Здравейте, момичета! Току що се регистрирах и реших и аз да понапиша нещо.
Знам, че тук има много теми с такова заглавие, но преглеждайки ги, така и не открих коментари от този месец, дори и от тази година. А ми се иска да прочета “по-прясно” мнение. Затова започвам нова тема.
А сега по същество. МНОГО искам бебче.
С мъжът ми правим опити от няколко месеца и въпреки че знам, че е съвсем нормално да не се получи веднага, с идването на всеки цикъл се натъжавам адски много. Обаче този месец ми закъснява вече седмица, а и отгоре. Последната М беше на 29 юни, а цикълът ми е много точен. Прегледах си старите календарчета, които пазя от 2007 и не открих за е имало закъснение, освен 2-3 пъти, когато цикълът е бил 30 или 31 дни. Трябва да вметна, че след последната М, в началото на юли, ходих на гинеколог, т.е. нямам притеснения, че се случва нещо с репродуктивните ми органи, за което аз не знам. Надявам се!
На третия ден от закъснението си направих Шуърчек, но беше отрицателен.
Абсолютно се изненадах, защото бях някак сигурна. След още 3 дни повторих, но резултатът си остана същият. 
Знам, че се случва тестът да е отрицателен, въпреки че има бременност. Възможно е нивата на хормона все още да не са се повишили... Но се чувствам много тъпо. Страх ме е да не си давам напразни надежди... Мислех днес да си направя кръвен тест, но се отказах. Реших още известно време да поддържам надеждата си жива. Разбира се, няма да отлагам. Ако не ми дойде до края на другата седмица, ще направя още един тест с урина. Ако отново е отрицателен, ще тичам при доктора, дори не знам дали да правя кръвен, защото, ако съм бременна, с това голямо закъснение при прегледа вече ще се установи.
Ами това е в общи линии. Истината е, че наистина имам някакви симптоми на бременност като леко гадене и световъртеж. Също така често ходя до тоалетната. Установявам, че количеството не е голямо, но мине не мине време и ми се пишка.
Съжалявам, че бях толкова “дълга” и “подробна”. Дано не съм ви отегчила! Дори и никой да не сподели мнението си, олекна ми. Разбирате, че не мога да споделя с никой от близките, освен със съпруга си, за да не им давам напразни надежди.
Благодаря ви предварително!
Целувки на всички!
Знам, че тук има много теми с такова заглавие, но преглеждайки ги, така и не открих коментари от този месец, дори и от тази година. А ми се иска да прочета “по-прясно” мнение. Затова започвам нова тема.
А сега по същество. МНОГО искам бебче.
С мъжът ми правим опити от няколко месеца и въпреки че знам, че е съвсем нормално да не се получи веднага, с идването на всеки цикъл се натъжавам адски много. Обаче този месец ми закъснява вече седмица, а и отгоре. Последната М беше на 29 юни, а цикълът ми е много точен. Прегледах си старите календарчета, които пазя от 2007 и не открих за е имало закъснение, освен 2-3 пъти, когато цикълът е бил 30 или 31 дни. Трябва да вметна, че след последната М, в началото на юли, ходих на гинеколог, т.е. нямам притеснения, че се случва нещо с репродуктивните ми органи, за което аз не знам. Надявам се!На третия ден от закъснението си направих Шуърчек, но беше отрицателен.
Абсолютно се изненадах, защото бях някак сигурна. След още 3 дни повторих, но резултатът си остана същият. Знам, че се случва тестът да е отрицателен, въпреки че има бременност. Възможно е нивата на хормона все още да не са се повишили... Но се чувствам много тъпо. Страх ме е да не си давам напразни надежди... Мислех днес да си направя кръвен тест, но се отказах. Реших още известно време да поддържам надеждата си жива. Разбира се, няма да отлагам. Ако не ми дойде до края на другата седмица, ще направя още един тест с урина. Ако отново е отрицателен, ще тичам при доктора, дори не знам дали да правя кръвен, защото, ако съм бременна, с това голямо закъснение при прегледа вече ще се установи.Ами това е в общи линии. Истината е, че наистина имам някакви симптоми на бременност като леко гадене и световъртеж. Също така често ходя до тоалетната. Установявам, че количеството не е голямо, но мине не мине време и ми се пишка.
Съжалявам, че бях толкова “дълга” и “подробна”.
Дано не съм ви отегчила! Дори и никой да не сподели мнението си, олекна ми. Разбирате, че не мога да споделя с никой от близките, освен със съпруга си, за да не им давам напразни надежди.Благодаря ви предварително!
Целувки на всички!
и много хубави емоции 
