Публикувана: 5 дек. 2004, 05:41 ч.
Последно мнение: 29 юни 2006, 09:08 ч.

Обичате ли стихове?

395 881
735
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Обичате ли да четете поезия? Предпочитате ли любовна лирика или други жанрове? Писали ли сте някога стихове? Някой писал ли е за вас в стихове?
Кой е вашият любим поет или стихотворение?
Можете ли да предоставите информация за вашия опит в писането на стихове?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Обичате ли да четете поезия? Предпочитате ли любовна лирика или други жанрове? Писали ли сте някога стихове? Някой писал ли е за вас в стихове?
  
  Форумът показва голям интерес към поезията, особено към любовната поезия. Много хора са писали стихове, някои от които са били посветени на тях. Любимите автори включват български поети като М. Белчев, Недялко Йорданов, Д. Дамянов и Евтим Евтимов, както и чуждестранни автори като Шели, Маларме, Верлен и Бодлер.
- Кой е вашият любим поет или стихотворение?
  
  Форумът разкрива разнообразие от предпочитания, включително поети като М. Белчев, Недялко Йорданов, Д. Дамянов, Евтим Евтимов, Атанас Далчев и Петя Дубарова. Също така се споменават френски символисти и английски романтици. Освен това някои споменават Жак Превер и Смрикаровски като свои любими поети.
- Можете ли да предоставите информация за вашия опит в писането на стихове?
  
  Много хора от форума са споделили своя опит в писането на стихове, включително ученици и автори, които са написали поезия за своите съпрузи.
- Кои са някои от любимите поети на участниците във форума?
- Кои са някои от цитираните стихотворения във форума?

# 375 19 ноем. 2005, 22:16 ч.

Мнения: 442

НОЩЕН РАЗГОВОР

Той:
Ти спиш ли, миличка? Ела!
Недей бъди със мене зла!
Такава вън лежи мъгла,
измръзнах цял почти.

Такъв е студ, такъв е мраз,
краката си не чувствам аз.
От милост тази нощ у вас
поне пусни ме ти.

Напразно чукам аз отвън.
Изглежда, твоя тежък сън
до утре кроткия ми звън
не може да смути.

Пусни ме ти за тая нощ,
за тая нощ, за тая нощ.
Поне от милост тая нощ
при теб ме приюти.

Тя:
Успял ли си във тоя мрак
да стигнеш лесно моя праг,
то значи можеш лесно пак
да си отидеш ти.

Навън сега е зла тъма,
но тая глупава мома,
която с теб преспи сама,
какво ще я слети?

Премаза нечий крак жесток
цветеца в цъфналия слог
и нека тоя скъп урок
тъги да ми спести.

Ловеца птичка оня ден
примами и улови в плен.
Това е друг урок за мен,
той скръб ще ми спести.

Навън лежи такава нощ,
такава нощ, такава нощ!
И гости във такава нощ
не искам аз, прости!

Робърт Бърнс
Владимир Свинтила, превод

# 376 19 ноем. 2005, 23:05 ч.

София
Мнения: 166

Някой попита за Атанас Далчев - невероятен е!
Повест

Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачвам бавно
и догоряват на потона дните ми
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко да самия небосвод.

А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове, и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.

И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва:
аз съм една ненужна малка мърша
и мога ли да бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

И да не забравяме Пушкин
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

# 377 21 ноем. 2005, 09:51 ч.

София
Мнения: 6 744

АВТОБИОГРАФИЧНА СПРАВКА

Откогато се помня - то е все между гари.
От дете ми е писано да кръстосвам България.
Откогато се помня - все живея по влаковете.
Заминавам,пристигам или връзка дочаквам.
Не паркети и черги - изпотърках пероните.
Колко пейки в чакалните мои сънища помнят.
В колко прашни купета, люовта си прибирах.
И я черпех с бонбони,евтин сандвич и бира.
Боже тия купета - тъй отровно зелени -
колко пъти ми бяха и подслон, и спасение!
В тях се чувствам уютно, тъй домашному просто,
че кондуктора искам да поканя на гости.
Откогато се помня - точно и неизменно -
все на път си решавам на живота проблемите.
С една чанта през рамо пропътувах България.
И мъжът ми е родом не от град,а от гара.
Само дето децата си не родих по купетата,
но те вече играят на "Моля, билетите"
Откогато се помня - релси,локомотиви
и зелени семафори.А съм здрава и жива.
И оная с косата няма как да сколаса
да се срещне с мене - де да знае в кой влак съм?!

# 378 22 ноем. 2005, 11:46 ч.

София
Мнения: 6 744

ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ОБЯСНЕНИЕ

Не знам дали го обичам повече,
от колкото ти го обичаш,
но в моите пръсти е скрито разковничето
на безумното тайно обичане.
Моите думи за него са живата
от друг вода ненапита.
При мен той идва,от теб си отива.
Все мен жадуват очите му.
Ти си му покрива,аз съм небето му,
мамещо с необятност.
Ти си огнището,аз съм сърцето му.
Ти си дълга,аз съм щастието му.
Ти си родила и гледаш децата му.
Аз - на моминство обречената.
Ти над живота му имаш правата.
Аз - правото на ВЕЧНОСТ!

# 379 23 ноем. 2005, 10:45 ч.

София
Мнения: 6 744

Днес за разнообразие ще ви напиша едно мое Embarassed

Нима забрави стария приятел?
Живееш си спокойно ,а пък там,
там някъде едно сърце примряло чака.
А ти не знаеш,че е страшно да си сам.

Но не,че е само то свива се от болка.
А,че забравено е от света,от теб...
И няма миг,ни ден,ни нощ в живота
в които да не мисли то за теб.

Забравата е тежко наказание
с което ти реши да го възнаградиш.
Не е ли пре - голямо изпитание?
Ти никога ли в нищо не грешиш?!

Да...,неговата грешка е голяма.
Греши то,че обича до забрава,
макар да знае,че ответ ще няма -
Нима се сърди на това?!

О,тази грешка аз я благославям!
Не е от слабост - сила е това:
Обречен да си ,а любов да даваш,
без никога да вземаш сам.

# 380 23 ноем. 2005, 16:44 ч.

Мнения: 235

Ето едно от моите любими, което ми се иска да споделя с вас...

ПРИЗНАНИЕ

Анна Петрова-Драгиева

Да мога да ти кажа:
Жадна бях и даде ми да пия,
гладна бях и ме нахрани.

Когато съм със себе си сама
да мога да ти го призная
и за нанесените рани да ти благодаря.

Да мога вечер като лягам
в молитвите
да не забравя пак да кажа:

Където и да е, с когото и да е,
пази го, Боже,
и закриляй дните му.

Защото жадна бях и даде ми да пия,
гладна бях и ме нахрани,
и раните му, Господи, не ме болят.

Последна редакция: ср, 23 ное 2005, 16:51 от Mika

# 381 24 ноем. 2005, 09:22 ч.

София
Мнения: 6 744

ПОСВЕТЕНО

Ние с тебе сме пълна излмислица-
плод на творческия процес:
талантливи,красиви,истински -
баш такива ,каквито сме!
Проповядващи филантропия,
но учавстващи в ловни кушии.
Разделени сме бледи копия
на безсмъртните си души.
Как безпаметно се обичаме!
Как не можем един без друг!
А пък , в скоби сме най-приличните,
аз - съпруга,а ти - съпруг.
Как умираме от прехласване
пред измислените си черти:
аз съм твоят най-дълъг разказ,
ти си моят единствен стих.
Всичко друго е извън живота
отбелязал ни с таен знак:
да се лъжем в очите,защото
зад сърцата си - няма как.

# 382 24 ноем. 2005, 10:28 ч.

Мнения: 1 425

Момичета страхотни сте! Браво bouquet

Скоро не бях отваряла темата, но днес направо останах без дъх.... Имам си файлче с поезия бг-мамма, днес си копнах доста нещица. Благодаря ви!

# 383 24 ноем. 2005, 23:43 ч.

Цитат на: lillababe в чт, 23 юни 2005, 09:13

Цитат на: mickey в вт, 07 дек 2004, 12:24

а това го намерих в един сайт

''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете

НЕВЕРОЯТНО Е!! Многхо ми хареса... жалко че не знаеш на кой е.

А аз зная - написано е от Румяна Симова Grinning

Ох, часове наред чета и чета темата, защото чак днес я открих Blush

Ставам от компютъра само за да нахраня бебчо и пак залепвам за монитора Crazy

Страхотни сте всички! Благодаря на Мамма за тази тема, невероятно удоволствие ми достави Heart Eyes

Още не съм я дочела до края, затова няма да набирам любимите си стихотворения, за да не ги повторя, ако някой ги е публикувал, но ще ви досадя с 1-2 мои и едно на приятелка, с която се разминахме в годините...

***
Цветелина Иванова

Две преки преди да умре
старецът хвърляше хляб на гълъбите.
Усмихваше се. И си спомняше.
Спомняше си:
пърхащи гълъбови крила
цъфнали ябълкови градини
ябълкови градини
гълъбови крила
си спомняше. И се усмихваше.
Старецът хвърляше хляб на гълъбите
две преки преди да умре...
... от глад.

А ето и мои:

Горска самодива
Любка Славова

Разхождаш се по горската пътека,
а всъщност по снагата ми вървиш.
Почиваш си върху тревата мека,
глава положил върху моите гърди.
Навеждаш се над струите кристални
от устните ми изворни да пиеш.
Лъч, отразен от капчици овални,
е поглед мой. Защо очи ти криеш?
С ръка повдигаш клоните зелени –
даряваш ласката на моите коси.
Цветята пъстри, празнично огрени –
това са моите безценни накити.
Напременена радостно те срещам
в гората светла – моя същност и душа.
Но ти не виждаш моята надежда,
не виждаш мен, протегнатата ми ръка.
Ти виждаш път, и извор, и дървета –
едни и същи даже и след век.
Оплаквам аз съдбата си проклета
на самодива, влюбена в човек.

Морето и корабът
Любка Славова

Случаен лъч сред тъмни облаци.
Разпенващ се от вятъра прибой.
Пронизващ вик на буревестник.
А корабът се люшка в очакване на бурята...
Скалите – ръждясала от водораслите верига –
подготвят се за сблъсъка.
Вълните – синя бездна, увенчана с пяна –
надбягват се със времето.
И корабът – с платна като крила на чайка –
танцува с вятъра.
Като тръстики се огъват мачтите.
Палубата скърца застрашително.
Плющят платната с рязък звук.
Къде е капитанът?
Дъхът на бурята насища въздуха.
Вълните мият върховете на скалите.
Морето известява с рев началото.
...
Морето – просто морска картичка
зад корабче от охлюви и миди.

СЕЗОНИ
Любка Славова

Уханна пролетна среща...
Срещнах те под цъфнали череши,
тревите шушнеха с омаен глас.
Бе буйна пролет и кръвта кипеше,
събуждаше копнения във нас.

Топла лятна усмивка...
Магия жарка лятото донесе –
загадъчна усмивка, протегнати ръце...
Аз жертвата езическа принесох –
във твойте длани сложих моето сърце.

Горчива есенна целувка...
Луната есенна дари с милувка
за сетен път преплетените длани.
Горчив пелин бе твоята целувка,
в очите вече нямаше покана...

Зимни думи за раздяла...
И зимата дойде с вихрушките нечакани.
От думите ти лъхаше на вечен мраз...
Сълзите пълнеха очите – неизплакани.
Ще дойде ли отново пролетта за нас?

Сега отивам да си дочета темата Mr. Green

Последна редакция: сб, 26 ное 2005, 17:28 от Lss

# 384 25 ноем. 2005, 12:49 ч.

Мнения: 966

Страхотна тема, момичета! Престраших се и аз да напиша нещо мое. Дано ви хареса Heart Eyes

Детски очи
Невинно вперени с доверие
и детска искреност, и обич
Дете, това е тъй опасно,
трогателно, но много страшно!
Не вярвай ти в света огромен
Той хубав е, но и лъжовен
Какво? Защо така говоря?
Та аз нима не скачам смело
във бездна с криле илюзорни,
нима не вярвам във очите
що с мекост, топлота примамват
Животът песен е омайна
Такъв е той какъвто искаш
И силно ако вярваш в него
Не ще те подведе
тъй мисля.
Прости, не мога да те уча
Самата аз съм тъй ранима
Умът ми знае що е правда
Душата пък не ще да чува
Не спира тя, полита, търси
ранена пада и кървяща,
но убедена, че тъй трябва
събира малките кристали
отново блясва във сияние
Обичаща, любима, вярна
Невинно вперена с доверие
И детска искреност и обич...
Дете, аз знам голяма тайна -
Ключът към този свят е ОБИЧ!

# 385 25 ноем. 2005, 19:05 ч.

София
Мнения: 5 009

Момичета, навремето бях много романтична и много влюбчиво настроена....Тогава спечелих първа награда в един национален конкурс за поезия под председателството на Павел Матев....Ще ви напиша няколко куплета от мен и миналото ми..

ЗАБРАНЕН

Габриела Кръстева

ГОРЧИВО Е..ПРЕГЛЪЩАМ НАВЕДНЪЖ
ОСТАНКИТЕ ОТ ХОРСКОТО "НЕ МОЖЕ",
ВЪВ МРАКА СИ-ЕДИН НЕВИДИН МЪЖ,
СЪЗДАДЕН В ОРЕОЛ НА РАЙСКО ЛОЖЕ..

ОТ РАЯ СЕ ПОДАВА СТРЪК КОПНЕЖ,
ПРОТЯГАМ СЕ..МИРАЖЪТ ГО ПОГЛЪЩА.
НЕ МОЙ, НЕ НИЧИЙ..ЗАБРАНЕН..
ЕДИН НЕВИДИМ МЪЖ И ОБИЧ ЧУЖДА.

ЖИВОТЪТ Е СУРОВ, КРАСИВ УРОК,
ЕДНА БЕЗЛИЧНА ЦВЕТНА ИЗНЕНАДА.
ОПИТАХ ЗАБРАНЕНИЯ МИ ПЛОД.
ЩАСТЛИВА СЪМ..ЩЕ БЪДЕМ ДВАМА В АДА.

# 386 26 ноем. 2005, 09:22 ч.

София
Мнения: 5 009

Момичета, ето ви още едно мое стихотворение...Надявам се да ви хареса...Поздрав специално за Ани..

ПЪТЯТ

Габриела Кръстева

Подпухнал и мрачен, пропит със ненавист,
корав, изранен от любов и печал,
безличен и жалък, пулсиращ от завист,
потънал във сива и лепкава кал..

Без край, без начало, с черни отоци,
изпънати вени, засъхнала кръв,
безчувствен и мрачен, от спомени смазан,
себичен, оръфан, но винаги пръв..

Безстрашен и тъжен, живял по погрешка,
сакат и реален, със сенки в плътта,
със Ангелска плът, Сатанинска насмешка..
Големият Път на една Самота..

# 387 26 ноем. 2005, 10:17 ч.

Мнения: 441

Невероятно стихове, Габриела! Поклон.... Аз нямам таланта да пиша, за това ето нещо от поезията на Михаил Белчев

Мъката

Тя идва, удря като нож,
умира призори, но белегът стои.
Кърви, а аз си зная как
и тази нощ съм жив,
и се прегръщам сам.

# 388 27 ноем. 2005, 12:41 ч.

UK
Мнения: 4 139

Последния куплет обаче не ми харесва и мисля да го махна.

Помолиха ме да оставя цвете
Аз кимнах, пожелах и обещах
На майка - мъченица във ръцете
Не го ли сторя, туй ще бъде грях

Помолиха ме аз да пусна птица
Безкрайно чиста, светла като ден
На лятото във русите къдрици
Да си играе, все едно със мен

Помолиха ме да даря усмивка
Усмихвайки се, просто ей така
Щом мога го - аз значи съм шастливка
И може био над тъжните неща

Помолиха ме слънчевите хора
И щом го мога ще го правя аз
Молби ще изпълнявам без умора
Прошепнати и казани на глас

# 389 27 ноем. 2005, 21:34 ч.

Мнения: 12

да страшно обичам ето едно и от мен:

Вишна от Блага Димитрова
"Студено ли ти е?-попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла....И какви
презморски птици в мен запяха,
повяха ужни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен ,вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"-Сега
край мен е зимата предишна
със туд и бяла пустота.
И аз прибързалата вишна,
трептя с попарени листа

и още едно

Любов -от Елисавета Багряна

Кой си ти,на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали
Кой си ти,в духа ми смут запалил-
Мефистофел ли или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво
пее-птичко в цъфнала градина,
пее-и нарича те:Любими.
И покорна,шепна аз щастлива,
както на Исуса- Магдалина:
- Ето моите ръце-води ме!

Препоръчани теми

Стихове за приятелството

Как се става пицар?

Имам нужда от съвета ви. Генерално пълномощно за автомобил???

11
Автомобили

Работа като практикант в Лидл

Причина:

Причина: