Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

  Таня,книгата се казва "Какво може да направите ВЕДНАГА за да ПОМОГНЕТЕ на вашето ДЕТЕ с АУТИЗЪМ".
  Имам я на файлове....Нямам представа,как да я кача в интернет.Ще попитам мъжа ми.
  Там има много полезни съвети.

Снежа, Да, ще правим и очила, но те няма да могат точно да се нагласят, защото застават на известно разстояние пред окото. За сега компютърният апарат го засече, предстой ни изследването с разширение на зеницата.

Селма, може да ми я изпратиш и аз ще я кача тук - http://mamtomam.wordpress.com/ има и от други майки неща.

Таня, говорех за това, защото аз съм късогледа/но по-късно по възраст/. Имам и приятелка, която беше в детските години, като твоята дъщеря и сега е. Аз обаче я минах по диоптър.
 Много от нещата са и по немърливост.
Късогледството не се увеличава много с годините, ако носиш очила постоянно, за разлика от далекогледството.
Трябва обаче да се вземат мерки и детето да ги възприеме. За операция е твърде нисък диоптера/аз имам и отношение към тях/.
Едни постоянни мерки /очила/е са добре. Лещите имат много недостатъци/особено за тези години и много по-възрастни/, но носенето на постоянни очила би решило проблема/не казвам премахнало/.

Си Яна,
аз съм забелязала това с температурата! Моят син има подобни прояви на тези, които описа..които и на мен ми приличат малко на нещо като кризи...при него го избива повече на лигавщина, отколкото на агресия, но се е случвало и да си удря шамарчета сам.
Аз също съм мислила за аутизъм ...има доста неща, които са типични, но пък други не...
Но това с температурата ми е направило много силно впечатление. Когато е с висока температура е..направо перфектен! Става някак разумен, балансиран, спокоен...обяснявам си го с факта, че при температура центъра на внимание на цялото същество е в тялотор на физическа плоскост, тъй като организмът е предизвикан да се бори с предизвикателство...а в останалото време центърът се измества ..в ума (психиката). Защото психиката е нещо като отражение на ума.
Мислела съм си, че проблемът на моя син (и изобщо на децата с подобни проблеми)е че живеят повече във или чрез ума си. Центърът им е изместен там. Това не е чудно в тази епоха на свръхинтелектуализация...и това се отразява в нашите деца.
Мисля, че проблемите ще изчезнат когато центърът премине от ума към тялото, защото тялото, и инстинктите са част от природата. Умът - не е. Мозъкът - да, но не и психиката.
Преди хиляди години, когато умът се е развил, това е станало поради необходимостта от по-успешно оцеляване.Човекът е живеел опасен и непредсказуем живот...трябвало е да измисля начини за оцеляване...сред дивата природа, сред зверове и пр....в един момент..е успял да постигне един до голяма степен сигурен живот, почти от раждането върви по утъпкани пътеки, оцеляването му не е първа грижа..и умът остава да бездейства, що се отнася до истински предизвикателства и започва да създава психичност, виртуална реалност..и там се случват тези неща с децата ни. Те са във виртуалната реалност на ума.
Според мен полезно за тях ще е всичко, което физически да ги  стимулира и дори предизвиква.А също и да стимулира сетивата...мирис, вкус, допир...тичане, скачане,плуване, само не и мислене.
Трябва им физическа стимулация....високата температура е точно това! Това, което сме забелязали означава, че когато центърът на съществото е на физически план - проблеми няма.И там е лечението!

И аз съм категорична, че когато синът ми е вдигал висока температура , по време и след това състоянието му се подобрява. Аз си го обяснявам с факта, че при висока температура се подобрява кръвоснабдяването във всички тъкани и органи , включително и в мозъка . Съответно, до мозъка стигат повече кислород и други важни вещества и той функционира по-добре.

Не може мозъкът да работи по-добре при висока температура..това е абсурдно. По-скоро тогава той изключва, а се включват други автономни процеси на тялото. Тогава организмът си има важна работа, не умът. И именно това отдръпване от ума според мен им се отразява добре. Така поне аз мисля...а сега ми хрумна и друго....дали пък точно за това не се самонараняват...ако инстинктивно усещат, че когато тялото им страда физически, психиката им се нормализира?!

Mishi99, замислих се над твоя пост - никога не ми беше идвала на ум мисълта, че децата могат да се самонараняват, за да се нормализира психиката им 

Моята дъщеря рядко е проявявала агресия и почти никога автоагресия, но по-голяма част от децата от спектъра имат много висок праг на чувствителност. Не съм сигурна точно колко ги боли, когато например блъскат главички в стената или пода.
Моята дъщеря плаче само адски много се е ударила, и то повече е стрес и страх, отколкото от болка.
А относно това, че децата ви са различни, когато са болни и с висока температура - поставете се на тяхно място, когато сте били малки и болни - дали сте се чувствали зле, отпаднали, изтощени, без никакво желание и жизненост да беснеете и играете.

Вероятно не съм се изразила достатъчно точно казвайки , че мозъкът работи по-добре, но чак пък да се "изключва"....   Това е най- точното , което намерих като обяснение за това състояние. ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА – ВРЕДНА ИЛИ ПОЛЕЗНА ?  

Относно високия праг на болка... Едно от обясненията е в начина на хранене , нарушения метаболизам и неспособност  на децата ни да разграждат сложните белтъци като глутен и казеин. Те остават недоразградени - до морфиноподобни вещества , действат като опиати и обезболяващи . Това е и една от причините да се въведе диета без глутен и казеин. Моят син също си блъскаше главата в земята, в стените и никога не плачеше от болка при падане или нараняване. Около месец след като започна диетата , когато беше на 3 г. , блъскането на главата почти изчезна. Никога няма да забравя как с баща му се радвахме , когато за първи път се разплака от болка при поредното падане.

Направи ми впечатление, че по време на висока температура се увеличава образуването на ЕНДОРФИНИ!
Може би в останалото време да са в недостиг по някаква причина че има и биохимични причини и метаболитни.....просто всичко е навързано и не се знае кое е причината и кое следствието...дали метаболитно нарушение е причината за дадена нагласа и поведение или обратното.
Известно е че организмът на човека се променя (биохимично) от всяка мисъл, емоция, действие, които му се случват...когато изпитва радост - имаме един биохимизъм, когато изпитва гняв - друг и  т.н. А често това дали изпитваме гняв, радост или нещо друго зависи от...начина на живот, дали потребностите ни са удовлетворени и пр.

И другото, което искам да кажа е...сигурни ли сме, че аутизмът е ...УВРЕЖДАНЕ? Че децата с аутистични прояви са деца с увреждания? Не е ли УВРЕДЕН начина на живот, който им предлагаме, а техните...аутистични или хиперактивни реакции да са НОРМАЛНИ като отговор на една неадекватна система на организация на живота им?

Аз мисля, че аутистичните деца просто ни показват и сигнализират, че има нещо сбъркано в живота около тях и трябва да се замислим кое е това нещо?
Може би отказът да комуникират и говорят е защитна реакция срещу свръх интелектуализацията на нашето време. Говоренето погрешно се смята за комуникация), но не е. Говоренето е предаване на информация чрез символи (думи). Общуването е нещо безсловесно, нещо енергийно, нещо ...телесно ако щете.....може би с отказа си от това "общуване" децата просто заявяват нуждата си от ИСТИНСКО общуване...от истински стимули, а не интелектуални и говорни...

А в училище - дали е нормално едно дете почти от постелята да го затворят между четири стени и да започнат да бомбардират ума му с информация, при това абсолютно скучна за него.......и да изискват от детето да бъде спокойно и възприемчиво...какво са направили да ПОДГОТВЯТ този ум преди да започнат да се опитват да го дресират и пълнят? Животът извън училище, пълен с бързосменящи се картини (от телевизията) или компютъра..., храните съдържащи захар (които действат като допинг за ума), кокаколата, шумът....спомагат ли за такава подготовка на ума...и как си въобразяват, че можеш тладнеш един свръхстимулиран мозък (защото животът прави точно това с мозъците на децата ни, а и с нашите) направо към състояние да възприема? Може да възприема само УСПОКОЕН ум! Какво се прави в това направление? Защо например не се въведе сериозно физическо натоварване ПРЕДИ учебните занимания, което да е достатъчно продължително та датето да се умори, да изразходва енергията си и после след 20-30 мин релаксиращи упражнения да се премине към учене?!
Толкова ли е трудно това да се направи? Изобщо някой замисля ли се че системата на обучение е остаряла, неадекватна и направо убийствено вредна за децата ни?
Децата с проблеми в училище са просто нормално реагиращи деца срещу една неадекватнва система. Вместо да се замисли някой да я промени те искат да ЛЕКУВАТ децата, че реагират нормално!!
Нямам думи просто и най-лошото е, че не виждам какво може да се направи. Май просто на никого от хората отговорни за тези неща не му пука...

Mishi, не зная да ли системата ни е увредена или живота като цяло, но броя на тези деца нараства драстично. Това трябва да бъде сигнал за обществото ни.
Засега, поне аз, не прочетох нито една теория покриваща се 100%, не сто, поне 50%. Например синдромът на Даун се дължи на.., ДЦП на...
Системата не може да се преобърне изцяло и то 0за кратък период от време спрямо нашите деца/просто и на представа си нямам на какво ще заприлича/, но трябва и системата и нашите деца да се променят постепенно, за да може да се постигне някакъв баланс и взаимно влияние.
Не зная сега образователната система, но ние навремето преди училище имахме така наречената ведрина 30 минути. Нищо, не е не възможно, дори да има салон с боксова круша или други натоварвания/изхождайки от модела в Япония/ за работещи.
Стресът в живота стана много голям и автоматичното отхвърляне, особено при децата с аутистичния спектър, мисля,че е вид самозащита.

Благодаря ви на всички за мненията. В момента не мога адекватно да се включа в дискусията, защото отново е болен и е в къщи и се нуждае от внимание.

Само искам да помоля Катина, ако може да ми подхвърли идея, къде в описаното от мен открива сензорни проблеми. Аз отдавна съм прочела за СИД, но някак си не мога да открия маркери в детето си, но не съм специалист, а и не съм наблюдавала други такива деца. Специалистите, които сме посещавали също не са споменавали СИД. Ще съм ти много благодарна, Катина. И разбира се, аз самата ще се опитам да прочета по- обстойно за СИД.

При моето дете водещият дефицит е липсата на говор. Първите си думи каза на 3 години. Сега прави еднотипни изречения от 2- 3 думи. Не бих казала, че има нежелание за общуване, а по- скоро осъзната невъзможност и трудност.

Иначе моето дете е гледано в къщи от мен до 3 години, без телевизия и шоколад и т.н. Не е само в средата и стреса проблема. 

Renate, не става дума за отпадналост или не, а за появява на концентрация, мотивация за учене и изчезване на стереотипните движения. Това е интересното. Смятам да обсъдя този феномен с психиатър, но няма да е много скоро. Но доколкото разбирам, не е някакъв разпространена типична проява на децата от спектъра.

Попълнихте ли някои от тестовете за СИД?Ще ти обърна внимание какво да наблюдаваш.Детето храни ли се избирателно, избира ли храните по цвят, по консистенция, по мирис.Запушва ли си ушите при определени звуци?Очния му контакт стабилен ли е, или те гледа сякаш под ъгъл с крайчеца на окото?Има ли предпочитания към материи за дрехи, изпитва ли необходимост да ви докосва по определен начин с определена част от тялото си, мастурбира ли, допуска ли да бъде докосван до всяка част на тялото или по скоро да не ви допуска да го докосвате някъде?Изнервя ли се в шумна среда, например панаир, препърнена с шумове зала, пазари, детски кътове, МОЛ?Има ли предпочитания към финалните надписи на филмите или към финалните шапки на предаванията.Когато проявява агресия има ли предпочитана част от тялото с която наранява.Например моят син винаги при истерия забиваше нокти и пръсти в главите на околните.Тича ли детето ви от стена до стена, изпитва ли необходимост да скача по леглата като по батут и трудно можете да го откъснете от това занимание?Всички тези неща не са задължително симптоми за аутизъм, но  определено са маркери за СИД.
Общуването е не само речта.Сочи ли детето с пръстче предмет привлякъл вниманието му - например самолет, падащо листо, куче, коте, летящо перце, или тичащо или каращо около него дете с колело.Когато иска детето ви нещо сочи ли го с пръстче или ви хваща ръката използвайки я като удължение за хващане на искания предмет.Прави ли боц, усмихва ли се когато се усмихвате, ако се разплачете то ще се разплаче ли с вас, плаче ли за вас като излизате, или за баща си?
Си Яна в никакъв случай не искам да си мислиш, че ти поставям диагноза на детето, напротив опитвам се да ти спестя време.Все някога ще попаднеш на терапевт имащ понятие от СИД и ще ти ги каже тези неща, но може би ще ти спестя време докато го намериш този терапевт.В България няма нито един официално легитимен специалист имащ разрешително да практикува лечение по СИД. Принципно терапевтите практикуват това за което имат лиценз и някак си не говорят за СИД, защото не могат да помогнат  .Ние се мъчим да налучкваме и напипваме сами проблемите и да ги решаваме на принципа проба грешка.
Можеш да се посъветваш със специалист по Brain Gym, има няколко такива в България и точно тази терапия е най близкото до  терапия на СИД, за което аз се сещам.Не правя реклама на този метод или на даден терапевт, просто ти давам възможен вариант, да не звуча много обезсърчително  

Благодаря, Катина, за бързия и изчерпателен отговор. Не съм тук за да получа диагноза, но понякога е много насочващо, ако някой минал по пътя и човек с опит даде мението си. 
От изброените маркери за СИД, почти няма нещо, което да е актуално при нас, или ако има то е било на много по- малка възраст и вече е изчезнало.
За формите на общуване, които изброяваш, също няма проблеми. Той в къщи си оречевява добре желанията и нежеланията. Проблемът е, когато е сред непознати, сред деца. Дори и едно дете да е, ако то непрекъснато говори, нашият син го гледа плахо от страни. Внимателно го наблюдава, не го изпуска от очи. Ако детето доближи, движенията му стават сковани, ръцете непохватни. Иначе ако сме в детски център и има 100 деца и всички бягат и крещят, но никой не говори лично на него, той ще е първи и никой не може да го настигне по физическа активност - бяга и скача, докато има сили.