Публикувана: 8 авг. 2010, 22:07 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2010, 10:17 ч.

какво да правя?

6 548
70
1

# 60 11 авг. 2010, 10:29 ч.

Мнения: 0

Давам шанс на съпруга ми само заради детето. Моите чувства се съмнявам да се променят. Аз от 1 година правя неуспешни опити да спася положеннието. Казвах му, че искам да отидем на специалист, какво ли не правех. Е...веще се изтощих. Сега той усети, че е станало напечено положението и започна да прави разни неща, но...каже те ми като вече всичко е пречупено в мен как да се държа...Пише ми разни смси, а като се прибере вкъщи мълчи. Не искам такъв живот.
А оттносно бившия...кажи речи 1 година сме живяли заедно. Разбирахме се перфектно. Но аз бях много малка...на 18 години той е с 13 години по-голям...(мъжа ми с 10). Говорихме си и той ми каза, че го е било страх понеже съм била много малка, излизало ми се е, а той искал жена му да е до него! направихме грешка и сега плащане за това...определено го смятам любовта на живота ми...през колко неща сме минали и пак се обичаме...
Много ми е объркано...хем ми е жал за мъжа ми, хем искам да съм щастлива...
White s. той не го приемаше, че е така. Ако трябва да съм честна и той ми е казвал подобно нещо...Сега като чета и вашите мнение се убеждавам, че ние просто сме коренно различни хора и сме направилии грешка. Определено хората трябва да се опознаят добре и след това да създават семейсство.

# 61 11 авг. 2010, 10:37 ч.

Мнения: 349

Ти си си избрала пътя вече, следвай си го, с всички позитивни и негативни неща, които той ще ти донесе, и не продължавай да залъгваш съпруга си с напразни надежди, че си му дала шанс, защото ти само тялом си при него, духом си другаде. Така нищо няма да стане. Подобна ситуация не е честна спрямо никой.Това не е реален шанс, а просто отлагане на раздялата във времето. Няма смисъл. Naughty

Последна редакция: ср, 11 авг 2010, 11:05 от Cheburashka

# 62 11 авг. 2010, 11:00 ч.

Мнения: 0

Не отлагай неизбежното тогава,само ще се мъчите всички,а накрая с мъжа ти може и да се намразите,а не бива. Hug

# 63 11 авг. 2010, 12:32 ч.

Мнения: 0

Права си! Може би ме е страх все още. а и мъжа ми така лесно няма да ме пусне...трябва да си поговорим много сериозно и....да се разберем човешки. Много тежко се чувствам...няма с кой да споделя и затова търся вашата подкрепа и съвет...Искам да съм щастлива, а виждам, че с мъжа ми няма как да бъда. Горовя си с баба ми и тя казва: една жена изглежда и се чувства добре когато има хубав и редовен секс с партньора. Но...проблемите ни не са само в леглото, характера ни е коренно различен, представяме си живота по съвсем различен начин. Казват, че противоположностите се привличат, е...чак такава противоположност не ме привлича...

# 64 11 авг. 2010, 12:35 ч.

Мнения: 22

Цитат на: На кръстопът в ср, 11 авг 2010, 12:32

Нали уж беше решила да му даваш шанс. Simple Smile

# 65 11 авг. 2010, 12:39 ч.

Мнения: 2 510

Ти вече си решила в себе си какво ще правиш. Просто трябва да го направиш. С едно такова решение "заедно" не се живее.
Не си На кръстопът .

# 66 11 авг. 2010, 12:42 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: Lady_of_the_roses в ср, 11 авг 2010, 12:35

Цитат на: На кръстопът в ср, 11 авг 2010, 12:32

Нали уж беше решила да му даваш шанс. Simple Smile

С тези мисли отгоре, той няма никакъв шанс!/освем да се примирява, а авторката да озлобява.

# 67 12 авг. 2010, 02:58 ч.

Мнения: 295

Цитат на: Lady_of_the_roses в ср, 11 авг 2010, 12:35

Цитат на: На кръстопът в ср, 11 авг 2010, 12:32

Нали уж беше решила да му даваш шанс. Simple Smile

Да бе да, шанс друг път Stop

# 68 12 авг. 2010, 07:57 ч.

Мнения: 12 722

Какъв шанс - жената се е борила една година със стена. Ама сега щял да се промени - ми има една приказка - Късно е, чадо. Явно са й свършили силите.

# 69 12 авг. 2010, 08:55 ч.

Мнения: 349

Момичета не разбрахте ли, че мацката иска не да и дадем съвет какво решение да вземе, а да одобрим това, което тя вече е взела, за да не се чувства виновна. Whistling