не знам какво си. Като поискам обяснение, пак ми прехвърлят топката - като не съм искала да плащам, кой друг да плати за моето дете. Не ми се свидят парите. Обаче е гадно отношението

А днес съм толкова щастлива: Днес Крис поздрави една баба от входа - махна й с ръчичка, погледна я в очите, каза й Сти (т.е. здрасти). Но бабата беше настоятелна и търпелива да го изчака
Ето как се потвърждава поговорката, че за възпитанието (в нашият случай развитието) на едно дете е нужно цяло село.

Здравейте.може би се включвам не на място..но като прочетох за ваксините реших да ви напиша ,че и при нас след ваксината на 1 год..се отключи проблема ни и след един месец бяхме с пълна загуба на слуховия нерв..няма да коментирам повече..

Марги, кога е поставена тази ваксина на детето?
Според мен проблемите на моят Крис дойдоха след същата ваксина. Сложена му е на 6 февруари 2007г.