. Разболява се не този, който е лош към другите, а този, който е лош към самият себе си. Който търпи, премълчава, стиска в себе си, задържа - другите го смята за душица, от онези хора, за които казват че "и на мравката път прави". Само че, това му поведение е пагубно за самият него. Като се разболее и умре, хората казват: "ей, защо така все добрите хора си отиват- Господ си ги прибира" . Пример - жена, мъжът й я бие, тя търпи, стои "заради децата", съседките я използват - тя обаче не може да отказва, отзовава се на нуждите на всеки и т.н., върви против себе си, гледа все да угоди на другите...как според теб тая жена няма да разболее в крайна сметка??? А "отвратителните чудовища", живеят така че да са в мир със себе си. Гледат винаги на тях първо да им е добре, когато им идва да са груби - са груби, когато трябва да се държат безцеремонно- не изпитват угризения, а и когато правят далеч по- отвратителни неща, явно намират начин отново да са в мир със себе си и да живеят с това. Разбираш ли сега какво имам предвид . Разболява се не този, който е лош към другите, а този, който е лош към самият себе си. Който търпи, премълчава, стиска в себе си, задържа - другите го смята за душица, от онези хора, за които казват че "и на мравката път прави". Само че, това му поведение е пагубно за самият него. Като се разболее и умре, хората казват: "ей, защо така все добрите хора си отиват- Господ си ги прибира" . Пример - жена, мъжът й я бие, тя търпи, стои "заради децата", съседките я използват - тя обаче не може да отказва, отзовава се на нуждите на всеки и т.н., върви против себе си, гледа все да угоди на другите...как според теб тая жена няма да разболее в крайна сметка??? А "отвратителните чудовища", живеят така че да са в мир със себе си. Гледат винаги на тях първо да им е добре, когато им идва да са груби - са груби, когато трябва да се държат безцеремонно- не изпитват угризения, а и когато правят далеч по- отвратителни неща, явно намират начин отново да са в мир със себе си и да живеят с това. Разбираш ли сега какво имам предвид 
. Това което знам, е че когато човек не може да проявява "здравословна агресия" (тоест да отстоява себе си, нуждите си, желанията си) това се превръща в автоагресия. Тоест, понеже нищо в природата не се губи, а само се видоизменя, тези импулси се насочват кък съмия теб. Чувстваш се неудовлетворен, но понякаква причина не можеш по друг начин, искаш, но не ти се получава да си друг. Това е което руши здравето и хармонията на човек. 
. Това което знам, е че когато човек не може да проявява "здравословна агресия" (тоест да отстоява себе си, нуждите си, желанията си) това се превръща в автоагресия. Тоест, понеже нищо в природата не се губи, а само се видоизменя, тези импулси се насочват кък съмия теб. Чувстваш се неудовлетворен, но понякаква причина не можеш по друг начин, искаш, но не ти се получава да си друг. Това е което руши здравето и хармонията на човек. Мисля по абсолютно същия начин. 
...На този етап е във фазата " аз дума няма да ти кажа повече, троши си главата като не слушаш майка си". Сега главата ми е и строшена и спокойна, без перманентното каканижене. 
