Възпитателни схеми и методи за мотивация на порастнали деца

  • 3 223
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 703
Става въпрос за такива трикове, с които помагаме на децата си да придобият навици за нещо важно според нас, в резултат на което получават нещо желано от тях. Например, детето от дълго време иска колело и ние правим списък с неща, които искаме от него (да си подрежда стаята, да си ляга навреме, да се прибира според уговорката и т.н. ) След като натрупа 20 червени точки, според изпълненията си от списъка, колелото се купува.

Примерът ми е чисто хипотетичен, тепърва искам да прилагам подобни стратегии на децата си, за което търся идеи. Спомням си, че много отдавна съм чела в "нашите деца" за такива методи, но сега не намирам нищо.

Благодарна съм на всякакви такива и подобни схеми, линкове към сходни теми и идеи за литература, която може да ми е полезна.

П.С. Пускам темата тук, защото искам мнения на майки на деца в училищна възраст, ако прецените, моля да я преместите в "нашите деца".

# 1
  • Мнения: 1 543
Страхотна тема  Hug
Поздравления.
Малкия това лято рисува и сам си измисли да пробва да си продава рисунките  Joy
Ами успя да продаде няколко, не защото са кой знае какво произведение на изкуството, но хората му се радваха и  му даваха по левче-два, за което съм им благодарна, той си ги събираше и с гордост ходеше с тях до книжарницата  Hug

В Америка има такава практика, излезе ли дете на улицата да продаде нещо  което то е измайсторило, възрастните задължително купуват за да поощрят качествата му и труда който е вложило.

Ще следя темата с интерес  Hug

# 2
  • Мнения: 2 641
явно за всяко дете схемата е различна Simple Smile синът ми подрежда всичко от малък, а дъщеря ми нищо все още. а живеят под един покрив. когато обаче решим че нещо ще им е полезно като колело го купуваме без уговорки. наказание като няма да излизаш навън не съществува в къщи , защото навън е полезно за децата според мен. но определено ако искат някоя гъзария ще трябва да се потрудят за да я имат. двамата са много различни и подхождаме и много различно. честно казано незнам едно и също нещо да действа при вички деца. ето например дъщеря ми едва ли ще си продаде рисунките, тя иска да си ги гледа в къщи. а на сина ми едва ли ще му пука за неговите и би ги продал.

# 3
  • Стрелбище-в пряк и преносен см
  • Мнения: 671
Наистина са много различни децата. Дъщеря ми, която е по- голямата, като я помоля за нещо, обикновено го прави без много уговорки и ако я поощря с нещо макар и дребно, го приема с радост. Брат и, обаче, е много труден в това отношение и се чудя вече как да го мотивирам за нещо. Като беше по- малък и като му кажа "Ако не направи нещо, което съм му възложила, няма да му купя нещо желано или да отидем някъде, където му е приятно, той вместо да се постарае да заслужи нещото, започваше да се тръшка, че няма да го получи. После минах на положителна вълна-ако направиш/постигнеш нещо, ще ти купя нещо желано. Но той започва да се пазари, колко да е скъпо и реално не изгаря от ентусиазъм. Усещам, че започва да ми пуска на мен оферти от рода- ще направя нещо, ама ти какво ще ми дадеш. Дори и за дребни неща и ученически задължения, които не би трябвало да се приемат за нещо извънредно. Доста меркантилен тип се очертава  ooooh!
Опитвам се да го стимулирам, като му обяснявам, например ученето до какви хубави за него неща ще доведе, като порастне, но и това е с доста кратък срок на годност.
Така че, и аз приемам идеи всякакви  Hug

Последна редакция: сб, 28 авг 2010, 10:58 от bloomnicer

# 4
  • Мнения: 2 641
като цяло аз съм много доволна от децата си...засега  Twisted Evil но най много ме дразни , че дъщеря ми си позволява някои обиди към на с с баща й, макар да я усещам че са по скоро от незнание и желание да се наложи в някоя ситуация. казах и че ще я заведа е заведение където децата си нямат родители, да ги види и тогава да си избере с нас ли да остане или не  Mr. Green това явно я стресна доста и започна да се отнася къде къде по добре с всички в къщи. даже си заделя част от дрехите и играчките за "бедните деца".

# 5
  • Мнения: 159
Хоп, и аз в тази тема. По-скоро защото очаквам да науча някое трикче  Twisted Evil . Иначе при нас нищо май не минава. Опитвала съм май всички досега показани методи без успех. Ако иска нещо да направи - много е упорита, ако не иска - още повече  ooooh! .Пример - почти цялата минала година си събира пари за нов телефон ( бяхме и обяснили че не и трябва и няма да и купим). Резултат - най-упорито си събираше джобните и разни там от баба и дядо и ни заведе до магазина... Та тези "ако ти.....то аз..." не вървят тук. Засега опитвам само с метода на убеждението, като с голям човек ( май и харесва и понякога успявам да мина метър  Mr. Green) .

# 6
  • Мнения: 15 147
Относно с джобните голямата от 1 клас е на седмичен бюджет. Та така досега. Минахме през доста етапи, да си изхарчи парите за един ден, оттам в другата крайност крайно пестелива. С течение на годините се научи разумно да си разпределя парите. От миналата година включително определихме и отделен бюджет за дрехи, с който сама да си купува дрехите.
Но докато се научи сме имали всякакви ситуации. Само с говорене не става според мен, като сгреши няколко пъти и се научава-това по отношение на джобните.

# 7
  • Мнения: 1 543
Относно с джобните голямата от 1 клас е на седмичен бюджет. Та така досега. Минахме през доста етапи, да си изхарчи парите за един ден, оттам в другата крайност крайно пестелива. С течение на годините се научи разумно да си разпределя парите. От миналата година включително определихме и отделен бюджет за дрехи, с който сама да си купува дрехите.
Но докато се научи сме имали всякакви ситуации. Само с говорене не става според мен, като сгреши няколко пъти и се научава-това по отношение на джобните.


На каква възраст сте?

# 8
  • Мнения: 745
Много хубава тема Peace
Дъщеря ми е на 9 г. Аз незнам защо, но пазърлък с нея не правя. Не ми се струва редно да й кажа - Ако направиш това ще ти купя онова. Ами след някоя друга година, когато я накарам нещо да направи, ако ме попита- А ти какво ще ми купиш?
При нас минава следния номер - ако съм доволна от нея и го казвам. Направо й казвам - Много съм щастлива, че свърши това или онова. Благодаря ти, че ме отмени. Ако не съм доволна - Много ме разочарова, знаеш ли майката на Пипи колко е щастлива, че Пипи е направила това или онова, бих искала и аз така да се гордея с теб!
Ей такива неща говоря. Е, понякога си има инатливи моменти, но като цяло съм доволна от нея.

# 9
  • Стрелбище-в пряк и преносен см
  • Мнения: 671
Много хубава тема Peace
Дъщеря ми е на 9 г. Аз незнам защо, но пазърлък с нея не правя. Не ми се струва редно да й кажа - Ако направиш това ще ти купя онова. Ами след някоя друга година, когато я накарам нещо да направи, ако ме попита- А ти какво ще ми купиш?
Ми по принцип и аз стигнах до извода, че този начин не е правилен, но преди да го приложа съм опитвала само с убеждение, че така трябва, но тогава пък съвсем нямаше ефект. Това за поощрението, по принцип го бях замислила по- скоро като награда, когато е свършил нещо както трябва или се е потрудил или си е написар съвсем сам домашните, с някакво лакомство или нещо дребно, което обича, но той лека - полека започна да си иска награди за всичко, и то не проявява "излишна скромност", затова напоследък избягвам да го ползвам.  До "физическо убеждаване" прибягвам изключително рядко, защото знам че се връща в някакъв момент като бумеранг, но понякога другите форми на убеждение хич не вървят.
Опитвам в последно време да убеждавам с ползата от нещо в бъдещ период. Например- ако се потруди с математиката и влезе в СМГ след 4 клас, ще може да се подготви там добре после за ТУЕС, където на този етап смята, че иска да учи, а после- право в Масачузетския технологичен университет - системно програмиране и после- Бил Гейтс пасти да яде  Laughing
По принцип се съгласява, че трябва да се решава повече и да се полагат усилия за да се постигне нещо в живота, но конкретно като го накарам, пак пуфти и не му се решава много. Не знам дали на 10 г е достатъчно узрял за да осмисли този начин на убждуние, но несе сещам за по- подходящ в момента

# 10
  • Мнения: 1 252
Всичко винаги при нас опира до парите...

# 11
  • Мнения: 1 543
При нас парите не се оценяват.
Ценят се само ако са изкарани от него  Hug
Начина описах по напред  Hug

# 12
  • Мнения: 15 147

[/quote]
На каква възраст сте?
[/quote]

Вече сме на 14 години, а малката е в детската и няма джобни.

# 13
  • Мнения: 15 147
Винаги съм била противник парите да са стимул - ако направиш еди какво си ще ти купя еди какво си.

# 14
  • Мнения: 2 641
кажете ми моля ви, ако сте имали такъв проблем - децата ми са с три години разлика на 2 и на 5 години. Малкият е много спокоен, вглъбен, играе си , гледа си ТВ, или е на компютъра, сам се приспива и спи цяла нощ, изобщо проблеми с него нямам, винаги е усмихнат и лъчезарен. освен агресията която проявява към децата. но тя е следствие от държането на сестра му към него. от малък го бута, дърпа, не му дава нищо, измъква му всичко и той се научи да се пази хапейки или дерейки. и сега съм се видяла в чудо казвам ви. всички навън ме обвиняват, а а съм безсилна просто. и съм го удряла през устата, и съм се карала, и съм му обяснявала с месеци и съм го отделяла за дълги периоди от децата пред блока и резултат няма. щом някой му пипне нещо се спуска и го издира. понякога и бе причина, или ако чуе че някой повиши глас, а децата често викат. а сестра му никога не посяга на чуждите деца, само на брат си. много е нервна, притеснителна, изобщо ни изцежда , все мрънка и е недоволна, просто е много ангажиращо дете.......и накрая брат й опира пешкира. ако някой знае някакви методи или знае как може да се справим с това, нека сподели , моля. ние непрекъснато говорим с нея за държанието и с брат й , че е по малък и т.н. и вече като че ли има резултат при нея. но при сина ни си остава този навик да се защити и няма как да се обясни на външните хора, че полагаме усилия каквито те едва ли са сънували че има.

Общи условия

Активация на акаунт