Япония

Здравейте,
върнахме се от Сендай. Беше невероятно вълнуващо да се видим с приятели. Макар да бяхме там за последно през ноември, само преди половин година, имахме чувството, че са минали години...Имахме толкова много да си говорим и толкова малко време!
Сега нямам възможност и настроение за подробен разказ, само поствам малко снимки. Не са  с най-доброто качество, но не искахме да превръщаме мъката на хората в зрелище, затова снимахме малко и дискретно.
Дори три месеца след земетресението следите от него баха болезнено осезаеми, особенно в засегнатите от цунами райони. НО градът ни посрещна красив, усмихнат и позивен както винаги, беше много приятно и обнадеждаващо!
Снимките, дори и много,много по-добрите, не могат да опишат опустошението, обаче. И думите не могат. Мъка.
/кликнете върху снимката за да видите албума/

Samuraika, думите са наистина безсилни, да изразят това, което почувствах като разгледах снимките. Разбирам те защо не би искала сега да пишеш повече. Много е тъжно всичко това. Веднага прави впечатлени, че въпреки огромните щети и опустошението, хората са почистили и подредили. Невероятно трудолюбив и подреден народ са японците. Човек може само да им се възхищава.

здравейте, изгледах филмчето  много ми беше интересно, по-скоро от образователна гледна точка, не толкова като филм. Сега издирвам в София къде мога да хапна рамен, и  остава само да навия мъжа
Самурайка 

Трудна задача 

абе видях, че в Суши бара предлагат, аз често ги посещавам освен да се престраша и да пробвам 

На Денкоглу ли? 

мхм, що ? не ти ли харесва ?

Не, напротив, дори съм работила там, но тогава в менюто нямаше и помен от рамен  Изненадах се, че са започнали да предлагат 

аааа, супер  ами вчера се рових, имаше като отида, ще пиша

Не знам дали за същото говорите, но в Дубай, в един филипински ресторант си поръчах мисо рамен.Беше в купа, имаше нудълс вътре, водорасли и яйце.Беше хубаво на вкус, но предполагам няма нищо общо с това да го ядеш в Япония.

Самурайка 
Разгледах снимките и въпреки че казваш че е красиво, обнадеждаващо и приятно, само сълзи напират в очите ми. Не мога да си представя мъката на хората загубили човек или къща. Въобще мястото което наричаш дом, човекът който е твоят свят. Не мога да си представя ти какво си изпитала.
Загубените семейства няма да се върнат, но сградите ще се възстановят, както и природата, а хората са силни и вярвам че един ден всичко ще е добре. Поклон пред Япония!

Това беше в самият град, Сендай е далеч от брега и града не е засегнат от вълната, само трук-там са видими белезите на труса.Имаше много хора по улиците, в магазините, всички усмихнати и забързани, както обикновенно. Но по крайбрежието....мъка, мъка, мъка...в продължение на 300-400 километра  Никъде не сме ходили специално, снимките са само от летището и околностите му. Толкова ни потресе гледката, че се отказахме да ходим където и да било другаде (а край летището далеч не е най-зле). Снимките не предават усещането от гледката - тя просто смазва. Виждаш го, пред теб, с очите си и не ти се вярва, не можеш да го осмислиш, съзнанието го отхвърля.
Хората разказваха, как трусът е бил дълъг и силен.Токът е спрял и не са имали никакви комуникации. Били са без ток три денонощия (на някои места и по-малко), а на следващия ден след земетресението е валял сняг, било е много студено. Но казаха, че добре, че е било зима - храната в хладилника им не се е развалила и са издържали с наличното 3 дни - докато отворят първите магазини. Големите вериги отварят първи - едва успели да почистят от изпочупената и нападала стока. Ток все още не е имало навсякъде, банките не са работели, ни граждани, ни магазини са имали кеш. Опашките са били огромни. Но са го измислили - магазините са продавали готови торби с най-необходимото - минерална вода, суха храна,толаетна хартия и т.н. с цена от по 1000 йени (ок. 10 евро) - така хем бързо е вървяла опашката, хем не е имало нужда от ресто, стотинки и прочее. В някои вериги на входа са раздавали онигири (нещо като оризов сандвич) на пазаруващите безплатно. Не е имало особен избор от стоки (зареждането е било дста трудно) и бащата на една приятелка е предложил да си купи от безплатните онигири - отказали са му за да има за повече хора.
Казаха, че е имало и случаи на мародерство, на откраднати джанти и други части от луксозни коли, най-много се ядосваха на случите на откраднати портфейли на загинали, защото това е пречело на идентификацията. Но като цяло съпричастността и емпатията е била много повече. Много хора са им се притекли на помощ, виждали са линейки с номера от много далечни градове и това ги е радвало.
Когато е дощъл тока са видели и новините - и тогава наистина разбрали какво се е случило.Шока е бил по-голям от самото земетресение...Казаха, че много хора не са се евакуирали, макар да са имали време да се спасят - "опастност от голямо цунами" нищо не говори на никой, такова нещо никога не е имало. Всъщност имало е, предполага се, че през 896та година е имало подобно земетресение, но данните от тогава са доста оскъдни. Вълната е навлязла километри навътре в равнинните райони и много нависоко в скалистите райони. Движела се е с 20 километра в час, така че когато хората са видяли вълната вече е било невъзможно да избягат от нея...
Водата е дошла на третата седмица, тогава за пръв път са успели да се изкъпят.
Вече всички комуникации са възстановени, незасегнатите райони продължават наперд (просто е невероятно да видиш как се зеленеят оризовите поля до една линия, от която натам е кафяво, посърнало и безжизнено - земята трябва да се обезсоли преди да се сее и много фермери са решили да пропуснат тази година). Обмисля се създаване на специална икономическа зона в региона и се чуват слухове, че много корпорации имат интереси. Евакуационните центрове са вече малко - голяма част от хората са се настанили или във временни къщи, или, както ни казаха че предпочитат - в наети апартаменти. Държавата поема наема за две години, а хората ги предпочитат, защото ще могат да останат в тях и по-натам, временните къщи са наистина до време, а и не са много удобни.
Но възстановяването ще отнеме...поне едно десетилетие. И говоря за района от Сендай на север, за Фукушима не ми се и мисли. 

Честита световна титла за Япония по женски футбол
Страхотен мач направиха момичетата!

Не им е лесно на момичетата, но браво, заслужена победа

С право казват:
“Also, it’s not an easy time for Japan at the moment and I feel we have given some kind of encouragement and joy to the people back in Japan. That was always the motivation. We wanted to do something for Japan. I’m very happy; it doesn’t quite feel like reality. I always believed that it would come true one day.”