Обичате ли стихове?

ВЕлико!!! много благодаря! любим ми е!!!
Ето мое творение за братчедката СПАСКА!!!

Ламяска, Спасулита и Спасуна
коя е тя, коя е Спасонесса?
Дали е някоя незнайна чума,
или е видна, знатна баронеса?

Ламяска, известна още като Спаска,
видяна е във близката гора...
Не е това ламята Спаска
Коя тогава ще е таз жена?

Спасоламя, Спасулета и Спаселка,
какво е туй незнайно същество?
Не е ни гъба, нито газова горелка...
Тогава ми кажете - що е то?

Не бих казала, че това е любимия ми текст.Но песента / лепнах я в поздравите и се вманиячих по нея    / наистина е невероятна , а оттам и текста.Тенкю за превода на Ерика, МърГулия и учителката ми по английски - Мария.




Craig David - UNBELIEVABLE


НЕВЕРОЯТНО

Винаги съм казвал, че искам да зная къде да намеря любовта.
Винаги съм мислел, че ще бъда готов и достатъчно силен.
Но понякога чувствах, че мога да се откажа.
Но ти дойде и промени целия ми свят сега.
Аз съм някъде, където не съм бил никога преди.
Сега разбирам какво означава любовта.

Това е толкова невероятно...
И не искам да го пусна да си отиде.
Нещо толкова прекрасно -
лее се като водопад.
Чувствам сякаш винаги си била
и завинаги ще си част от мен.
И е толкова невероятно най-сетне да съм влюбен.
Някъде, където никога не съм мислел, че ще бъда.

В сърцето и в мислите ми е толкова ясно сега...
Хвани ръката ми и няма за какво повече да се страхуваш.
Бях изгубен, но ти ме спаси някак.
Аз съм жив, влюбен, ти ме допълваш.
Никога не съм се чувствал така преди.
Сега разбирам какво означава любовта.

Когато мисля за това, което имам и за този шанс, който почти изгубих...
Не мога да си помогна, съсипвам се и плача.
Съсипвам се и плача.

Сега разбирам какво означава любовта.



Кърпички ?   

Дъждът се връща,
тихо като мъж,
почуква по стъклото неочакван.
Било е много хубаво веднъж,
а повечето пъти е прекрасно.
Далече ми е следващият гръм,
светкавиците също са далече –
но ромоли единствен дъжд навън
и прави вечерта не само вечер.
Събуждам се от шепот непознат -
листата си говорят със небето.
И става нещо важно в тоя свят,
но този път и аз съм му свидетел.
А може би дори заради мен
се връща този дъжд като надежда,
че всичкото останало небе
е истинско и няма да изчезне.

Виолета Христова

Стоях си мъничко замислен, взех си кока-кола, облакътих се с реещ поглед и написах:

каква изневяра -
пия кока, а си мисля за кола,
дори я смесвам с алкохола,
там в ъгъла на хола....

в чашата -
гледката на миналите дни,
по устните бъдещи мечти,
а ТЯ в обратната посока пак върви...

Интервалът го натиснах с лакет...от мързел, скоро ще има две клавиатури...

 

Това безкрайно чакане на нещо...

Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.

 
От очите ми тръгват по миглите...

От очите ми тръгват по миглите
пъстри мисли за циганска обич.
Лудо слънце в кръвта ми наднича,
а душата ми лятна и гола
мургав стан кърши бавно и знойно
със езически китки и глезени.
Като струна греховна и стройна
търси ритъм за своята песен.
Мойте пръсти са вятъра, тръгнал
да разроши внезапно косата ти.
Ти не можеш от мен да си тръгнеш,
а и всъщност не мислиш да бягаш.
Мойте устни са тъмния извор,
в самодивски танц омагьосан.
И когато за теб се усмихвам,
ти и буден сънуваш магьосници.
Аз съм всичко, което си нямал,
а кръвта ти за него е викала...
Дай сега да поплача на рамото ти
от безбожното си всесилие!

Яна Кременска

това много ми хареса -има надежда все пак ...

Благодаря ти! 

Тъкмо пишех, че след толкова много поезия - лична или любима, може да се издаде една книжка с Поезията в душите на мамите - автор на компилацията, както и на темата Мамма

 

Здравейте
Ето нещо мое, а със сигурност има още много като мен. Дано бъдат все по-малко!

Отиде си и вместо сбогом
последва трясък на врата.
Завинаги след себе си затвори
пътеката към нашите сърца.

Във търсене на отлетяла младост
отхвърли името "баща".
Но вместо неизказаната радост
посея сам греховна самота.

Сега за всичко вече ти е късно.
След толкоз много огорчения...
А за грехът от тебе сторен
къде ли ще намериш изкупление?

***

Ще влезеш и ръцете ти ще ме обвият,
а после ще затворим мълчаливата врата.
Ще се стопя, ще се стопиш, ще те попия
и ще се чудим колко кратка е нощта.

***

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.

***


Навсякъде по тялото ми лепнеше
сладникавата радост на езика ти.
Звездите бяха луди голи грешници.
Лианно по луната се увиваха...

Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни.
И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна.
Скалите бяха твърди като лешници.
А устните ми шепнеха от...крясъци.

Треперех като пламъче не свещ-
нахъсено достигаш до бедрата ми.
И ставах твоя дива лятна вещица.
Болеше...твърдостта на сетивата.

Постигаше ме, но не ми се бягаше.
Горещо е навън. Отвътре - топло.
Вълните тихо мъркаха полягащи,
а вятърът приличаше на котка....
__________________

здравейте ! чудесна тема ! ето и едно от моите любими стихотворения :

Ти не си просто този ,
когото обичам-
то е толкова малко.
Аз те белязах с тежко отличие :
да не бъдеш никога жалък ,
дори когато си  победен!
Да знаеш това , което и аз не зная ,
да бъдеш по-умен и по-добър от мен .
Да се втурваш в света ,
като в голяма вода
и да го преплуваш до края .
Небето с плещи да удържиш
когато над мен се събаря ,
и пак силата ти да не ми тежи -
да си въздух , когато криле разтварям .
Нека някой ме мрази ,
нека други ме лъже ,
нека ме предаде приятеля-
само ти !
Ти си длъжен
да си истински като злато.
Със съвършенство аз те наказах
върху вярата си те разпънах....
От мойта любов белязания ,
върви , без да се препъваш !

не зная на кого е стихотворението , но е едно от любимите ми .дано хареса и на вас

mishellemam, стихотворението е едно и от моите любими, благодаря, че го сподели... Стихотворението се казва "Ти", ала като ти кажа на кого е, предвид личното съобщение, което ми прати сигурно ще паднеш  - на Станка Пенчева ))) виждаш ли, защо ти е любимо това стихотворение, отговорът е много прост    

Aз те вбесявах
те те укротяваха
на нокти те изправях
те ги пилеха
когато падаше
аз те спасявах
докато гледаха те отстрани
и се подхилваха
спасително въже бях
пояс
лодка
пристанище
за ураганите
друг път бях
просто стара котва
житейска скука
гнила ябълка
не ръкоплясках
не подсвирквах
не ти постлах червен килим
понякога дори те сритвах
и аз участвам в твоят филм
във малка роля
с две три реплики
играя
някакваситам
пролука бях
в завеси прашни
в пиеса с име дедазнам
направих го защото исках
защото аз
така реших
защото бях безумно истинска
не мен
а себе си лъжи
когато трябваше проклетнико
бях заден фон
от кадифе
бях муза
или бясна вещица
дори ридаещо дете.
е уморих се
стига толкова
приличам на впрегатен кон
привикнах да избягвам бездните
и да вървя във коловоз
омръзна ми и тази сцена
и репликите
и актьорите.
изчезвам- да ти е простено.
и много здраве на дубльорките.

Животът със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
 И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
 Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
 Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
 Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
 Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

 

Ето нещо ,което много харесвам:
"Вкусът на ветровете"

 Прегръщай ме ,мили,
тази нощ така,
че и във прегръдка
да не съм сама.
Прегръщай ме ,мили,
тази нощ така,
че в пресъхнал извор да бликне вода.
Като жар в пустиня
ти ме изсуши!
Като смерч до корен
с ярост ме кърши!
Нека да се гърча в мъжката ръка
като уловена съскаща змия !
 Прегръщай ме ,мили ,
тази нощ така,
че всички сили на тази земя
да коленичат пред твойта любов.
Обичай ме,мили,
бъди докрай готов
 да отречеш приятел ,
дом и благослов-
само за да можеш
за миг,за час ,за ден
вкусът на ветровете
да усетиш в мен.

Аз пък ще Ви напиша нещо от Надежда Захариева, стихосбирката "Горчивки"

Калпав свят създал си Боже
осъзнаваш го и пробваш
май да го унищожиш.
Ръфаш го със земетръси.
Чупиш го със урагани.
Със потопи го удавяш.
Но- напразно.Не успяваш
Трудно се разваля нещо,
дето си създал самичък...
Свидно е.
И го обичаш.
Знам.
И на това разчитам.




Живея както мога.
Не мога както искам.
Не съм ли аз подлога,
в която Господ дриска!

Дошло ми е до гуша.
Но зъбите си стискам.
Че ако се отпуша,
и Господ ще оплискам.