Оказа се, че и аз ще ставам самотна майка, с таткото бяхме прекратили отношения още преди да разбера, че съм бременна. Той въпреки, че не иска да е с мен обаче, иска да признае детето и да помагал, колкото можел. Тук е момента да спомена, че бащата е бразилец и живеем и двамата в Испания. Аз обмислям обаче да се прибера в България, защото тук няма много на кой да разчитам да ми помага, тук не съм здравно и социално осигурено, работя без договор в нощно заведение, то ест, скоро няма да мога да работя въобще, отсега ми идва малко в повече работата, а бащата не мога да съм сигурна до каква степен може да помага финансово. Но ми се иска дори и в България, бащата все пак да признае детето си. Наскоро една приятелка в България роди, докато приятеля й, кадрови войник, беше в Афганистан. Те нямат брак, но от армията му издаддоха документ, че няма да е в България по време на раждането и направиха пълномощно, в което изрично се казва че въпреки отсъствието му от България, той иска да признае детето. Така и дъщеря им е записана с имената на таткото. Има ли някакъв подобен вариант и за баща чужденец, който няма да е в България, когато се роди детето, чрез някакво пълномощно или документ дистанционно да признае детето?
- Публикувана: 17 авг. 2010, 16:03 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2010, 06:47 ч.
Признаване на дете от баща чужденец с някакъв вид пълномощно?
Ако питаш мен хич и не се занимавай с това припознаване от бащата. После къде ще го търсиш за подписи и разрешителни? Ами ако пък не дай си боже, по някаква причина грабне детето в Бразилия, къде ще го издирваш този човек? Не ти трябва таралеж в гащите. Ако аз бях се поинтересувала навремето малко повече за това, никога, ама никога нямаше да го пиша бащата в акта за раждане. Сега се чудя как да го измоля за подписи.... 
Абсолютно съм съгласна с Roscoe. Само можеш да си докараш неприятности с това припознаване, особено, ако отношенията са ви бевъзвратно прекртени и нямате намерения да се събирате някога отново. Бащата, ако иска да ти помага финансово, ще го прави и без да е припознал детето. Аз лично на твое място не бих се заела с това.
Толкова ли си допряла да неговата помощ?
Хайде няма нужда
Не си слагай таралеж в гащите. Припознае ли детето, ще трябва да ти издава и пълномощно за да излезеш от Испания или България. Имам приятелка с 2 деца (вече без мъж) в Португалия, която неможе никога да се прибере в БГ, защото "бащата" не дава разрешение.
Помощ също неочаквай особенно много от него. Мъжете изведнъж обедняват, когато се роди детето. Силни са на думи, а бедни на действия.
Ако нямаш бъдеще с този мъж, зачеркни го от бъдещето напълно.
П.С - 8 години молих бащата на големият ми син да ми даде пълномощно за пътуване в чужбина.
Хайде няма нужда
Не си слагай таралеж в гащите. Припознае ли детето, ще трябва да ти издава и пълномощно за да излезеш от Испания или България. Имам приятелка с 2 деца (вече без мъж) в Португалия, която неможе никога да се прибере в БГ, защото "бащата" не дава разрешение.
Помощ също неочаквай особенно много от него. Мъжете изведнъж обедняват, когато се роди детето. Силни са на думи, а бедни на действия.
Ако нямаш бъдеще с този мъж, зачеркни го от бъдещето напълно.
П.С - 8 години молих бащата на големият ми син да ми даде пълномощно за пътуване в чужбина.
Аз помощ от него не очаквам, нито съм го молила за такава, всичките ми планове не го включват финансово, но просто си мислих преди, че е редно независимо дали съм заедно с него или не, бащата да признае детето си. Сега имам друго мнение по въпроса, именно заради евентуалните юридически усложнения.