Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Страхувам се да не би аз да съм те подвела да напишеш това заради тези ми думи Искам да се коригирам.По отдавна пишещите тук ме разбраха какво искам да кажа, но за тези които четат от скоро ще го напиша за да не подведа някого  

Комуникацията, която използват аутистите е основно за задоволяване на битовите им нужди, а не за социално общуване.Не, че не общуват, но не изпитват удоволствие от общуването.Има си точни диагностични критерии, само те имат значение, а не думите написани от някоя майка в интернет.Линка в началото на темата не работи - ще го поправя когато имам повече време  .Но го пускам работещия линк тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=313471.msg8079547#msg8079547

Добавих ги критериите като текст в началото.

Здравейте на всички,
До сега сам писала няколко пъти в темата за трудно проговарящи деца но както повечето от тази тема и аз се прехвърлям тук защото с времето се убеждавам,че не е само говора проблема ни!!
И аз както всички слушам вече година че " нищо му няма на детето-ще си проговори като му дойде времето" но детето така и не си проговаря а общува с нас на неговия си език които аз съм изучила перфектно но никoй извън къщи не може да го разбере..Нашето слънчице е на 3 години и няколкио дена и има 10 разбираеми думи в речника си ,а всичко останало е на-на-на-на-на и сочене с пръстче!
Още когато беше на 2 години усетих че има прекалено много стереотипи и лампичката ми светна още тогава но понеже те изчезваха и се появяваха нови си помислих че това може би ще се израсте..но не би!Ние живеем в Лондон и освен всичко той слуша постоянно и 2
езика...Опитвам се да му говоря на английски но с баща му си говорим на български и пак обърквам нещата..Изчетох почти всички теми от 1-ва до 12-та..имам още малко но реших да опиташ и аз нашия проблем..
Нашия син е роден нормално ..на време/2 дена след термина/ но го извадиха с вендуза след 12 часово мъчение..възможно е да не му е достигал кислород..до 6 месечна възраст свичко беше ОК..но на 6 месеца започна неистово да повръща всичко което хапне...Ходихме по какви ли не лекари и педиатри тук-всички вдигат рамене и казват че някои деца за така и след 2-рата година ще премине..И когато беше на почти 2.5 години-премина..До тогава той ядеш само пасирана храна 90% от която повръщаше..На 2 години казваше само мама и ало!След 2.6 години започна да опитва нормална храна което да дъвче и сега яде почти всичко..Но в тези 2 години никакви хранителни вещества не са се задържали в оргазима му..и никoй не ни посъветва какво да правим..Това лято започнах да чета темите и след ваканцията му в България при баба и дядо/която му се отрази много стресово и пагубно/ мина на диетата без глyтен и ка3еин..Не съм сигурна дали я спазвам на 100% защото яде някои соеви продукти но като изклюцим това я спазвам вече 2 месеца..Започнах да давам и хранително добавки..от около 3 месеца /от преди да започне диетата/ той вече се опитва да отговаря с "дa" или с "не " но в 50% от случаите усещам че не е сигурен във въпроса и гадае отговора...Но все пка опитва..Повтаря като папагал думички след мен но после не използва нито една от тях...Ходим на логопед веднъж в седмицата и там редят пазели и си играят с кукли...Но поне успявят да му задържат вниманието за минутка-нещо което на мен ми е невъзможно!!
Има перфектен очен контакт които никога не е липсвал и това е едно от нещата които ме заблуди че няма как да е аутистичен спектър.Освен това от малък сочи с пръстче всичко което иска или го вълнува/самолетче в небето/..Няма проблеми със съня-заспива трудно но спи по 9-10 часа вечеP.Ходи до тоалетна нормално..Странностите ни са:стъпва на пръсти когато е бос или е с обувки с мека подметка,понякога когато спи скърца със зъби но никога когато е буден,известно време се въртеше в кръг на колена на пода но това отмина,скача по леглото и диваните как се качи на тях/нищо че има огромен трамплин надвора/,много лесно се разстройва със сълзички ако му се откаже каквото си е наумил,страхува се да седи сам..ако се събуди и няма никoй при него започва да плаче,ВСЕ ОЩЕ СМЕ С ПАМПЕРС-ОТКАЗВА С РЕВ И ТРЪШКАНЕ ДА СЕДНЕ НА ГЪРНЕТО,не може да сглоби пузел от 3 парченца без помощ,...когато много се ядоса/или много се радва на някои/ хапе много лошо,седи на пода  W -образнос извити навъtre коленца,може да хвърли топка но не може да хване ако му се подаде,използва 2-те си ръце-няма предпочитания..,навън не ходи а тича и подскача постоянно,понякога тича от стена в стена когато не е зает с нищо друго или сме в голям magazin/голямо пространство/,изтичва пред коли без да го е страх,по хипермаркетите драсва за секунда и го търсим с охраната...И такива ми ти неща.
Аз съм бременна в 6-тия месец и ми е изключително трудноп да тичам и да крещя след него по цял ден..Специалистите за сега не са го диагностицирали ..само казах че е от спектъра!

Това е !

ikea, прочетох, че очакваш второ дете. За сега се дръж, малко. Нищо няма да се реши за 3-4 месеца.

Докато ровех из нета по въпросите за аутизма (и другите поведенчески отклонения) срещнах 2-3 предполагаеми причини, които се изтъкват от науката и едната от тях беше нещо подобно "смята се че причината за аутизма е нарушение в връзката между майката и детето на много ранен етап от развитието .."..вероятно имат предвид още докато жената е бременна. Това лично в нашия случай уцелва в десятката. Бях депресирана до степен на почти вцепененост по време на бременността и НЕ чувствах детето. Все едно наблюдавах всичко отстрани и все едно всичко се случваше с някой друг. Никакви емоции. Дори в деветия месец претърпях катастрофа и при прегледа се установи, че нищо не е трепнало в мен.
Природата по принцип се грижи за това, не го е оставила на майката да решава как да се отнася към бебето...просто се включват съответните хормони и т.н. майчин инстинкт, който прави така, че на майката буквално и се повелява да обича и се грижи за бебето. Майчината любов в началото е инстинктивна. Въпросът е какво се случва ако нещо е блокирало този инстинкт, примерно хормонален дисбаланс...или ....ако майката не е много млада и хормоните, отговорни за това са силно намалели....
Знам, че мнението на повечето майки е не да търсят причината, а да търсят конкретни начини за справяне със ситуацията....но според мен второто не може без първото.
Аз търся моите отговори и за това искам да попитам.майките дали имаше нещо особено по време на бременността им, което да ги е карало да се чувстват неспокойни? И какво са чувствали към бебето по време на бременността? Очакваха ли го с радостно нетърпение?
Ще бъда благодарна ако ми отговорите на този въпрос защото е много важен за мен и за моето собствено търсене на решения......
Имам приятелка, която по време на бременността съчиняваше стихотворения, посветени на бебето, в които му обясняваше с какво нетърпение и радост мама и тати го очакват..а големият парадокс в случая е че всички около тази жена винаги са били убедени, че е такъв егоист, че изобщо не става за майка  Тя просто удари всички в земята, включително и тези, които си въобразяваха, че са превъзходни майки, но само се чудеха за какво да се тревожат...

Mishi99,доколкото знам,причината за която говориш,отдавна е отхвърлена от учените.
Но....въпреки това и аз самата постоянно мисля за същото....

За бременността....Беше непланирана и всъщност ми се наложи да отстоявам правото на бебето за живот!
Когато лекарят потвърди,че съм бременна,следващия ден напусна живот моята любима баба.Бях адски натъжена от това.Ревах нощи наред......
Но после....Бременността ми протичаше без проблеми.Ако изключа само факта,че работих в много напушено помещение и нямаше как да променя ситуацията.Както и имах няколко кофти разправии с колегите и шефа (последният така и не беше разбрал ,че съм бременна чак до 9я месец)
Аз самата очаквах бебето с голям трепет!Говорих му,пеех му.Излизах сред природа,пусках му музика,ходих на концерти,театър....
Определено аз го обичах още от деня на зачатието.

  Уви раждането му е било прецакано от лекарите!Те си гледаха свои интереси и ми отключиха процеса по-рано от естественото и в резултат последният се закучи......
  Травматичното раждане,раздялата с майка през първите дни.....Страхът на близките:какво ли ще се случи.....Знам ли,какво и как(и дали) е повлияло в/у развитието му?

Mishi, това е една от първите хипотези базирайки се според мен на държанието на децата от спектъра и доразвита, че тези деца не са обичани.
Според мен крайно погрешна. Само си помисли колко нежелани деца има / имам впредвид изоставените деца а и някой родени в брак/ и колко от тях са аутисти.
За мен и синът ми мога да кажа, че имам чуството, че живеем в симбиоза. Мойте емоции и мисли директно рефлектират в него и винаги съм мислела, че ако успея да контролирам себе си ще контролирам и него. Една съфорумка беше казала скачени съдове.
По време на бременността бях много спокоен човек или се опитвах да бъда. До 7 месец всичко вървеше нормално, даже повече от нормално. Нямах никакви проблеми. Проблемите ми започнаха след навлизане в осмия месец/според генеколога, който се появи тогава нямах проблеми/. Детето се движеше постоянно в мен от 24 часа, поне 23 и противовес на всички закони започнах да отслабвам и да се чуствам зле. Наложи се да го извадат в началото на 9 месец със секцио и загуба на тонове. Роди се хипотрофично, но още когато ми го донесоха ме погледна и усмихна/може да е било инкстинкт, но беше така.
До 1,5 детето ми беше най-жизненото и усмихнато дете. До две години и 10 месеца, не е боледувал, даже и въпростния амидофен, не можех да му дам при поставяне на ваксините.

Благодаря ви момичета за отговорите   
Въпреки, че за сега имаме само 2 отговора, отговорът на Селма оборва това, за което аз си мислех...че може би е липсвало трепетното очакване.
Обаче пък и в двата случая има травматично раждане.
Може би да видим какво ще споделят другите майки.
Това за скачените съдове, обаче, и аз съм го забелязала! Още по време на бременността - щом нещо се разтревожех и бебето почваше да рита, получавах някакви болки и трябваше моментално да лягам и да дишам. Така е и до ден днешен - моите състояния и настроения директно рефлектират у него и аз също непрестанно си мисля, че успея ли да постигта баланс той също ще е балансиран. За това често си мисля, че не с него трябва да се занимавам, в смисъл да го водя по лекари, да му давам някакви лекарства и пр., а да се съсредоточа над себе си, в смисъл в опити за постигане на все повече баланс, спокоен и бодър дух, ентусиазъм ог живота...ВЯРА (!) в добрия развой на нещата по принцип...във всяка едно област на живота. Нещо като непоклатима вяра в себе си.
Сякаш неговото раждане именно с подобни проблеми, директно ме тика в посока на духовен растеж. Сякаш самата ситуация ми крещи в ушите "Ако искаш детето ти да бъде добре ще хвърлиш всичките си усилия да постигнеш баланс и да се развиваш в това отношение".
Преди той да се роди..май се бях предала (оттам и депресията), а сега....знам, че нямам право дори да си помисля за предаване, защото животът и зравето на сина ми зависят от това.
Ето това са моите най-съкровени мисли, които споделям с вас, с риск да ме вземете за дървен философ....
И все пак често, твърде често...се усъмнявам в това и започвам да мисля "ами ако греша?!"...ако не е така и детето има нужда от някаква форма на терапия...а аз изпускам времето за това? Ако всъщност има нещо в метаболизма, нещо органично...нещо, което трябва да се диагностицира и да се лекува.....ами АКО.....и в такива моменти се юрвам по доктори, форуми, литература...което ме обърква още повече защото докторите още не са наясно....

Права е Снежа..Има толкова изоставено деца и почти няма аутисти между тях.Ами сурогатните майки които носят чужду деца??там няма кой знае каква връзка...Според мен проблемите може да започват след
проблемно раждане..Когато липсва кислород макар и за минутки...После и ваксините...и химикалите в храната...
Поне при нас всичко започна с проблеми със стомаха и постоянно повръщане 2 години...


 Мина Ламбовски беше пуснала преди време какви изследвания могат да се направят в БГ  и  в чужбина. Някои може ли да ми помогне да намеря поста тъй като тук/в лондон/ не ми предлагат изследваниq изобщо...Една пъпчива индийка го наблюдава 10 мин...каза че е от спектъра..и каза до 4 месеца да очакваM рапорта и..НИЩО ДРУГО!Помощ и съвети можела сам да очаквам само след евентуално диагностициране...

Мдааа..Чета старите теми и ми е мъчно че Деси отдавна непише в този форум...щеше да имам поне едно "добре дошла и горе главата" от нея...Тя винаги е действала много позитивно и много нещо научих от старите и постове...Жалко че я няма...Сега вече никoй за нищо не ти пише...

Това, което изпитваш е съвсем нормално.Смята се, че родителя научил за тежко заболяване на детето си минава през фази сходни с етапите на траура.Не можеш да прескочиш някоя от фазите, мисли, разсъждавай, плачи, обвинявай - но се моли бързо да го преодолееш и стигнеш в последната фаза, когато ще си наистина ефективна за детето си.
Ако ще ти помогне за статистиката ще ти кажа при мен как беше.Моето дете е второ желано до толкова, че исках да имам второ дете САМО заради първото.Исках да има дъщеря ми другарче в игрите, да има помощник когато нас родителите няма да ни има, да има на кого да разчита.По време на бременността мислех за детето растящо в мен само като за бъдещият обслужващ персонал на дъщеря си.Роди се, аз хич не бях доволна, че е момче - предпочитах момиче, защото момиче повече би я обслужвало.Така докато навърши 6 месеца.По късно постепенно се появи обичта към него, приех го.Не е останал без грижи, песнички, обслужване, галене, гушкане, но не и не беше светлината в живота ми.Впоследствие му поставиха диагнозата аутизъм, минах си през фазите на траура, обичта ми към него стана колкото тази към сестра му, разбрах грешките си, обвинявах се за това, взех си поука, работих и с психолог.Считам, че ги преодолях обвиненията към собствената си персона, и се надявам да съм стигнала до крайната фаза на траура.
Много горещо ти препоръчвам да изчетеш идеята за маматерапия.Прилагала съм я три месеца както се препоръчва и съм убедена, че много ни помогна взаимно да "се скачим" един към друг.Линк за маматерапия има в началото на темата - в първия пост.

Mishi99,
Аз също мисля, че е остаряло и отдавна отхвърлено схващането, че липсата на връзка майка-дете би било причина за отключване на аутистични прояви.
Да споделя за моето дете - то беше много, много желано, чакано 4-5 години в които така и не можех да забременея. Цялата бременност премина сравнително леко, ходех на работа до последния ден /събота/ и детето се роди в неделя - нормално 10 дни преди термина. Работя в офис и тъй като се чувствах много добре предпочитах да ходя на работа вместо да стоя в къщи и да се притеснявам дали детето ще се роди нормално, здраво, лесно и т.н.
Ражадането премина сравнително лесно и нормално, но на следващия ден откриха доста голям хематом на главичката от дясно. На 20-тия ден хематома започна да калцира, тръгнахме по лекари, стигнахме до София и на 35-тия ден направиха операция за да почистят хематома. Операцията беше козметична, без отваряне на черепа, но .... кой знае какъв стрес е изживяло детето. С ужас си спомням все още -  вече минаха повече от 9 години, за това как при визитация и сваляне на конците ни гонеха нас - майките навън, а децата вътре пищяха. Може да е нормално, защото всяка майка се ужасява, като види детенце да плаче, но така беше.

След това отглеждахме детето си с цялата си любов - аз, баща му, баба му. Нищо и никога не му е липсвало. Развиваше се нормално, дори по-напред от децата на мои приятелки до около 11 - 12 месеца. Гукаше, пееше, казваше срички. После нещата вместо да се развиват като че ли поспряха и така до към 3 години, когато разрахме, че има по-сериозен проблем. Имаше някои стереотипи – изкачване по стълби, минаване по един и същ път, въртене на едно място, игра с играчки не по предназначение, не търсеше контакт се деца на найната възраст, а с по-големи и т.н.  Най-сериозния проблем беше, че детето не проговаря и всички ме успокояваха, че щом разбира всичко ще проговори по-късно. Но .... след посещението в Свети Никола нещата се развиха като при почти всички майки пишещи тук. Да не се повтарям.

Започнахме работа с детето - ние с баща му, давахме му и сега му даваме цялата си любов, с него сме през цялото време извън работа. Резултатите от нашия труд и от труда на логопед, психолог и ресурсен учител са видими – детето вече говори доста добре, стана по-самостоятелно, преодоля доста страхове, започна да контактува с деца и т.н. – все обнадеждаващи неща. Сега обаче с порастването и после с навлизането в пубертета проблемите се променят. Изчезват едни стереотипи – появяват се други, може да се обслужва сама, но има проблеми с поведението в училище и т.н.
Предполагам, че проблема може да е във ваксините, които съвестно са поставяни на моето дете, а може и да Чернобил, замърсяванията и натрупването на тежки метали и какво ли не друго......

Но никога не съм обвинявала себе си. Обичам детето си много, показвам му го всяка минута, до него съм и съм уверена, че с наша помощ ще се развива, а до къде ще стигне ...... никой не знае.
Обвиненията и самообвиненията няма да помогнат на никого – нито на теб, нито на детето.

Мобилизирай всичките си сили, спри да се самообвиняваш, бъди спокойна, усмихната, мила и добра с детето. Връзката майка-дете е много силна, детето усеща кога ти си нервна, затормозена психически и реагира с такова поведение. Само с много любов, нежност, спокойствие, увереност в твоите и неговите възможности ще вървите НАПРЕД.

Желая само хубави неща и много, много успехи.   

Катина, благодаря ти за този отговор  
Дори и не подозираш колко е важен за мен.
Не правя самоцелна статистика обаче.
Нещата, които се опитвам да проследявам имат една много съществена цел лично за мен самата, и тя е укрепването на ВЯРАТА ми в себе си....укрепване на онова усещане, че съм на прав път, че долавям някои дълбоки и невидими закономерности....че надушвам проблема и усещам правилни стъпки...търся брод в гората и всеки белег, който ми подсказва, че не съм изпуснала пътеата укрепва вярата ми, че рано или късно ще изляза от гората.....без тази вяра не бих могла да вървя през гората, ще се уплаша, ще изпадна в паника, ще си запуша очите и ушите и просто ще спра.....това е личната ми цел....смятам че периодично трява да се връща лентата по осъзнаване на собствената грешка и анулиране на самообвиненията докато стане навик и докато последните престанат изобщо да ни спохождат. Няма да стане с един единствен път и веднъж завинаги.....раничката периодично трябва да се поразчопля докато не изчезне....от това, че не искам да я   виждам или докосвам или пък искам да я забравя...едва ли ще изчезне.
Благодаря ти за препоръката ще потърся тази тема  

Renate_R, благодаря за хубавите думи   

Само последно ще кажа нещо по въпроса на статистиката и ще спра. Казваш, че вероятно детето е преживяло голям ужас покрай манипулациите и пр., но....аз мисля, че ТИ си преживяла ужаса, а детето го е почувствало. Неговият стрес е бил от твоят ужас.

В нашия случай ми откриха токсоплазмоза в началото на бременността....като вероятността за раждане на дете със сериозни увреждания беше изключително висок....цялата бременност премина в страх какво ще му има на детето....та даже мисля, че депресията ми малко понамали този стрес, страх и ужас...притъпи го...донякъде..роди се здрав, но на мен ми бяха казали, че понякога може да има късни прояви на психическо ниво....та аз само се вглеждах в него да видя дали не е увреден....почнаха прегледи, скенери.....консултации....1001 мнения....в един момент всички щяхме да откачим и аз казах КРАЙ! на всякакви изследвания. Бяха ни казали при раждането, че той също е заразен. Личната лекарка тогава каза "Просто забрави за това, виждаш, че детето е добре"
Но преди година аз все пак реших да направя контролно изследване на антителата, при позната. Резултатите бяха категорични - нивата на имуноглуболините показват, че детето изобщо не е било заразено....вероятно са засекли моите високи нива, тъй като се вземаше кръв от пъпната връв.
Но аз живях 10 години с подозрения и страх и вглеждане във всяка негова проява, макар, че се опитвах да си внушавам, че всичко е наред.
Няма как да не го е усещал ...

Всички са разчопляли рани, но определено това става, когато се чуствали много несигурни. Това обаче въобще не помага и трябва да отхвърляш такива мисли, защото раната може да стане язва. И тогава няма да е добре за никои.
Иначе по въпросите за възможни причини и аз съм мислела. Например, да ли е трябвало да работя по 8 часа на компютър и то старите компютри "Правец" без защита, да ли причината не е в това, че завърших химия и многото опити с органични вещества/по принцип отрови/, да ли не беше дори и в ходенето на видеозон, да ли не беше във ваксините/особено в последната, откъдето се показаха и проблемите и какво.
Нещата са просто факт.
Възприемам причините като начин да се открие причината за аутизма и в последствие да се третира.

Тоест вие 10 год. сте били "скачени съдове".Прави ли ти впечатление колко работим върху себе си.Прочете ли маматерапия, там няма думичката "не".Време е вече да промениш себе си.10 год. стигат.Искаш ли промяна?Искаш ли подобрение?Искаш ли да промениш себе си?Искаш ли да се подобри детето ти?Виждаш ли пътя за това.Напиши си на един лист какви са ти целите, също така какво можеш да направиш за постигането им.Гледай филма "тайната" ето избери си откъде да го дръпнеш.Гледай и филма тайната на водата.Човешкото тяло се състои от 85 процента вода  .После след като ги изгледаш ни разкажи до какви изводи стигна 

Токсоплазмоза или по-обобщено "инфекциозни заболявания" по време на бременността и на мен ми беше изтъкната като една от причините. Само, че аз не съм имала такива.