Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

      Излезе от печат книгата "50 въпроса и отговора за аутизма" на Българска школа по психоанализа.
http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view& … 93&Itemid=106

Здравейте всички,

не съм нова във форума, но анонимността ще ми даде възможност да пиша свободно в тази тема, която само четях до момента.

Имам момче на малко повече от 4 години, на което не е поставена все още диагноза, но има поведение и особености на дете от спектъра. Говори много малко. Служи си с изречения от по две думи. Има големи трудности при комуникацията с деца, не му е възможно да участва в игри за неговата възраст. Прави стереотипни движения с ръце пред лицето. Има трудности при разбирането на речта, дефицит на внимание и липса на възможност за концентрация в определена дейност. Проявява агресивност и автоагресивност.

Има страшно много въпроси, които ме вълнуват. Чета много по темата, но бих искала да чуя и вашето мнение.

Първият въпрос е за боледуването. Бях чела, че децата от спектъра боледували по- малко от децата в норма от простудни заболявания. Не мога да кажа, че това важи за моето дете. Но забелязвам, че когато е болен и най- вече когато има температура някак си се доближава до нормата. Изчезват маниерите. С готовност слуша и участва в познавателни игри. По- спокоен е, няма го непрекъснатото противопоставяне и отричане. Позволява повече физически контакт.
Как се отразява температурата на вашите деца или чели ли сте нещо по темата?
След преминаване на настинката, забелязвате ли някаква промяна в аутистичните характеристики на детето си?


Вторият въпрос е за агресията. Моят син има дни, в които още като стане от леглото и е "във фаза", т.е. няма нещо което да е предизвикало поведението му. Крещи, плаче, тръшка се за всяко нещо  и като отговор на всяка наша реплика, изказана с най- спокоен тон. Думите в употреба са в този случай само - без, не, няма. Примерно, ако го поканя на обяд или да посети тоалетната, започва да вика "Не" и започва да блъска мебели, да хвърля играчки и най- вече да си удря главата в стената или пода.  Ако в такъв ден, го оставя за малко сам без да го закачам или да му говоря, се успокоява, започва да се занимава с нещо. Но кризата изобщо не е преминала и започва с пълна сила при следващия ни контакт.
В тези дни говоря спокойно, не повишавам тон, не наказвам, защото става по- лошо. Опитвам се да му отвлека вниманието в дейности, но да изглежда, че е по негова инициатива. Не се натрапвам с интензивен контакт. Но все пак не мога да го оставя да си прави каквото иска.
Как се справяте вие в такава ситуация?

Някой има ли впечатления от книгата?

Си яна описала си типично поведение на аутистично дете ....
Владко също имаше периоди на много кризи с крякане и тръшкане които отминаха ...
оставяй го пък сам да се успокои не го закачай все пак по добре от колкото да си удря главата ....
направете за всеки случай едно ЕЕГ в Св.Наум там препоръчвам да го види Доц. Венета Божинова
понякога децата имат нещо като огнище и от това са толкова нервни , друг пък нищо им няма и пак си крякат но да си убедена че няма огнище е нужно едно добро еег.
Иначе св. Никола - диагностика
и много терапия логопед психолог специален педагог може някякъв спорт с много движения за да се изтощава и да няма сили за глупости

Моят син има висок праг на болка/така мисля аз/, тъй като хората са различни. Няма различно поведение при температура, продължава да си играе. Единствено, че губи апетит/не, че го има много/. Просто отказва да се храни. Да ли често боледува? Мисля, че не. Мисля, че има по-висока издръжливост от нормалната.
За агресивността. Алек не е агресивно дете/в буквалния смисъл на думата/. Ядосваше се когато някой му пипаше играчките и плачеше/той не обича и не дава да му пипат нищо негово/, не яде храна, ако ти ядеш от нея и т.н. Оставям го и аз да се успокой, а когато порасна, тай ми посочваше вратата и трябваше да отида в другата стая додето се успокой.
Това последното и аз започнах да го "използвам", след време срещу него, но аз излизам и отивам в кухнята и не му позволявам да влезе. Дава ефект. Когато е така, той се опитва да ми се извини, като ми хваща ръката.

Здравейте!
Моето момченце също е със съмнения за аутизъм.
Следващият месец сме на психиатър в Св.Наум.
До тогава обаче аз ще полудея..
Детето ми бърбори постоянно, но на собствен език.Когато му задам въпрос обикновенно го повтаря или когато е съгласен или когато не разбира, когато отговорът е отрицателен отговаря с "не".Когато е превъзбуден(щастлив)например когато сме в трамвая,повтаря изреяения...в случая- "искаш качиме тая"
Когато пералнята центруфугира той подскача пред нея въртейки ръце,когато гледа рекламите по МТВ също подскача и ръкомаха.Всъщност той е почти винаги в движение.Понякога когато е много щастлив ходи и на пръсти.Трудно му привличам вниманието когато е запленен от нещо, или например както си играем може да хукне впечатлен от центрофугата например.Преди се плашеше от пасатора и паркираща кола-хвърляше се на земята пищеше и се разреваваше)вече не го прави.
Интересеува се от числа..броии,знае дори да чете трицифрени числа,знае буквите и чете по букви несъзнавайки смисъла не думата естественно, знае и разпознава всички цветове.Обожава да му изрязвам и чета лога на разни фирми и ги помни.Колите са му другата страст,знае всички марки и ги познава по улицата..на всяка иска да се качим,основно това слушам навън когато сме с него-"Кичиме мерцедеса"...и тъй на всяка срещната кола.На площадката клечеше и въртеше колелата на всички коли и колела,но вече не го прави.Обича парфюми,шампоани,кремове...така просто да ги държи.И най-кошмарното е че изпада в истерий, когато не му позволя нещо или когато си тръгнем от площадката.Преди бяха ежедневие, но доста намаляха,както и някои от другите му навици..можеби защото все по добре се разбираме с думи:)
А в същото време, той е едно много усмихнато дете,контактно,оставяли сме го в детски центрове и не се е сещал че ни няма.Трудно го прибираме после дори.Обикновенно си рев.Говори с непознати.Постоянно се прегръщаме и целуваме"обичаме те мама".Има съвсем нормален очен контакт.Изпълнява задачи.Търси деца..тича с тях,водят се за ръка,играят с коли(по скоро всеки си бута неговата,но все пак...
Много ми е объркано...много!

   Си Яна,
   
   Не разбирам, защо пишеш по- свободно, когато не влизаш с ника си, а с нова регистрация?
   Срамуваш се от детето си, защото имаш подозрения за аутистичен синдром?
   Ако се приеме за нормално в такива случаи човек да се срамува от детето си, значи ли, че ние, които пишем през регистрираните си профили сме безсрамни?
   
   
   Не се сърди, знам как се чувстваш...и аз съм се срамувала от детето си...от поведението му..след поставяне на диагнозата..исках да скрия, лъжех наред, че е просто по- хиперкатовен....
   Но сега сме в информационна кампания за аутизма и се надяваме да разбуним обществото, като му подадем информация за съществуването на състоянието "Аутизъм", за
   съществуването на децата ни, за нашето съществуване...за ежедневната борба, която водим с вятърни мелници и цялото общество, поради непознаване на състоянието...
   
   И не би трябвало да се срамуваш, а спокойно пиши през ника си!
   Детето ти би следвало да извиква гордост у тебе!
   
   Си Яна, Еуфория,
   Описвате аутистични прояви и поведение при децата си.
   При всички положения, колкото по- рано и веднага започнете поведенческа терапия и алтернативните терапии, подходящи за превенция влошаване състоянието и подобряването му, толкова по- скоро ще забележите резултат- че децата ви се движат нагоре по спектъра.
   
   Съвета ми е да не губите време и да не се поддавате на "лечители", обещаващи лечение, защото "лечение" за аутизма няма.
   Има само много любов и приемане, които трябва да засвидетелствате и дадете на децата си, като им покажете, че ги приемате такива, каквито са, но сте взискателни към тях, заедно с терапевтите, с които ще започнете ранна интервенческа терапия за подобряване разбирането и поведението им.
   Логопеда и психолога са помощниците ви, без които не бива да мине нито ден от живота на детето ви, поне за близките 2 години напред...включвайте и други терапевти постепенно...
   Включете плуване и хипотерапия ( конна езда).
   
   И ще сте горди майки с децата си!
   
   Няма страшно, аутизма не е страшен...децата ви имат красив мозък, неприемащ стандартите и нормите, които постепенно трябва да им създадете, за да могат да функционират и се интегрират в социалния ни и несправедлив свят...
   
   Човешкия прогрес се дължи на различния начин на мислене на аутистичния мозък!
   
   
   

Напомням, че на 22 Ноември от 18.30 часа повторно откриваме изложбата "Майки и приятели на деца- аутисти: Трябва да чуете за нашите деца" в Арт Галерията на Националния Дворец на Културата, част от Националната Информационна Кампания за аутизма!

Изложбата ще продължи 4 дни- от 22 до 26 Ноември, като откриването й ще е по- малко официално от това, което направихме на 20 Октомври и в София Лайф Клуб, когато изложбата отрки Министърът на образвоанието Игнатов и изпълнителите, подкрепящи Камоанията ни се включиха с изпълнения, където бе изпълнена от София и песента, посветена на силната майка на дете с аутизъм у нас "Силна съм".

Откриването на изложбата на 22 Ноевмри ще бъде в по- тесен кръг, на което ще присъстват родители, терапевти, специалисти и ангажирани.

На 25 Ноември в Арт галерията на НДК ще се проведат 2 групови терапевтични сесии- барабанотерапия, които ще се проведат на 2 групи от по 8 деца от спектъра от Мартин Иванов- Либера Институт и ритмологията, като част от терапията на деца от спектъра ни е подарена от ЕОН Варна чрез Либера Институт.
Има още 2 места, незаети за групата от 18.00 часа и който иска, може да запише детето си.

Еуфория,
Твоето мъниче има нужда от любяща и спокойна майка, а не от полудяваща  

Чии са съмненията за аутизъм? В това което пишеш не са много аутистичните признаци, може би повече хиперактивност.
Ти самата казваш, че някои неща са се променили към по-добро! Не бързай със заключенията - може да няма нищо общо с аутизма.
А и да има .... вече знаеш, че трябва много любов, много работа с детето и твоята подкрепа и увереност, че детето ще върви напред и ще се развива.

Kezaja,

не се срамувам от детето си. Просто не искам, всеки който ме познава малко или само виртуално да чете пикантерии от ежедневието ми (става дума за хора, непишещи в тази тема). Тези, които са истинска част от живота ни - реален или виртуален, много добре са запознати със състоянието на детето и проблемите ни. Писането по форуми не е част от никаква кампания, поне за мен.

Благодаря на всички, които споделиха мнение.

Мисля, че станахме най-голямата група в този подфорум, за съжаление.
Си Яна, еуфория, колко по-бързо се започне работа с децата, толкова по-добре независимо да ли е аутизъм или друга диагноза от ГРР.
За неприемането и полудяването, мисля, че всички сме минали оттам.
Не е лесно, но ще трябва да ни издържат нервите в противен случай ще погубим децата си.

Си Яна , еуфория аутизма е общо взето нежелание за общуване.Почти всички останали неща, които ви притесняват се дължат на СИД - Сензорно интегративна дисфункция.Детето може да има СИД без да има аутизъм, но в 99.9% от случаите децата с аутизъм имат СИД.Принципно "лекувайки" СИД проблемите се справяме и с голяма част от аутистичните прояви.И двете описвате сериозни сензорни проблеми.Съветвам ви да прочетете всичко, което намерите по въпроса за СИД и да търсите начин да се справите с него.Когато ви поставят или отхвърлат диагноза ще четете и за аутизма.ето един чудесен сайт и темата ни тук.

Стискам ви палци всичко да е наред  

  Си Яна,няма нужда някой да ти казва,ти сама се досещаш,че е хубаво детето да се заведе на специалист.

  По пункта "агресия" ,все -едно пишеш за моето дете.Ако не е в настроение едно "добро утро" е способно да го изстреля извън нерви.
  Много е трудно в такива "фази" да контролираш и своето състояние,защото държанието на детето направо може да те подлуди.
  Но все пак....Опитвай се да си изградиш едно определено поведение за такива случаи:говори тихо,говори бавно,движи се бавно,дишай дълбоко.(Това е от съветите на Джонатан Леви)
 
  Добре е,че му измисляш разни дейности,както и това,че не го наказваш,защото последното би могло само да затвърди лошото държание.

  Анонимността ти....Абсолютно я приемам.До голяма степен и аз съм така. 

Селма, Джонатан Леви от Сънрайз терапията ли е? Има ли някъде в нета преводи. Преди време Веселчето беше превело няколко глави, но не ги намирам. Много полезно четиво. Ако имаш линк, моля те сподели

На моето дете при очен преглед му откриха 2 диоптера късогледство на едното око и сега се чудим какво да правим, поне да отидем при още един специалист. Доста се чудя, защото ни казаха понеже е на едното, не може точно да се коригира, докато не сложи леща към 12-13 години или окгато може да я търпи и обслужва.

Таня, очила няма ли да носи?
Надявам се да не се вдига много диоптера.
С какво й правиха изследването?