За 6-ти път сме в Пакистан, ама по нашенски - със бъклица и дрян!

ето ме и мен ,леле аз си мислех че само мен ме гони тази липса на вдъхновение,ама то и при другите хора било така.аз нали съм мързелива и незнам к'во да пиша,та заради това и несъм постнала нищо напоследък,за което моля дабъда извинена,но хвърлям поглед върху нещата,не съм забравила ,при мен нищо ново,пожелавам на всички много здраве и щастие

Здравейте и от мен.
Тес ама много ти завиждам да знаеш, ако можех да се телепортирам щях да ви досаждам  .
Лю, не е в столицата,а е в тази югоизточна част близо до Мианмар. Ами просто там в една стара госпожа са му всички документи които му искат тук. Тя е тяхна стара приятелка и преди да хукне насам и е оставил всичките му документи на нея да ги пази. Опитвахме се да я издирим, но тя е в някакъв лагер за бежанци в този район и не намираме никакви телефони и контакти, а след 3 години не сме сигурни и дали е жива и още там. . Без оригинала на някои от документите той доста трябва да чака за разрешителното тук.Аз онзи ден изрових един емайл на една международна организация и им писах за помощ. Днес са ми изпратили,че има човек с този номер там и сега ще се опитаме да се свържем с нея. Дано да стане и да ни изпрати документите. Иначе с кеф бих отишла там на почивка. Четох,че това е най дългата плажна ивица в света  .
Днес моето детенце ще спинка у братовчедка ми. Много ни е тъпо и скучно без него   едно такова тихо е..... Масуд вече три пъти ме пита дали да не отидем да си го вземем  . Но днес ще сме сами, че утре и двамата сме на работа и тя ще го пази а не и се идва в 6 сутринта.
Та така при нас 
Спокоен неделен ден ви пожелавам

Здравейте пакитки!



Хайде на кафенцето.
Как сте? Аз тези дни се правих на гъбар и се разхождах по полянките. Страшно добре  ми понесе планинската разходка

Лю, аз имам подобен проблем с големите деца. Те с една лъжичка първо слагат кафето и после захарта и я цапат с нес кафе, хем в захарничката си има лъжичка.... Нищо не помогна- и обяснение, и каране и мрънкане. та се примирих и си чистя захарта  Иначе при съпружеското тяло помага само мрънкане и натякване, нищо друго  Дано имаш успех и да обмениш опит.

Хайде да ви оставям и да започна с домакинската работа, че досега само дрехите съм простряла.

Целувки за вас  и дечицата 

Срамота !!!

Толкова пакитки, а нито един пост сума ти време.Хайде, идвайте де.

Здравейте пакитки,
ето ме и мен,много време не съм писала,но ви четях редовно,бях в болница и Затова ме нямаШе толкова време имах бъбречна криЗа едно камъче ми пречеШе,но сега съм в къЩи и почивам.Пак Ще ходя консултации,но Ще имам повечко време.
Да ви се похваля,вече имам интернет и лаптоп в къЩи и Ще мога да пиШа и чета от диванчето.
каня ви на кафенце

Срамота ами! Ама явно правят зимнина всички. Аз лично съм превърнала всекидневната в една малка консервна фабрика, а на всичкото отгоре моя мъж ме юрди постоянно по баири и поляни, вследствие на което ми е схванат врата ужасно и се обръщам като робот някой като ме пита нещо. Най-хубавото обаче е, че от всичката тази галимация май съм свалила някое килце, поне така казват всички около мен. Ще си махам пак подписа - пак пропуших! Ужасна съм знам, ама нямам никаква воля  .
Алвера, Маринка, как са учениците?
Анжели, радвам се че си добре вече. Повече почивка сега и повече постове тук!
Чочосан, много лаконично! Нямаш настроение явно.
Я кажете за пакистанските зимнини? Правят ли компоти, туршии някакви? Нямам спомен да сме обсъждали това 
Днес хич не ми се работи и само гледам да отбия номера. Нямам търпение да си почина утре, само дано не ме замъкнат пак по сокаците  .

Няма консерви в наше село  дори децата ми се сърдят, че им разправям как сме правили едно време, а сега не. Миналия ден  у леля ми видяха как се прави доматен сок и им беше много интересно.
Тесс-ка, хич не се тормози за цигарите, мила. Колкото повече се заричаш и заставяш да не пушиш, толкова по-зле ще ти се отразява на нервната система. Аз съм била заклет пушач, ама от тези дето като нямат цигари, бяс ги хваща. Спрях да пуша, когато забременях, почти отведнъж. Просто знаех, че бебето е по-важно и някак не ме изкушаваха цигарите. Сега пак не пуша като сме в София, отидем ли на село, още от тук си приготвям кутийка. Нали там по цял ден сме по двора и ей така ми се допушва, а дори няма около мен пушачи да ме дразнят. Ми няма пък да се заричам, че ще спра, та ще спра, когато ми се иска, ще си запаля. През другото време си казвам, че не ми се умира млада и искам да съм по-дълго с децата си  Не, че не може да умра от нещо друго, но поне сама да не се тровя прекалено. Така, че ти си купувай възможно най-леките цигари /аз вземам Карелия Ултима се казваше преди - бялата кутия с много бледа лента, слим, 0.1 са отровите разни/. Гледай да не палиш много често и така. Пък ако има дни, в които не палиш - добре, ако не, здраве да е!
Моето момченце вчера пак с насълзени очички го оставих в училище, днес вече не. Много му харесва, интересно му е. Снощи ми се оплака, че само той няма отличен и сигурно ще е двойкар, а днес му писали отличен по математика в тефтерчето, много ме зарадва, понеже не искам да мисли, че е глупав. И той не е глупав, сега се гордее, че има отличен вече. Много ми е общителен, даже ми разказва кой е най-мълчалив и се срамува. Много се надявам да не е стеснителен като мен, искам и двамата да са като баща им - уверени и отракани. Като мен да са добри и сговорчиви  Днес ги заварихме да играят на двора, дори ми се разсърди, че много рано съм дошла да го взема и не е успял да се наиграе. Утре ще ги заведем в някой парк или в Зоопарка, нали почиват. Тесс-инка, теб ще те водят ли някъде утре? 

Верно, че трябва да спра да се кахъря за цигарите и от само себе си да откажа, както първият път.
Иначе за утре водим преговори с моя къде да ходим - аз искам на шопинг в някой мол и после разходка из морската, вечеря и т.н , а той - отново на разходка в гората! Ще си купувам скоро някакви специални обувки за горите, че си очуках маратонките вече. Да не говорим за чехлите - почти нямам здрав чифт.
Маринка, незнам за децата дали се възпитава характер или е по наследство, може би по малко и от двете, така че малките със сигурност ще вземат по малко и от двама ви.

Исках само да проверя темата, почти бях сигурна, че никой не е писал...а то трябвало някой да ни се скара, че да се оживим

Тес, защо няма кой да ме мъкне мене по горите...

Алвера, значи все пак гъбите не са били отровни...

Инат, само аз и една англичанка седим в детската градина през цялото време...само нашите момченца не могат да свикнат. Тя много ми прилича на теб...Ти си по-хубава де, но тя е добра и сговорчива точно като теб      Вчера го оставих 15 минути сам и не спря да реве и крещи, чувах го от кухнята. Днес стоя около един час сам, първо плака 10 мин, после се укротил, но по едно време пак заплакал и ме извикаха. Много е стресиращ този процес за мен, но ако го отложа за по-късно може и да е още по-трудно.


За пакистанските 'зимнини'...в повечето райони на страната май няма истинска зима, но правят разни консервирани неща...пак ще се наложи да споменем люто-киселото чудо ачар, което или го мразиш, или го обожаваш, няма средно положение. Иначе плодовете и зеленчуците се ядат според сезона, май не правят компоти и мармалади, или поне аз не съм забелязала.

Аз сега ще пека джинджифилови човечета. Чудя се до какви хитрини да прибягвам, че да го накарам да хапне нещо...творя изкуство с храната - всичко оформено като герои от филмчета и приказки. Хайде да видим какво ще се получи.

Лю, аз поне съм доволна, че напук на всички, които ме упрекваха, че не си пускам детето на градина /при условие, че той никога не пожела да ходи/, разглезвам го и го отглеждам в саксия, той си е много контактен, общителен, харесва му в училище, много му е интересно и само две сутрини му се насълзяваха очичките. Но това не беше нито от страх, нито от стеснителност, а защото никога не сме се разделяли и му беше мъчно за мен или поне така му се струваше  Докато има едно момченце, по-малко е с половин година /може би и това има значение/, плаче с глас всяка сутрин и се моли на баба му да не го оставя сам. Лъжат го, че тя ще чака през цялото време отвън и той излиза да проверява. И днес пак плака, измисля поводи да я задържи по-дълго, примерно иска да му обува гуменките и такива неща. Сега ми казва, че иска и утре да можеше да отиде на училище, толкова му било забавно. Той е много любознателен и съм убедена, че му е интересно, а и си общува с дечица, това също му е интересно, после цял ден ми разказва, каквото се сети. Ето, сега ми разказва как госпожата помолила някое дете да и пази кафето, а то си пийвало от него и тя му казала "Е нали щеше да го пазиш това кафе?"  Аз съм доволна от класа, госпожата е невероятна, децата и родителите също ми допадат много, не изпъква някой, който да е грубиян или нагъл, доволна съм, засега всички ми изглеждат много свестни хора, надявам се да не съм се излъгала в преценките си. Засега си мисля /понеже съм говорила и с другите родители/, че децата все още се нагаждат към новата среда и понякога не знаят как да се държат.

Аз познавам доста деца, които биват обучавани вкъщи, тоест не са ходили не само на детска градина, но не ходят и на училище, и нямат никакви проблеми с общуването. Тези дни съм точно на такава вълна, само за това си говорим с майки и учителки и изиза че просто някои деца са такива, а други онакива...В България само дебнат за някой , който прави нещо по-различно, та да му обяснят колко греши - ако имаш само едно дете-горкото дете, три деца - горката майка, не ходи на градина - ще стане темерут. В един друг форум ме нападнаха, задето не си давам детето на градина от бебе, тоест на ясла, и накрая стигнаха до извода, че не мога да си го позволя, но не искам да си призная.   А аз просто казвах, че не мога да си оставя детето на чужди хора особено преди да е проговорило и да може да ми дава елементарни обяснения какво става там. Отказвам да повярвам, че учителка(колкото и професионална да е) ще сменя памперс на чуждо дете четири пъти през 10 минути , както ми се е налагало на мен.  Много било важно за социализацията, само дето мен  ме съмнява, че ако сравним две  по-големи деца ще си личи по нещо кое е тръгнало на градина на 5 месеца и кое на 4 години....

Напълно те разбирам, Лю. Аз съм за детските градини от възраст, когато детето може да осъзнава, че мама ще дойде и ще го прибере, да не се чувства изоставено в градината. Но и ако има нормални условия в градината, в нашите градини все още рядко се срещат такива условия. Представете си как един човек се грижи за 30 деца, той и робот да е, пак няма начин да се справи. Да не говорим за битовите условия, там, където не е имало пари за ремонти, положението е трагично. Да не говорим, че тук няма никакво самосъзнание, някои нямат и възможност да си оставят детето в къщи, когато е болно и си ги пускат на градина.
Ние днес ще отидем да купим някакви топки за класа, че си нямат нито една, а синът ми не иска да си подари от неговите и след това на Зоопарк.

Люспа- покажи джинджифиловите човечета

Ветре, ти се гъбаркаш, нали?  

Ще се задоволиш сега с джинджифилови човечета от нета, а когато моите станат сполучливи ще ти пратя истински в колетче  




инаТ, това с недостига на персонал е кофти. В нашата градина са 4 учителки на 16 деца, така че всяко дете получава някакво внимание, но не е така навсякъде, тази градина се води добра, на други места се падат по-голям брой деца на учителка, но не е чак като в БГ  


Днес се възползвах от целодневното отсъствие на половинката и го ударих на скитосване...толкова се мотах, че по едно време чак изпитах натрапчиво чуство, че върша нещо нередно...

Къде сте всички, хайде няма ли да се застуди времето, че да си седнете на топло пред компютрите...

Добро утро

Лю, сега забеляах, че под ника ти пише шлюпка.Тази дума не я бях чувала поне 20 години. В  Пловдивско казваха така на люспите от слънчоглед, но тук, където живея май не са я чували даже. Ще трябва да я спомена и да гледам реакции  Ти на пазар ли ходи или само се шляеше.

Аз вчера пак слагах зимнини, този път доматен сок. Ние обичаме да си пием със сол и черен пипер или на "течна" салатка през зимата . Та цял ден, Остават ми чушки,и  евентуално нещо подобно на ловджийска салата, по моя си рецепта, която всяка година е различна. Че аз не мога да помня какво беше цяла година. Обаче днес съм свободна и ще се отдам на разкрасители процедури- ще си боядисвам косата.

Лек и хубав ден на всички