Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 195 532
  • 862
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 400
Andriana, съболезнования! Тя е на място, където няма мъка и болка!

# 676
  • Мнения: 3 480
Моите съболезнования, Адриана!

# 677
  • Мнения: 18
Здравейте.И аз да се включа.Преди 3 години забелязах промяна в свекърва си , но мъжът ми и девер ми не вярваха.След 1 година мърморене отидох сама и и взех направление за невролог.Чак тогава девер ми и жена му се задействаха и и направиха изследването на мозъка,при което се потвърдиха подозренията ми за деменция.В началото я оставиха да си се прибере вкъщи въпреки моите пак подозрения/които отново се оказаха верни/че няма да се справи.И така докато не си загуби пенсията.След това си я прибрахме вкъщи.Изписаха и един куп хапчета които действаха не повече от 4 месеца,а болестта прогресира изключително бързо.Междувременно аз забременях с четвъртото си дете,което в момента е на годинка а в следствие на много нерви я родих в осмия месец.Пратих я при девер ми докато бях по болници с малката,като изрично казах на девер ми че трябва да се заведе на лекар да и сменят лекарствата,защото тези не и действат вече.Никой не ме чу отново.Сега пак е при мен,вече на памперси с тежка форма на деменция,с 5 изречения и от 3 дни със счупена ръка/след като тръгна да излиза от банята след миене и смяна на памперса/.Съпругата на девер ми снощи ми заяви че тя не можела да сменя памперси/защото видиш ли аз мога/ и няма да я вземат за 2 дни защото съм я научила на тях.А какво трябваше да я оставя да се сее из къщи и да си пусна мънинка да пълзи след това?Към момента положението излиза извън контрол.Май нервите са ми напривършване.Я кажете как се справяте с това?Много ми е трудно да се концертрирам след това с децата.

# 678
  • София
  • Мнения: 7 248
zornica_К Hug не знам какво да ти кажа... и аз съм в подобно положение. Нямам братя и сестри или др. роднини, с които да поделя грижата. Но свекърва ти има двама сина и е редно и двамата да си поделят грижата. Настоявай на това! Още повече, че си с малки деца, нерви тепърва ще ти трябват. Няма ли вариант да си поделите таксата за някой читав дом? Така би било най-добре. Не позволявай само ти да си потърпевша. Друг вариант е те да плащат на жена, която да ти помага, но дали няма повече да ти пречи още някой да се мотае у вас... Ако жената на девер ти не може да сменя памперси, има подобна услуга - гледачи идват ежедневно в определени часове  http://www.piamater.org/  Ако трябва им я закарай и остави у тях, но не позволявай така да те използват, защото това е най-вече в ущърб на децата ти.

Моята майка все повече се влошава, но поне е кротка. Обаче все по-трудно става да я обличам и събличам. Трябва да повтарям по десетки пъти едно и също. гледа ме неразбиращо или прави обратното. От десетина дни не може и да ходи (по принцип е за смяна на стави и рязко се влоши). Придвижвам я със столче на колела. През деня често я водя до тоалетна и няма инциденти, но всяка сутрин е... Не знам как да процедирам. понякога се изпуска в леглото, но най-често явно се усеща и се изправя и на пода. Понеже почти не спи не знам в колко часа се случва това, често я намирам със сменени, също омокрени дрехи, бърсала с разни неща...Разбира се купихме балатум, слагам подложка за еднократна употреба на леглото, обаче с памперса не знам какво да правя. по съвет на някоя от вас слагам дамска превръзка, обаче сутринта тя я маха и някъде я прибира грижливо. страх ме е какво ще направи с памперс. И изобщо не знам как да подходя, за да й го сложа (за превръзката я карам да събуе старите гащи и да обуе новите, (но с превръзка), което малко или много е атоматизирано). Някакви идеи или прогнози..

# 679
  • Мнения: 18
Свекърва ми първата вечер с памперса отишла до леглото на малкият ми син,събула всичко седнала на леглото и си свършила малката работа.Беше кошмар докато свикне,но поне сега не ме страх като стана какво ще открия по земята.За всеки случай заключваме всичко и денем и вечер.Относно читав дом поне на този етап ни е абсолютно невъзможно.Тъкмо решиха да подаваме документи за дом и тя падна.Оказа се че това счупване се оправя или с пирони или с игли,което значи поне още 2 месеца гипс.Аз я събличам и обличам а всяка сутрин плува.До сега ако успееше да си изплюе хапчетата вечер се събличаше чисто гола,а сутринта беше кошмар в стаята.И тя прави всичко наопаки а дори и 50 пъти да и повторя нещо не го прави.Проблема е че твърде бързо прогресира болестта.До преди 6 месеца се къпеше и обслужваше сама.Опасявам се че след счупването на ръката окончателно ще спре да се съблича и облича сама.Останали са и 5 изречения и това е .Не мога да разбера кога я боли и кога не.Само когато се събуди агресията а при нея е словестна успява да ме изкара извън релси.

# 680
  • София
  • Мнения: 7 248
Тъкмо решиха да подаваме документи за дом и тя падна.Оказа се че това счупване се оправя или с пирони или с игли,което значи поне още 2 месеца гипс.
дали не е хубаво все пак да си подадете документи. Знам, че доста се чака.. иначе и аз заключвам през нощта - страх ме е, че въпреки, че почти не може да ходи понякога напира и може да падне някъде. Иначе впечатленията ми са, че чувството им за болка е притъпено.

# 681
  • Мнения: 6 546
Тъкмо решиха да подаваме документи за дом и тя падна.Оказа се че това счупване се оправя или с пирони или с игли,което значи поне още 2 месеца гипс.
дали не е хубаво все пак да си подадете документи. Знам, че доста се чака.. иначе и аз заключвам през нощта - страх ме е, че въпреки, че почти не може да ходи понякога напира и може да падне някъде. Иначе впечатленията ми са, че чувството им за болка е притъпено.

  За държавен старчески дом е късно. Приемат само самообслужващи се хора и чак като зазлеят ги обслужват. Само в частен приемат такива. Аз плащам 800 лева само за обслужване и храна. Лекарства, водене по болници или лекари, лаборанти на място са си за моя сметка.

# 682
  • Мнения: 2 334
Здравейте, от доста време никой не е писал в темата и реших да я повдигна. Как сте напоследък, държите ли се?

# 683
  • София
  • Мнения: 7 248
Майка от няколко дни е в дом. Днес бях да я видя. Изглежда добре - усмихната, спокойна. Много ме беше страх да взема това решение, но сега вярвам, че беше правилно (и за нея и за нас.) Струва ми се, че сред хора като нея се чувства по-добре. Още в деня, в който я оставихме се запозна и излезе на двора с други жени. Говориха си, смееха се. От далеч изглеждаше все едно, че са здрави. Моята позната, която имаше близка в този дом и ми го препоръча ми каза, че съжалявала, че по-рано не я е дала там. Тогава не я разбрах, но сега мисля, че разбирам. те май наистина се чувстват по-добре в среда пригодена за тях, с хора като тях и с персонал, които разбира нуждите им.  Дано наистина е так. А тя вече не ме познава... но поне ми се радва.

# 684
  • Мнения: 6 546
Майка от няколко дни е в дом. Днес бях да я видя. Изглежда добре - усмихната, спокойна. Много ме беше страх да взема това решение, но сега вярвам, че беше правилно (и за нея и за нас.) Струва ми се, че сред хора като нея се чувства по-добре. Още в деня, в който я оставихме се запозна и излезе на двора с други жени. Говориха си, смееха се. От далеч изглеждаше все едно, че са здрави. Моята позната, която имаше близка в този дом и ми го препоръча ми каза, че съжалявала, че по-рано не я е дала там. Тогава не я разбрах, но сега мисля, че разбирам. те май наистина се чувстват по-добре в среда пригодена за тях, с хора като тях и с персонал, които разбира нуждите им.  Дано наистина е так. А тя вече не ме познава... но поне ми се радва.

Лекси, пиши ми на лични за кой дом става дума. Praynig Търся алтернативи, ако много ми се насъбере в сегашния. А и леля ми е нагрижа вече. Sad
Щях да пусна линк за ново лекарство за Алцхаймер, но съм отлетяла естествено. Като намеря, къде съм го съхранила, ще го сложа. Peace

# 685
  • Мнения: 2 334
Лекси, може ли повече инфо за дома наистина? Ако не искаш тук, аз също ще помоля на лични да ми пишеш за кой дом става дума...че и аз съм както винаги в процес на търсене на най-доброто решение.

Дано майка ти наистина се чувства по-добре там и да е за добро цялата работа. Тя явно е в доста по-добро състояние от баща ми, защото излиза, говори си с хора...баща ми вече изобщо не може тези неща да ги прави. Спря да ходи от лятото съвсем, в количка сме и обслужването е изключително сложно, а в момента сме си пак само ние, защото след като си мислех, че сме намерили една подходяща жена, тя реши да изчезне и повече не се обади. Много тъпо се получи. Не рабирам някои хора, какъв е толкова проблема поне да се обадиш и да кажеш не мога повече да идвам. Както и да е. Та баща ми си говори на някакъв негов език, не се разбира какво и за жалост не можем да го извеждаме, което ми е много тъжно на мен. По цял ден затворен в къщи на стола... Cry

# 686
  • София
  • Мнения: 45 050
Zornica,  приемам проблема ти много присърце, понеже аз имах подобни проблеми, но само за 2 пъти по 1-2 месеца. Ти най-добре знаеш кое е най-важното нещо за теб - децата. В един момент осъзнаваш, че въобще нито ги виждаш, нито ги поглеждаш. Раздействай се, търси гледачки, оферти, домове, рехабититационни центрове, болници, болници за психично болни, роднини - нещо, някъде. Иначе какво - ти се разбиваш, но знаеш как е. Обаче децата!
За мен имаше 2 повратни момента именно с децата. Първо малкия лазеше по пода в разни неща. Втория път бършех, чистех, преглъщах, но един ден стареца беше хванал папагала и уплаши всички,а особено децата. Та в този момент просто ми преля чашата, разфучах се и поставих всичко на място.
Слава Богу, при нас нещата са по-леки и има кой да наглежда човека.

Някои домове са на схема да взимат пенсията на човека, няма ли такива във Варна?
Освен това можеш да уредиш и ТЕЛК, но си е занимавка и се чака поне 6 месеца.

# 687
  • Мнения: 18
Във Варна няма.Има един в Добричко.А иначе свеки преминава май в следваща фаза.Хили се каквото и да и кажеш и на всичко отговаря с каквото ми дадете това ще ям.Но поне като чели малко се поуспокоиха нещата.Девер ми живеят в съседния апартамент но и там не я пускаме вече защото разбрахме че дори и за 10 минути, след  това блокажа му трябва поне седмица да мине.Налага се да заключвам навсякъде като излизам,че ме е страх какво ще открия като се върна.Поне сега като се хили на всичко е по поносимо гледането и.

# 688
  • Мнения: 3 480
Моят татко вече не е психотични лекартсва, мислим че агресивният период отмина. сега е в хосписа на болницата в Бургас, защото мама не може да го вдигне и накара да ходят на диализа. Там се грижат добре за него, тя ходи по 2-3 пъти на ден да се увери че всичко е наред. Не знам каква фаза е това точно - няма енергия и не става, само лежи и отказва да се движи. Живее в собствен свят и дори не знае кой е понякога и коя е мама. Не знам до кога можем да продължим така, в хосписа е 1500 лж на месец.

# 689
  • Мнения: 4 301
За съжаление, подобрение няма да има, така ще продължава и влошава, до момента..... При майка, преди да настъпи този момент мина около година и половина. Таксите започнаха от 800 лв. и стигнаха до 1200 лв., но това беше 2006-2007 г.

Тъй като болестта на майка започна да се проявява от 2003 г. - точно бях се омъжила повторно, но аз самата нямах големи средства, всички разходи поемаше ММ /не ми беше точно да бъда материално и морално задължена, но..../. Скоро разчиствах разни документи и от любопитство калкулирах приблизително всички разходи покрай нея - лекарства, храна, хора за гледане, прегледи, санаториуми, болници, хосписи - ами... за 3-4 години - 25 000 лв. И лошото е, че каквото и да правиш, идва един момент, когато процесите стават необратими и само чакаш.....

Общи условия

Активация на акаунт