Публикувана: 5 дек. 2004, 05:41 ч.
Последно мнение: 29 юни 2006, 09:08 ч.

Обичате ли стихове?

393 365
735
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Обичате ли да четете поезия? Предпочитате ли любовна лирика или други жанрове? Писали ли сте някога стихове? Някой писал ли е за вас в стихове?
Кой е вашият любим поет или стихотворение?
Можете ли да предоставите информация за вашия опит в писането на стихове?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Обичате ли да четете поезия? Предпочитате ли любовна лирика или други жанрове? Писали ли сте някога стихове? Някой писал ли е за вас в стихове?
  
  Форумът показва голям интерес към поезията, особено към любовната поезия. Много хора са писали стихове, някои от които са били посветени на тях. Любимите автори включват български поети като М. Белчев, Недялко Йорданов, Д. Дамянов и Евтим Евтимов, както и чуждестранни автори като Шели, Маларме, Верлен и Бодлер.
- Кой е вашият любим поет или стихотворение?
  
  Форумът разкрива разнообразие от предпочитания, включително поети като М. Белчев, Недялко Йорданов, Д. Дамянов, Евтим Евтимов, Атанас Далчев и Петя Дубарова. Също така се споменават френски символисти и английски романтици. Освен това някои споменават Жак Превер и Смрикаровски като свои любими поети.
- Можете ли да предоставите информация за вашия опит в писането на стихове?
  
  Много хора от форума са споделили своя опит в писането на стихове, включително ученици и автори, които са написали поезия за своите съпрузи.
- Кои са някои от любимите поети на участниците във форума?
- Кои са някои от цитираните стихотворения във форума?

# 90 10 дек. 2004, 12:57 ч.

Мнения: 2 051

Много хубава тема, ама бездънна, уви....
От българските най-обичам Яворов, той е като един Джими Хендрикс в поезията ни - начало, от което всички черпят и се учат. От най-най-младите харесвам хулиганчето Тома Марков.
И още - обичам средновековна испанска поезия, но и Лорка, и лудия Цезар Вайехо. Също и Октавио Пас.
Обичам Данте и Шекспир.
Обичам поезията на полския романтизъм.
Обичам повечето френски, руски и полски символисти. А също и родните наши такива.
Обичам дебелашките и тъжно иронични двустишия на Радой Ралин.
Обичам Ана Ахматова. Също и Александър Галич.
Обичам поезията на американските битници и на Боб Дилън.
За момента се сещам това.

# 91 10 дек. 2004, 13:09 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

едно много кратичко нещо, което от години ми е много любимо, но незнам на кой е...

"...ти имаш устни като капка
и бяла лебедова шия
към теб пристъпвам
свалям шапка
и почвам капката да пия..."

# 92 10 дек. 2004, 19:44 ч.

Мнения: 5 539

Цитат на: Reza

и на мен ми е любимо, мисля че е на Дамян Дамянов

# 93 10 дек. 2004, 21:27 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

За две ръце

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За дви слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всичките океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа

при тая среща, ранна или късна,
на тоя огън, древен или нов.
ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било е от любов.

Евтим Емтимов

Преди да бъда

Преди да бъда - имало любов,
която вероятно въплащавам.
И вслушан в родителския зов
аз като знак на племето минавам.

Изтляват дни. Потъват векове.
Прииждат нови, пълни с гняв и жажда.
Тракийски гробници и градове
началото на моя род възраждат.

В кафява глина пръстите личат,
по фреските косите се ветреят.
А каменните идоли таят
идеята за нови мавзолеи.

И траки, и славяни се въртят
в прабългарски хора и ритуали...
Да бъде вечен като сън мигът,
в който някога са ме създали

от пориви, от страсти и от зов,
от минало и от сегашно време...
Преди да бъда - имало любов.
И не умира любовта у мене.

Павел Матев

# 94 10 дек. 2004, 22:01 ч.

Мнения: 2 212

***
Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непозната,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ
Станка Пенчева

Хубаво е всичко да свършва навреме –
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано –
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.

***
Станка Пенчева

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

***
Не ме е страх от младите момичета,
От хубавиците не ме е страх –
Ти мен обичаш,
Мене си избра,
Направи ме прекрасна и единствена.
Започва
Най-дългият ми женски ден:
Трепти, шуми душата ми разлистена,
Светът е бистър и успокоен...
Когато
Времето ни отсече до корен,
За да ни хвърли във пещта –
Като два пламъка ще излетим нагоре,
Преди да станем
Мрак в нощта...

***
Станка Пенчева

Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.

***
Ако знаеше как без дъх се ослушвам –
През целия град, заледен и пустинен,
През кости-антени и пранета опушени,
През хъркащи спални и екрани изстинали,
През човека до мене,
През нощната яма –
За да чуя – с кожата си – твоето сърцебиене,
За да усетя – сляпа – съня ти, в който ме няма...
Ако знаеше как душата ми тихичко вие
Сред безлунната пустош на стаята,
Ако знаеше...
Боя се, че знаеш

# 95 10 дек. 2004, 23:33 ч.

Мнения: 3 611

Някой бе каzал...

"Всички красиви жени са zаети".
Явно, че бил е отчаян естет,
който, след толкова опити клети,
с нито една не е имал късмет.
И във добавка на Мърфи иzглежда
таz аксиома иzвел е със цел
да ни лиши от последна надежда.
Ама че аутсайдер! Дявол го вzел!
Тайната, драги, в това...със жените
е, че да можеш да се доредиш,
трябва да си по-добър от добрите,
инак с посредствени все ще лежиш.

Хитър 5ър

********

Ний не можем ...

Ний не можем да любим истински слабите‚
само сме ласкави с тях и добри‚
главите им на коленете си слагаме‚
жалим ги като верни сестри.

Силните – те са‚ които завинаги
слагат върху ни властна ръка.
Като лозници край тях се вием
и се вливаме в тях‚ сякаш ручей в река.

Те ни правят кралици и свои неволници‚
те никога не ни принадлежат съвсем.
Ала с тях ний узнаваме полет и болка‚
тях обичаме ний‚ додето умрем.

Станка Пенчева

# 96 10 дек. 2004, 23:47 ч.

Мнения: 3 611

Посвещение

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Петя Дубарова

*************************

На младини

На младини обичаме мъже самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚ които пият и не се напиват‚
които ни желаят на часа – и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън като съдба неотвратима.

След тях остава стъпкана трева‚ порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж със длан като прохладен лист над тебе
– и ти прозреш накрая изведнъж‚ че доброта ти е била потребна.

Станка Пенчева

# 97 12 дек. 2004, 23:42 ч.

Мнения: 2 212

Това са ситхове на Искра Пенчева, попаднах на тях случайно в интернет, но много ми харесаха и затова ги добавям в темата :

ВЯРВАЙ

Не се погубвай
с ненужни спорове,
с досади дребни,
с избухвания,
с тежки отчаяния
или с нелепи ежби...

Не се страхувай –
чутото и преживяното
не ще те смелят...

Има още толкова
нечуто и непреживяно,
за което трябват сили
и сетива, за да го доловиш...

Не се отказвай
и не спирай !
Само вярвай !
И обичай !

Научи ме

да познавам твоя глас
и в тъмното да виждам,
и да летя над тъмни бездни.

Дай ми ухо

да чувам болката
на другите, да мога да теша
и рани да лекувам.

Да давам

и да вземам само толкоз,
колкото ми трябва.

Защо ли моля те?
Ти правиш го, без друго...

Благодаря ти

Благодаря ти предварително,
защото после, зная, ще е късно.
После всички ще се надпреварват
да величаят Твойто име.

Страхувам се, че ти тогава
внимание не ще обърнеш
на тихата хвалба
от моите уста.

А може аз да съм забравила
за твойта благост и за милостта...

Затова благодаря ти предварително,
сега, когато всичко още тихо е
в царството на неблагодарността.

# 98 26 апр. 2005, 23:27 ч.

Мнения: 2 212

Първо, поздрави за Мамма, че направи любимата ми тема за стихове, важна Simple Smile

А сега да мина по същество. Авторите, които знам ще пиша, които не знам - не, уточнявам, за да не си помисли някой, че стиховте са мои Wink

И така:

Утроба
Теодора Рангелова Богоева (Tea)

Жена съм.
Нося в себе си лъча на светлината.
На живота.
Той свети в моята утроба.
Чака...
Да го събуди Марс.
И като цвете да разпука лъчите в мен.
И да се създаде Живота.
От векове аз нося вечната загадка в себе си.
Точно под слънчевия сплит.
И чакам...
Много съм щастлива, че Бог ме е създал Жена.
Вселената почива в мен.
Планетите са наредени.
И чакат някоя комета да взриви...
Така ще създадат нов свят...
В мен...

***
Недовървян от мен е пътят стръмен,
за края сякаш сили не намирах...
И укор има в твоя поглед тъмен,
а в моя само сълзите напират.

Пролетта не вля ми сили нови-
на зимата дъха във мен остана;
За шепот устните са пак готови,
но студ безмилостно ги вледенява.

А исках да се боря редом с тебе
и заедно да стъпим на върха...
и там най-горе- в миг потребен
щастливи да прегърнем любовта...

Уви ти бързаш...аз- пълзя...

***

Не искaм прошкaтa ти,
тя не ми е нужнa,
зa дa зaспивaм вечер опростенa.
Не искaм лaските ти,
те не ми послужихa
зa нищо, щом се чувствaх нaрaненa.
Не искaм думите ти,
те не ме нaучихa
кaк истински дa могa дa обичaм.
Не искaм погледa ти,
той не ми е клaдaтa,
не ми бе дaже топлaтa постеля.
Не искaм хлябa ти,
със него не зaсищaше
глaдa отвътре, който ме изяждa.
Не искaм виното ти,
то не ме нaпивaше,
когaто зa милувкa чувствaх жaждa.
Не искaм обичтa ти,
тя не ми е въздухa,
със който дa усещaм, че живея.
Не искaм и омрaзaтa ти,
истинскaтa,
сегa проклинaй – в миг дa онемея!

Не искaм прошкaтa ти,
тя не ми е нужнa.

***

Топло е!
Слънцето прогаря дупки по душата ми.
Ято пеперуди излетяха от затвора си
и литнаха във синьото.
Живяла съм в заблуда за нещастие,
и съм зазидала душата си.
Разтворила гърди към светлината
крещя потънала във ярост -
викам на сърцето си!
Очите ми потънали в сълзи
преплуват себе си на пластове.
От ударите на сърцето ми
сълзите стават зидове –
вълни превърнати в пристанище.
И невъзможното внезапно става истина,
реалното – илюзия за минало...
В кръвта ми плува бясно – яростно
мълния неуловима.
Сънувам се наяве как изгарям, паля се...
Крещя на пеперудите
да ми намерят щастие.

Напразно

Заключих се зад девет катинара.
Зад девет планини се скрих.
Надявах се да потопя в забрава
прекрасното, което в теб открих.

Усмивката ти да загуби сила,
от погледа ти - да не се руша,
да нямаш власт чрез дума мила,
да нямам страх, че ще сгреша.

Да се предпазя, да не съм ранима,
без теб да няма празнота.
Но ето пак, защитата разбила,
във мен тържества любовта.

Река

Върба със сребърни листа
пие вода направо от реката
и с всяка глътка пееща вода
приема любовта й без остатък.

Така и ти отпиваше от мен
горещи глътки... Дълго, ненаситно...
Реката бях във жадния ти ден.
А ти - дърво без корен. Скитник...

Мой Скитнико, поглъщам брегове...
По-буйна съм сега от всякога...
Не пий задъхано любов от мен...
Ще те направя лодка във реката си...

Аксиома

Всички, които обичат,
винаги обичат
най-много.
Законно право е -
не отричам.
Любов без това не може.

Бяхме и с тебе същите.
Нямаше други и друго;
ни начало, ни свършек;
само ние - и чудото.

Обичахме не "колкото - толкова",
а толкова, колкото още.
Нямаше място за болка,
нямаше време за прошки.

Колкото дадем,
толкова вземаме.
В това е истината,
комай.
Само щом свърши навреме,
любовта няма край.

И нека намерим сили
да съхраним магията.
Ако извадим теглилки,
чудото ще убием.

Да не си мерим любовите.
Ясно е като бял свят:
който обича повече,
той е и по-богат.

Откровение

В кафявото на твоите очи
надвисна сянка.
Виждам, че боли...
Не те обичам...
Не, като жена...
И просто...забрави.
Душата ми мълчи
и Него чака.
В Ъглите на устните
се стече...Ярост ли?
Не се гневи...
Любов не се купува,
за неми сетива не се воюва...
Когато те докосна не усещам,
ръката ми до болка да изгаря.
Онази ос, до нажежено бяло
не ме пронизва, за да те жигоса...
Не ме преследвай...
Тръгвам...
Ще съм ..боса.

Общо за любовта

Обречена бе нашата любов,
обаче трябваше да ни споходи;
не може всеки ден
да бъдеш бог -
голямата любов е дар от Бога.

Не зная хубаво ли е това,
че всеки път
животът побеждава.
Обрастват пътищата ни с трева,
ако по тях с години не минаваме.

Изглежда ребусът неразрешим
и отговора му не знае никой.
Не е възможно
хем да си щастлив,
хем да останеш
мислеща тръстика.

Да, продължава пустият живот.
Но нови пътища ще има само
когато тръгнем;
ние сме на ход.
И нека връщане назад да няма.

В това, че всяко зло е за добро,
дано намерим някаква утеха:
не е било Голямата любов,
щом обстоятелства
ни я отнеха.

Отвъд тревогите

Изплаках си вече обидите.
Сълзите понякога пречистват.
Върху следите
от твоето жигосване
в душата ми
постлах килим от цветя.
Ще тръгна по него
в ароматно очакване на магия.
Искам да се огледам
в нечии нежни очи.
Дали ще видя
окото на слънчогледа?
Понякога ще се спъвам
в изоставени мигове.
Трябва да си сваля обувките
и да нагазя боса в росата
на дъждовното утро.
Там ме чакат крила на пчели
и шепот прозрачен –
като звън на камбанки
в незабравен глас.
Хубаво ми е боса –
усещам си стъпките.
Нечии топли очи ме викат –
отвъд тревогите.

Научи ме да чакам, Господи!

Научи ме да чакам, Господи!
А най-добре ме научи
да не чакам – особено нощем,
тишината когато бучи

и сърцето ми – ритнато куче -
се надбягва с вой с асансьора,
после глухо – веднъж! - беззвучно
щракват клапите – спря по-горе.

Научи ме, Господи вълчи,
като вълк - единак да живея
и каквото се случи – случи:
нито плача, нито се смея.

Направи ми го това чудо -
как го правиш с другите хора?!
Да не чакам – да върша друго
и със тебе да не говоря!

Ти

Ти си на моята победа горчивото.
Ти си сълзата неканена.
Ти си чувството, дето все не откривам.
Ти си солчицата в раната.

Ти си дрехата, дето най ми отива.
Ти си обетът неискан.
Ти си камъкът, хвърлен в моята нива.
Ти си стихът ненаписан..

Ти си копнежът, все разпиляван.
Ти си утехата в мрака.
Ти си грешката, която прощавам.
Ти си мечтата нечакана.

Ти си моят демоничен спасител.
Ти си лъжата безсрамна.
Ти си най-жестоката моя истина.
Ти си мехлемът за рани.

Ти си ми всичко, което без рими
в живота веднъж се изрича,
всъщност исках да кажа, прости ми,
че те обичам.

# 99 26 апр. 2005, 23:28 ч.

София
Мнения: 2 623

И аз от време на време пиша по нещо , но скоро не ми е идвала музата освен малки стихчета за Бобо. А иначе много пишех едно време и то винаги като сме се разделили с някое гадже Embarassed

Ето нещо от онзи период:

По малката алея в парка
се сипят шарени листа
и килим в различни багри
от тях си прави есента.

Студено е, и сив е този ден
И дъжд пороен пак вали
но раната кървяща в мен
дъждът не би могъл да заличи.

Защото обичта е чувсттво
над всички чувства по света
да нараниш душата ми не е изкуство
всеки може да направи това.

Така голямата ни обич
беше искрена, красива и добра
но секна изведнъж защо ? Не зная
и есенния вятър я отвя.

Не е кой знае какво ама толкова си мога.

Най-хубавите ми стихове са за едно момче което почина в катастрофа, но не бих ги написала тук - прекалено лични са.

# 100 26 апр. 2005, 23:34 ч.

Мнения: 1 512

Да!
Дори стихоплетствам понякога, но нямам смелост да напиша нещичко тук Embarassed

Любими БГ автори са ми Яворов и Вазов, Дебелянов, Николай Лилиев, Теодор Траянов... От чуждите харесвам много Лорка и Бърнс, немски автори също- напр. Гюнтер Грас. Ето нещо любимо от него:

Моите празни обувки
са пълни с планове за пътешествия
и знаят всички обиколни пътища,
които единствено до тебе ме довеждат.

# 101 27 апр. 2005, 09:52 ч.

Мнения: 3 075

И аз пишех навремето... даже имам издадени неща, но явно с годините музата и чувствителността ми се изпаряват... Не чувствам потребност да напиша нещо, а преди се будех посред нощ! Много жалко... Почти нищо не си спомням.. Но ще погледна и ще ви напиша - мама пази всичко!

# 102 27 апр. 2005, 10:11 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

"Автобиография в пет глави"
1/ Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.

4/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5/ Вървя по друга улица.

# 103 27 апр. 2005, 10:14 ч.

Мнения: 343

Финдли

Кой тропа втози късен час
Аз тропам - каза Финдли
Върви с всички спят у нас
Не свички - каза Финдли

Незная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе, ако дойда вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш, току виж
Да дойда - каза Финдли
До утре ти ще престоиш
До утре - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума никому за туй
Ни дума - каза Финдли

Робърт Бърнс

(цитирам го по памет)

# 104 27 апр. 2005, 12:31 ч.

Мнения: 1 413

Страхотно ми харесва темата, Мамма, направо ми озари деня! И аз ще се включа-всички изброени много ги обичам и Яворов, Дебелянов, Евтимов, Георги Господинов имах щастието да ми преподава, Радостина/Ина Григорова я познавам от сп. Пламък, където публикувахме по едно и също време, но моята муза, за разлика от нейната заглъхна отдавна, тя пише разкошно...последното ми засега стихотворение е посветено на моята прекрасна дъщеря, синът още не се е отличил...

Слънчеви лъчи са ти косите,
черен мрак между звезди - очите.
Свежест ти е дала утрината,
тайна чиста-пърха в теб душата.

Твоят смях е силата в крилете
пеперудови, момиче-мое цвете,
нека Господ ти изпълни дните
с туй, което ти е във мечтите!

Ще си прегледам тефтерите и ще се включа пак, върнахте ме към най-хубавите ми мигове!

Препоръчани теми

Ще заговори ли София на мьеко?

🎥 ОТКРАДНАТ ЖИВОТ: Любовта лекува • тема 80

За СЕДМОкласниците таз година, подаръци и изненади до май ще има ... - 2

741
Набори

След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -216ღღ

Причина:

Причина: