Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

    Защо тази възраст е най-добрата?  (Сина ми наближава 4).

Имам нужда от съвет, сдобихме се с нови проблеми
От известно време Криси постоянно подскача - на един крак, на два крака и също понякога като тича е също подскачайки. Означава ли това, че има нужда от по-сериозно пресоване на ставите на краката? .
Освен това започна да прави едни пърхащи движения с китките на ръцете. Не знам как да го обясня точно, ръцете му и без това бяха доста свити в лактите и стегнати в раменете. Тъкмо започнаха да се отпускат и пак се свиха и като добавка започна това движение
А пък от няколко дни ходи на пръсти! Това никога, ама никога не е било, винаги е ходил на цял крак. Как се преодолява ходенето на пръсти?
Най-вероятно всичко това са сензорни проблеми, обаче как да ги елиминирам не знам

Да добявя само, че има подобрение във вниманието. Мъчи се да говори, макар още да сме на звуци и много неясни срички. Дали тези хубави неща дето му се случват, дават отражение и се получават горните неща, т.е. нещо като изпускане на парата? Може и тъпо да звучи цялото обяснение, но реших да допълня общата картина на състоянието му.

Ходенето на пръсти се отработва като се задават задачи за ходене по препятствия-например подреди 2 табуретки, но на колелца и да преминава по тях.Помага и скачането на батут или надуваем замък.

Като спомена  iviviv за прескачане на табуретки, у нас проблема е в противоположна посока - не мога да си спася леглата и диваните - дребния постоянно скача по тях. Незнам дали е от това, че вече е малък ученик, но явно напрежението му се отразява - последните две седмици е направо неудържим, на всичко отгоре си мисли че всичко е шега, аз му се карам, той ми се смее и скача или тича из къщи.  Дайте идея за туширане на проблема

Писала съм какви неща включвам в ежедневието за да преодоляваме СИД.Ще се самоцитирам, въпреки, че точно този ми пост стои на първа страница в темата
Ще допълня нещичко.Много обича Мишо да ни стиска прегръщайки ни.Понякога ни причинява болка даже.Периодично го стискам и аз с молба да види колко е болезнено и да се научи да контролира силата на натиска си.Показвам му нежно галене и нежно стискане и го карам да опитва и той да е нежен.Но....онзи ден ми каза, "ама на мен ми е приятно да ме стискаш" .Естествено веднага отидох да видя машината за притискане на Темпъл Грандин, която между другото вече я няма в архивната тема.Опитвах се да го стискам по начина по който той ме стиска - даже извикахме таткото за по силно стискане, защото моето му било слабо  .А го стисках с всичката си сила.След натиска от тати каза че се чувствал много по добре.Забележете, че в предишния си разказ съм описала вечерно боричкане с таткото - винаги провокирано от Мишо.Вероятно си е търсел милия начин да получи натиска си в гръдния кош и с боренето на леглото като се боричакат си го е получавал, но без да се сети да поиска само натиск  .
Опитвам се да кажа, че оже би е нужно по внимателен анализ и страничен някак поглед върху поведението на детето за да разберем сензорните му нужди.
Освен пресоването на ставите можеш да погледнеш всичко, което правим в къщи - предписани са му от терапевт тези занимания, и малко само съм доизмислила
А в училище наистина им се свръхнатоварват сензорите и търсят начин да се разтоварят сензорно.Затова и е добре преди училище да се пресоват ставите и да се изчеткат децата, добре е да се изкачват много стъпала и да се слиза по стъпала след училище, добре е и да се люлее на люлка детето, и да се правят упражнения и пресоване след училище за да снемем напрежението.Даже е добре да ги взимаме по рано от училище, но това е друга тема вече 

Селма, защото се счита, че сензорната интеграция завършва около 3,5-4 години. Така са ми обяснили нашите терапевтки, винаги има и аванс. Нито едно дете не се е родило с интегрирани сетива, бебетата постепенно се осъзнават, между 1-3 години се научават доста неща. И за това, ако се открият пропуските и детето се подхване на възраст около 2 години, то може да си навакса без да се наблюдава изоставане до започване на училище, без да има ресурсни, диагнози и сочене с пръст. Но трябва много и упорита работа, детето вече е показало, че само не може да се сети. Подобна е и профилактиката на ДЦП, започва се още от родилният дом. Например играта в пясък е основен индикатор на СИД. Около 2,5-3 годишна възраст можеш да влезеш в пясъчника и да помогнеш на детето. Около 6 години ще е необичайно и детето ще си остане с този дефицит.

Darkviolet, с няколко изречения си успяла да опишеш най-големите проблеми, неща, за които се работи с години...Катина е права, че трябва детето да се наблюдава и да се определи по-точно кое е най-спешно да се подпомогне. Виждам, че се повтаряме в някои части за физическите упражнения, аз съм систематизирала нашите тук . Но те оказаха много голяма роля. Ходенето на пръсти при нас продължи 3-4 години. И когато всичко в детето се оправи, тогава спря и ходенето, т.е от няколко месеца не ходи на пръсти. И чак тази година на балета може да прави волево "на пръсти" и "на петички".
А за свитите ръце защо не пробваш подвижна боксова круша, или хвърляне на топки в кофа, или детски боулинг. При дъщеря ми говора се подобри много, като овладя физкултурата. Сигурно има научно обяснение защо е така.

Като напишете "sensory integration" ще видите много клипове, снимки и статии за подходящи игри.

Здравейте отново уж горе долу оправихме нещата със градината и сега ново препятствие и този път както винаги губещите сме ние
Този месец трябва да си подавам документите за детските(годината мина а аз така и него усетих това време )  
1-во децата са освободени от някой ваксини (родени в 6 месец и са крайно недоносени)
някой ваксини съм правила но не всички малката много боледуваше и все не успявах е на 2г и няколко месеца направих една и там започнаха мъките и си казах че няма да и слагам повече.Да ама не сега съм в шах личната неми дава бележка или се боцкаме или не вземаме парички,а като си помисля че тези пари отиват за тях в смисъл логопед, рехабилитации градина ииии......
Честно да ви кажа направо не знам какво да правя и за капак се (изръсихме) за комплекс на ХОЛИСТА казвам го така защото вече съм почти убедена че няма да има никакви резултати.
Но ние май в стремежа си да помогнем на децата само се мъчим.
Не знам да ли ще ме разберете ама съм толкова объркана че  

Няма универсални правила за преодоляване на СИД. При всяко дете е много индивидуално, съответно и методите за преодоляването трябва да са съобразени с нуждите на детето. За едни деца четкането и пресоването, както и други неща  може да са  подходящи  , но при други може да доведе до обратен ефект. Всичко това се преценява и проследява от човек , който е запознат със СИД. Синът ми е доста сензорен и години наред се борим с проблемите му . Не е никак просто , но не е невъзможно да се преодолеят тези дефицити с подходящи за различните деца упражнения и стратегии.  Има хора предимно логопеди , които се интересуват , самообучават и работят с деца със сензорни проблеми.  
Darkviolet мисля , че Олга може да те свърже с колега, който има опит със СИД.

Да, децата са много различни - Ето написаното за подскачането може да означава, че има нужда от пресоване, или че има друг дразнител и детето не знае как да се справи - може да е звук, светлина, докосване и това да е докарало детето в нестабилно състояние. При дъщеря ми ходенето на пръсти беше много силно изразен психически отговор - като се стресне се стяга и е на пръсти, като е спокойна си ходи нормално. И чак като се осъзна добре и започна да има представа и някакво решение в главата си за ежедневните ситуации, започна да ходи нормално. Ходенето с раница не съм забелязала да й е помогнало.  Поне преди години на нас не са ни правили обстоен преглед и да имаме оценени показатели. Казват СИД и това е. Ох, не знам все споделяме личен опит, но какво друго можем да направим.

Да, на мен ми е ясно, че трябва да се работи. Просто ме изуми това, че се сдобихме с тези "екстри" наскоро. Досега не бях чела някое дете да се е сдобило с тях в по-късна възраст, мислех, че децата, които ги имат ги имат по принцип от раждането.
Таня, точно днес като го взех от детската градина беше много силно стъпването на пръсти затова и писах. Ще гледам как е през уикенда, за да мога съвсем точно да локализирам от къде идва проблема. Ще работим, обаче трябва да се премахне и причината за тези неща.
Благодаря, че писахте.

Деси, не знам какво да ти пиша за ваксините. Криси ги има всички, защото когато открихме проблема вече му ги бяха сложили. За бъдещето ще мисля като ми дойде на главата.

Darkviolet , бях на едно обучение по СИД в центъра на Стамболийски.Препоръката на терапевтите беше да му набавяме по поносим начин нуждата от стимулация.Да заменим неприемливото поведение с приемливо.Например на дете, което пляска с ръце му предложиха да си заравя ръцете във вана с топчета или бобени зърна и да търси скрити предмети вътре.
Моят син е хипосензитивен и има нужда от сензорна стимулация - стискане, скачане, натиск.Има хиперсензитивни деца нетърпящи дори дрехи на гърба си.Има деца хем хиперсензитивни, хем хипосензитивни.Например постоянно скача, но не търпи шапка на главата.При моето дете нуждата от натиск се засилва когато е притеснен, когато му е скучно, когато не разбира какво става около него, когато го дразнят светлини или шумове, когато не разбира думите които чува, когато е уплашен от нещо - а той се плаши от нещата които описах току що.
В училището или ДГ надали аутиста разбира всяка една използвана от учителките дума, надали разбира правилата на всяка игра, която играят децата, надали се чувства конфортно сред толкова огромна за него тълпа, надали се чувства конфортно от липсата на постоянния преводач на света около него.Същия този преводач му смила информацията около него и му я представя по достъпен за него начин, а и обяснява на околните собствените му желания които той не може да изрази по начин по който да бъде разбран.Този преводач си ти.Волно или неволно си неговата свръзка със света.
Е как да не се засили нуждата му от сензорна стимулация.Опитай да правиш каквото той прави.Ходи на пръсти и виж точно и кое се натоварва - според мен ставите на стъпалото и се отпуска мускула на ахилеса - тоест този мускул почива при ходене на пръсти.Разтяга се и мускула отпред на ходилото.Опитай да му дадеш тази стимулация по по приемлив начин от ходенето на пръсти.Никой по добре от родителя не си познава детето, и никой не го наблюдава по продължително време.Имаме само маааааааааааааалка нужда от идеи за да се сетим за решението.

Здравейте,
Пиша много рядко в темата, но ви чета непрекъснато и опита, който споделяте е безценен за мен. Нуждая се от вашата помощ и съвет. Накратко да ви припомня за нашия случай-имам момченце на 7г.6м. Диагнозата ни от Св. Никола е - Генерализирано разстройство на развитието, а устно ни казаха "високофункциониращ аутист". В момента сме в първи клас в масово училище, без ресурсен учител и детето се справя страхотно по думите на учителката, а и по мои впечатления. Без ресурсен учител сме, защото аз така пожелах. Не искам да го отделят от масовия клас и да се насажда впечатление, че е различен, защото за момента той се справя и без ресурсен, децата го възприемат много добре, а и той много добре се нагоди към обстановката, чувства се добре и не прави проблеми с дисциплината. За обучителния процес много ни помага една начална учителка, която всеки ден след училище работи с него поне по 4 часа. Благодарение на нея за 1 година постигнахме страхотен напредък и в момента смело мога да кажа, че сме почти на нивото на всички останали. Пиша всичко това, за да разберете защо за момента не искам ресурсен учител. В началото на учебната година аз споделих за всичките ни проблеми с учителката в училище. Организирах среща и я запознах с учителката, която работи със сина ми след училище. Счетох, че така е редно и така ще бъде най - добре за детето. До този момент никой не ни закачаше за нищо. Днес обаче класната ми каза, че директорката настоява да представим копие от оригиналната епикриза и да попълня някаква молба-декларация. Попитах каква е тази молба-декларация, не можа да ми обясни. Отиде до директорката да вземе формуляра, директорката я нямаше и остана за друг ден. Няколко пъти ми повтори, че никъде нищо няма да се обявява, било само за тяхна вътрешна информация. Решила съм да говоря лично с директорката, за да разбера точно за какво се касае, но честно казано ме е страх и не искам да им давам копие от епикризата. И без това тя е отпреди 2 години и половината неща, които пише вътре вече не отговарят на истината. Въпроса ми е -  имат ли право и на какво законово основание да ме принудят да им дам епикризата? Все пак това е много личен документ. Вие как бихте постъпили на мое място?

Darkviolet, Да споделя още нещо за тези придобити стереотипи - те вярно са стрес за детето, но често то трябва да премине през това. Не е нужно да отстраняваме причината или поне трябва да се изчака. За това най-добре да споделиш с терапевтите ви и те като са наблюдавали детето ще преценят дали му идва в повече. Може за около месец да изчезнат. Трябва да се продължава обучението на детето, или пък да му се даде кратка почивка и да се надяваме, че то ще намери себе си.
Последната такава случка при нас беше миналата Коледа започна да премигва с очи. Психолога каза, че е типично аутуистично, като не може да се изкаже. Отшумя за около 20 дни след края на празниците. Според мен причината беше Коледанта еуфория, първо представление, осъзнати срещи с дядо Коледа, мигащите свещи на елхата го засилваха. Но после понасяше много по-добре тълпа от хора.

Здравейте!
Днес имах много интересен ден !
Имах заявки да напиша два статуса. Първо на дете, което да приемат лесно в градина и на друго с аутистичен спектър, което не желаят в училище. До тук познат сценарий 
Бях потресена от първата заявка на семейство млади родители, които дойдоха с издадено становище от 134 Логопедична детска градина "Венелин Иванов"гр. София, че детето им е със СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ. В момента възраста  детето е  2г.10м. като речевата диагноза беше специфично езиково нарушение. Детето беше с идеално езиково-говорно развитие за възраста си и отказах преглед. Още детайли: въпросната диагноза е сложена  преди 2-3 месеца / около 2г. 6-7 мес./ с цел детето да може да влезе в детска градина по-лесно, защото всички знаем сега е борба да си запишеш детето в държавно заведение.
За този трик родителите били посъветвани от работещи в областа на грижата за деца със СОП. Съответно в момента в детските заведения започва работата на ресурсните учители и на детето му трябваше логопедичен статус, за да се допълни документацията. Дори и неспециалист би предположил, че такъв тип диагноза не се поставя на тази възраст, в която езика и речта не са доразвити.
Замислих се дали това е един единствен случай в страната ни...Едва ли.
Хитро... от една страна, детските градини следват стриктно препоръките да се взимат деца със СОП, вътре има "добри" дечица, които не създават проблеми, детското заведение има бюджет, води се ресурсно подпомагане, плаща се на рес. учител. Заприличва на сцена от филма "От глупав по глупав" с Джим Кери. В една от сцените разказваха с приятеля си как в училището им правят фиктивен клас на деца със СОП, за да вземат финансирането за децата с проблеми.
Втория случай в края на деня ми беше писане на реално мнение за състоянието на дете имащо крещяща нужда от адекватно ресурсно подпомагане, но тази учебна година в училище изведнъж решават, че точно то пречи на класа и го извеждат системно от час с цел да го "интегрират".
Разбира се това е само един частен случай, в един столичен логопедичен кабинет, но децата и проблемите са реални, а размислите ще ги оставя за всеки един от Вас!

Подкрепям напълно Оля разбира се аз като не специалист а като родител съм забелязала че има доста деца които имат нужда от ресурсно подпомагане а по някаква причина не са на такова сякаш родителите и тези които са около наистина нуждаещото се от това дете си затварят очите и чакат нещата да се оправят от само себе си .... да го израсте , да го надживее или нещо от сорта .....
разбира се  ва нашата БГ винаги има предвидливи предприемчиви хорица които намират вратички да се възползват от уж необходимото им ресурсно подпомагане или  да получат привилегията от ТЕЛК-а  и така без реално да имат нужда .... затова наистина апелирам към всички професионалисти ... не оставяйте дете което няма нужда да заеме мястото / в случай от логопед или ресурсен учител/ на това което наистина се нуждае от него...