Топъл дъжд ти за виза за Япония ли питаш? Мисля че не трябва, а за Москва (предполагам заради Аерофлот) транзитна не ви трябва и на двамата, ако ще излизате из Москва - тогава визи и за българи трябват.
цветунчик Ама сега само с толкова няма да се оттървеш, айде разказвай и ти, че темата стана "попитайте самурайка"
мамамиа дървените сандали не се носят сега много, можеш да видиш някой дядо надянал ги да тропа по двора.Но в по-префинения си вид се носят с кимоно задължително, но подметката им не е дървена.Гейшите и маико обаче си ходят с тези дървените с високите платформи, явно изисква практика и воля на духа!
Снежи точно така е все още.Японците са самураи, а фирмата е феодалния владетел.Верни до гроб един на друг За разлика от западния модел, където за свеки пост се търси съответния кадър със съответни умения, в Япония си ги отглеждат.Постъпваш на работа от скамейката и първата година само те обучават.Формират си те според нуждите си и ти дават сигурност до пенсия, осигуряват ти фирмено жилище или купони за наем, подпомагат те при закупуването на собствено такова, осигуряват допълнителни медицински прегледи(често и за семейството), два пъти в годината японците получават бонуси в размер приблизително на 3 месечни заплати (това е още половин годишна заплата ОТГОРЕ), растеш прогресивно в йерархията.В ответ от теб се очаква да даваш всичко за фирмата, да работиш усърдно, да оставаш и след работно време, да сии съвестен в работата си, да не клинчиш.Да зарежеш фирмата насред кариерата си и да се прехвърлиш в друга е един вид предателство - фирмата те е отгледала като кадър а ти си напуснал точно, когато си станал ценен и си натрупал опит.Не се гледа с добро око на такива хора и дори и да ги вземат в друга фирма винаги е на по-долно ниво от предишното.В последните години има все по-чести съкращения и този модел се попропуква, но все още е често срещан.Има фирми, които фалират, но не уволняват работниците си - лоялността е двустранна и до последен дъх!
В тази връзка много ме впечатли един документален филм за възстановяването на най-големия металургичен завод в Кобе след голямото Ханшин земетресение.Хората имаха загинали и пострадали в семействата си, но работеха на обекта денонощно за да спасят една огромна доменна пещ.Единият от работниците каза "как да възстановя къщата си, ако не възстановя фирмата?".Екипът прави чудеса от героизъм за да изгребе втечнената стомана преди да се втвърди в пещта, а един друг екип работи денонощно за да им възстанови подаването на вода за да могат да се къпят и отмарят в банята на завода след дългия ден - правеха го с такова усърдие все едно живота им зависи от това - това било най-малкото което можели да направят за колегите си.А течната стомана се изгребваше с един багер, спуснат вътре в пещтта, който седи на една застинала кора отгоре на лавата - подава се кислород за багериста и се излива студена вода с маркуч за да се държи втвърдената платформа да не се разтопи и погълне багерчето.В багера се редуваха баща и син - единствените в цяла Япония, наели се с това...безумие!Работеха на смени по 40 минути, а на всеки 2 часа багера се изхвърляше и заменяше с нов - толкова успяваше да издаяни в тези условия.Спасиха пещтта накрая и японската тежка индустрия - тази пещ подава стомана за 90% от японските амортисьори и без нея автомобилостроенето е загубено.Та така се "...повечко работи там обаче"...