Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 194 643
  • 862
  •   1
Отговори
# 435
  • София
  • Мнения: 7 247
Може ли да ви попитам за мнението ви... Майка е с повече от 10 години диагноза съдова деменция. Винаги е била на сермион, ноотропил и ексцитил. Няма наблюдаващ лекар от няколко години - той почти в пряк текст ми каза, че нищо не може да се направи повече. Но се замислям, че това може би не са най-подходящите лекарства за нея. Обаче имам и притеснения да почваме друг вид терапия, защото сега тя е спокойна, не осъзнава къде е, че не е добре, отсъстваща е, но не изглежда да се тормози, опитва се да съдейства, а преди няколко години, когато беше малко по-добре често беше подтисната и неспокойна, искаше да излиза, опитваше се да прави разни неща, което понякога беше опасно. Не знам дали други лекарства не биха върнали това състояние, което и за нея и за околните е по-трудно от сегашното. Мисля, че ни познава, но някак не прави разлика между близки и непознати - ако някой ни заговори на улицата му се усмихва и е готова да тръгне с него.
andriana1975  Hug не ти е лесно, дано скоро се освободи място! И за мен къпането е най-трудното, но слава Богу тя се опитва да съдейства, макар и да личи, че й е неприятно, не разбира защо, обърква се при събличането и обличането и се поизнервя.

Ние търсим жена, която да помага на баща ми през лятото да я гледа за 4 седмици. Имаме 2 предвид, но още не съм говорила конкретно с тях. Става въпрос за около 2 часа на ден - да я разходи и изкъпе. Някой може ли да ме посъветва каква сума да предложа? Ако някой може и да предложи жена или фирма, защото не знам дали тези жени ще искат и дали ще са свободни през това време (юли-август), ще съм благодарна!

# 436
  • София
  • Мнения: 44 507
И аз се чудя за жена и цена. Само че при нас ще е за 1 час на ден - да му даде лекарствата и да поразтреби малко.

# 437
  • Мнения: 2 289
Значи сме доста хора, които търсим жена. И ние търсим, вече близо година, да идва някой поне за 2 часа на ден, дори не е нужно да е всеки ден, но поне малко да ни отмени. Засега без успех. Разходките, чистенето, лекарствата лесно, но като се стигне до въпроса за къпането става трудно, защото това не искат да го вършат всички и си е санитарска работа. Ако някой намери нещо, фирма или частно лице, моля да пише тук или на лични. Сигурна съм, че ще е от полза за много хора. 

andriana1975 и баща ми е със засегнато зрение, но той си има глаукома, която може и да е по наследство, не се знае. Но очните лекари казват, че и с мозъка си не "вижда". Тоест не може да осъзнае това, което вижда, а може би и са увредени нервните окончания за зрението. Това ни усложнява много ситуацията с ходенето, но се мъчим все още да ходи колко може, за да не се обездвижва съвсем.

# 438
  • Ееей тук!
  • Мнения: 40
Здравейте, аз все още се справям сама в цялата бъркотия... Успявам да се справя някакси,никак не ми е лесно, но се опитвам нито децата, нито майка ми да бъдат лишени от внимание. Ежедневието ме помита с цялата си мощ  Confused Днес имах и изпитание за духа... Майка ми паднала докато аз простирам а та е едричка...и трябваше да и помогна да се изправи  ooooh! е трябваха ми около 4часа, но успях. Установих,че категорично вече не ме разбира  Cry доста обяснения трябваха, за да ме разбере как да застане за да успея да и помогна да стане... Лоша работа! Незнам как ще се справям понататък.
Трудното тепърва предстои явно.... А това,което най-много ме мъчи е липсата на подкрепа. След преживяното днес почуствах нужда да си "излея душата", дето се вика. Рзказвам на мъъжа си за преживяването и за това как се чувствам, а в отговор вместо подкрепа в някакъв смисъл знаете ли какво получих...  Shocked той мисли,ако нещата започнели да се влошават още повече,което тепърва предстои, да отидем при неговите родители, за доброто на децата... Незнам как да си тълкувам това му поведение и мислене. При вас как стоят нещата, получавате ли подкрепата на половинките?

# 439
  • Мнения: 2 289
слънчоглед цяло геройство си е човек сам да се справи. Без подкрепа трудно. От друга страна от опит казвам, че това е най-големия тест за всякакви отношения, защото повечето хора не издържат и изчезват. А други не се и опитват да издържат де. Директно се омитат. Но дори и близките много трудно разбират какво се случва и каквото и да обясняваш няма как да ти влязат в положението. Това, че си я вдигала сама не е добре. Много е тежко с дигането. Ние имахме три случая и беше ужасно сложно. Да не говорим, че е опасно да се вдига сам толкова тежко, може херния да си направиш. Трябва да има на кой да звъннеш в такива ситуации. Не че аз говоря като човек, който има на кого да звънне, а точно обратното и знам какво това ми коства.
Аз много пъти се опитвах да си изливам душата на приятели и близки, но никой не ме разбираше и получавах само едно потупване по рамото, което си е все едно нищо. То затова би трябвало реално да има групи, където да се срещаме да говорим за тия неща.

# 440
  • Ееей тук!
  • Мнения: 40
Да lovely хубаво е да има групи,  но още по хубаво и да има човек рамо за опора.... На мен в момента ми е доста болно на душата...не стига,че тази адска болест ми отне майката приживе,а и се замислям....колко мога даполуча разбиране и подкрепа от човека на който би трябвало най-много да разчитам. Как да стане в момент в който тя има нужда най-много от мен аз да "избягам", верно е трудно но не мисля,че това е решение на проблема. То не че решенуе има,ноо  Praynig

# 441
  • Мнения: 1 965
слънчоглед , голяма прегръдка, много ти е тежко, сигурно си много силен човек. Кураж и повече разбиране ти желая! Sad Hug

# 442
  • Ееей тук!
  • Мнения: 40
слънчоглед , голяма прегръдка, много ти е тежко, сигурно си много силен човек. Кураж и повече разбиране ти желая! Sad Hug
За съжаление, само със сила не се получават нещата   идва момент,в който ти омекват капачките! Ще се справим някакси.
Гледам , малко хора пишат как протича състоянието на техните близки. Липса на време, може би...но поне за мен всяко споделено мнение,впечатление би било от голяма полза. При нас нещата за два месеца са без  никакъв развой ни напред,ни назад. Не ме познава...цял ден намотва прежди и "плете", яде каквото намери иии така... Confused

# 443
  • Мнения: 2 816
  При нас,за залисване-чанта и много цветни брошури.Много дълго време си ги редеше и гледаше.....  След период на застой ,после главоломно надолу....не става,не говори....Все си я сънувам,преди болестта.Прегръщам ви!

# 444
  • Мнения: 5
С лънчоглед  не искам да те плаша ,но минах по твоя път  и аз бях силна 4 години, но после на антидепресанти и хашимото .Най тежко ми беше когато я оставихме в хоспис , след 2 години вече като че ли се премирих. Ако имате възможност я заведете в хоспис, аз заради децата те също страдаха. Сега като ходим да я виждаме не ги водя, искам да си я спомнят както беше .Мъжете са малко егоисти, той и ММ още на втората година откакто и откриха тази болест ми намекваше за хоспис ,въпреки че и той си страдаше по свой начин, като че ли мислеше повече за децата за което не го упреквам. Сега като се върна назад се плаша как съм издържала. Как не съм спала по цяла нощ да не би да излезе, че на два пъти с полиция я търсехме, не смеех да влеза  да се къпя чаках я да заспи. Кураж

# 445
  • Мнения: 1 217
Записвам се . Не исках да пиша тук, но ....Накратко през 20..г, майка изпада в депресия, състоянието стана много тежко, много нервна не може да търпи и по спешност в Св.Наум, като и там едва я успокояваха, сякаш не й действаха лекарствата, казваха ми ,че едва ли не е наркоман.Сложиха я на един антипсихотик и с качване на дозите й блокира мозъка. Като още там в болницата й направиха скенер- който показа корова атрофия.Изписаха я по зле от колкото влязохме.Не по зле, ами без мозък, не разбираше, капризничеше,много страшно нещо.Будни стояхме по цели нощи.После бяхме в още 2 болници и нищо,последната й диагноза беше Органично тревожно разстройство.И така прибрахме я вкъщи.Имаше всякакви странични реакции от лекарствата- акатизия,не можеше да каже цяло изречение, трепериха й ръцете, лошо й е ,не можеше да спи и много др. Лека по лека стана по добре, но все лежеше,все й е нервно нищо не прави сама. Та след 2 години намерих един психиатър,който като влезе при него (тя тогава пак беше мн. зле), каза ажитирана витална депресия. Потвърди,че има тревожно разстройство + корова атрофия. Даде й един антипсихотик ,който я вдигна на крака, + още няколко лекарства. И така чудото стана.Мама живя щастливо 1 година.Започна да си готви, да се обслужва,да се конти, да помага на децата, абе всичко. Надявах се на 5 години, но уви.Пак се влоши,на фона на уж хубави лекарства,тя пак потъна в депресия, която прерасна в непоносимост.И пак при една смяна на антипсихотици, мозъка й пак блокира. Тогава минахме на тежката артилерия халоперидол и лепонекс, сермион и др.Лека по лека се успокои, но при повишаване на дозите халоперидол ,започна да получава халюцинации, при последващо намаляне изчезват, ама става нервна.В чудо сме се видели.Нервността й е до степен на непоносимост.Та в момента сме до никъде.Майка не е имала, проблеми със забравяне, по скоро с годините беше станала малко вдетинена и някой черти от характера се засилваха. Мога още много да пиша, но и без това стана дълго. Боря се да я върна до някаква поносима степен, но дали ще стане..само господ знае. Много съм нещастна и живота ми е много тъжен и празен.

Последна редакция: ср, 10 фев 2016, 22:10 от Elea Lea

# 446
  • Мнения: 2 289
слънчоглед, аз потвърждавам мнението на driftt, че това стискане на зъби и да бъдеш силен коства много. Не значи, че искам да те обезкуража. Аз самата не искам да даваме баща ми в хоспис и продължаваме битката. Но за съжаление, битката си взима своите жертви и започнах да го закъсвам и аз със здравето, цял букет от болести ми се отключи, да не споменавам депресията и паническото разстройство, които си датират още от преди диагнозата и сега се задълбочиха много. Усещането, че не си разбран от никой напълно е явно повсеместно, защото аз колкото и да се опитвам да накарам хората да разберат, те няма да разберат, освен ако не го преживеят. Да не говорим, че масово хората разсъждават егоистично и не биха си гледали близките и един ден, което съвсем ги кара да не ни разбират. Аз лично се отдалечих от приятели, роднини, именно поради този факт. Все едно сме от две планети и си говорим на различни езици вече.
Отностно как се развиват нещата. При нас напоследък все на зле. От лятото съвсем се преобърна каруцата, както се казва и нещата излязоха от контрол. Баща ми премина от състояние на пълна летаргия, при която спеше до 3 следобед, в състояние на пълна истерия, където не спеше и по 3 часа на нощ. Засега малко сме коригирали с приспивателно съня, но останалата част от деня е ад. Той крещи, събаря всичко по масата, блъска, агресивен е и си говори някакви негови неща нон стоп, кара се с някой и ние на края на деня сме изцедени и само чакаме да го сложим да спи, за да има малко тишина и спокойствие. Сега търсим някой да ни назначи някакви успокоителни или нещо такова, защото не знаем още колко ще издържим този кошмар. Ние станахме също истерични покрай това, само си крещим и се караме. Много е тежко.
Elea Lea, съжалявам, че си стигнала до тази група. Но щом си стигнала до тук явно имаш съмнения, че диагнозата на майка ти е правилна. Тя след като има корова атрофия не се ли усъмниха поне малко за деменция. Аз мисля, че майка ти не е за психиатър, а за невролог. Отидете поне на един невролог, защото ако е деменция тогава тия антипсихотици в момента, които и дават само ще й влошават състоянието. Тя може да си е страдала от депресия жената, но коровата атрофия не мисля, че е свързана с депресия. Тя за мен си говори само за едно и то е за деменция, ако някой иска да ме поправи, може и да греша. Тук вече за н-ти път чета истории на хора с деменции, които са приемани в психиатрии и оттам изписани в още по-тежко и неадекватно състояние, това ме навежда на мисълта, че в психиатриите не са много наясно с деменциите и си блъскат обичайните лекарства, пък каквото ще да става и после се оказва, че само влошават нещата, защото е доказано, че антидепресанти и успокоителни влияят зле на болни от деменция и се дават само ако е крайно необходимо, да кажем както е в нашия случай, защото болния е вече в почти непрекъснато сътояние на истерия.

Последна редакция: чт, 11 фев 2016, 13:20 от lovely

# 447
  • Мнения: 1 217
Lovely, да явно има деменция, но протича различно от това,което чета тук, т.к при нас проблема е нервност до истеричност, преди 2 месеца си беше добре, отключи се от нещо ,което по принцип я стресирва. Тя си има и тревожно разстройство, в момента,се нуждае от успокояващи, пробваме със старите лекарства, но не става. Изпада в психоза, или както казва нашия психиатър амнестичен синдром. Тя взима и сермион, а преди да се влоши пиеше и мемигмин, уж беше превенция пък то стана една. Днес се връщаме към халоперидол и лепонекс. Цял ден реве не издържа, казва,че й е нервно, до степен на непоносимост.Може би баща ти има нужда от подобни лекарства.

Последна редакция: чт, 11 фев 2016, 21:36 от Elea Lea

# 448
  • София
  • Мнения: 7 247
..

Последна редакция: пт, 12 фев 2016, 11:12 от Лекси

# 449
  • Мнения: 1 217
Исках да попитам, майка ми, като се влоши,непрекъснато казва,че не й е добре, че й е нервно или лошо. Постоянно смята,че ще умре,че няма да й мине.Вашите родители имат ли такива оплаквания, говорят ли така?

Общи условия

Активация на акаунт