Бащи, как възпитавате подрастващите си дъщери?

Ако оставя на майка й - жална й майка.  Засега е много малка за тия неща,ама като поотрасне мъка ми какво ще става. Пушката с оптиката от сега е налична...Пък да видим.

Добре, това е много странно. Това е форума за татковци, а повечето теми се пускат от жени.. Нямате ли си мъже да отговорят на този въпрос? И защо въобще се пита? Дори аз и още редица татковци да кажем едно, това не е гаранция че мъжът ти ще е на същото мнение... Та по темата аз имам двама сина засега, но ако един ден имам дъщеря предполагам че ще се намеся ако виждам че жена ми не успява да се справи със възпитанието й..

Имаше една приказка преди време :
 -Ех ,ако бебетата се идваха на тоя свят с инструкция за експлоатация!
За съжаление няма готови рецепти   Успех в трудната задача от мен /Не съм мъж извинявай /

Аз  съм  с  две  дъщери  на  15  и  на  20 , обикновенно  слушат  майка  си ,но  често  се  стига  до  там  че  тя  не  може  да  ги  укроти  и  се  намесвам , но  докога  ли  ще  ме  слушат  не  знам . Обикновенно  не  ги  спирам  да  правят  простотии  щото  са  кротки  но  всяка  грещка  от  тяхна  страна  им  служи  за  урок . От  моя  страна  имат  пълна  свобода  и  затова  ме  уважават.
Само  да  допълня  че  на  тази  възраст  не  мога  да  ги  спра  особено  каката.

Че тя каката си е цяла жена  Да са ти живи и здрави 

Аз не съм баща, но мога да споделя опит за моя татко.
Татко ми никога не ми се е крал и не ме удрял. Разбирахме се само с поглед. Винаги за всички теми е говорил с мен открито, като приятел и ми е давал право н аизбор. Уважавал ме е като отделна личност, както и мнението ми като такава, още откакто се помня, т.е. от съвсем мъничка. Това изгради в мен респект към него, доверие и много, много обич. Никога не ме е спирал да ходя където и да е, но майка ми го правеше. Аз излизах и казвах н амайка една, а на татко истината и той никога не ме е предавал.
Той беше човек, който уважаваше правото н аизбор на останалите, без да се налага. Човек, с когото винаги можех да говоря за всичко и да споделям всичко, без да ме е страх. Той е човекът, който изгради в мен чувството за чест, чувство за отговорност, хъс за борба и живот.
Той беше всичко за мен!И четири години след смъртта му за мен е още жив, просто е "някъде". Винаги, когато реше да правя нещо, се питам, какво би направил татко в такава ситуация. Всеки ден мисля за него и мислено си говорим. Толкова го обичам и чувствам до себе си, че все още не мога да осъзная, че го няма физически до мен. Но аз знам, че материята просто изменя своята форма, защото материята е енергия, а енергията не се губи в пространството. И съм спокойна, че татко вече е свободен, защото духът му беше толкова силен, че имах чувството, че се задушава в тялото му.
Само ще разкажа една случка, а аз имам много. Веднъж, още в ученическите ми години, се изпращахме с едно гадже и сме се прегърнали отстрани н аблока. И гаджето ми казва: "Баща ти", а аз си мисля, че се шегува и го стискам още повече. След две секунди татко и дядо ми спират до нас и ние ей така  , по - точно аз, де. Татко само ми каза, ще се видим довечера, понеже беше на работа. А аз толкова се притесних, че ще ме бие или ще ми се кара/което никог ане беше правил/, че си събрах багажа, нагълтах се с лексотани и тръгнах към гаджето ми. Той ме завърна, разбира се. А след обяд, когато татко се прибра, седнахме и говорихме за момчетата, за гаджетата, за секса и разни такива. Бях на 15 и няма да забравя, какво облекчение почувствах, след разговора с баща ми. Тогава ме помоли на майтап да не се омъжвам преди 22години и аз му обещах. Е, все още не съм омъжена, но когато бях на 22 той се разболя, а на 23 -почина, а аз никога няма да се омъжа!Винаги се сещам за него.
Пожелавам на всички момичета да имат като моя баща:)

Малко дълго стана, извинявам се, за което. 

За по-горното мнение - не се заричай с "неомъжването". Всъщност, баща ти би искал да те види омъжена така че... дано си промениш мнението.
А по темата.
Ей, момчетата, дето сте писали в темата, големи сте сладури!
Ми ние си питаме, кво ся... А можеш ли да удържиш една жена да не бъбри?! Тц, не можеееееш... И за тва се бутаме на всякъде, де. Та и аз така - да си кажа.
Дъщерята и татко й са си комбина от деня, в който тя се появи на бял свят. Аз не си смених фамилията, а тя, естествено, е с фамилията на тати си. И като беше мъничка, ама много мъничка, викаше: мамо, ти не си от наш`то семейство, отивай в кух! (кухнята, демек!) Сега са много интересни и двамата. Опознават се. Дебнат се като гащати петли. Всеки ме вика, когато има някакъв конфликт, но аз не обичам да се намесвам и ги оставям да се справят самостоятелно. И, да се похваля, справят се! Хубавото е, че тя безпрекословно му вярва, уважава го, съобразява се с мнението му и за мен е огроооооомно облекчение. Честно! Мисля че са си много полезни... взаимно.

Ами само ще кажа, че преди години мнението на баща ми имаше мнооого по-висока стойност от това на майка ми!

Защото той:

1) Не натрапваше позицията си никога, винаги съм се чувствала свободна да решавам сама, но даваше мнението си, и то не за глупости, а когато наистина (вътрешно) съм имала необходимост от мнение на човек, на когото имам доверие.

2) Не беше краен като майка ми.

Обикновено не е ставало въпрос за смяна на партньори, още по-малко пък честа смяна, но пък точно в подобни ситуации баща ми е успявал да илюстрира мъжкия начин на мислене, а въз основа на това изводите и решението са били мои. Някак ме е "насочвал" ...

Еее то пък бивало да можеш... каката е пълнолетна...така, че...ще мълчиш...

Точно  от  това  се  плаша  Глезанке , че  има  много  да  се  учи  ама  не  слуша  и  после  си  пати .

Айде стига с това слушане де... що си мислите, че децата сме тъпи

Още  не  сте  заврели  достатъчно  в  казана  на  живота .