Сцена от сериала където участва Гизем. Тя си е направила фен клуб във Фейсбук 
- Публикувана: 4 авг. 2010, 10:00 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2010, 01:53 ч.
1001 нощи - Приказка без край - 138
Една част от интервюто със Зейнеб в списание Hello
За живота си в Перу.
Животът ми в Перу беше хубав. Може би това е единствената страна извън Турция, в която бих живяла. Живяла съм в три чужди страни, но Перу за мен е нещо специално. Бях щастива там, приличат на нас, топли хора са, привързани към семейството, връзките между хората не са виртуални, през уикенда баби и дядовци обядват с внуците си, от бедни до богати всички са щастливи и усмихнати.
За брака й
Бракът ми продължи 12 години. Имаме дъщеря, която е на осем. Двамата вече сме много добри приятели и се разделихме по цивилизован начин. Между нас няма проблеми. Това е най-хубаво, мисля, че малко двойки, които се разделят успяват да то постигнат. Даже миналия месец бившият ми съпруг беше в Истанбул да види дъщеря ни, информираме го за всичко, което се случва в нейния живот. Назлъ свикна бързо с раздялата ни, защото от раждането си непрекъснато се мести от страна в страна, малко време прекарваше с баща си, за нея това е нормално. Най-важното е да й покажем, че я обичаме безкрайно много и не тя е причина за решението ни да се разведем. Разбира се децата страдат, когато родителите им се разделят, но ако детето израсне сред скандали и леденостудени семейни отношения, то се изпълва с несигурност към собствената си способност да създаде хубава и изпълнена с любов връзка. Ако родителите му са разделени, но имат цивилизовани, добри отношения, това би имало по-здравословно отражение върху неговата личност. Разбира се, че това не е най-идеалният вариант, но кое е съвършено в живота. Както казваше татко „всичко в този живот, и хубавото, и лошото е за хората”. Най-голямата ни цел е Назль да стане порядъчен и изпълнен с любов човек.
В една връзка трябва да си откровен, открит и в същото време смел. Да, като погледнете- дванайсетгодишен брак, дете, какви неприятности може да има. Само, че аз не мисля така. Ние идваме на този свят с правото да бъдем щастливи. Имаме един живот и това прави нещата много различни! В личния живот, в любовта, във всяко нещо, ако нещо не става- не става. Ние бяхме много добри приятели, но толкова. От един момент нататък и двете страни могат само да съжаляват, казахме си, че още сме млади и имаме право да бъдем щастливи. И това ни решение беше правилно. Назлъ знае, че винаги много сме я обичали.Такъв е животът, има върхове и спадове, слънчеви и облачни дни, но каквото и да става, трябва да стоим здраво изправени на краката си, да гледаме на бъдещето с надежда и оптимизъм. Ние можем да предпазваме детето си до определен момент, важното е да я научим да не се стъписва, когато легне товар на собствените й плещи, да може да разговаря открито с нас за всичко. Затова мисля, че раздялата ни не се отрази съществено на Назлъ.
Какво убива любовта
Предполагам, най-вече изчезналото уважение и монотонният ход на една връзка. Животът е труден, понякога непоносимо труден, затова ежедневните проблеми, които носи със себе си, се отразяват и на нашите връзки. Когато двама души избягват да прекарват времето си заедно, тяхната връзка е обречена или да се точи безкрайно във времето или в един ден да приключи. Само любовта никога не е достатъчна, уважението е много, много важно във всяка връзка. Годините, опитът, които натрупваме ни кара да гледаме по-различно на живота и събитията в него.
За живота си в Перу.
Животът ми в Перу беше хубав. Може би това е единствената страна извън Турция, в която бих живяла. Живяла съм в три чужди страни, но Перу за мен е нещо специално. Бях щастива там, приличат на нас, топли хора са, привързани към семейството, връзките между хората не са виртуални, през уикенда баби и дядовци обядват с внуците си, от бедни до богати всички са щастливи и усмихнати.
За брака й
Бракът ми продължи 12 години. Имаме дъщеря, която е на осем. Двамата вече сме много добри приятели и се разделихме по цивилизован начин. Между нас няма проблеми. Това е най-хубаво, мисля, че малко двойки, които се разделят успяват да то постигнат. Даже миналия месец бившият ми съпруг беше в Истанбул да види дъщеря ни, информираме го за всичко, което се случва в нейния живот. Назлъ свикна бързо с раздялата ни, защото от раждането си непрекъснато се мести от страна в страна, малко време прекарваше с баща си, за нея това е нормално. Най-важното е да й покажем, че я обичаме безкрайно много и не тя е причина за решението ни да се разведем. Разбира се децата страдат, когато родителите им се разделят, но ако детето израсне сред скандали и леденостудени семейни отношения, то се изпълва с несигурност към собствената си способност да създаде хубава и изпълнена с любов връзка. Ако родителите му са разделени, но имат цивилизовани, добри отношения, това би имало по-здравословно отражение върху неговата личност. Разбира се, че това не е най-идеалният вариант, но кое е съвършено в живота. Както казваше татко „всичко в този живот, и хубавото, и лошото е за хората”. Най-голямата ни цел е Назль да стане порядъчен и изпълнен с любов човек.
В една връзка трябва да си откровен, открит и в същото време смел. Да, като погледнете- дванайсетгодишен брак, дете, какви неприятности може да има. Само, че аз не мисля така. Ние идваме на този свят с правото да бъдем щастливи. Имаме един живот и това прави нещата много различни! В личния живот, в любовта, във всяко нещо, ако нещо не става- не става. Ние бяхме много добри приятели, но толкова. От един момент нататък и двете страни могат само да съжаляват, казахме си, че още сме млади и имаме право да бъдем щастливи. И това ни решение беше правилно. Назлъ знае, че винаги много сме я обичали.Такъв е животът, има върхове и спадове, слънчеви и облачни дни, но каквото и да става, трябва да стоим здраво изправени на краката си, да гледаме на бъдещето с надежда и оптимизъм. Ние можем да предпазваме детето си до определен момент, важното е да я научим да не се стъписва, когато легне товар на собствените й плещи, да може да разговаря открито с нас за всичко. Затова мисля, че раздялата ни не се отрази съществено на Назлъ.
Какво убива любовта
Предполагам, най-вече изчезналото уважение и монотонният ход на една връзка. Животът е труден, понякога непоносимо труден, затова ежедневните проблеми, които носи със себе си, се отразяват и на нашите връзки. Когато двама души избягват да прекарват времето си заедно, тяхната връзка е обречена или да се точи безкрайно във времето или в един ден да приключи. Само любовта никога не е достатъчна, уважението е много, много важно във всяка връзка. Годините, опитът, които натрупваме ни кара да гледаме по-различно на живота и събитията в него.
Варна, интервюто е много интересно. И Берг, и сестра й са хора - здраво стъпили на земята. Имат собствен стил. Колко е важно да бъдеш отгледан с любов - и двете са разказвали за топлите отношения между родителите им. Берг също говори в едно интервю, че те са израстнали в такава среда, изпълнена с любов и топлота, че желае същото и за Али, да расте в голямо и обичливо семейство. Когато човек е възпитан в такива ценности, той иска това и за децата си. Колко хубаво го е казала Зейнеб - Назлъ да расте изпълнена с любов и да бъде порядъчен човек. Спомням си и думите на Халит, когато изписваха Али - да бъде жив и здрав, да бъде достоен/полезен за родината си.
Благодаря ти, Варна, за удоволствието!
Благодаря ти, Варна, за удоволствието!
Бабчи,благодаря!
Кога ли е правена тази снимка..
Кога ли е правена тази снимка..
www.ucankus.com - Това е сайта от който съм я вземала. Клюкарски е.
Намерих снимката, но самата статия не съм я търсила.
Пише, че е сложена преди 10 часа.
Препоръчани теми