Публикувана: 8 авг. 2010, 19:12 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2010, 09:22 ч.

иска да ги търсим

3 690
22
1

1
2
Всички

8 авг. 2010, 19:12 ч.

Мнения: 955

Здравейте всички!
Върнахме се от морето с въпроси. Винаги съм знаела, че малкият ще е този, който иска да си срещне БР (знаем и бащата), но си мислех, че имаме още поне няколко години...
Отначало беше - къде е това на картата; после - за кой ли път снимките от там; после - искам да минем само с колата да видим как изглежда, сега стигнахме до - ами нали знаете и къщата (не точно...), искам да отидем там, пък може и да ги видим отдалече...
Засега отложихме нещата до следващото лято, но знам, че не е приумица и трябва да подготвим нещо. Къде, докъде, с кого, кога? Абе имам уж теоретична подготовка, но ме е страх да не оплета нещата.
Съвети приемам всякакви.

# 1 8 авг. 2010, 21:16 ч.

Мнения: 11 947

Ще ти пиша на лични

# 2 8 авг. 2010, 21:20 ч.

Мнения: 2 123

ох ...

Маймуна, не е ли много малък???
Какво пише в твоите дебели книги по въпроса Confused

В това, което аз съм чела, препоръчват срещата да стане след 18 години ... разбира се зависи ОТ КОНКРЕТНОТО ДЕТЕ В КОНКРЕТНАТА СИТУАЦИЯ

мен много ме е страх ако е малък и не дай боже БР да реагират зле ... после как ще събирате парчетата ...
може би (само си мисля в крачка Peace

) ако се наложи наистина да направите срещата преди 18 - ти да се видиш предварително с тях ... да ги подготвиш ... уф ... незнам

# 3 8 авг. 2010, 22:48 ч.

Мнения: 955

ами малък е, в книгите има една възраст около 14 години като минимум, гледам да протакам, и мене ме е страх...
И аз си мисля за среща, ама как да му кажа после, ако реша, че е рано да ги види, а да скрия май няма да мога...

# 4 8 авг. 2010, 23:07 ч.

Мнения: 3 715

Моят съвет е само това, че имаш една година, не бързай, достатъчно е времето да осмислиш и да изградиш стратегия, да направиш план, да го подготвиш и за лоша развръзка на нещата. Че е малък, малък е, но то пък днешните деца се развиват с такива космически темпове, все едно за една година порастват с две.

Нямам опит, малко ми е детето, имам и притеснения, че прекалено приказно подходих към темата и сбърках, та не съм убедена, че давам добър съвет, но ако детето ми е толкова настоятелно, бих се съобразила с него. Само бих го подготвила да не очаква чудеса и че нещата може и да не се стекат по желания от него начин. Лошото е, че след това ви чака бумът на пубертетската възраст.

# 5 9 авг. 2010, 09:56 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Маймуна,

Доста сходни неща в осъзнаването и приемането на съдбата в предпубертетската възраст между моето и твоето момче откривам. В няколко теми го забелязвам. След 3 - 4 години май и ние ще сме изправени пред подобни дилеми относно срещата с БР. Много интензивно и динамично зрее идеята и желанието в главицата му и на моето момче.

Ти си знаеш ситуацията каква е при вас, доколкото си се запознала с обстоятелствата около и причините, изтъкнати от БР за изоставянето. Една предварителна среща с тях според мен е задължителна с цел опознаване на настроенията в момента. От този "работен разговор" би трябвало да зависят много неща и най-вече дали изобщо да има среща в близките няколко години преди края на пубертета.

Цитат на: маймуна в нд, 08 авг 2010, 22:48

И аз си мисля за среща, ама как да му кажа после, ако реша, че е рано да ги види, а да скрия май няма да мога...

Няма как да предвидиш всичко предварително. Колкото и да го мислиш, едва след срещата или евентуалното проучване по друг начин ще знаеш как да действаш и какво да обясняваш след това.
Много, много кураж ти пожелавам, за да се решиш! Hug

# 6 9 авг. 2010, 10:33 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Каквото и да се случи ще го преодолее. По добре така от колкото да остане с впечатление, че вие нарочно не го пускате и да остане наранен и разочарован от вас; живеейки с мечите за идеалния татко, който е там някъде. А и не знам до колко детето осъзнава нещата. Децата често живеят в свой си свят, който няма много общо с действителността. Така или иначе ако решите все пак да ги срещнете е по добре, първо да поговориш сериозно с него и да му обясниш как би могла да се развие евентуалната среща. Децата са изключително чисти и добронамерени и мислят, че всички хора са такива.

# 7 9 авг. 2010, 14:44 ч.

Мнения: 256

И моите искат, питат разни неща, чоплят.... Confused

Отлагам все с някакви причини. Закона за спазването на тайната, например.

# 8 9 авг. 2010, 15:00 ч.

София
Мнения: 9 517

не бих го направила - за мен е малък. Докато не стане поне на 16 няма да го бъде, но така мисля сега, след няколко години, кой знае какво ще мисля...

# 9 10 авг. 2010, 12:06 ч.

София
Мнения: 787

Момичетата вече са го казали - предварителна среща, тел. разговор и т.н. са нещото което трябва да предхожда първото виждане на детето с биологичните му родители.

Междувременно (като отидете да гледате залеза, например Grinning

) нека малкия ти разказва как си представя срещата, с подробности - какво ще каже, какво очаква да чуе. Подсказвай му алтернативни на тези които си представя посоки в които може да протече срещата. Попитай го дали иска да я "разиграете" тази среща. Дали иска ти да влезеш в ролята на БМ.
Може да им напише и писмо, което да си е само за него и изпращането му да е отложено далеч във времето.
Обговарянето на фантазиите разрежда силната им енергия и ги доближава повече до реалността.
Напълно възможно е и детето ти в това говорене да реши, че още не е готово на тази среща. Ако не, поне ще бъде по-подготвено (доколкото това е възможно) за нея.

Hug

# 10 10 авг. 2010, 15:01 ч.

Мнения: 955

Благодаря ви, давате ми поводи за размисъл Hug

Говорихме си пак и изглежда, че не иска да ги срещне, а по-скоро да го види всичкото това като на филм - мястото, къщата. Същевременно осъзнава, че едно такова посещение може да доведе до 'случайна' среща. Май не е сигурен дали го иска или го плаши. Време има, ще видим.
Много е рано, от една страна, от друга - радвам се, че го смята за напълно в реда на нещата да ходим всичките заедно там. Явно сме успели с посланието, че нищо нередно или не дай Боже срамно не се е случило. Сега остава и другата страна да мисли така (мдааа).
Линдт, писма сме писали досега 2, те се пазят и не ги пращаме - още не - по негово настояване. Ако се стигне до пращане, естествено няма да е просто по пощата.
Само в едно не съм съгласна с тебе: всякакви ролеви игри бих играла, но не и да вземам ролята на БМ. Това не. Инстинктивно знам, че не е правилно. Мога и да го обясня, но ще стане много дълго.
Ганката, мисля си, че сходствата идват от това, че май по сходен начин се 'справяме' с темата, ако съдя от постовете ти. А може би и децата са близки по темперамент. Дано твоят да е по-дебелкож обаче Laughing

, защото иначе ще ви е трудничко...

# 11 10 авг. 2010, 15:43 ч.

София
Мнения: 787

Цитат на: маймуна в вт, 10 авг 2010, 15:01

Само в едно не съм съгласна с тебе: всякакви ролеви игри бих играла, но не и да вземам ролята на БМ. Това не. Инстинктивно знам, че не е правилно. Мога и да го обясня, но ще стане много дълго.

Не бих влизала в спор с теб Grinning

И аз не съм убедена че е правилно. Както и че не е правилно.

Моята малката, всяка вечер ми разказва неща, които са компилация от факти и фантазия. Разказва за "лошата майка" (която често бърка с вещица), как я бие или я гони да я хване и после когато стане непоносимо за нея намесва я фея я Бог (темата за бог не знам кога и как е въведена за нея). Та последно добрата фея превърна лошата майка в Lindt (тоест мен). И на мен не ми се иска тя да смесва двете ни в един образ, но го прави. Не е много приятно преживяване.

# 12 10 авг. 2010, 22:02 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Lindt в вт, 10 авг 2010, 15:43

Та последно добрата фея превърна лошата майка в Lindt (тоест мен). И на мен не ми се иска тя да смесва двете ни в един образ, но го прави. Не е много приятно преживяване.

До болка ми е познато - не неприятно, ужасно изживяване е - около година беше при нас ... трудна им е концепцията за двете майки, затова в душичката им ние сме ги изоставили, моят дори предлагаше да пратим бебето в дом, така както съм пратила него Cry

. Ама минава, осъзнават за какво става въпрос, но дали така е по-добре - образът на изоставилата ги майка да е неясен или да е ясен, пък дори и това да е нашия образ... казва ли ти някой и смееш ли да попиташ - така е с пораснали деца, ама след година - две става по-лесно Hug

# 13 12 авг. 2010, 21:37 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: маймуна в нд … 8 авг 2010, 19:12

Маймунче,

, съвет не мога да дам. Но е неизбежно. Освен това не мисля, че има специален или правилен момент за това. При всеки от нас е различно.
Мисля, че всяко едно дете като мен, по някакъв начин вътре някъде в душата си вярва, че БМ не е лоша, че нещо уникално, много невероятно и ужасно важно се е случило, за да сме били изоставени, и докато не получим второ отхвърляне, което да ни отрезви, винаги ще си мислим, че евентуална среща ще носи радост и на двете страни.
Трудно ми е да обясня...

Току що открих точен пример за това, което се опитвам да обясня. Ето http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=514444.0

# 14 12 авг. 2010, 22:43 ч.

Мнения: 955

Бижу,
много ми е ценно включването ти. Hug

Ако е много личен следващия въпрос, не се чувствай длъжна да отговаряш:
смяташ ли, че колкото по-рано, толкова по-добре? Искам да кажа, тези илюзии с времето май стават все по-големи, или?

# 15 12 авг. 2010, 23:00 ч.

Мнения: 17 546

Не се притеснявай, знаеш, че говоря спокойно за това! Hug

Мисля, че има доза истина, че илюзиите се увеличават с времето. Но има опасност в ранна възраст (не знам на колко е детето ти) да приеме второ отхвърляне (ако последва такова) доста болезнено. Както и да реши, че ти не си му нужна (не искам да те обидя или разстроя, прости ми за думите, но казвам конкретни неща, за да може да си съвсем наясно като, разбира се, това е моята преценка за нещата и тя не е задължителна за всяка подобна ситуация! Hug

), ако срещата в БР доведе до радостни емоции и за двете страни и да се отчужди от теб. Това за отношението към БМ се осъзнава с израстването. В ранна възраст представата за това, как и защо едно дете е родено от една жена, а нарича друга "мама" , е доста объркана в главицата на детето. Но то не знае какви въпроси да си зададе, за да получи някакви смислени отговори, които да му обяснят това. Има хора, които и в зрели години не могат да преодолеят изобщо тази своя житейска особеност (да го наречем така), че са изоставени по някаква причина и са осиновени от хора, с които нямат кръвна връзка. Не говоря за празнинката, която всички ние имаме и винаги ще носим в себе си, а за това, че не могат да приемат факта, че обстоятелствата довели до тяхното съществуване, и последвалата раздяла, за която никой не ги е питал и не е помислил ще им хареса ли, не ги правят непълноценни, и не-стойностни хора.

# 16 13 авг. 2010, 00:08 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Бижy в чт, 12 авг 2010, 21:37

Цитат на: маймуна в нд, 08 авг 2010, 19:12

Маймунче,

Бижу,
Сори, ама всеки ден все повече си мисля, че темата, която даваш за пример, е инсценировка. Много моля да ми прости авторката (не Бижу, а другата) ако се лъжа, но нещо не ми се връзва по доста критерии. Споделих го още първия момент директно на ЛС с няколко човека, но добросъвестно отговарях.

А по поста на Бижу, който за мен си е реален, отговарям, че за мен никога не е била, мечта, само пълна неяснота МБ.
Но никакви украси, мечти и пр.
Нещо не ми се вярва малко дете да идеализира. Децата са по-умни, а и по-скоро са били свидетели на случките, а и по-скоро са били до хармонията на природата от нас.
От големите деца, с които общувам, никой не споделя за идеализиране и мечти. Може случайно такива да сме се събрали, но има гняв или безразличие, което нещо скрива, но не и идеализиране и мечти.

Мен второто отхвърляне не ме отрезви, а погнуси. Моята ми предлагаше за разни работи да ме уреди, ама ако се предствям за нейна позната с цел да си запази общесатвения авторитет.
Истината за това, какво се е случило, така и така няма да я разбера.

А за подобни срещи няма добро време, все е абсурдно, тези срещи са противни на природния цикъл и няма за тях подходящ период. Писала съм много и подробно защо и какво мисля за срещите, но няма смисъл да се повтарям. Който иска, намира и чете.

# 17 13 авг. 2010, 00:19 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Miraetta в пт, 13 авг 2010, 00:08

А по поста на Бижу, който за мен си е реален, отговарям, че за мен никога не е била, мечта, само пълна неяснота МБ.
Но никакви украси, мечти и пр.
...............
Истината за това, какво се е случило, така и така няма да я разбера.

Мира, не казвам, че е мечта. И за мен не е мечта, нито украса, нито нищо такова. А търся точно истината! Какво и защо се е случило. Всека като нас търси това и точно затова писах, че малко дете не знае какво точно иска да се случи научавайки за БМ. А всички ние искаме само това - истината - как и защо!? Но някои се впускат в много по-обширни размисли, които са далеч от реалните отношения между хора, свързани от съдбата по този начин.

# 18 13 авг. 2010, 22:43 ч.

Мнения: 1 418

моето мнение за срещата с БР е ако можете да отлагате колкото може повече.Знам как биха се стекли нещата при мен ако имах подкрепа от страна на майка ми и ги бяхме намерили преди да му дойде момента.Когато ме отхвърлиха за пореден път го понесох доста трудно а това се случи когато бях на 33 г.Достатъчно зряла възраст.Ако това се беше случило в детските ми години незнам дали изобщо щях да го понеса.

# 19 14 авг. 2010, 16:37 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Бижy в чт, 12 авг 2010, 23:00

Както и да реши, че ти не си му нужна...

Точно от това пък никак не ме е страх. Не ми беше идвало и на ум даже. newsm78

За отлагането отлагаме засега.

# 20 14 авг. 2010, 17:25 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: маймуна в сб, 14 авг 2010, 16:37

За отлагането отлагаме засега.

Да, като че ли това е по-добре. Hug

Аз винаги съм подкрепяла това осиновените да са наясно, че са такива от рано, но за виждането с БР въпросът стои по по различен начин.

# 21 20 авг. 2010, 15:16 ч.

Мнения: 1 568

Дано всичко е наред Hug

# 22 30 авг. 2010, 09:22 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

И аз си мисля да отлагате за сега!Дъщеря ми не е искала и като , че ли изобщо няма намерение да е любопитна да вижда жената, която я е родила и изоставила, та нямам този проблем /за сега/ Но пък Ваня е вече на почти 19г и да се случи може би по-трезво ще погледне на нещата, може би....а твоето детенце, маймунка, май е малко, не се знае как би реагирало.
Аз също съм ЗА казването на детето от малко за осиновяването!!!
newsm78

много търсят ИСТИНАТА...само, че за мене ИСТИНАТА е факта , че едно дете е изоставено....подхвърляно от съдбата по домовете и осиновено...така намерило своят дом и семейство, сигурност....и това е вече неговият живот и реалната истина.Истината е, че , ако не е било осиновено - всички знаем съдбите на на неосиновените Sick

Но , затова сме различни, и имаме различни виждания за живота и различни мечти.
Успех на всички сблъскващи се с пободно любопитство!

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 041
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: