Лятото си тръгва вече, зъбки вади мартенско човече(8)

Мами има ли някоя от вас която да кърми и всеки месец да и идва цикъла ?

Мами има ли някоя от вас която да кърми и всеки месец да и идва цикъла ?

АХОНИ, МЕГИ, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, пожелавам ви да бъдете обичани и ценени от хората около вас, здраве и много положителни емоции.       
Честити месечинки на всички бебоци и честити именици 

Мама Да, ти се появяваш за части от секундата и изчезваш - липсваш да знаеш
Звездичка  поздрави Бобита от мен 
4елси честито Ви зъбче... Направо ти се чудя как се справяш, честно, аз с едно не мога да успявам, но както казва една мама с която излизам "Натали, ти искаш всичко да е идеално, я я карай по-яваш, яваш, че ако не сготвиш, мъжа ти ще яде яйца, какво пък толкова...." Но когато човек има изграден начин на живот е трудно да се промени....

Момичета, исках да поздравя тези, които се завърнаха след летните скитания.... И аз като 4елси имам зимен гардероб от лятото, че пазаря за след 3 или 6 месеца винаги и имам доста дрешки, но пак ще поръчам от Mothercare и Next мисля, но чакам да мине Август, че мъжа ми ще ме убие колко съм изхарчила, да внесе по кредитна карта и наново.... Някак си се успокоявам като изхарча малко парички, типично женско усещане... Купих фотьойл на Деляна и кош за играчки и няколко играчки вчера след обед от Jumbo и малко книжки, че трябва вече да започна да и чета, не че разбира нещо, но и са интересни картинките, заглежда се... Фотьойла е удобен, защото сяда и си играе, естествено за не повече от 15 мин, но и това е нещо, все пак 15 мин не мрънка.... Но и това ще бъде докато и омръзне... Нашата всекидневна е 45 кв, имаме 2 дивана и навсякъде е пълно с нейни неща - люлка, шезлонг, активна гимнастика , сега и фотьойл и я местя през 5 мин , от едно място на друго, тъкмо се размрънка и хайде на люлката, после на акт.гимнастика и така въртя, но си е цяло приключение с нея... Сигурно ще свикна с това непрекъснато мрънкане, но направо ме хващат лудите понякога, чак и се развиквам и после плача с нея, извинявам и се, а не искам да си изпускам нервите така...

А вчера вечерта станах свидетел на нещо изключително неприятно - с родителите на мъжа ми говорим по скайп вечер понякога, не бяхме говорили дълго време, всъщност от както се прибрахме от Варна преди вече 3 седмици и вчера вечерта те звънят, вдигам аз и насреща ми сестра му и майка му - говорим, той говори и показва Делянка, а аз естествено свалях пране и бърсах прах в спалнята и уж вече свършват разговора и мъжа ми не изключва скайпа, чака те да го изключат, а те навярно също чакат мъжа ми да го изключи и какво чуват ушите ми от устата на сестра му: Оная май се сърди, изобщо не говори с нас, само брат ми говори... А майка му отговаря: Много важно, да се сърди като иска.... и явно разбраха, че не еизключен скайпа и връзката прекъсна....Направо не можах да повярвам на ушите си. Взех си детето и отидох в спалнята.. Мъжа ми не реагира изобщо, мисля че и той не е очаквал такова отношение към мен.... После когато Делянка заспа само ми каза, да не се разстройвам, и че щял да говори с майка си.... А аз му казах, че ако говори с нея за това, повече никога няма да стъпя в тях.... За мен отношенията с неговите родители и сестра му приключиха, плаках цяла нощ, не искам да го споделям с майка ми, за да не я тревожа, какво би могла да направи само би ме успокоила.... Не зная, сигурно с времето болката ми ще стане търпима и ще се опитам да забравя, въпреки че се съмнявам.... Не очаквах омразата към мен да бъде толкова голяма, все пак аз съм втори брак, те не са харесвали първата, залъгвала съм се че мен ме харесват, че поне малко ме уважават за това, че сина им стана отговорен и постигна доста в професионален план, защото все пак аз го тикам напред и му помагам и го подкрепям и го карам да работи върху себе си и го стимулирам да се развива, а те знаят това, знаят, че аз съм в основата на неговия успех.... Но явно истината е друга.... Болно ми е, няма смисъл да плача, въпросът е защо, какво им направих, какво, обидих ли ги, какво.... Едва ли обаче мога да намеря отговора....

ето на, казах го.... Извинете, че ви натоварвам...Но съм дълбоко наранена...