Обичате ли стихове?

  Момичета,ето малко и от мен :

Огън от любов


Искрица от любов запали в мен
А тя се разгоря и пламна огън буен.
И нито леден дъжд , ни вятъра студен
Не исках да убият огъня ми чуден.

Блаженна беше тази топлина
В която всеки ден се къпех окрилена.
Огнище топло бе за мен света,
И бях щастлива,тиха и смирена...

Със своето сърце подклаждах огъня.
С душата си го хранех всеки ден.
Опитах се и теб да стопля,
но ти мълчеше странен и студен...

Защо не искаш топлината ми ?
Защо ме пъдиш ,от какво си огорчен ?
Нима във огъня е изгоряла и душата ти ?
Нима за любовта ни спомена е овъглен ?

Стоиш.Мълчиш.Навярно страдаш.
Кажи ми - от какво те заболя ?
От любовта ни се отказваш,
Но в огъня без теб не искам да горя...

Недей да плачеш , твоите сълзи са лед.
Недей да молиш,няма да те чуя.
Защото без любов не си човек,
а си изгаснал черен въглен...



25.05.2004 г.

Написано от Таня Атмаджова - Иванова (blizna4e)



Ако ти дам парченце от дъгата
Поръсено със капчици роса,
Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата
Което да лекува самота ?
Ако ти дам парченце от небето
Поръсено със сребърни цветя
Ще ми дадеш ли билка за сърцето
Която да помага в любовта ?
Ако ти дам парченце от луната
Поръсено с блещукащи звезди,
Ще ми дадеш ли светлината
Която да спасява от беди ?
Ако ти дам вълните морски
Изплетени от синьо кадифе,
Ще ми дадеш ли ти бедите хорски
За да ги скрия някъде далеч ?
Ако ти дам на огъня искрата
Обвита в златна топлина,
тогава ще ми сбъднеш ли мечтата
в света да властва доброта ?
А ако ти дам и свойта вяра
И я поръся с чисти намерения,
Ще ми дадеш ли чудна дарба
С която да лекувам огорчения ?
Накрая ще ти кажа свойто име.
Ще го прошепна тихо във нощта.
А ти ако желаеш запомни го,
А ако не - аз няма да тъжа......

25.05.2004 г.




Написано от Таня Атмаджова - Иванова (blizna4e)


Дано ви хареса !

Хубаво е ! Тъжно, но красиво ! Успех !

Всички сте прекрасни 

УТИЛИТАРНА

Туй стръвнишко зъбене в печата
мисъл страшна в моя ум поражда:
гладен вкуси ли от свободата4
безостатъчно си я ... изяжда !

Ми хайде и аз да се престраша за мойта мама 

M A M A
на майка ми - Жанета Ж.

Една единствена жена на този свят,
достойна е, с велико име назована,
самичка тихо тя върви сред нас,
една единствена и тя се казва Мама!

Че минаха й радостните дни,
надзор, безсъние сега я обикалят.
За мене, тебе мисли тя - не спи,
над нас трепери, проблемите решава...

И малко щастие ще й е като сън,
и малко отдих, далече от бедите,
и малко нежност, малко топлина,
и... една ръка попиваща сълзите...

Една единствена - тя е все край нас,
в радостта ни, в душевната ни драма,
утешаваща ни всеки ден и час,
една единствена е тя - това е Мама!

4 Септ. 1995

Еми като сме почнали за майкитееее.... Да продължа и аз поредицата


На Адлин
Август 2005

Тръгваш си замислена
и толкоз нежна.
Понякога необмислена,
но с крила – надежда.

Дали ще дойде онзи ден,
една мечта да те обгърне
и превърне цветния ти сън
в крачка сигурна навън?

Покой ще имаш ли,
че дарила си мечти?
Страхове, съмнения дали
ще заминат настрани?

Де да можех да ти дам
мъничко кълбо надежда,
с нова дреха да си знам,
щастлива и копнежна.

Да те виждам в сълзи
не знаеш колко ме боли.
Искам да се бориш ти,
искам обич да искри.

Искам ти да си желана,
искам да си имаш и копнеж.
И бъди на слънцето засмяна,
бъди полъх за душата свеж.

Нека мънички ръчички
да ти носят мир,
че дала си на тез звездички
своя странен, но красив всемир.

Не стой така сама и тъжна,
отдай се на момент щастлив.
Спаси и мъничкия пристан
на един миг красив.


На Адлин - ЧРД 2005
 
Слънчев ден отново идва,
гали сините очи.
Някой отново милва
тъмните коси.

Светлинка там мъждука,
малък спомен озари.
Нежен глас отнейде блика,
цветя в градината сади.

Малко коте заиграло,
гони сребърни конци.
А на стената огледало
глади фините черти.

Топъл китеник затопля
сивите дъждовни дни.
Сърцето се стопля,
щом усмивката искри.

Златна прежда се нанизва,
дрехи топли се плетат.
Обувки на надежда
носи тихичко денят.
 

ПРОЩЪПАЛНИК

Прохожда вече свободата ! Припка !
Но как да се зарадвам от сърце ,
когато в мен един въпрос възниква :
защо ли е със вдигнати ръце ?

Айде пак да се включа, че ме хвана музата. Освен майките да не пренебрегваме и бащите... Ето какво написах два дена преди татко да почине (което стана преди няма и месец). Липсва ми ужасно много и ето още един начин да го спомена.


На татко

Топла прегръдка и бащина ръка.
Загрижен поглед, дълбока топлина.
С думи не мога всичко да изкажа,
с дела не мога всичко да покажа,
но искам любовта си да ти докажа,
благодарността ми за вечните моменти да знаеш.
Сълзите стичащи се не мога да спра,
но за какво са ми те, не ми трябват сега...
Искам да ти дам океан на обич безбрежен
и да ти подаря красив подарък неземен.
Искам с облак топлина да те обгърна
и с нежност и спокойствие да те прегърна.

Обичам те, татко.

ТЕЖКО

Искам, пък макар и с половин уста,
честно пред вас да си излея душата !
Бившите ми стъпиха на врата,
днешните ми се качиха на главата !

                    199... / когато днешните бяха сини без отенъци /

НА ЕДИН ИДЕАЛИСТ

Внимавай  братко, да не ти изтърси
животът куп проблеми на главата ,
защото който истината търси ,
със сигурност намира си белята ...

  Не просто оби4ам, обожавам поезията,а и да си призная
пиша когато имам  време(не 4е ме  бива особено де,а
и напоследък  хи4 нямам  време).Много харесвам Д.Дебелянов,
Хр .Фотев  и  Р.Бърнс,сега съм избрала едно невероятно
стихотворение на Фотев
 
  Морето само живите оби4а.
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно моми4е,ах,едно моми4е
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
моми4ето оби4аше моряка,
моряка-вси4ки хубави жени.
Остана само кърпата с 4ервени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и ско4ихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти,посинели от тъга,
да търсиме моми4ето,което
морето не изхвърли на брега.

    А ето и нещо от мен

Студена сутрин беше разпиляла
на слънцето бледите лъ4и 
над  сивия град бе простряла
бяло-сини мъгли.
Тихо,кротко вси4ко покриваше
къщи,улици и коли,
а мъглата бавно размиваше
о4ертанията с плавни вълни.
Във прозорците мило поглеждаше,
към ъглите сенките гонеше,
 любопитно във вси4ко се вглеждаше,
звездите от небето ронеше.
.........
 Студена сутрин беше разпиляла
косите си над тъмния свят
с милувка от нежност цяла
раздаваше светлина и цвят.






 




 
   

КОЙТО СЕРВИРА, ОБИРА

НАРОДЪТ НИ Е С ТЕЖКА ОРИСИЯ -
КОГАТО СИ ЗАСЛУЖИ СВОБОДАТА,
ГАЛАНТНО МУ Я НОСЯТ НА ТЕПСИЯ
И ПОСЛЕ МУ Я ВПИСВАТ ВЪВ ЦЕНАТА .

Много обичам поезията. Не пиша, но чета с огромно удоволствие. Любими автори са ми Димчо Дебелянов, Атанас Далчев, Пейо Яворов, Александър Геров, Димитър Бояджиев, Лермонтов, Шандор Петьофи, Емили Дикенсън и др. Ето едно мое любимо стихотворение на Атанас Далчев, дано да ви хареса.

Човекът бе сътворен от кал

Човекът бе сътворен от кал,
но днес от желязо е света.
Тежко на мекия. За малко
щях да умра от доброта.

Сега уста бъзмълвно сключил,
свил гневно във юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.

КРАЙ ПИТАТА

Има нещо гнило
в нашата държава -
всеки точи жило,
никой мед не дава !