Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Благодаря Катина   

Относно питанията ни  как да се справяме и онагледяваме желано поведение преди няколко страници получих по мейла този файл от Петя Атанасова - психолога провеждащ ПЕКС обученията.Качвам ги тук по нейна молба с огромна благодарност за помощта и    

За себе си си взимам забележка, че от тези картинки най трудно му е на Мишо да се научи да не прекъсва хората, когато разговарят.Оформих си вече идеи как да се възползвам от тези карти, приемам го като план от стъпки по които да работим.Благодаря!

Катина, а тя дала ли ти е други инструкции или само да се показват картинките и да се обяснява. Ти как би ги прилагала?

Аз се сетих, че когато дъщеря ми беше с ехолалията и въпросите, т.е около 4,5 годишна възраст бях попаднала на тези книжки Добрите навици , Безопасност и Учтивост . Първо научи книжките на почти изуст, но обяснявах като излезем навън и попаднем в подобна ситуация, припомнях какво пише в книжката. Сигурна съм, че тези книжки и помогнаха за правилата. Аз съм ги споменавала и преди.

Здравейте,

Искам да помоля, ако някой има телефон за личен контакт с Хенриета Илиева - детски психолог, да ми го прати на лични. Днес два пъти звънях в Пумпелина с искане за час за консултация при нея. Казаха ми, че те ще се обадят на психоложката и ще вземат час от нея, а после ще се обадят и на мен, за да ми кажат. Това добре, но не го направиха. Аз цял ден чаках и нищо. Искам да се свържа с тази лекарка директно, но никъде не намирам телефон. Моля, дайте информация, ако разполагате с такава.

marta7,ще ти пратя телефона на Хенриета на лични.
Не че питаш.....но личното ми мнение е,че тя не е най-добрия психолог за дете извън норма.

Това със записването на часове в Пумпелина ми е до болка познато.....
Така постъпват.Не е много приятно. 

Аз намерих телефона й в този сайт - http://krushkite.com/forum/viewtopic.php?f=28&t=48 , в първият пост -  Хенриета Илиева 0898422072 , не знам дали е актуален. Също тази неделя 28.11 ще води група от 12,30 деца и родители в Ателие Шмиргела, това е от техният анонс.
Аз също съм си мислела, че е за деца в предучилищна възраст и нагоре, нали работи в частно училище.

Пумпелина е много добро място за социализация на децата, подготовка за детска градина или училище и за учене в група. Но според мен всяка майка с дете 2-5 години /може би и по-голямо/, а има нужда да работи съвместно с добър специалист и детето, тип индивидуални занимания, на които да присъства и майката. Трябват 2 терапии - в група и със специалист.

Благодаря, момичета! Телефонът е актуален.   

Здравейте!
Прощавайте, че нахлувам изведнъж и по средата на разговора, но видях, че преди няколко страници има питане относно мнение за новата книга: "50 въпроса и 50 отговора за аутизма".
Като майка на дете с аутизъм, която денонощно чете и се интересува от проблема и начините за неговото преодоляване, успях бързо да се снабдя с нея /от кнжарница във Варна/. Според презентацията на книгата, авторите- Светлана ПЕТРОВА, Десислава ВАСИЛЕВА, Ирена Киркова и Нина Станчева са практикуващи психолози в детския консултативен център на БЪЛГАРСКА ШКОЛА ПО ПСИХОАНАЛИЗА /гр.Варна/!

Не мога да не споделя с всички потенциални читатели на книгата следното:
ИЗУМЕНА СЪМ от крайно ограниченото разбиране на авторките на темата за аутизма и придържането към отдавна отречени и отживели теории за причините за съществуването му и неговото лечение ! НЕВЕРОЯТНО И ВЪЗМУТИТЕЛНО е, че колективът, сътворил книжката, която е изпълнена с нелогични и противоречащи си изводи и твърдения, има претенции да "лекува" децата с аутистични проблеми.
Смятам, че въпросното издание има предимно комерсиална цел, и прикрита /или не съвсем/ рекламна цел.
За да не съм голословна, ще цитирам няколко изречения от книжката, пък вие си направете изводите:
•   „Аутизмът е психично състояние, причината за което е нарушената емоционална връзка между майката и детето.”- стр.14. „Една от основните причини, според мен /авторката/, за съществуването на аутизма е фактът, че никой не ни учи как да бъдем родители... Появата на малкото човече невинаги е истински желана... ”- стр.12. !!!
•   „Но, когато детето няма на кой да подражава или няма кой да се занимава с него, предпоставките за откъсването от околния свят и затварянето в себе си са налице.” , стр.69-70.
•   „/Родителите/ Не желаят да излизат често навън заедно /с детето/, .. не го пускат да тича и да се забавлява, .., а се стремят максимално да прикрият анормалното му поведение, държейки го за ръка през цялото време, карайки го да стой неотлъчно до тях. Така го изолират от контакт с другите деца.”- стр.83-84. !!!
Забележка: Цитатите ми са абсолютно дословни.

Личното ми и субективно впечатление, което ми направи книгата е, че сякаш авторките никога не са срещали аутистични деца.
Все пак съм решена да прочета докрай "шедьовъра", въпреки че отново "ще ми се вдигне кръвното". Просто нямам думи! Ако имате конкретни въпроси, във връзка с книжката, понеже така или иначе си я купих, насреща съм- ще ви отговоря.

Съжалявам за прекално силния коментар. 
Въпреки, че почти не пиша тук, знайте, че аз съм една от вас.

Благодаря Didid,
Аз питах за отзиви за книгата.
Тъкмо смятах да я поръчвам  и твоят пост категорично ме отказа.

Посещавала съм лично въпросната Школа по психоанализа по препоръка на моята кума, която живее във Варна. Не бих казала, че съм очарована нито разочарована, тъй като поговорихме за нас, за детето, за аутистичните признаци и т.н. Толкова... Нищо ново не ми казаха.
Тъй като не живеем във Варна е безмислено - на детето е необходима помощ в града в който живее. За съжаление в Стара Загора дори толкова няма, единствено Ресурсен център. За детски психолог, дестки психиатър, детски невролог - да не говорим.

Здравейте. Трябва да пиша реферат за интеграцията и социализацията на деца с аутизъм. Четох доста от вашите по-стари теми, от интернет и каквото намерих за аутизма - като поведение на децата, поведенческите стереотипи. Но никъде не мога да намеря интеграция и социализация на децата, отношението на хората, на другите деца като цяло на света към тях. Много се надявам някоя от вас да изкаже собствено мнение, може и не само една.

Des, защо избра тема за Аутизъм и то точно Интеграция и социализация 


Проблемите с интеграцията и социализация се съдържат в почти всеки пост на майките пишещи във форума.

dEs~666 ,трябва да прекараш един или два дни със семейството на някое детенце и ще ти стане ясно колко са социализирани.Да отидете заедно в магазин,на детската площадка или на сладкарница. Да пътуваш в градския транспорт с такова детенце и ще ти стане ясно как  приема обществото децата аутисти и семействата им.

Des,какъв е смисълът да пишеш реферат, ако нямаш прeки впечатления от аутистични деца и техните семейства?На кого е нужен научен труд, базиращ се само на постове  в интернет?Извинявай, ако съм малко рязка, но тук модела е напълно сбъркан, не са ли психолозите тези, които трябва да обучават родителите , а не обратното?

Kак никъде, ние най-редовно си споделяме, да не кажа - оплакваме. Не очаквай да ти напишем реферата и ти само - копи-пейст.
Ей на как стои въпроса:
След дълго чакане се намира място в дневен център. В тази държава е по-лесно да влезеш в парламента, отколкто в дневен центъра, защото местата са по-малко.
Дневният център е далече. Сменяме 2 тролея в едната посока и 2 в другата. Защо не ходим с кола ли? Защото нямаме такава.
В тролеят детето иска да седи на определено място. Ако е заето, макар и да има други празни седалки, започва да тегли и бута човека, който седи там. С 300 зора го набутвам на някоя празна седалка. Това е все по-трудно, защото детето расте и става по-силно физически. Седи и нервничи, аз трябва да съм седнала, да съм го взела на колена, да го държа по точно определен начин и пак не става. По някое време хуква напред назад по тролея. Това е от няколко месеца, преди се возеше кротко. Давам му да яде нещо, защото така се закротва. Възрастна гражданка с истеричен тон ми прави забележка, че тук не е закусвалня. Други 3 й отговарят, че детето не е много с акъла си да ни остави на мира. Повтарям си наум да си мълча и да не влизам в малоумни спорове по грАдския транспорт.
Отиваме в дневния център. На бегом нахлуваме при психоложката, той влиза, вижда я и хуква обратно, иска да си ходи. Оставям го. След малко се чува гласа му, плаче. Не плаче за мен. Протестира нещо. Чакам да се успокои. След 10 мин не се успокоил, а положението е неудържимо. Влизам. Тръшнал се е на пода, не иска да го взема, яд го е на всички и всичко. Не знам какво му е докарало истерията, защото не съм била там. С много зор го обличам и извеждам. Навън се успокоява. Изпохапал си е ръчицата до кръв обаче...
В тролея пак разместваме пътниците. Тийнеджърка със слушалки в ушите стреснато става и ни прави място на желаната седалка. Той през прозореза гледа колите и прави КХХХХХХХХХ от радост, и пляска с ръце. От време на време надава бойни викове. Всички се обръщат да ни видят, но никой не прави забележка. (това брои ли се за интеграция?)
Отиваме в Билла. Редовно ходим, това е шопинг-терапия. Детето трябва да свикне да се държи подобаващо в магазин. Оглеждаме млеката. Това не, онова не, харесва си едно мляко от пазарската количка на един дядо, грабва една кофичка и си я продупчва да пие от нея. Извинявам се на дядото, той казва "Моля Ви се, я как детето пие мляко, да е жив и здрав, моите внуци злояди, само бонбони ядат"
Обикаляме магазина, слагаме стоки в количката, сега вече - съвсем спокойно. На касата не дава да му вземем млякото за секунда, за да го маркират, но все пак успявам да я изтръгна от ръцете му, без да я смачкаме. Подреждам покупките в раницата, той стои на входа и пие мляко. Една госпожа ни прави забележка, че детето пие от кофичката, не било много чисто. Охраната го гледа подозрително да не хукне сам нанякъде.
Качваме се на втория тролей, пак бръмчи, пак всички ни гледат. Тръгваме да слизаме, държа го за едната ръка, с другата той се хваща за първото попаднало нещо, а именно дънките на една хубава кака. Каката се стряска, аз се извинявам, батковците се подхилват, намекват, че детето разбира от каки... Смъкваме се от тролея и айде в къщи.

Ей тъй минава едно средно статистическо посещение на дневен център. Сега чакам анализ - в каква степен детето се интегрира и социализира?

Както Таня ти е казала, от четене и до възприемане и преживяване има много голяма разлика.
Тук много родители пишат за това и много са преживяли и много "специфични" случай.
Както се казва, нямам нищо напротив да се интегрирам, но само във виртуалното пространство и възприемам всичко и всеки стига да не навлиза в моето пространство.
Един уикенд и от нас.
 Така, вече е събота и ние ще ходим на вилата. Най-сетне спокойствие от съседи/на който вечно им тропа, или заспива много късно или се буди много рано или неизвестно какво/. На нас обаче никой ни не пречи, пък и да ни пречи нямаме право да протестираме, нали по общото мнение не ни прави впечатление а и да ни прави какво от това.
Така ,ставаме ,приготвяме се и излизаме. Тук винаги го държа за ръка или по скоро съм го прегърнала. Той няма търпение и тича през улиците, без да се съобразява, че ще излезе кола, а и повечето шофьори карат така.Стоянка за таксита имаме на съседната пресечка. Вероятността да блъснеш някой тичайки е доста голяма и мнението на другите е, че другите трябва да те пазят.
Отиваме до магазина/или единия или другия/ и двата са квартални и всеки освем на покупки е тръгнал и на разговорки, но ние само на покупки. Как се чака в такъв магазин не ми се обяснява.
Стигаме на спирката/пътуваме с автобис/ и синът ми застава на точно определено място, това е до кафе автомата и странично на банка. Ако е събота, кафе автомата го зареждат и точно на това място се поставят тубите, ако е работен ден, банката никога не си е пуснала от тази страна щорите/защо ли, след като входа е от пред/ и вечно ще излезе служител, който да обясни на какво растояние от тук трябва да се стой или пък такъв, който ще пуши и синът ми му пречи на пепелника. Да, додето чакаме, Алек храни и гълъбите с кроки и това зле, прави се боклук/веднага тича някой да ти поясни, че той чисти, а и тези гълъби пречели, когато се съберат.
Идва автобуса, сина ми също седи на последната седалка, ако има място, но ако няма и когато беше малък, не си мислете, че някой ще стане. Просто блъсканицата е такава, че се е случвало, да го държа в ръце, да поеме въздух, а някой да ти обяснява, че такъв е живота и, че трябва да научим децата си не да скимтят и реват а да се примиряват. Даже и по-лошо ми се е случвало, боли ме глава, можеш ли да го накараш да не тананика или директно "на теб говоря бе момче и да започне директно да се разправя със сина ми".
Хората, които не познаваха сина ми го приемаха в рамките на нормалното, по-скоро като "темерут дете", той не е агресивен, а по-скоро необщителен.
Това беше до 10 април, когато местното ни  ръководство на ГЕРБ си направи една добра агитация на наш гръб. От тук нещата вместо в по-добра посока тръгнаха в много по-лоша.