Как се отразява на децата смяната на дома?

Мисля, че на тази възраст не би трябвало да е проблем. Ние пътуваме често и тя никога не е имала проблем да заспи на ново място, където и да е.
Виж, за по-голямо дете може да е тежко. Сестра ми се преместиха, когато племенникът ми беше на 3 и той дълго време питаше кога ще се приберат и отказваше да приеме, че новият апартамент вече е "вкъщи".

не му се отразява особено, спи си

Добре, че не му се отразяваше, че колко квартири сменихме, не е истина.
А хем от ревливците, моя беше.

Сменихме две жилища - когато децата ми бяха на 3 и 4 г, и когато бяха на 6 и 7 г. Страшно бяха щастливи /като майка си са!/, много им беше любопитно, много се вълнуваха. Но заживяха от първия ден, сякаш цял живот са прекарали там. Сега започнаха да ме подпитват, дали не е време вече да купуване нов апартамент. Хареса им да има промяна.

Не знам, и аз често мисля за това, защото рано или късно ще трябва да се преместим в по-голям апартамент. Синът е много привързан към дома си и не вярвам да е лесно. Дано реагира като децата на baibibi.

Аз също смятам, че детето е още малко, за да му се отрази една такава промяна негативно. Ако е на 3-4 години, тогава да - все пак има изградени приятелства, познава квартала, познава съседите и е твърде вероятно да изживее болезнено раздялата с тях.

Децата отмалки/Теодор от 20ден-Краси от 4месечна/сме ги помъкнали с нас къде ли не.Не сме имали проблеми,малката вече си вие гнезденце за спане/нали е пиленце/навсякъде.Само на дърво не сме я пробвали ,надали да има и там проблем.

При нас проблем няма. Вярно не сме сменяли жилището, но пък пътуваме често и Марти е спокоен, стига да има познат човек до него.

Ние се местихме малко преди да навърши годинка.За мое учудване и се отрази много добре.Ново място,нови неща за пипане и разучаване,нямах проблем.

Преместихме се в ново жилище, когато детето ни беше на 1 годинка. С преместването го отделихме да спи и в своя стая - нямахме проблеми.
Адаптира се към новата среда много бързо, не е имало драми. Беше в период, в който се отпускаше да ходи и му беше много интересно да опознава новият апартамент.

До толкова, до колкото родителите реагират спокойно и радостно на промяната, до толкова и детето усеща техните емоции и съответно реагира.
Бъдете ведри и гледайте самото преместване да не се отрази на режима на детето, мисля, че няма да имате проблеми.

Успех!

Преди 10 дни се преместихме в ново жилище и отначало 2-3 нощи не спа добре, въртя се, църка, но вече е ок. Всъщност така и не разбрах туй църкане дали не бе от това, че й беше топло май; през деня не е проявявала нервност, бързо разучи всички нови шкафчета (за мой ужас  ).
Да отбележа, че се преместихме една улица по-нагоре в квартала 

Ей, направо ти съчувствам! Цялата галимация по стягане на багаж, местене, разтоварване и т.н за едната улица по-нагоре - ужасТ
На нас в момента ни тече местенето, но някак вече ми е отминал страха от "как ще му се отрази".


Ей на такъв акъл съм в последно време

Преместих се в ново жилище, когато син ми беше на 2 г. и 4 месеца, т.е. наскоро.
Той трудно приемаше период на събиране на багажа, чувалите с дрехи и багаж  в стаите и коридора сякаш го нервираха. После го пратихме в друг град при баба и дядо, докато местим мебели и ремонтираме. Прибрах си го след почти 2 месеца общуване по Скайп.
Тръпнех как ще възприеме новото място. Той още на полуетажа преди входната врата каза: Дойдохме си у дома!
Влезе, огледа се, изтърча към стаята, в която беше леглото му и седна да играе на паркета. Държеше се сякаш само там е живял досега
Да отбележа, че той бе влизал в това жилище и по-преди, но то изглеждаше по друг начин и с други мебели, ремонтът го промени доста.

Има няколко важни неща по тази тема, които ще споделя, защото се чувствам хабилитирана по нея. Докато дъщеря ми растеше, 17 години сменях квартира след квартира през 3-4 год. тръгвайки от Студентски град 
Много е важно:
1) наистина родителите да излъчват спокойствие и сигурност при преместването, а не да дават тревожни сигнали.

2) колкото по-малко е детето, толкова по-важно е да се запазят някакви константни, непроменими неща, свързани с бита му, при всяко преместване. Дори ако леглото му се сменя (което не е желателно, ако не е въпрос на израстване) , да се запази шкафчето или килимчето пред леглото, плаката/картинката на стената, нощната лампа, някакво разположение на мебелите и нещата , което да е познато и обичайно. Дори на съвсем новата мебел в съвсем новата стая е желателно да кацне олющената мидичка-съкровище от миналогодишното море или някой друг ужасно ценен за детето предмет, който да му създаде усещането за приемственост, за континуум, за дом...  И най-добре тези предмети да са няколко поне.

3) ако детето е по-големичко и има създадени приятелства в стария квартал - поне за половин година след преместването да му се осигури възможност за редовни посещения в стария квартал, за да се вижда с приятелите (обикновено през почивните дни)  Макар че този съвет във времената на Скайп е леко анахроничен

4) добре е да се инструктират баби и дядовци да няма въздишки и неволни (още по-зле ако са нарочни)  коментари от типа:  "В старото жилище ти беше по-добре, имаше по-голяма стая/по-светла тераса/повече място за игра/повече приятелчета в двора..."   Да се намират добрите страни на новото място.

5) при по-големи деца през първите седмици добре се отразяват разузнавателите разходки из новия квартал:  "Я тази неделя да разузнаем къде наоколо са най-добрите детски площадки/ рампи за новия ти скейт/ места за разходки на Шаро/ магазини за вкусотии..."  и т.н.

6) винаги е добра идея да се остави детето по свое усмотрение да подреди (ако не цялата) част от стаята си - при положение, че ще разполага с такава. Или ъгълчето в родителската стая, което ще си е негово. Дори да се ужасите от резултата, поне в началото се примирете с него. След време хлапето само ще премести столчето, което пречи на всички (примерно)

Аз съм забелязала, че за малкиде деца най-важното е мама и тати да са с тях, да ги гушкат, да се обичат, всички да са спокойни и щастливи, а не толкова къде ще живеят.
Ако усети че ти се притесняваш, може да му се предаде и на него това притеснение.

Нали    Ужасен ужасон ти казвам    Комшиите само гледаха как пренасям сто хиляди чанти до колата, после паля, заобикалям улицата и паркирам пред новия блок 
Успешно допреместване!