Какво е "разглезено дете"?

Не знам. Не слагам определения на чуждите деца. Опитвам се да възпитавам моето, че да не бера ядове после.
Само да вметна, че често, поради незнание, определяме "различните" деца като невъзпитани и разглезени. Наскоро съфорумка разказваше за детето си - аутист( 5г-6г), че качвайки се в автобус , детето иска да седне и няма ли тази възможност, изпада в истерия. Стана ми толкова мъчно, че изживява това и слуша коментари за " разглезеното" си дете.

Мнението на Le Soleil най ми допадна. Характеристиките на "разглезено дете", които Гос`жа Мафани е дала, могат да са присъщи на деца с различни медицински и ментални проблеми или на такива преживяли сериозна емоционална травма наскоро, а някои са си направо "нормални" за определени възрасти. Избягвам да съдя поведението на малки деца, много по-често ми прави впечатление неадекватните (за мен) реакции на родителите на дадено детско поведение.

Де да знам защо смята, аз дори не съм чела постовете й, както и на останалите участници. Писах това, което мисля.  Прочетох теб, Ирен, в първия пост и ти отговарям. Всеки родител намира дълбоко в себе си основно своята правота и непогрешимост, което важи и за начина му на отглеждане и възпитание на неговите деца. Това вече се отнася до повечето хора, пишещи във форума въобще. Колко постове съм чела на най- различни автори, според които детето им е една  и повече години напред в развитието, спокойно, уравновесено, надарено, спокойно, мъдро за възрастта си и т.н. и задължително- неразглезено. Не и неговото дете.
Това го чувам и от реални хора покрай мен, чиито деца познавам лично и за които не бих казала точно това, що редят родителите им. Не го казвам, защото определено те не търсят странично мнение. Пазя си го за мен. И всичките са много критични към себе си и децата си, като ги слушам. Като ги гледам обаче, са по- критични към околните.
Като примера на Мафани- за мама детенце не е разглезено, разбира се, съмнявам се да го каже, докато за страничен наблюдател е, и още как.
Пример от сега- детенце, което с месеци не позволява на останалите деца да си играят спокойно, взема им играчките, пищи, когато някой желае да си вземе своята, за да си тръгне, бута и щипе децата, блъска се в родителите. Толкова е нахално, че избутва рожденика от тортата със свещите, за да ги духне то. Дори деца с по година по- малки от него не го правят. Нищо му няма здравословно, това го знам със сигурност. Баба тича подире му сутрин, обува го, облича го /на 4 години/, подава "дичката" и определено го лигави. Глезеното хлапе е винаги право, винаги за него може, желанията му се удовлетворяват преимуществено, то е пъпът на света. Пък който иска и да си смята, че нямало "разглезени деца". Има си достатъчно. Няма да хукна да опровергавам нечии теории. Отговарям на въпроса според това, което лично смятам и виждам.
Питаш на какво се дължи, Ирен. СПОРЕД МЕН примерни причини са, че родителите днес се занимават често само с по едно дете и имат време и възможност да угаждат на всеки негов каприз. Или имат повече от едно деца, но нямат друг ангажимент, освен тях. Често родителят не прави разлика между каприз и необходимост. Угаждането пък редовно се прави за осигуряване личното спокойствие на родителя, което, макар и краткотрайно и с по- сериозни негативни дългосрочни последици, все пак им осигурява настоящ покой- капризите са удовлетворени и детето не пищи в момента. Характерно е за родители на по- малки деца, за родител, седящ си вкъщи до по- голяма възраст на детето или за родители, които имат и ползват редовно странична помощ за отглеждане на децата си. Ако може- не си пришивайте твърдението като обръщение към когото и да било тук. Аз говоря за тези случаи, които познавам лично. Имаше една интересна тема, разводнена по обичайния начин с многобройни постове извън въпроса- Страхуваме ли се от децата, в която бе даден пример за майка, която от притеснение детето й да не се разплаче, му позволявала да прави нещо, което тя самата не намирала за редно. Аз познавам такива случаи. Майка ми е типичен пример- за да не й се пищи на главата удовлетворява всеки каприз, затова и не я ползвам за помощ. Не е помощ, допринася ми по- скоро вреди в дългосрочен план. И други има, разбира се, но това ми е най- близко и познато. Дори аз, когато съм много изморена, правя компромиси, защото не ми се слушат ревове и не ми се влиза в поредните безплодни обяснения и спорове.
Самите резултати проличават определено не в бебешка възраст, стават по- явни с напредването й, нейде към училищна вече характерните особености на разглезеното дете се проявяват по- ясно. В І клас една съученичка на сина се обади в час по физическо на баща си да дойдел да кажел на друго едно дете, че било чукнато на народна топка и да излезе. Даже се разревала. Примери имам много, лични, край мен. Някои- фрапантни. Особено при по- големките деца.
На малките деца или едно дете в семейството се угажда лесно и поемането по течението е примамливо леко. Ако, обаче, децата в семейството са повече от едно, то става и по- сложно. Често интересите, нуждите са различни, понякога са и противоположни. Тогава един родител и да ще не винаги ще угоди. Също така с възрастта се угажда също по- трудно. Случва се и подобно подхлъзване да стане и при дете, чакано с години. Нищо лошо по адрес на родителите, разбираемо е, но е факт.
И за мен би било интересно кой какво ще отговори на този твой втори въпрос. Как се получава резултатът "разглезено дете"?

Сега прочетох Монннн и се присетих за подобни случаи- крайно лигаво хлапе, което налита да бие родителите си, пък те притеснени само му се "гевизят" насреща и купуват по- прилично отношение. Купуват сега, в градинска възраст. Занапред не ги виждам. Имах една клиентка, чийто син, вече 20 годишен, я беше натирил от собствения й дом и тя- мирно и кротко излязла. Иде при мен да пита как да си поделели ползването на апартамента "поне". Синът й я беше и "леко понабил". В едно съм убедена, този син не е станал такъв в един тъмен ден и случаен период, когато е навършил вече пълнолетие.
Един друг пък заплашваше баща си, че ако не му купи поредната джаджа щял да "открадне". И тати купуваше. Затри се синът.

Типично поведение на дете в/у което се упражнява насилие. Това е неговият начин да се съхрани.

А за мен по- скоро това е дете, объркано от непоследователни подходи от страна на двамата си родители- изключително вредно нещо. Единият лигави на макс, да си осигури мир в душата и за ушите, другият намира за по- лесно и бързо да отпори два шамара. Различни подходи за постигане на една цел- лично спокойствие. В крайна сметка поредното желание пак е задоволено и следващият път картинката ще се повтори, неизбежно е. Точно за тези случаи не виждам светло бъдеще, щот днес ако е Барби, утре ще е трудно нов автомобил и личен апартамент.

Пропуснах- често разглезване съм виждала при деца на разведени родители, чието внимание всеки се опитва да купи и подкупи. Също не виня никого, това отново са си голи факти. И не важи за всички деца на разведени. Просто често съм го срещала.

Никъде до тук не твърдя, че лигавите деца са мнозинство, нито въобще обсъждам количествен показател.

В много от примерите, които сте дали бих определила децата по-скоро като невъзпитани, отколкото като разглезени. Да удряш майка си не е глезотия, а липса на възпитание. Да се плезиш и обиждаш също не бих разпознала като разглезване. Може би защото моите са вече по-големи и виждам нещата от по-различен ъгъл.

Най-малкият си син бих определила като разглезен. Той все успява да мине между капките, някак елегантно. Успява да те размекне и да постигне много неща, които другите няма да си извоюват. Има си едни специални физиономии на пърхащите мигли и нацупените мило устни, обича да се гушка и да те целува, прави комплименти и все се изплъзва от напечените ситуации, все още го нося на ръце и го люшкам като бебе. Да, много е разглезен. Според мен. Но не е невъзпитан. Невъзможно е да се тръшне, защото му е отказано нещо да се купи, няма начин да посегне или да обиди възрастен, не му минава и през ум да отговори с "няма пък", не би си позволил да ми отговори... 

Не знам, Дара, но за мен несвършването на работата с възпитанието е често свързана и с разглезването. Допускане до вид "разглезено" е пропуск във възпитанието. А не познавам още съвършен родител, без пропуски.
И аз се улавям, как ги поглезвам, гледам да слагам спирачка, когато мога го правя. Понякога не се усещам, добре, че имам коректив в лицето на съпруга. И на него му се случва да поглези, ако видя, че е прекомерно, според общо определените ни стандарти, му го казвам, когато чаветата не са наоколо.

Невъзпитанието и разглезването са двете деца на една майка.

А аз забелязвам, че разглезените деца се оправят много добре в живота. Просто човек като свикне да получава това, което иска, успява да си го прокара и по-нататък. Много си обича децата, за мен  са супер, но понякога съжалявам, че не съм ги разглезила повечко. Вместо да се юркат сами, щаха да се научат да използват околните.

Не съм съгласна. Като малка получавах всичко, с цел компенсация на липсата на майка ми и баща ми (много работеха) и ме гледаше повече баба ми. Сега съм толкова задръстена, че понякога не се понасям 

Хихи, отровната гъба същата като мен.
То не е за смях, де. 

В известна степен съм съгласна. Синът ми постига всичко по-лесно от сестра си. Някак леееко преминава през препятствията. Но не точно защото използва хората, а защото просто умее да печели симпатии и винаги се радва на по-специално отношение. Той си е такъв. Тя не получава в чисто материален план по-малко от него. Даже напротив - за нея винаги купувам повече сякаш, отрупана е и също получава всичко, което пожелае. Правилата и за двамата са еднакви. Но не е глезана като него.

Ако си говорим за чар, на което ми прилича долното описание, на момчето, което с лекота се справя и печели симпатии, то това е качество различно от обсъжданото в темата.
Аз знам истински разглезени деца- днешни неспособни да се справят с живота си възрастни. Когато тропат с крака ги уволняват, когато са вечна контра и се опитват да се налагат ги зарязват близки и приятели.
Разлика намирам дори между глезан и разглезен. Не физическият контакт разглезва. И аз обичам да подмятам малкото из ръце, докато е лекичко и сладичко, както обичах да си намачкам голямото, когато беше на неговата възраст. Не мисля обаче, че това точно го разглезва.
Не винаги разглезеният е чаровен, особено за страничните хора. Често губи и не може сам да разбере защо. Пък то, пусто, другите хора не са мама и за тях не е никак симпатично тропането с крак, претенциите и несъобразяването с правилата и околните. Обаждането на 7 годишната дъщеря по телефона да извика тати да въздаде справедливост и ревът в час по физическо не будят особени симпатии ни у съученици, ни у учителка.

Да, може и за чар да го броим. И аз така бих го нарекла. Но непрекъснато и от всички страни получавам упреци, че "много го разглезваш това дете". И пак казвам - не защото си е позволил да ми тропне с крак или да отговори, не защото е бил безпардонен или арогантен в училище, не защото търси закрила и не умее да се справя сам. За мен е лигльо, ама симпатичен. 

И двамата с баща ми сме глезени от баба ми и дядо ми, майка и татко все си бяха на работа. Като дойдох 88 г. в София бях най- непохватното нещо- но живота ме обрули. Хванаха ме промените  89г. Безпаричие, проблеми. Баща ми си остана при мама и тати,  сега тежи на врата на майка ми като воденичен камък. . Та си мисля , че разглезен човек  за мен е същество , което не може да се оправя в живота. Ако бях си останала при мама и тати още щях да съм си същата разглезена и обгрижвана примадона. В момента 6 год. ми дъщеря си пече чушки и смята да си ги пълни,  реже си на салата. Възпитавам я , че в живота сама ще се оправя.