Япония

Все пак не забравяй , че хората са различни и както има  психически неуравновесени българи със сигурност има и психично болни японци , германци и всякакви други.
Не може да се прави какъвто и да е извод от индивидуалния случай. Може просто да не е в ред жената ама знаеш в любовта кой последен разбира за това нещо , а може и да си я знае  и наистина  да я е откъснал от средата дано се оправят нещата  

 Самурайка, разкажи за песните наобратно. Ако има видео-още п-добре

yana като се преместихме във Франция му казах на мъжа ми, че французите ако ги питаш всички са потомци на някой крал или поне някой аристократичен род - той не ми повярва. Още на първото гости, на което бяхме поканени, межру аперитива и антрето ни се обясни как семейството се родее с Луи 14  
В Япония също потомците на старито родове се гордеят с произхода си и тачат семейните си корени, но не по подобен начин. Няма титли - като барони, виконти, графовеи прочее, няма благороднически наставки или разни други символи, които да се набиват в очи. След WW2 и имперското семейство е лишено от благодорнически статут, освен императора и преките му наследници по мъжка линия. Принцесите, омъжвайки се, стават обикновенни граждани-данъкоплатци без титла. Същото важи и за братовчедите, племенниците и прочее инператорска рода. То затова и такъв беше зора с мъжката рожба във фамилията  
Иначе много от старите японски родове са влиятелни и до днес и голяма част от политическия и бизнес елита на страната произхожда от такива родове. Например фамилията Мицуи са един от старите заможни родове на Киото, които са давали пари на заем на Токугавския шогунат и са в основата на едно от най-старите зайбацу. Влиятелните родове в последствие основават политически партии и участват пряко в управлението на страната И политически (икономичиески е ясно).  Днешният елит на страната също е в голямата си част потомствен. Любим пример ми е Таро Асо - по настоящем заместник-премиер. Той няма никаква титла, но произходът му е впечатляващ.
По време на Мейджи реставрацията цялата обществена система се променя и самураите губят благородническия си статут и правото да са единствените войни в страната. Оформя се редовна армия. Но много от самураите се включват в нея и стават висши офицери. Бидейки богати и добре образовани, много самурайски фамилии създават частни училища, издателства, политически партии, някои започват успешен бизнес и т.н. Но нямат титли. Титлите не са толкова важни в Япония. Разбира се, че хората се гордеят с определен произход, но не е обсесията, която е в Европа.
  Благодаря ти за пожеланията. Вече чувствам, че това тяло е малко за двама.

Baby аз й давах поне година-година и половина на дамата...Още от самото начало звучеше като типичен представител на вида "принцеса', както и ти правилно си отбелязала (аз и мъжа ми също така ги наричаме). В огромната си част японките са много свестни хора и прекрасни майки и съпруги, но принцесите са една специална категория. Израстнали с идеята, че света им е длъжен. Често се женят за чужденци, за да имат сладки деца със смесена кръв и с идеята, че мъжете в чужбина не са като японците. Още щом ми каза, как ти разказвала какво било положението на жените в Япония - като в мюсюлманския свят и ми светна лампичка.
За съжаление, отивайки в чужбина, принцесите откриват, че "равноправие между половете' не значи ти да си седиш в къщи, а мъжа ти да помага в домакинството след работа - ами, о шок и ужас, ти и мъжа ти да работите и домакинствате порано! В Япония жените имат правото да работят, в чужбина - задължението да работят. Ама че дървена далавера! В Япония омъжвайки се жената получава пълна здравна и пенсионна застраховка от мъжа си, а и в много фирми - и допълнително здравно осигуряване от фирмата. В Европа, не ги е срам, очакват да работиш, ако искаш да имаш пенсия   На всичкото отгоре мъжете почват да се оплакват, ако жените им не работят и обществото някак си го очаква това като разбиращо се от само себе си, а не като висше благоволение на принцесата, която не стига че е дарила с наследник мъжа си и се страрае да е прекрасна всеки ден за него, а трябва и да допринася за семейния бюджет. Пълен потрес! Освен това в Япония жените контролират семейния бюджет и разпределят колко и за какво се харчи, давайки на мъжете си джобни колкото сметнат за добре. Чужбинските мъже държат сметка на жените си колко харчат и сами преценяват какво и колко да си позволят на месец. Мвъх! (съвсем сериозно, моят мъж е обект на завист от колеги, защото има правото да си купува от нета каквото сметне за добре, без да го съгласува с мен! един колега му се беше оплакал, че като поиска разрешение да си купи н'ам кво си половин ден му се намила на главата, рисуват му се едни тортички с проценти на семейните разходи и му се обяснява как няма бюджет за такива разходи)
В добавка Европа не е навсякъде красива като на картичките. След суперлативите за Германия очаквай да се наслушаш на това колко мръсно и неуредено е всичко, как касиерките в магазините са ужасни, колко е трудно да си намериш що-годе свестни дрехи, а за козметика - да не говорим. Колко безумно малка е заплатат на мъжа и как не стига за нищо, колко са скъпи разни страи трошки на по цееееели 6-7 години а пари за свястна нова кола няма, как къщите и апартаментите са стари и миришат зле и още и още...Дотук познах ли?
Дано нещата се оправят, но както звучи - едва ли. Не искам да звуча апокалиптично, а и нещата явно още не са опрели до развод, но е добре да се има предвид, че Япония едва този април ратифицира Хагската Конвенция за децата и то с голямо нежелание. И въпреки това продължава да е много трудно родители да си върнат децата отведени в Япония. Японското законодателство е про-японско, про-майчинско и поддържа единично попечителство. Това означава, че бащата може да изгуби правата над детето, ако майката го отведе в Япония и подаде молба за развод там. Достатъчно е да се позове ня домашно насилие, а в Япония и вербалното насилие се смята за такова и не са необходими доказателства, освен показанията на "потърпевшата" (Isa беше пуснала линк с новите разпоредби относно домашното насилие и "скока" в процентите такова). Достатъчно мъжът й да я нарече "тъпа крава" и да й повиши тон и е класифициран като домашен насилник.
Ето статия и коментари по темата:
http://www.japantoday.com/category/picture-of-the-day/view/hague … nvention-loophole
В момента наше много близко семейство (и двамата японци) се развеждат - просто не е истина какво му се случва на тоя човек   Поне децта остават при него, засега.

ana.ana гледах някакво предаване по телевизията преди години, бяха някакъв специализиран хор който пееше нотите наобратно. Забавляваха се като изпяваха всичко наопаки, записвайки го и после пускаха записа наопаки, т.е. правилно, за да чуят колко добре са се справили. Имало и състезания по това.

Isa не е редно да скачаме и приписваме всичко, което не ни е известно или непонятно на културните различия и етническите особенности. Понякога грешката е в нашия телевизор. Ако коригираме цвета и яркостта, току виж взели повече да приличат на хора тия японци и по-малко на извънземни. 
http://usatoday30.usatoday.com/news/world/2003-11-04-beligan-brothels_x.htm

Интересно, а като гледам магазините им за техника (играчки за пораснали момчета  ) хич не ми прилича, като да имат ограничение на джобните пари. Явно са измислили начин да заделят достатъчно във фонда "И аз съм човек".
Сериозно, ако наистина японките разпределят семейният бюджет и имат достатъчно време за шопинг (не ходят на работа и има къде да оставят децата за няколко часа), защо го няма това "жена с пари е като луд с картечница — пука наред" по магазините?

В книги на Харуки Мураками съм чела (не като основна тема, а повече между редовете), че има престижни колежи и университети за момичета, в които те получават бляскаво образование, което да използват като... съпруги. Става дума за частни (платени) училища и университети, където ходят дъщерите на заможни семейства; момичета, които винаги получават само най-доброто, а не компромисни варианти (явно въпросните "принцеси" ). Докато съществуването на гимназиалните колежи го разбирам по аналогия с Европа, където (сравнително доскоро) също е имало такива, то не мога да схвана какво представляват университетите. Както ми изглежда според книгите на Мураками, става дума за наистина добри и престижни училища, където се получава образование на високо ниво. Не изглежда като да се учат на готварство, шев и обноски... Но не разбирам тогава какво точно образование получават и защо? И как се измерва престижността на тези университети, след като на практика кадрите им почти не влизат в употреба? Поне в книгите недвусмислено се казва, че на самите момичета също им е ясно, че се подготвят да бъдат добра партия като съпруги на съответно другата добра партия - добрепечелещ мъж.

гост22 не само че имат ограничения, ами и парите им намаляват прогресивно. Два пъти в годината компаниите изплащат бонуси (ок. 2-3 заплати накуп) и тогава семейството си позволява по-големи разходи и това са периодите с големи промоции по магазините за електроника - сега през лятото и по Нова Година.
Ето интересна статия с много интересни сравнения за парите, с които разполагат мъжете в различни страни. Японците горките са най-бедни.
http://www.japantoday.com/category/kuchikomi/view/the-shrinking- … mens-pocket-money
Японките добре и мъдро управляват семейните финанси и са направо със счетоводителски способности - пресметнати са разходи за образование, допълнителни застраховки, изплащане на ипотеки, знае се кога точно щее  добро време за нова кола и кога ще трябва да се започне да се пести за да може детето да отиде в еди кой си колеж. Рисуват се графики, правят се разбивки...Аз като човек напълно скаран с тази материя съм направо комплексирана. Не се отдават на безразборни харчове, но определено не се ограничават особенно.
Един хубав делничен ден мъжа ми беше в почивка и решихме да излезем без децата на обяд. Аз се притесних, дали ще има места след като сме без резервация и мъжа ми се изсмя - да бе да, на обяд във вторник, в жилищен квартал в предградията, спОко! В първото заведение, в което влязохме места нямаше, във второто ни намериха една масичка да ни настанят по милост. Ресторантите бяха пълни с дами на средна възраст, които си лафеха с приятелки докато децата са на училище , а мъжете на работа. Мъжът ми беше в потрес цяла седмица.

Barbabeau това са университети с безумни такси, които са за дъщерите на елита, които не искат да правят кариера (има си университети за тези, които искат да стават политици, адвокати, лекари, архитекти и каквото там ги влече). Всички жени в Япония имат добро образование, без значение дали ще са домакини или не. В огромната си част те започват работа и спират да работят след първото дете. В последствие на работа се връщат около 60-70 % но на половин ден или на по-ниска позиция.
Въпросните университети за "благородни девици" както ги наричам аз са с изборни дисциплини от сорта на история на изкуствата, класическа музика, философия и какво ли още не. Приличат на академиите в дрвна Гърция - развиват духа и ума. Учи се много сериозно и от тях излизат едни много нчетени и всестранно развити личности с познания в много области. Тези жени биха могли да водят разговори на различни теми на много високо ниво и биха стояли добре до всеки един политик, банкер или CEO. Свирят на инструменти, имат безупречен вкус. И успяват да дадат идеално възпитание на децата си. Не всички стават "перфектни съпруги" и не всички се готвят за такива, но определно това е резервоарът за добри партии на елитните ергени.

Мерси, Самурайка, ясно. Точно това се питах дали в тези вуз се учат и тежки, профилирани дисциплини.

Самурайка, благодаря за отговора. Преди време гледах един филм за петорката от Чошу - петима млади самураи, които, непосредствено преди реформацията Мейджи заминават нелегално за Великобритания, убедени, че Япония трябва да изучи прогреса на световните велики сили и да се модернизира. Интересното е, че всеки един изиграва голяма роля в историята на Япония. Единият става "бащата" на японските железници (може да се каже, че заради него японците карат от лявата страна. Тъй като е завършил инженерство в Англия, логично избира британска компания да построи първата жп линия в Япония.) Друг е бил премиер, трети - шеф на монетарния двор, четвърти дава начало на модерното корабостроене, а петият става първият външен министър. Докато им четях биографиите, ми направи впечатление, че са се издигнали от синове на нисши самураи, до най-високите постове в страната и са им били присъждани западни титли като виконт, граф, маркиз, принц. Оказва се, че от 1884 до 1947 г. е въведена хералдическа система от западен тип, която заменя старите японски титли. тази система се наричал "казоку" и от нея се облагодетелствали както тези пичове, наричани олигарсите Мейджи, така и старата аристокрация.

За мъжете и бюджета: нашата позната, която живее в Кавазаки обясни, че точно тази традиция, жената да отговаря за семейния бюджет, е основна причина много японци да не искат да се женят, а от там и увеличаващата се армия на "старите моми". Мъжете масово предпочитат сами да си харчат парите, които изкарват, затова си живеят при възрастните родители и пръскат заплатата си по електронни играчки, хобита и пр. Наистина, Акихабара гъмшече от 35-40-годишни ретросексуални мъже, обзалагам се, до един ергени.

Това с "принцесите" и на мен ми направи впечатление на два пъти. Просто има някои определени типажи, с доста дразнещо поведение. В един ресторант за "шабу-шабу" до нас седна млада двойка и след малко нашата позната ни каза да се заслушаме как говори. Значи, мацката почти не спря да меле с един носов, мрънкащ, монотонен глас, а през това време омете чинии като за трима. Симпатягата срещу нея само кимаше и я гледаше като омагьосан. Признавам ги японките, че умеят да стъпят на врата на половинките си! Другият случай беше в претъпкат влак, докато се разхождах сама. Пак бяха млада двойка. Младежът със скъпа изрусена прическа и бизнес костюм, а момичето като статуетка, цялото брандирано и с безупречен кукленски грим, но за разлика от на повечето японки, показен, вместо дискретен. Момичето говореше с едно детско глезено гласче и в един момен се усетих, че обсъждат ръста ми и това че съм дебела (170/59 кг.), и много се забавляват. Аз също се забавлявах, с това колко суетни и маниерни бяха. Но това са по-скоро изключения.

Моето впечатление е точно, че го има. Повече от японките или на равно с тях съм виждала да пазаруват само жените от арабския свят и китайките в Европа (последните винаги в брой). 

Самурайка, съжалявам, но не разбрах последния ти пост до мен.

Включвам се по въпрос съвсем различен от обсъжданите.
Samuraika, вероятно сте запозната с телевизионното предаване на Гала, и в тази връзка искам да попитам, има ли възможност да Ви видим на телевизионния екран. Всеки понеделник, от няколко седмици, в предаването се включват по скайп българи, които живеят в Япония. Всички разказват интересни неща, свързани с тяхното пребиваване там. Освен скайп-връзката има и направен предварителен запис от сътрудник на предаването, който беше в Токио преди около месец-два.
Спря ли да вали дъжд в Токио?

И моето е същото. А на тази принцеса не и се дава да управлява бюджета защото в началото след брака си купила протмоне за $1600, и от тогава няма вече работа с банката на "антинари"…   Но ако той си купи нещо, веднага се почва да му се намила на главата, та ако ще да е нещо като нова чанта за компа му… Тя - за нея трябва всичко да е позволено и той няма право дума да каже. Но той е смарт и е ударил катинара на банкомата.   Развод… не, за това за сега и дума не става. Но тя даже с детето сама не може да се справя. Имам и други познати японки, но не са принцеси като тази, но и деца нямат де, и са по възрастни. Нито са толкова превзети, нито толкова лицемерни като тази … уф… айде, че стана кофти да я обсъждаме. Аз си милсех, че тя е изключение, но след като и Самурайка написа, че си има такъв клуб и мъж това ми пояснява… явно се залъгвах. Друго което като бяхме там ми направи впечатление е манията да се носят маркови дрехи, обувки, аксесоари… бе всичко да е марково. И познатите ми от там ми обясняват, а аз изобщо не мога да вдяна, защо трябва всичко да е марково??? От какъв зор? Аз ли нещо съм от друга планета или те?

Вие хубаво ги пишете тия неща някак си отстрани , но от мъжка гледна точка мога да си изплача мъката , че и в България не липсват подобни принцеси

Мога да предложа личната си гледна точка по въпроса:
Според мен два са основните фактора зад феномена на "принцесите" в Япония.
Единия е историческото място на жената в обществото. Макар силно патриархално и мъжко доминирано, японското общество отрежда специално място на жените още от древността. Императорът е пряк потомък на богинята Аматерасу и самата японска нация има женско начало. Има много силни сведения за матриархат в ранно японското общество. В последствие войните завземат политическата сцена и управлението на страната, но социалната сфера си остава женско царство. За разлика от древна Кореа, където се е смятало за морална ценност жената да се самоубие след смъртта на любимия мъж, или Китай, където вдовиците не могат да се омъжат повторно поради стигмата, че не са се грижили добре за съпруга си и затова той е починал, в Япония жената има самостоятелна стойност - не само като притурка на мъжа.
Ако в днешните модерни общества семейните задължения са споделени, то в Япония те са поделени. Работата е царството на мъжа, домът е царството на жената. Там тя е CEO с пълни правомощия. Възпитанието на децата е също изцяло нейна грижа и се счита за много отговорно. За разлика от съвременните западни общества, в които "домакиня" има леко по-нисък статус от работеща жена, в Япония това не е така. Домакините имат висок статут в обществото, до степен че някои по-възрастни японци смятат, че работещите жени просто искат да избягат от тежките задължения на домакинята (и не без основание, всъщност).
Точно снощи даваха едно публицистично предаване, много близо до обсъжданата тема. Та там се питаха, защо след като днешното японско общество продължава да е изразено мъжко доминирано, на въпроса "щастливи ли сте?" 34.5% от жените отговарят да, за разлика от едва 28,2% от мъжете? Общо взето изводите бяха, че докато съвременните очаквания спрямо жените са почти непроменени в последните десетилетия, от мъжете се очакват все повече неща - освен да бачка много и да носи пари и да помага с децата, домакинството и т.н.

Другия фактор, според мен, е невероятната мизерия, през която Япония минава след войната. В размери, които дори разорена Европа не може да си представи. След дългата война, две атомни бомби и безброй изгорени до основи градове, Япония трябва да плаща и репарации. Хората буквално няма какво да ядат. Помните, бяхме говорили за китовете и това как стават популярна храна след войната. Училищните обяди се появяват след като един ден ген. Макартър (главнокомандващият изпълняващ ролята на премиер на окупирана Япония) посещава едно училище и вижда какво ядат децата на обяд - половината от тях си носят по една топка ориз и малко сварени коренчета и пащърнак-зеленаж събран из горите. Другата половина нямат и това, просто пият малко вода от чешмата на двора за да не са им празни коремчетата. Тогава той стартира правителствена програма за училищните обеди като внася брашно от САЩ и преустройва два военни кораба в китоловни. Първите училищни обеди са вклювали хлебче, мляко на прах и някакво ястие, често кит ,или тофу ,или задушени зеленчуци. И до днес стари хора разказват как са ходели с удоволствие на училище, защото храната е била в пъти по-добра от в къщи. Затова и японците ядат много повече хляб и млечни продукти за разлика от Китай, където все още не са навлезли масово (от там и разликите в ръста).
Майката на моя приятелка ми е разказвала, как е родена в следвоенните години, 1 900 грама - напълно износено бебе, но с недохранена майка. Майка й цял месец работела като помощница в едно семейство срещу една делва с мед, но като я отворили се оказало, че вътре има удавена мишка.  Но извадили мишката, преварили меда и всеки ден майка й пиела по една чаша вода с мед за да има поне малко от малко кърма за бебето. Израснали в една стая семейство с 4 деца - тя спяла във вградения гардероб, че нямало място на пода. Един ден хазяите им почерпили децата с диня - тогава опитала за първи път и много й харесало. Майка й й запазила няколко семчици и й давала да ги посмуче за да си припомня вкуса...
Следва икономическия бум и новото поколение израства в условия на бясно развиваща се икономика. Мъжете буквално спят на работа, не смогвайки на икономическото чудо, а жените са в къщи, с все по-голям бюджет за харчене, който пръскат по децата си , компенсирайки всички лишения, през които те са минали. И така - ето ги днешните 30 годишни принцеси.
От друга страна, ако ви е направило впечатление в книгите на Мураками, принцовете се възпитават съвсем иначе - пращат ги в общежития като бедни студенти, държат сметка за харчовете им и имат големи очаквания от тях - никакво лигавене!

rd съжалявам, че отказвам, но хич не съм по социалните изяви  Тази тема е свръх възможностите ми дори, чак се чудя като как така се получи...

Абе, то и в България е имало период на недохранване и също сме стигали до момента с яденето на делфини (поради липса на китове в Черно море), но явно има нещо и в паметта на нацията, което ни пречи да помним такива неща и да си вадим правилни заключения. Ето заради това е хубаво да виждаме  противоположни гледни точки от противоположният край на света — действа замислящо (а и доста добри идеи може да се "заемат").

Обикновено съм воайор в тази тема, но се намесвам за едно уточнение относно глада. Не за да коригирам Самурайка (моите комплименти за енциклопедичните познания и наблюдения в толкова разнообразни области), а за да споделя любопитния факт. По време и след 2 св. война в Европа също е имало страховит глад. Знам, че хората в Холандия са били ходещи скелети. Аз не го знаех доскоро, а го научих по малко абсурден начин от биографичен филм за Одри Хепбърн, която като дете е изстрадала този тежък период. Затова в по-късна възраст става много социално ангажирана, работи за Уницеф и много години посвещава на децата в Африка. Ето едно линкче

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8_%D0%A5%D0% … D1%8A%D1%80%D0%BD

извинявайте за офтопика