Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

512, това са все пак психиатри, т.е. лекари. Предполагам, че д-р Ментешев също ще се въздържи от поставянето на етикета "дислексия" тъй като това е логопедичен проблем, а не болест. Но само предполагам. Защото при нас така се получи - той се усъмни и ни прати на логопед. При всички случаи, обаче, консултацията с него е безценна

Здравей,pany! Когато заведох Борис първия път, той отказа да влезе при д-р Станкова. Влязох само аз, обясних й всичките си тревоги: съвпадения със симптомите на дислекцията, моите съмнения, показах й тест на Борис от училище по Човекът и природата. Жената каза: Дислекция е, но трябва да се видя с него. Питах какво трябва да прави, защото той ако не е предупреден предварително, отказва да го прави. Каза- трябва да го чуя как чете, диктовка и да реди едни кубчета.
     Вчера Борис се справи блестящо с четенето и писането, но аз това си го знаех, защото той прави специфичните грешки, когато е уморен. Когато е чел поне половин час, а д-р Станкова явно беше забравила какво сме говорили предния път.Почти не обърна внимание когато попитах за грешките по математика, тя явно беше вече решила, че това не е дислекция.
   Моля някой да ми каже: Как се справят вашите деца ? Какви тестове правят?

    Sash, аз не държа на диагнозата "Дислекция",но това, което ни каза - да работим с логопед за развитие на речника и да четем повече книги, по никакъв начин не ми се връзва с грешките по математика, нуждата даден вид задачи да се автоматизират като действие. И сега да откривам, че съм разработила метода Р...а, за който четох по-нагоре, преди две години. Също така не мога да си обясня разсеяността на Борис и бързата уморяемост, и не моженето да контактува с деца, и още други и други неща...

    Забравих да спомена,че даже класната ни го вика в голямото междучасие да го изпитва на дъската, за да не се притеснява от съучениците си. И по ЗИП БЕЛ го пита специално дали разбира какво трябва да прави. Изглежда и тя се е поинтересувала и се опитва да му помогне.

След като посетите д-р Ментешев, той ще ви издаде документ за работа с ресурсен учител и по предметите , които му е най -трудно ще има облекчения при изпити. Но първо посете Ментешев!
Само с някакъв тест , за който детето ми не споделя, определи какви са индивидуалните нужди , на какво да наблегна и как се справяме.
Успех!

Здравейте, мами,
моят син също се оказа с дисклексия. Сега посещаваме фондацията  на Стела Богомилова и съм изключително доволна, след всеки урок коментираме подробно с какво са се занимавали и с каква цел. Детето ходи с желание там, помагат му за домашните и му дават техники за да се справя по добре, когато  учи с мен. Резултат има, макар и минимален, но за 3 месеца не мога да очаквам чудо. За мен е важно, че детето подобри успеха си малко.

Привет и от мен!

     Големият ми син е първокласник. Изключително трудно му е да чете и пише, а се старае детето. Не може да проумее що е то сричка. При по-дълги думи издава едно мучене /избиваме го на шега, че чете така, както Дорис говори с кита - от "Търсенето на Немо"  /, слага несъществуващи букви или им разменя местата. По мои наблюдения има фотографска памет и запаметява цели думи, като съответно ги бърка с подобни, по буквена подредба. Понякога "четем" една дума по 10 пъти, като аз му давам жокер и питам, къде точно вижда буквите, които произнася, а липсват. Не му прави никакво впечатление, че текста по начина както го чете, е лишен от смисъл. Наизустява текстове сравнително бързо, а математиката му е стихията. Има богат речник и обича да се впуска в  многословие, до степен, че често сам забравя какво е искал да каже  Има дарбата да говори много и да не казва нищо, та често се шегуваме с мъжа ми, че ако се ориентира към политиката или правото, ще  е без конкуренция.
Кара колело без помощни, от 4-ри годишен - много го бива там. Никога не бърка ляво-дясно /на мен ми трябва поне секунда/. Иначе му куца финната моторика, сестра му е доста по-сръчна от него. Напоследък взе да рисува добре, но връзките за обувки си остават мисия невъзможна.

    Майка ми обвинява мен, че не му обръщам достатъчно внимание и не съм го "подхванала" от рано. Постоянно ми натяква, че съм сбъркала, понеже е трябало още на 4 да научи азбуката и да чете гладко в момента. За мен е по-важно, максимално дълго време да имат децата ми безгрижно детство /доколкото е възможно в нашата действителност/- тепърва им предстои цял един живот да се учат, работят и самоусъвършенстват. От матерялите и статиите  които съм изчела, не видях да има полза от това на 5 г. да знаят азбуката/сричат + 5-10 стихотворения и/или песни. Стигнах до извода, че останалите децата бързо наваксват, а "подготвените" понякога изостават, понеже им е скучно - "това вече го знам", го приемат за даденост и по-скоро пречи на изграждането на учебните навици.

   Искам да ви питам, имам ли основание да смятам /както си мисля от известно време/, че момчето ми е дислектик? Омръзна ми 2 пъти седмично да ми "натъртват", че трябва да чете и пише повече вкъщи, понеже при цялото му старание /никой не го отрича /, не се справя. Ходи на занималня и се прибира вкъщи с нагласата, че ще подивее, ще се полигави... Присъствала съм на подготовката там и смятам, че е добра - би трябвало да е достатъчна. Вкъщи и това не мога да предложа, заради по-малката му и много дива сестричка и 6 м. бебе. Не си правя илюизии, че ще съм в състояние да го подготвям по-добре.
Как точно да подхвана темата? Пред учителката или психоложката? Не мисля, че ще е тактично да се консултирам със специалисти, преди да съм повдигнала въпроса, поне да разбера дали и доколко са запознати с дислексията.

ПП.  Предпочитам грешката да е у мен и това, че съм го лишила преднамерено от подготовка /на ДГ не е ходил/.  Така че не ме щадете - Ще се радвам аз да съм проблема, поне с другите деца да съм по-адекватна.



   

daniabc посочили сме специалисти, няма как ние да кажем, но както си го описала, да.



А за майка ти, да не говориш за моята майка.  - "ние все още не му обръщаме внимание" - научи се да я игнорираш, за да не се натоварваш допълнително.

И друг път съм го казвала, не са занималня. По-добре индивидуална работа в къщи.

daniabc прочете ли първия постинг на темата? Прочети го.

Ние тук си споделяме за деца , за които е доказано , че са дислектици , но не сме специалисти.

Чета от няколко месеца, но се обърквам все повече /това да- това не/

Всъщност "фермана" го написах, с идеята да ви питам имам ли основание за тревоги и какви са стъпките за диагностика - понеже вече сте минали по този път.

Най-малкото, което искам е да "лепят етикети" /неоснователно/ на сина ми, или аз да си измивам ръцете с вечната липса на време.

Много ще се радвам, ако не  сме във вашия отбор, но от друга страна съм спокойна, че ако се наложи, тук ще срещна нужната подкрепа...

Поздрави, бъдете живи и здрави и ме извинете, че не съм съвсем "в час"  

Аз да ви кажа съм щастлива че съм в отбора, те са много различни, но много нетрадиционно мислещи хора и аз де. Добре че не е нещо друго. И скенер му правих и къде ли не съм го водила, цяла папка изследвания имам.


daniabc виждам че си объркана, но една консултация, няма да ти е излишна.

daniabc, моя съвет е да го заведеш да го диагностицират, там където ходих аз (при Стела Богомилова) минахме 2 етапа на обследване, дори да се окаже дислексик не е фатално, а напротив, това са много интелигентни деца с талнти и заложби, както Стела ми каза:"децата на бъдещето", адрес и телефон има в сайта "http://www.bogomilova.org/"

 Aleksandrova , май не си споменавала кой клас ти е детето . Разкажи, за какви уроци става дума, знам че тук Маргаритавас търсеше група. В група ли работи детето и не без значение е цената?

Да! Подкрепям! Всяка минута ме изнендва , откакто съм в къщи и сме заедно след обед. С нетрадициоонното си мислене ми "отватря" очите за неща , за които аз не съм се замисляла...
Изключителни деца и хора

Не бих отишла втори път при Стела Богомилова. Най-вече, че като отидох за пръв път, просто ме изгони от вратата, като преди това се постара да каже  пред детето ми, че има проблеми с паметта и други неща, които аз с нея не бях коментирала. Просто бях й казала, че ще направим тест, за да видим как да учим и защо ни е трудно. Детето остана само вътре. Ние със съпруга ми, отвън, обсъдихме нещата и още тогава решихме, че независимо от резултата, там повече няма да стъпим. Дори не ми бе зададен въпрос - защо съм отишла, какво ме е разтревожило. Вместо това "на публика" ми беше обяснено какъв голям опит имат с такива деца.
На майките, дето имат резултати, писали преди мен , ще кажа, че ако седнете с децата си и се занимавате с тях, ако им обяснявате нещата с техните си простички думички, ако се опитате да направите урока по-весел, а нещата от него да се свързват с нещо от живота, ще имате по-бърз резултат. Моята е с дискалкулия, освен всичко. Та - вече вързахме 5 по мат! Да ми е жива и здрава. И 6 ще получи! Без Стела "голямата уста"!