Делюжън, не е баш така. От има-няма 10-ина години се занимавам с чатене. То ако ми се искаше с всеки, с когото си пиша да правя нещо, то не трябва по цял ден да си затварям краката 
От всички мъже, с които съм си писала (френдлистата във Фейсбук ми е от над 1000 човека) съм се виждала на живо само с двама и то защото се оказа, че имаме общи познати.
От всички мъже, с които съм си писала (френдлистата във Фейсбук ми е от над 1000 човека) съм се виждала на живо само с двама и то защото се оказа, че имаме общи познати.
Жените (повечето де) имат нужда от чиста доза флирт и това им е напълно достатъчно. Мъжете не се задоволяват само с това.
Ние жените обичаме да говорим, да разказваме, да споделяме. Имаме нужда от разговори. Докато при мъжете не е така. Един мъж можеш да го заинтригуваш с интелект и с възможностите си за комуникация на различни теми, но вниманието му ще задържиш до тогава, докато разбере че няма шанс за нещо повече.
Проблема на тук пишещите е че разсъждават от своя гледна точка, а не трябва. Говорим за мъж все пак. Двама мъже ви казаха вече, че виртуалния флирт не е толкова безобиден. Колко още примери ви трябват?
Нагледен пример има в темата "Как да го спечеля за приятел". Една девойка търси приятелство, защото и е скучен брака и е силно огорчена, че мъжа с който е чатила е решил, че не могат да бъдат приятели, защото човека вероятно на друго се е надявал.
Това ме разсмя. По себе си ли съдиш? Понякога трае с години а нищо чудно и цял живот.
, но има и още нещо - ами ако той си мисли "щом с малкото ми се размина, дали да не пробвам и нещо друго..." - е тогава вече става мазало 