не знам какво да правя

Именно затова споменах психолога към края на поста си и наблегнах на това да го избере внимателно и да е убедена в професионалните му качества. Слава Богу, тя е в чужбина и вероятността там да се натъкне на пишман-терапевт е много по-малка. Аз съм с бакалавърска степен по психология и това ми беше достатъчно, за да разбера колко много още е необходимо, за да станеш специалист.  
Не е достатъчно просто да си събере чукалата и да се разделят. Ако този човек блудства с детето, е необходимо да няма възможност за самостоятелен достъп до него. При обикновен развод той ще може да е насаме с детето много повече отколкото преди раздялата - парадоксално, но факт! Затова е необходимо тормозът да бъде доказан, т.е. най-малкото майката да е убедена в това, което е видяла, и родителят да бъде лишен от възможност да комуникира насаме с детето си.  
Искрено се надявам нищо лошо да не се случва с детето, защото има възможност все пак това да не е истина, колкото и малка или голяма да е тази вероятност.
А че проблеми между двамата има, е явно - няма нужда психологът да го потвърждава.

Всъщност, сега, като се замисля, психоложката се е съсредоточила върху проблем, който самата авторка поставя в поста си. Тя се колебае и се пита дали не е съсипала семейството си без основание.

Хубавото на отговора на психоложката е, че - не, не го е съсипала, то си е било съсипано, само му е трябвало лекинко да бъде побутнато, че да се срине.

Прекрасно!
Сега авторката може да си отдъхне и да премине към същината на въпроса - блудствал ли е бащата с детето, задавайки го към друг компетентен психолог, който се занимава с подобни въпроси и има съответната клинична практика.

Явно много ви се иска бащата да е педофил, щом така нападнахте психоложката Напълно съм съгласна с нея, че заради многобройните други проблеми с мъжа си е възможно авторката да не съзнава, че търси под вола теле.

Ние тук всички сме в тръпнещо очакване педофилите да се множат, много ясно, тази надежда ни сплотява в темата.

 

Какви точно проблеми между съпрузи, биха накарали мъжа да опипва тригодишно дете и да стои възбуден до него, четейки приказка? И какви точно проблеми между съпрузи, биха провокирали в една жена съмнения, че мъжа и е педофил?
И какво по-тъпо може да направи една жена с подобни съмнения спрямо мъжа си, от това да пренебрегне евентуалното му злодеяние, отдавайки впечатлението си на някакви нейни фантазии и вътрешни сривове, докато той съсипва детето им?
Не ми е ясно какво точно защитаваш в мнението на психоложката - може би това, че с такава лекота казва на жената, че едва ли не си въобразява и си проектира личните проблеми с мъжлето върху отношението му към детето? И всичко това от дистанцията на интернет пространството, което е по-зле от разговор и по телефона! Странна мисъл.....Заради такива несигурни и транзитни решения и мнения стотици деца страдат с години.

И какво?!Евентуалното посегателство към детето би било оправдано,защото майката не е на разположение,така ли?!
Дано грешим,но никак не ми изглежда нормална ситуацията,която е видяла авторката.

Никой не знае какво всъщност е станало. Ето един примерен сценарии:
Майката оставя бащата и детето. На бащата много не му е до детето и има си  проблеми с майката. Звъни на любовницата и си говорят мило... Затваря телефона, а в това време детето се опитва да му привлече вниманието. Бащата се просва на леглото, а детето се гушва в него и разлистват книжка, докато той си мисли за разговора отпреди малко. В това време влиза майката...

Не го оправдавам. Знам, че има такива изверги.

Ама той му бил бръкнал в гащичките, доколкото схванах...

Първото, което е видяла жената е ръката в гащите, после - напърчения..  Едва ли би му обърнала внимание, ако не  е било първото.

 

Ами ако е под вола теле?

Темата ме потресе Още се отърсвам от про4етеното, ако изляза от ступора скоро, ще пиша нещо...не знам какво...Засега само - кураж, авторке, постъпваш правилно. И нищо да не е станало, ти си длъжна да провериш. Като майка, като 4овек.

 Мнението на форумската психоложка ме втрещи

К'ва любовница, к'ви 5 лева? 

Оф, изприщих се, честно - имам две щерки и....Дано не е истина...
След като таткото е толкова "отворен" дали би се съгласил да поговори той с психолог - не съм на ТИ с темата, но си мисля, че може да се открие зависимост в няколко такива разговора, колкото и да се прикрива.

Случаят е сериозен. Става дума за евентуалното обременяване психиката на това детенце, което няма вина за нищо.
Първо искам да кажа, че не става дума за проблем между майката и бащата или бащата и детето. Проблемът си изцяло в таткото!! Каквито и да са проблемите между двамата съпруси не биха докарали до такова отношение към детето от страна на таткото. Това е нелогично. Ако имат проблеми в отношенията си мъжът ще изневери примерно, но да посяга на детето е сигнал за някакъв негов вътрешен психологически проблем, който явно изисква медицинска намеса. Това е болестно състояние.
Много силно впечателение ми направи това, че авторката казва, че таткото е заклет почитател на порното и то с тийнеджъри. Това съвсем не е случайно. Простичкият извод е, че той се възбужда на практика от деца. Определено има връзка.
Другото, което няма логика е това, че той казва (оправдавайки се), че по няколко пъти на ден е в ерекция, а в същото време не правят секс. Значи импулса и желанието ги има от негова страна, а в същото време не правят секс, както каза авторката. Става дума явно за изместване обекта на неговите сексуални желания.
Друго много показателно нещо е реакцията му - типична за виновен човек. Реакцията му е болезнена. Ако не беше виновен дори би било логично да се разсмее или спокойно да обясни, че това е абсурдно. А той я напада.
Аз лично те съветвам да се опиташ да поговориш с него не за да решиш проблема, а за да следиш реакциите и настроението му много внимателно и от тях да си правиш изводите. Повярвай ми в това е ключът към истината. Просто, когато човек е виновен реагира по един особен обидчив и нараним начин, а когато няма вина е спокоен.
Не си мисли, че си разбила семейството си. По-добре е сега се разделите, ако действително е така както си мислим. Защото щетите за детето ще са най-големи. Съжителството с този човек може само нещастие да ти донесе.
Искам да кажа, че мнението ми не трябва да те обременява. Просто описвайки така нещата за мен ситуацията не е безообидна и трябва да и се обърне сериозно внимание.