Обичате ли стихове?

и понеже бях сериозна и романтична в първия си постинг сега нещо закачливо-поздрав за всички мами нещо което получих преди време по мейла-нямам представа кой е автора-просто апокрифно обяснение в любов към нежната половинка на човечеството от някой незнаен господин

***
Обичам жените, обичам ги лудо!
Жените приличат на някакво чудо!
Жените ме карат да пиша поема,
Жените ме карат на път да поема,
Жените поемат ме - без да ги карам,
С жените е лесно шест малки да вкарам,
Жените са моя любим шоколад -
Две следи отпред, две следи отзад...
Д2 и Део, и ето че пея -
Що пея, бе? Просто си нямам идея!
Тез ноти отвътре ми идват изглежда -
Обичам жените - от тяхната вежда,
До тяхното пръстче със нокът изгризан!
Обичам във тях като вкъщи да влизам,
Обичам да лягам на тяхната цица,
Обичам и боб да ми сипват в паница,
Обичам лъжите им - толкова сладки,
Обичам и техните тайни тетрадки,
В които разказват за мен и за него,
Историйки сглабят - подобно на “Лего”!
Обичам жените, когато са руси,
Устата обичам, която се муси,
А после шепти и целува вълшебно -
Целува на едро, целува на дребно,
И аз се превръщам в оргазмени крясъци,
Превръщам се в стон от побъркващи тласъци,
И става ми толкова кама и сутрешно,
Обичам жените - и външно и вътрешно!
Обичам жените и техните фокуси -
Грима да оправят, червилото, кока си,
Изкуствени мигли, гърди силиконови -
Стотици дьо тени и хиляди фонове...
Толкова средства във секс инвестирани -
Обаче, признавам, го правят с разбиране!
Обичам жените със поглед премрежен,
Обичам играта на силен, но нежен,
Обичам жените със ген флиртаджийски,
Приятелки първи с езичета змийски...
Обичам жените да черпя със уиски -
Обичам ги крейзи, и секси, и риски!
Звездите с онуй романтично мъждукане
От първото здрасти до второто чукане!
Обичам страстта да е още зелена,
Обичам с любов да говорят за члена
С онези редовни лъжи в дължините...
Дори и да пукна - обичам жените!
Обичам ги мокри, обичам ги голи,
Обичам жената за още да моли,
И с вик любовта да превръща във течност!
Обичам ги днес.
И утре.
И вечно.

Страхотна тема Оби4ам стихове,понякога пиша,когато ме налегне мра4нотия ,но си имам и любими-ето едно от тях;  
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Обожавам стихотворения! В тийнейджърските си години пишех доста, но сега имам все по-малко време и рядко ми идва вдъхновението. Писали са стихове за мен и да си призная не знам с какво съм го заслужила.

Любим поет ми е Яворов. Обожавам го! От нашите си харесвам Д. Дебелянов, Вапцаров, Христо Фотев, Евтим Евтимов, Валери Петров, Н. Йорданов и др. От чуждестранните: Пол Елюар, Франсоа Вийон, Байрон, Шели, Шекспир, Маяковски, Лермонтов, Есенин, Вл. Висоцки (за мен той е повече поет отколкото певец) и много други.

Тези дни ще напиша тук някои от любимите си стихове, а ето едно от тях:

Боричкания, сълзи, кърви -
човешка суета!
Честит бил кралят,
клет бил робът,
не е ли и за двама гробът
единствена врата!

П. Яворов

Едно време пишех доста... Но явно ежедневието, амбициите за кариера, вечното бързане са ми притъпили сетивата. Не съм писала от повече от 10 години. Винаги съм го правила за удоволствие, не съм мечтала да ставам поетеса - не притежавам такъв талант.

Най-любимия ми поет е Франсоа Вийон. Ето някои негови стихове:

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

 
На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.


БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ НА ОБЕСЕНИТЕ
 
Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!
А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!

Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!

Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!

БАЛАДА ОТ ИМЕТО НА СЪДБАТА

 
Съдба съм и такава съм била,
та ти ли, Франсоа (не те и зная!),
ще ме наричаш мен убийца зла!
И по-добри от теб ядат калая
и свършват в кариерите накрая.
Оплакваш се, а плачеш за бесило -
не си единствен, стъпил днес на гнило.
Най-знатни люде - гледай! - съумях
да ги направя аз на пух и прах,
пред тях си ти като муха пред слон;
да предизвикваш мен е страшен грях,
така че се вземи в ръце, Вийон!
За цар и крал не съм добре дошла,
че аз отколе гибел им вещая:
сразих Приам, изчезна сред мъгла
навеки Троя - с участ като тая
и Анибал успях да увенчая,
а Картаген превърнах във мъртвило;
и Сципион опита мойто жило;
предадох Цезар със един замах,
а във Египет пък Помпей заклах;
в море от кръв удавих аз Язон;
запалих Рим, жестоко там вилнях...
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И Александър колко кръв проля,
загледан към зваздата си в безкрая,
а как умря! Сред бойните поля
и Арфаксад реших да закопая...
Такъв ми е на мене обичая -
така да бъде, знай, се е решило
и нищичко не се е променило.
В нещастието Холоферн презрях
и ножа на Юдита не, не спрях,
докато спеше. А Авесалом?
Какви коси! Обесих го на тях.
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:
сама да можех днес да внасям страх,
а не съгласно божия закон,
би ви очаквал всички пълен крах...
Така че се вземи в ръце, Вийон!

inamarkova - и аз съм фен на Вийон много се радвам че пусна някои от стиховете му...

Супер! Исках да пусна - "До извора от жажда ще загина", но не успях да го намеря! Може би следващ път!

и на мен ми е един от любимите...даже почти се зарадвах като го видях в конспекта...

Готина тема
Едно време,докато бяхме у4еници,пове4ето моми4ета си имахме "романти4ни" тефтери,в които се събирахме разни готини стих4ета.Предимно се пишеха из лексиконите,помните ли?
Ето и едно от тях/не зная автора /:

Ти нямаш право на тайни.Бъди откровенна.
Не скривай нищо от себе си и в себе си,
не мисли за неща ,които болят или за които съжаляваш.
Обичай мен,обичай другите,обичай всички-
нека бъдещият човек сам да избира,
кого да мрази и какво да крие-
ще има достатъчно време за това.

Ти нямаш право на пристрастие.
Бъди естествена.
Вглеждай се в предметите,в къщите,
в залезите, в деня,в дългите и къси улици,
в далечните пътища-анализирай ги.
Не се привързвай към нищо-
нека бъдещия човек сам да намери
своето място или своя път-
ще има достатъчно време за това.

Ти нямаш право на власт.
Бъди внимателна.
Прислушвай се в пулса му,пази го,
обичай го,нищо не му внушавай,
не го напътствай сега и после,не гадай.
Не му измисляй бъдеще-
измисли му име.
Нека бъдещия човек сам да измисли всичко останало-
ще има достатъчно време за това.

E хайде и аз да се включа   Това е любимото ми стихотворение дано и на вас да ви хареса.

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
ела една вълна сама стани
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен
безсилният ще плаче във тъга,
а истинският сам ще те намери.

Ще иска той с прегрътка да те спре,
но ти не се завръщай нито спирай.
Вълната е вълна насред море,
а тръгне ли към плиткото умира.

Не !

Станах рано, пих вода
мозъкът ще ми се пръсне,
мога ли да ходя, да,
а с дъха си ще отблъсна
всеки интерес наблизо
чувствам, че надолу слизам
сядам, почвам да си мисля
и се сещам за това, че...

Скандали, въргали, надути кавали
Палежи, гребежи, пиянство, разврат,
без тях да живеем, ще можем, едва ли
към всичко това ще изпитваме глад.
Без свинщина няма купон бе, човече
за т'ва ще я правим с пълен замах,
какво от това, че купонът отече
та ние сега сме напушени в смях.

Искат да съм кофа -
боклукчийски кош
аз им го показах -
с гол в ръката нож.

Обувам тежките кубинки
навличам яке с двоен цвят
събирам мижавите кинти,
и влизам в розовия свят.
Приятелите са насреща
напушенни отново в смях.
Надигаме бутилка тежка,
какво ще правим после с тях?

Искам на Маруся...
Искам на Маруся, руса, руса..
Я хочу на Маруууся.....

Искат ме отпадък,
боклукчийски кош
аз се отегчавам,
с гол в ръката нож.

Металургско стихче BeaZtiE

страхотна тема

"Две точки във безкрайността
сред хорския безброй,
там някъде се движи Тя,
а там се движи Той.

Но ето че случайността
прошепва тихо "Стой!",
и казва той -"Това е тя",
а тя -"Това е той"!

И тръгват двамата на път
направо,без завои
във двоеточие вървят
щастливи Тя и Той!"


***********************


НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА

Къде ни отвя вятърът,
на другия край на Земята!
За малко се спираме някъде
и после пак ни понася...

Нямаме баби и дядовци,
нямаме и родители,
а като дойдат празници,
сълзи се таят в очите ни.

Лека-полека свикваме,
понякога даже е хубаво.
Децата ни са усмихнати...
Но ние си мислим за другото

За истинска къща, от тухли,
за дворче със стара лоза,
за топлите мамини бухти,
за малка бутилка боза.

Останахме някак без корени,
без дъх от безкрайна борба.
Животът ни, пълен със спомени,
минава на чужда земя.

Защо ни прокуди, Българийо!
Защо ни изтръгна така!
Ти, наша Родино, останала
на другия край на света

***************************

ДА БЪДЕШ ЖЕНА

Блага Димитрова


Да бъдеш жена-това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка,боли.
Но най-непоносима на земята е болката
да си жена, непознала
всички тия болки до една.

**************************

АКО

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж
или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито,
и бедата със смях да презреш;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил
и когато те мразят - без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил;
ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си - да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски,
без да имаш сред тях фаворит;
ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш не малко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;
ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята смелост гласа,
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла
(а пък тези край тебе не са) -
О, тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж
и ще бъде най-хубава именно тази победа;
ще си станал ти, сине мой, мъж!

Р. Киплинг
едни от любимите

а това го намерих в един сайт

''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете

Явно съм изтрещял много покрай бременността на жена ми. Помислих, че става въпрос за сперматозоида и яйцеклетката ....