- Публикувана: 26 авг. 2010, 14:27 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2010, 01:11 ч.
Опровдаха/ват ли очакванията ни?
Още с раждането си ме разочарова 
. Винаги съм си мислела, че ще имам дъщеричка, а ми се роди син. Но в крайна сметка винаги може да се направи втори, трети дубъл 
.Сега сериозно: Много се радвам, че ми е добро детето и сравнително послушно. Здрав е и ми е доста умен и хитър
. С една дума доволна съм от мойто цигане! За бъдещето има време, да сме живи и здрави, баща му прави големите планове за него! 
И моите очаквания, или по-точно надежди и молитви, са да бъдат здрави и да станат хора. Всъщност какви очаквания, при децата точно това е толкова хубаво, че целият живот е пред тях, могат да станат и да направят безброй неща. Не бих искала да ги слагам в някакви рамки, те сами ще си намерят пътя в живота.
Aз съм човек на вечните планове, мечти и очаквания. За детето обаче - НЕ. Никога не съм си представяла какво ще е, как ще изглежда, умен ли ще е, към какво ще проявява интерес...Той е едновременно като всеки от нас с баща му и като никой от двамата. Най-изненадващото нещо за мен беше каква весела душичка е. Усмихнат и весел е от първата си седмица.
Преди няколко седмици се чудех каква ли професия бих го насърчила да избере, защото за моята и на баща му не бих. Не че ще го спра, но ми се иска да се занимава с по-чисти и ненатоварващи психически от морална гледна точка неща.
И аз смятам, че отговорност на родителите е са възпитат добри хора. Неговите провали биха били мои, а за успехите ... ще си поделим заслугата
Преди няколко седмици се чудех каква ли професия бих го насърчила да избере, защото за моята и на баща му не бих. Не че ще го спра, но ми се иска да се занимава с по-чисти и ненатоварващи психически от морална гледна точка неща.
И аз смятам, че отговорност на родителите е са възпитат добри хора. Неговите провали биха били мои, а за успехите ... ще си поделим заслугата
Ммммда, оправдаха напълно! Не съм имала очаквания по отношение на специалности, професия и реализация. Човек трябва сама решава тези неща. Но станаха възпитани, отговорни, със самочувствие, състрадателни, умни, борбени, отстояващи правата си и възгледите си,възпитани, красиви, чаровни, лъчезарни. Такива си ги представях.
Очакванията спрямо децата са направо вредни, по моето скромно мнение, защото ги напъхват в някакви измислени /от майката най-често/ рамки без да им се даде шанс да се развият в която и да е посока. Моята майка още преди раждането ми е имала идеи каква трябва да бъда и как да се държа на всеки етап от живота ми и не се отказа и досега /30 и кусур години по-късно / да ме бута в нейните си рамки. В резултат на което, аз изобщо и съвсем съзнателно не хранех никакви очаквания за моите деца, освен да са здрави, наистина - нищо друго: нито пол, нито цвят на очите, нито бъдещо поведение, професия и т.н. В моите очи тази тема е безумна - сори.
Имам очаквания разбира се, нали ми е дете и повече от всичко на света искам най-доброто за него.
Според мен няма майка която да не каже"дали ще се изучи ,какъв ще стане, дали ще се занимава с физика или професионално с музика?"Или баща който казва за сина си-"Той е роден футболист" 
примерно