Порасналите деца и финансите

Вярно е и още как. Има го като статистика във всички проекти по темата, пък ако щеш и всеки бракоразводен адвокат ще ти го каже същото. Жената не е свикнала да мисли за себе си като за пълноценен индивид извън семейството на баща си\мъжа си. Просто тя не е видяла друго в този живот, а да се учи тепърва с деца на ръце е трудно.
Не си мислете, че правите добро на дъщерите си като ги храните в човчицата до 30-ата им годишнина.

Възможно е да е така, но зависи кога и при какви обстоятелства са отговаряли жените. Не виждам как биха оценили себе си като уверени и самостоятелни, ако са ги анкетирали точно в момента на душевната им криза.  Вярно е, че нашенската култура е такава, но това не обяснява всичко. Ако обърнем нещата чисто в пари, положението на една жена в БГ никак не е розово. Първо, тук разликата в заплащането при мъжете и жените за една и съща работа може да стигне и два пъти в ущърб на жените, докато при западняците е максимум една трета. Второ, жеминизираните професии са с много ниско заплащане. Трето, почти винаги има проблеми с отпуската, болничните и прочие и жените рискуват да останат без работа, ако имат нещастието децата им да оледуват. Четвърто, стандартът в БГ като цяло е нисък и ако едно обикновено семейство с две заплати някак успява да скърпи положението, то си представИ как ще стане тази работа с една заплата и под наем (защото няма никаква гаранция,че семейсството има собствено жилище, а и смятай как се плаща ипотека и се гледат деца с една заплата). Как ще се оправи една обикновена жена с две деца, ако родителите й не поемат част от издръжката или поне не я приютят под техния покрив? Колкото и самостоятелна да се чувства една жена, ако няма финансовата и морална подкрепа от родителите или роднините си, сметката показва друго, а никоя жена няма да си остави децата да гладуват.

Какво означават думите ти да не даване в човчиците на дъщерите си до 30 години? Да ги отрежем финансово, морално и всякак ли? Ако не дай Боже, някой ден дететто ми се окаже в ситуациия на домашно насилие, веднага си я вземам и ще му пригриза гърлото на онзи, акко трябва! пък нека после някой ми разправя дали е пълноценен индивид! Защото от домашно насилие не е застрахована никоя жена, колкото  и да се смята за пълноценен индивид, финансово задоволена и прочие!

Означава да ги учите на самостоятелност. Всеки да го разбира както иска. Ако за някоя е срамно детето й да работи докато учи - ок, нейна си работа.
ПП - странно е, че не правите разлика между това да приютиш дъщеря си, когато е в нужда, и другото - пълна издръжка, докато се намери кой друг да я прибере.

Много интересни мнения има в тази тема. Аз съм за златната среда. Като студентка учих в друг град, сега живея тук в апартамента, който нашите купиха още в самото начало. Какво да кажа - бях напълно издържана до солидната възраст от 25 години, когато приключих с учене, магистратури и прочие образователни ценности и приоритети. Ама като казвам напълно, имам предвид напълно. Поработвах тук-там, та като се добави стипендията, си изкарвах колкото за кафето. Толкоз. Всичко друго - от мама и татко. До деня, в който получих първия си хонорар. 380 лева в началото на 2007. С тях трябваше да се оправям. Ако не мога - да мисля какво ще работя и как ще я карам оттук нататък, ще се преквалифицирам ли, няма ли. Честно казано, преди това очаквах, че ще я караме на принципа "за каквото стигне заплатата, за останалото - нашите ще помогнат." Да, ама не. Те не искаха. Останах изненадана, че и аз не искам. Просто нещо ми се промени в психиката, откакто започнах да работя. Не знам как стана, но някак автоматично приех, че плащането на сметките и пълненето на хладилника си е лично моя грижа. Родителите ми - ако решат да дадат нещо отгоре, чудесно, но не им е задължение. И парите, които те ми даваха от време на време, станаха заем - заем, който и през ум не ми минава да усуквам и да не върна при първа възможност. Компютърът ми се развали още в самото начало, а ми трябваше за работата - нашите ми купиха нов, а аз година и половина им изплащах климатика. Смятам, че такива компромиси се отразяват добре на всички замесени. И да, когато им отида на гости, не плащам нищо и съм галена и глезена. А когато те дойдат, също не плащат. Даваме си заеми, връщаме си ги, когато положението се оправи, и не си броим кой колко е просрочил - в крайна сметка затова сме семейство. Ако нещо стане, разбира се, че ще си помогнем безвъзмездно, но това всеки месец да искам да ми плащат кабела и интернета въобще не означава, че съм нуждаеща се. Означава, че просто трябва да сменя абонаментния план.

А сега имам възможност да видя как съм изглеждала отстрани, докато следвах. Защото брат ми е същият като мен. Смята, че му се дължи. Реална представа от нищо няма. Направо се чудя какво сме направили от това момче. Струва ми се грозен и нереден неговият начин на разсъждение. Но си мълча. Защото на неговите години и аз бях същата. Разбира се, възможно е да разсъждавам така, защото отдавна вече не работя за 380 лева. Но едва ли, защото си спомням, че така мислех още откакто го получих онзи първи хонорар.

Мисля, че преувеличаваш! Като ти чета поста оставам с впечатление, че ти самата гледаш пренебрежително към момичетата, иначе нямаше да използваш изрази като 4докато се намери кой друг да я прибере".  А ти май не правиш разлика между това да работи докато учи и това да бъде издържана незнайно докога, независимо как прекарва времето си.

Няма  нищо срамно човек да работи докато учи, друг въпрос е колко е ефективно и какви са ползите и вредите в краткосрочен и дългосрочен план. Едно момиче може да има прекрасно усещане за самостойност и независимост и без да е разнасяло таблата. Ако иска да си троши главата като работи неквалифицирана и съсипваща работа докато учи, моля, нейна воля, аз самата съм минала оттам! Но не бих я карала да го прави само и само да се докаже пред незнайно кого, че може да работи и да учи! Ще уточня нещо - когато човек търси и е готов на каквато и да е работа на всяка цена, особено когато е неопитен житейски, веднага го надушват и го правят на маймуна.

Не за да се доказва че може да работи и учи Анадриел, а за да създава почвата за собствената си независимост. Именно за ползите в краткосрочен и дългосрочен план говорим. Ползите изразени във финикийски знаци. Колкото по-рано започнеш да правиш пари, толкова по-рано ще направиш достатъчно за да ти подсигурят независимост. Няма начин да го имаш това усещане без да имаш пари. И няма начин чужди пари да ти го поднесат на табла. Това става само със собствени.

Средностатистическото положение на жените в България не е показателно. Аз не съм убедена кокошката ли е първична или яйцето. Дали положението и е такова защото такива са жените, или те са такива заради положението е много спорен въпрос. Едно е факт, жена която иска, намира начин, като не и изнася- оправдание.

И колко пари се печелят от нискоквалифицирана работа, каквато обикновено е отредена а студентите? Казвам го от опит. Да блъскаш по незнайно колко часа на ден някаква смотана работа за някакви пари, не е кой знае какъв келепир. Просто се научаваш, че си един ресурс, който струва евтино и е заменяем във всеки един момент, защото има хиляди такива мизерстващи студенти, готови да работят. Независимостта ще я има не когато работи четири години за мижави пари, а когато започне да работи хубава професия, за която се иска добрра квалификация. За мижави пари си заслужава само работа, която е тип занаят, който можеш да откраднеш, но пак залогът не са парите, а знанията! Един студент втори курс от МЕИ.то може да започне като програмист и тъкмо докато завърши ще е натрупал опит, знания и ще е изграден специалист. Обаче ако същият този студент работи в МакДоналдс или наа някоя сергия на пазаара, накрая нищо няма да получи.

Ето, че самата ти подценяваш способността на едно момиче да работи нещо по-различно от това да носи табла, какво остава за въпроса дали може да бъде самостоятелна преди някой мъж да я вземе. Защо непременно да работи неквалифицирана работа? Жените само това ли могат? Аз работя от втори курс и никога не съм носила табла, ама добре че майка ми не разсъждаваше по горната схема.
А последното изречение общо взето описва ситуацията на маса завършили, които не работят само защото работата им е под достойнството. А те примерно се смятат за достойни единствено за шеф на банка или завод.

И какво работят студентите, я ми кажи! Носенето на таблата е олицетворение на нискоквалифицираната и нископлатената работа., не е само буквално. Ти каква работа би дала на човек с една проста гимназия?  хайде, ако е с икономически техникум, може да чиракува в счетоводството, ама това си е учене на занаят и има квалификация. Хората с достатъчно добро владеене на чужд език също си намират квалифицирана работа и са изключения.  Обикновено студентите са обслужващ персонал по магазини, заведения за обществено хранене, търкат подметки в опити да продават нещо. Е, ако имат късмет могат да станат секретарки в някоя фирма и да са на входа да упътват клиентите. И тук не говоря за момичетата, а изобщо за студентите.

В края на краищата, който може да избира, не се хваща на каквато и да е работа само и само да изкарва пари! Иначе да, много е приятно човек дасе бие в гърдите как е започнал от нулата и прочие! Ама идва един момент, вв който удрячертата и започва по-иначе да мисли като се отнася за децата му.

Знаеш ли за какво си помислих с тази реплика. В този живот точно нискоквалифицираната работа е платена.

Моят мъж е изключителен специалист каквито са малко. Да не влизам в подробности на професията му но за да поддържа квалификация и правоспособност постоянно учи и се явява на сертификации, което освен труда струва и хиляди долари. От нековата квалификация зависи живота на стотици хора.  

Та...наскоро ми разправя за негов колега който зарязал тази стресова работа и отишъл....в завод за тоалетна хартия....  

Получавал повече пари и никакъв стрес.  

Та така...да не бъркаме квалификация и доход викам аз. Хубавата професия не значи хубави пари. Проститутките със сигурност печелят повече от теб с дипломата ти за "више". Това е само пример. Една сервитьорка или шофьор на такси печелят доста повече от един общопрактикуващ лекар.

Да...ако си толкова любопитна какво може да работи един студент, пусни търсачка в джобса- там има опция за търсене на работа годна за студенти. Убедена съм че ще си доста удивена.

Това с обявите за работа е същото като да четеш офертите за недвижими имоти - крайният резултат може да няма кой знае колко общо с предложеното. Мен ме интересува каква работа работят реално студентите, а не какви обяви има.
Колкото до парите и квалификацията, в общия случай нискоквалифицираната работа е и евтина, защото персоналът за такава работа няма нужда от квалификация и е леснозаменим. Да, има изключения.

Нещата са както си ги подредиш. Винаги съм работила като студентка и никога не съм разнасяла таблата - с две леви ръце съм. Първата ми работа беше на 18 години, бях в първи курс и станах секретарка в една от най-известните и сега социологически агенции. Да, само със завършена гимназия, просто ми даваха малка заплата. Там се научих да пиша на машина, да пускам факсове, да водя кореспонденция и още куп неща. Едно лято съм продавала сладолед в зала Универсиада, изкарваха се 2-3 средни заплати - без преувеличение. След това бях в Time share бизнеса с почивки и изкарвах предостатъчно, постоянно обикаляхме заведения и си купувахме тоалети с приятелки. Когато бизнеса се изнесе от Бг и тръгнах да си търся друга работа, се хванах за главата - навсякъде предлагаха страшно малко пари. Просто търсих, докато намерих нещо приемливо - и отидох в съвсем друга сфера. Казвам всичко това просто като пример, че не е речено да застанеш с табла в ръка, ако това не те влече. Има и други варианти. Аз бих работила и сервитьорка, ако се наложи, но нямаше да ме издържат - просто съм наистина несръчна, затова за мен това не става  

Точно, че е въпрос на избор! това е много важно, защото от принудата по-лошо няма! Когато един млад човек докато учи има спокойствието, че родителите му покриват основните битови нужди, той може да реши да работи и какво да работи. Има голяма разлика между това покривът да ти е сигурен и това, ако не ти платят да нямаш и ти да си платиш наема.  Усещането за подкрепа е половината от цената, която човек си определя.

Сигурността човек трябва да си създава сам. Така както утре може да не му платят, така утре може изведнъж да не ги стане родителите и да няма от къде вече да цоца. Усещането за подкрепа не е усещане за лежане на чужд гръб.

Мога да ти дам безброй примери за неплатена квалифицирана работа и високо платена неквалифицирана. Да спориш че образованието е залог за бъдещ доход е смехотворно. Едно 80% от завършилите висше в Бг не работят с квалификация за висше.

Ама не разбирам защо в тази тема все се нищи за работещите студенти? Освен на Delusion , аз не прочетох нито едно друго мнение, че студент задължително трябва да се издържа сам.