"АВГУСТ месец тук е вече,хайде всяка със човече!" 17

ама това от свекърва,
а представяш ли си от майка си да чуеш: "Е, какво да ви купуваме... вие ще си купите каквото трябва, пък вече ако не ви стигнат парите ще помогнеме" ... И това след като малко преди това е изразила разочарованието си от факта, че вече имаме ваничка за къпане, пък тя мислела това да ни купят и в отговор на репликата ми, че по-добре да ни питат от какво имаме нужда преди да купуват, за да не се дублират нещата...

здравейте момичта, днес ми ни изписа,няма никакво време ,безсънни нощи,операцията боли,да ви разкажа малко подробности:

в понеделник постъпихме на системи в болницата окситоцин,от 9 сутринта с 2 см разкритие, към 12 ми пукнаха мехура с една ножица  , и до 14,00ч направих 4 см разкритие,като видях как вървят нещата и как боли поисках операция,болката при мен беше неописуема,контракциите бяха ужасяващо силни и до 10 см незнам как щях да издържа..свикаха екипа и след 30 мин. влезнахме..докараха ми беба в реанимацията и имаше много коса при това тъмна/ половинката е тъмнокос/ първите 3- дни е ад ставането от леглото,но като видиш бебето и всичко забравяш..сега се учим да сучим,не е много в час милата,учи се ,уморява све бързо защото е мъничка,но се надявам да имаме успех,иначе кърма имам...даже вдигах два пъти темп.а снощи и треска имах,мнгого се наляха гърдите караха ни в болницата по 10 часа да се цедим/ и това доста боли/....сега бебе си е в кошарата,която тати е избрал,много и отива ,педиатъра идва преди малко вкъщи,а аз сега мисля да поспя 1 час защото снощи съм мигнала само 2 часа заради другия юнак съсед по легло,който не спря да плаче...

4естито на всички нови майчета, много здраве и прекрасни мигове ! невероятно е!

ама това от свекърва,
а представяш ли си от майка си да чуеш: "Е, какво да ви купуваме... вие ще си купите каквото трябва, пък вече ако не ви стигнат парите ще помогнеме" ... И това след като малко преди това е изразила разочарованието си от факта, че вече имаме ваничка за къпане, пък тя мислела това да ни купят и в отговор на репликата ми, че по-добре да ни питат от какво имаме нужда преди да купуват, за да не се дублират нещата...
[/quote]
Не е само при теб. Моята майка цялата ми бременност ми говореше, че бебето всичко ще си има, ще излезем ще му купим и т.н. В крайна сметка бебка до момента няма едно чорапче, купено от бъдещата си баба /и то не поради липса на възможност/. Изяви желание да купи козметиката, каза в общи линии какво е купила и така си стои в тях, аз дори не съм видяла какво точно е купено. И до ден днешен не е излязла веднъж с мен поне за компания или консутация какво да купя аз за бебето. И само подмята, че ако нямало нужда от нея дори нямало да идва да помага след раждането.
За сметка на това свекърва ми е накупила сигурно 10 ката дрешки на бебка, и не знам колко пъти ме пита жената дали ще имам нужда от помощ след раждането да си вземе отпуска и да дойде да помага /но само ако аз пожелая/.
Май не се справих добре с цитата на Марго19

Не е само при теб. Моята майка цялата ми бременност ми говореше, че бебето всичко ще си има, ще излезем ще му купим и т.н. В крайна сметка бебка до момента няма едно чорапче, купено от бъдещата си баба /и то не поради липса на възможност/. Изяви желание да купи козметиката, каза в общи линии какво е купила и така си стои в тях, аз дори не съм видяла какво точно е купено. И до ден днешен не е излязла веднъж с мен поне за компания или консутация какво да купя аз за бебето. И само подмята, че ако нямало нужда от нея дори нямало да идва да помага след раждането.
За сметка на това свекърва ми е накупила сигурно 10 ката дрешки на бебка, и не знам колко пъти ме пита жената дали ще имам нужда от помощ след раждането да си вземе отпуска и да дойде да помага /но само ако аз пожелая/.
Май не се справих добре с цитата на Марго19
[/quote]ти поне имаш свястна свекърва, която да замести не дотам свястната майка,
аз и това нямам, но спрях да се тревожа - както ми каза една жена днес в трамвая: "Човек като е сам се мобилизира и се справя с всичко!" Наистина е странно при мен все така идва успокоението и отговорите - все от непознати хора, които без да ми знаят положението просто сякаш случайно дават отговор на въпросите и тревогите ми. Не знам, сякаш Господ ми ги изпраща тези хора, за да ме успокоят. Каза ми още да не се тревожа, че Богородица ще ми помогне за раждането и че ми предстои най-хубавото нещо... Все такива мили думи и пожелания, след като ми отстъпи мястото си да седна... Как пък от майка ми не чух една добра дума - през цялата ми бременност постоянно ме ужасяваше с всевъзможни предположения какво точно може да се обърка, пък бебето мърдало ли е днес или не, как да внимавам да не падна/и тва се повтаря ежедневно по 100 пъти - все едно иска да го предизвика направо.../, колко много боляло раждането /все едно тя е раждала по естествен път, че да знае.../ И така, Господ ще е с мен / и мъжа ми/ и ще ми помага. Вече от нищо не ме е страх, а може би просто се изтощих да се притеснявам за всичко... И така, нищо друго не ми остава освен да вярвам, че всичко ще е наред и че ще се справя с всички възможни предизвикателства на раждането и отглеждането на бебе, нищо че ще ми е за първи път и нищо, че майка ми е била детска сестра и можеше да ми е от голяма полза / е, ако беше с всичкия си.../

и аз съм на същото мнение!

 

ей това мА разби,

Напълно те разбирам,за съжаление.И аз като теб реших,че от сега нататък,моето семейство е на първо място и няма да си тровя повече нервите с тех.

Марго19, майките понякога вместо да помагат май повече вредят. И моята все ми обяснява как когато е била бременна не я е боляло нито кръста, нито таза, което мен доста ме учуди; как без проблем е родила и мен и брат ми едва ли не при нея всичко е било идеално /ама казва само с 2-3 думи/. Един път не седна да поговори като човек с мен. Както и да е, накрая ще пратя на всички много здраве и ще се гледаме сами с бебка, а татито ще помага когато и с каквото може. И май така ще е най-добре.

  Като чета за майките и свекървите ви оставам без думи. Аз съм много добре в това отношение- родителите са ми много либерални и винаги ни помагат- те упиха доста неща за бебока, а и знам че ще продължат само да се роди де От страна на мъжът ми- родителите му са починали(колкото и да ми е тъжно понякога за него, че е без родители) от друга страна няма кой за нищо да ми се меси.
   red shoe, твоята тапа ли падна днес? Аз съм така от Понеделник, но за сега няма развитие на нещата, но от все сърце пожелавам нещата да се развият по- бързо отколкото при мене.

е как може толкова да си приличат?!
моята също постоянно като се задъхвах ми повтаряше какво пък било тва задъхване - тя никога не се задъхвала като бременна, никога не се уморявала, тичала с токчетата по стълбите с корема... / ама то луд човек - не се учудвам.../
веднъж не ме попита как се чувствам и имам ли нужда от помощ, даже напротив - изчака да вляза в 9-тия и почна да измисля някакви нови правила - аз да съм си изчистела и ей такива, дори като пуска пералнята не ме пита имам ли нещо за нея и после се налага да пера на ръка и ей такива простотии... за това, че съм забравила да избърша прахта бях "наказана" да няма готвено, въпреки първоначалната й идея да сготви - мислех, че просто не й е останало време или е била уморена, но баща ми ме "светна", че го направила нарочно, като наказание за неизбърсването на прахта... то няма смисъл повече случки да разказвам, цялата ми бременност е изпълнена с такива безумия... и в един прекрасен момент ме "праща" да се записвам в някакъв сайт със снимка като бременна и да пиша съчинение там на тема: "Какво ме прави щастлива като бременна"... е, мислих-мислих и не можах да измисля нищо - тогава разбрах, че май никой не е успял да ме накара да се почувствам особено щастлива като бременна /като изключим мъжа ми, както и самата бременност/... И така, решението да си живеем отделно назряваше бавно, но сигурно и с все по-голяма сила в главата ми, докато накрая един ден наште не ме докараха до неудържим рев и за късмет милото ми се обади точно в тоя момент и просто не можах да скрия положението... Ле-ле как се засили тогава с ремонта! Направо не съм го виждала такъв! И само ме успокоява - ще се справим, всичко ще е наред, ти само спокойно... Че майка ми ме е докарвала до болница с контракции в началото на седмия след един чуден скандал, който ми спретна, ама направо не искам да се сещам... Нервите са си нейни - да си ги лекува! Писна ми все да съм на дулото на пистолета... И аз си имам нерви!

Момичета,явно при всички ни има някакви проблеми!Нормално!А и близките ни се притесняват за нас,друг е въпроса дали уцелват дозите да са тактични. Марги,мила много ти е накипяло!Рядко се включваш,а днес "изби рибата".Майка ти явно си прехвърля всички страхове върху теб и не може да прецени ,че така ти вреди повече.Най-добре да ги зключва,ама сърце юнашко явно не трае.Човек се справя с всяка ситуация,колкото и сложна да е,стига да е жив и здрав.Намират се начините ,а понякога и точните хора,които му помагат с дума или жест.Аз как успокоявам,ама как ми трепери под лъжичката не е истина!Колкото до моята свекърва-трудна работа за комуникации,не разчитам много за помощ,но гледам да удържам положението с отношенията и постъпките!
Колкото до помощта ми се струва,че за няколко дни не е излишна,особено,когато ти е първо раждане.Не се знае и в какво състояние ще сме след раждането.По принцип и ние си живеем сами ,самостоятелни сме,но ми се струва,че за няколко дни ще ми е по-спокойно да има някой до мен,имам предвид жена.Мъжът ми страшно много помага,но жените имаме друг език най-малкото.Абе ще видим дали решението ни е подходящо да са при нас баща ми и жена му,с която имаме по-скоро приятелски отношения и много помагаше на сестра ми с дечицата.
Колкото до разискаваната тема с Мат мисля,че е крайно нетактично от страна на родителите на племенницата.Аз много обичам 4годишните си племеннички,гледали сме ги,но винаги ми е било леко неспокойно.Даже сега,когато карах сестра си да дойдат с тях ,избягва да го прави скоро след раждането на бебето,независимо,че те го чакат с нетърпение.А камо ли да ми ги остави и то толкова малки.Още повече ,че е първо дете.Колкото до какво се купува за децата-всеки иска най-хубавото за себе си и децата си.Това не изключва любовата.Но при първо дете притесненията са толкова много,че не е нужно да се утежнява положението още!
Кори,всеки си има тресчици,важното е да не са греди Тогава е сложно!
Ред шу,стискаме палци скоро да е и да е лекичко,а защо не тази нощ или утре! Айде целувки за всички и се спирам с писанията!Да заминавам да обиколим квартала "лечебно" по хлад.Е ще се съчетава полезното с приятното.

Е, аз казах, че като цяло не мога да се оплача, но и тя си има трески за дялане и е доста досадна на моменти.

moli84 , а защо не поиска епидурална упойка, ами операция  Ти половината болки си ги изтърпяла така или иначе.

ами блазе ти, че имаш нормални родители
де да бяха всичките такива...
наште даже ми подметнаха, че трябвало вече да ги гледам и то при положение, че и двамата още работят - разбирам да бяха на една пенсия, ама...
тях май изобщо не ги вълнува нито че съм бременна и чат-пат се нуждая от ТЯХНАТА помощ /и не говорим тук за финансова/,
нито, че ще имам дете, на което съвсем скоро ще трябва да отдам цялата си грижа и време...
спомням си как съседката, като беше на гости каза на майка ми: "Еее, сега ще си бааба, ще помагааш", а майка ми с един стопиращ жест на ръката: "Ааа не!" Ококорих се, какво друго ми оставаше, не намерих думи просто...

да, нещо ме е стегнала шапката, та май се поувлякох със споделянето на проблемите ми - извинявам се, наистина май понаспамих темата със "себе си"... просто ми е напрегнато, защото точно сега такива промени и емоции ми бяха излишни, нали се опитвам да съм спокойна, въобще настройвам се за едно нормално и спокойно раждане и силно се надявам да бъде такова
пожелавам го и на всички вас! дано се чувствате обградени с внимание и спокойствие, за да можете да си повярвате, че заслужавате да ви се случват само хубави неща и да имате сили и увереност, че ще се справите с предизвикателствата на живота, защото има хора, които ви обичат...
ако ли не, поне можете да намерите смисъл в хората, които обичате, както и в това малко същество, което се е запътило към вас и което ще обичате повече от всичко на света и никога, ама никога няма да преставате да го правите! - ле-ле, дано само в старанието си да не повтарям грешките на родителите не отида в другата крайност и да си разглезя бебока!