Мисля, че има доза истина, че илюзиите се увеличават с времето. Но има опасност в ранна възраст (не знам на колко е детето ти) да приеме второ отхвърляне (ако последва такова) доста болезнено. Както и да реши, че ти не си му нужна (не искам да те обидя или разстроя, прости ми за думите, но казвам конкретни неща, за да може да си съвсем наясно като, разбира се, това е моята преценка за нещата и тя не е задължителна за всяка подобна ситуация! ), ако срещата в БР доведе до радостни емоции и за двете страни и да се отчужди от теб. Това за отношението към БМ се осъзнава с израстването. В ранна възраст представата за това, как и защо едно дете е родено от една жена, а нарича друга "мама" , е доста объркана в главицата на детето. Но то не знае какви въпроси да си зададе, за да получи някакви смислени отговори, които да му обяснят това. Има хора, които и в зрели години не могат да преодолеят изобщо тази своя житейска особеност (да го наречем така), че са изоставени по някаква причина и са осиновени от хора, с които нямат кръвна връзка. Не говоря за празнинката, която всички ние имаме и винаги ще носим в себе си, а за това, че не могат да приемат факта, че обстоятелствата довели до тяхното съществуване, и последвалата раздяла, за която никой не ги е питал и не е помислил ще им хареса ли, не ги правят непълноценни, и не-стойностни хора.