Когато възрастните се сърдят като деца...

Има лошо да са първите при които отиде и е абсолютно нормално да иска да види първо родители не мислиш ли?

Това което би ме вбесило е налагането им да отида първо там и бих се заинатила напук нямаше да стъпя изобщо.

Да, разбира се. Няма лошо да отиде да ги види, но има лошо да й налагат да ги предпочете пред своите родители. В подобна ситуация и аз нямаше да стъпя, ама хич

Айде стига  и ти с тая   подозрителност, че вече ми действаш дразнещо .
В която и тема да влезна- ти си насреща   със скептично- обвинителните  си постове.
След като считаш темите за пързалки, що просто не ги подминеш, а се изтъпанчваш  в тях  и демонстрираш проницателност?? ?
Нас за по- глупави и по-  непроницателни  ли ни имаш  или какво? Що просто не приемеш, че всеки може да си дава  мненията и в "пързалки", ако  иска?

И за да не е спам- когато някой се е  обидил  неоснователно от моя  постъпка  или мое решение , не се впечатлявам изобщо. Който иска да се сърди- да се  сърди. Много важно. Аз не мога да угодя на  всички, по тая причина  гледам да постъпвам  така, както е удобно за мен и семейството ми.
Понеже свеки  ми се обижда  мълчаливо и  редовно  на всеки два- три дни, без изобщо  да ми стане ясно  под шапката с какво точно  съм  накърнила крехката й душевност, изобщо  не я отразявам. По принцип нито й звъня, нито я търся, нито  държа  да си гукам с нея. Така че, сърдита или не, все ми е тая. Пълен игнор. Така  съм и с всички, които  се правят  на  обидени,целейки да ме изманипулират по някакъв  начин и да ми вменят чувство на вина.

 Първо ще помоля всички съфорумки да обърнат внимание на книжовния български език, в който грозната думичка "свеки" не съществува, а се казва свекърва. Отдавна ме дразни това нелепо съкращение,незнайно защо влязло в мода напоследък, и сега вече не се сдържах. А на авторката на поста ще кажа,че щом често и се случва да има обидени,вероятно наистина ги обижда с нещо, и на нейно място бих се замислила. "Много важно" не винаги е правилната позиция,и често е израз на безцеремонност,така че да помисли дали не носи вина и тя все пак.

А  Вие, многоуважаема  mama otilia, бихте  могли  да поработите над пунктуационните  си  пропуски, ако  сте  наистина  такъв   радетел  на идеята  за правилната  употреба на  книжовния български език
Забелязвам, че имате проблем и  със съдържанието  на  дискутираната  във форума тема, в която не става  въпрос  за  обидените от  мен хора , за носената от мен вина и за моята безцеремонност, а за обидените  роднини  по  сватовство  на авторката  на  темата
Бихте  могли да пренасочите  безценните  си филологически  съвети  към  авторката. Сигурна  съм, че ще й бъдат от  безценна помощ

  Свекърът е обиден, може би,защото е чакал с нетърпение  да види внучката си.. Ако авторката  му е казала  примерно, че си идват на 13 , а след това му казва другия месец,човекът или свекърът е реагирал първо сигнално ,за това е наговорил  и подобни нелепости. Аз, когато бях детенце  реагирах по същия начин на така чакани и жадувани обещания. Просто човекът е останал разочарован, искал е да види възможно по скоро внучето. Така съдя  аз,от написаното.
 малко не по темата
 - напоследък много сме се озлобили и сме станали много нетолерантни . Всички ли отказахме цигарите? То са някакви безсмислени спорове и чудесии....

Когато дъщеря ми беше бебе имах ясни правила, който иска да я види идва там, където сме ние с детето, то не е забавно-развлекателна програма да го мъкна където е удобно на родата. Постъпи както си преценила, а пък те да се мусят колкото си искат. Що не се награбят те да пътуват 500 км, а очакват майка с бебе да им дойде на крака?

Ами не знам с какво може да съм ги обидила.Досега винаги аз съм била тази, която отстъпва и явно те затова са решили, че могат да се налагат постоянно. Преди сватбата смятах,че са съвременни, разбрани хора, но сега съм на коренно различно мнение. След като се оженихме започнаха разни изисквания от сорта на това да им казвам 'мамо и татко', имало е забележки като 'Ти на вашите се обаждаш, а на нас не'(а те досега за 3 години не са звъннали нито един път, за да не дават пари, винаги чакат ние да им се обадим), на няколко пъти свекървата ми е казвала, че на майка ми и баща ми няма нужда толкова да се обаждам, защото все пак брат ми и жена му са в същия град, обаче те(свекърите) имат само сина си. Досега не си ги слагах на сърце подобни глупости, но откак забременях, нещо им 'бъзна под опашките'. Първо приказваха наляво и надясно как като ми изтече майчинството те ще вземат детето в България да го гледат, защото искали да го гледат как расте.Даже като се роди малката свекървата и говореше на'мамо' . Аз отсякох, че аз съм майка на детето и никой друг няма право да му казва 'на мама' освен мен. А относно даването в България, казах им директно,чв няма да стане и че детето ще бъде там, където сме ние с мъжа ми. Свекървата се направи малко на обидена, но и мина. Още докато бях бременна ми се обясняваше, че това дете не било само наше, а било и тяхно, така че сме нямали право само ние да решаваме.И   сега последната глупост е това с пътуването.
Някой спомена, че може прмяната в плана да го е разочаровала...Ами той плана не беше направен, просто с мъжа ми бяхме споменали, че аз ще се прибера по-рано в България с бебето, но дати никога не сме казвали. Не зна какво им стана, или може би винаги са били така, ама аз не съм разбрала...

Колкото по-малко обяснения им даваш и не се съобразяваш с тях, толкова по-цветущи отношения ще имате. 

Вие трябва да решите къде ще отидете с бебето.
Свекър ти реагира детински, но сигурно ще му мине.
За да те успокоя, че съществува и по-инфантилно поведение, ще ти кажа, че бабата на мъжа ми е сърдита на двегодишната ни дъщеря.   

amarna81, ами тя крушката си имала опашка... Като те чета, си мисля, че няма да е зле да им направиш план-скица с това на кой къде му е мястото. Гледай да си защитаваш територията от сега, защото тия роднини на мен труднички ми се виждат.
Въобще не се опитвай да си мила и да търпиш вмешателство в твоите решения. За каквото и да е било.

Можеш само да се радваш, че сте много далече от тях  Представям си, ако живеехте заедно например  Хич не се опитвай да им угаждаш, защото още повече глупости ще ти дойдат на главата. Евала на мъжа ти, че мисли реално. И аз чакам бебе и трябва да си ходиме зимата да го регистрираме и от сега ми се реве. Като знам предния път как седях 4 дена на летището заради мъгла и сняг и без бебе откачих, представям си със  Ако свекърите не са ти от София и там нямате къде да седите по принцип изобщо не летете от там щом има възможност от Варна. Че ако отменят полетите ще стане весело. Ще им мине иначе на тях, оставете ги да се самолекуват или ти и мъжът ти се обадете и направете още по голяма драма, да се почустват те виновни. Успех 

Вие сте родителите, затова вие решавате кое и как е най-добро и удобно, за вас и детето.
Мисля, че си била прекалено толерантна досега, затова сега си позволяват да се сърдят.
Не отстъпвай, защото после ще стане още по-страшно, ще трябва да им искаш разрешение за всичко.
Вие със съпруга ти сте големи, зрели хора, които могат да вземат адекватни решения.
Незнам защо, някои хора, като са на повече години си мислят, че това автоматично ги прави и по-умни от създаденото от тях поколение.......бих казала, че понякога и по-големият им жизнен опит не е достатъчен, за да се държат цивилизовано.
За мен, щом родителите на мъжът ти не зачитат и уважават вашето решение, не уважават и вас, като хора, да не коментираме, че любовта, която уж изпитват към сина си е само в техните болни мозъци. Чиста проба егоизъм.
Евала на мъжът ти, че го е сложил на мястото.
Моят свекър е още по-зле, вече не помня за какво ми се сърди и надува, но затова и не е виждал внука си от 10 месечен(вече е на 2г.и 4м).
Канили сме го за Коледа, за РД на малкия, но той категорично отказва да идва в къщи заради мен, аз пък отказвам да ходя в къща, в която не ме уважават.........и така от инат не е виждал внука си на живо, само на снимки, иначе на всички се фукал, че на него приличал, това мъжът ми го разказва.........смешник

По принцип бих размислила да си променя плановете - защо не, но при така поставените условия, че и гарнирани със сръдни, на инат няма да отида.  Съвет да им искам, как пък не.

Ще ти споделя моя опит, пък дано ти е от полза.
Когато се роди малката, свекър ми направи грубата грешка да се опита да се намеси в моите работи. Аз още в родилното и обмислям име на детето, а той побеснял как така нямало да носи неговото име. Ако не съм я кръстила на него, щял да ни изгони от дома ни. Така кипнах, че цялото родилно ме разбра. Вдигнах телефона и го попитах що си мисли, че само той има къща. Казах му и че от родилното си отивам право при нашите с децата, а "неговия" апартамент да си го слага на главата, ако иска. Затворих телефона и забравих, че този човек съществува. Лошото беше, че мъжът ми и свекърва ми се чувстваха ужасно. Свекър ми обаче и нагъл - идва да види детето, без да ме пита. Идва по поводи, без да е поканен, и все се опитва да се добере до децата. Аз обаче или излизах с тях, или се затварях в спалнята с тях и изобщо нехаех, че е дошъл. В резултат избесня още повече и навръх рождения ден на голямата тръгнал да си ходи, след като ме чакал да го посрещна. Излязъл вън и се развикал като ненормален - била съм невъзпитана, такава, онакава. На мен обаче не ми пукаше - все едно го няма. Така продължих да го игнорирам, докато разбра, че с лошо няма да стане, и ми се извини. Оттогава от мен по-убава нема.