Що говориш глупости, развива фината моторика и е забавно.......
- Публикувана: 8 септ. 2010, 16:58 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2010, 17:07 ч.
"Златна есен е-любим сезон, предстои незабравим ОКТОМВРИйски купон!"
Мммм, хубаво начало на деня! 
Благодаря, Боги!
Ча па толко... недейте, че наистина ми става неудобно. Не знаех, че съм леко срамежлива иначе да ви кажа честно, на рождения ден на Еличка забелязах нещо. Там беше едно семейство, членовете на което преди година поотделно и заедно не пропускаха да забелязват хубавите неща и промените в мен. Нещо, което отдавна не се беше случвало... някой да отбележи, че си се гримирал, че си облякъл едиквоси... имах чувството, че съм станала невидима. А любимия... просто беше свикнал с мен, а и няма такива навици да прави комплименти. Та така, година по-късно осъзнах, че това ми е дало началния старт - усещането, че някой оценява усилията ми. Осъзнавам, че не трябва да се грижим за себе си заради това да бъдем оценени но явно съм имала нужда...
И сега за още по-усмихнато начало на деня:
Няколко фрази, за които преди 20тина години, като нищо можеха да прибрат човек в психиатрията:
... ами аз по това време ще съм някъде из горите, ама ти ми звънни все пак...
... случайно си изтрих всичките книги ...
... от половин час не мога да си влезна в пощата ...
... утре ще си купя още памет ...
... вкарай ми 10 лева в телефона ...
... сметни си го на телефона де ...
... свалям си елф* ...
*това последното ако не го схващате, не е страшно, просто не сте (били) геймър
Случват се понякога и такива неща: разплул си се на дивана, пийваш биричка, гледаш финалите по телевизията и изведнъж телефона звъни! Отсреща истеричен женски глас започва да нарежда "Иване, какво още се моткаш, Иване?!? Бягай да вземеш малкия от градината, хлаб не си купил, тока не си платил, бас хващам, че си забравил, че утре мама пристига и ... Иване? какво ми мълчиш бе, идиот???"
А ти внимателно затваряш и душата ти пее ... Нито си Иван, нито си женен..
Благодаря, Боги!Аля,изглеждаш чудесно
иначе да ви кажа честно, на рождения ден на Еличка забелязах нещо. Там беше едно семейство, членовете на което преди година поотделно и заедно не пропускаха да забелязват хубавите неща и промените в мен. Нещо, което отдавна не се беше случвало... някой да отбележи, че си се гримирал, че си облякъл едиквоси... имах чувството, че съм станала невидима. А любимия... просто беше свикнал с мен, а и няма такива навици да прави комплименти. Та така, година по-късно осъзнах, че това ми е дало началния старт - усещането, че някой оценява усилията ми. Осъзнавам, че не трябва да се грижим за себе си заради това да бъдем оценени но явно съм имала нужда...И сега за още по-усмихнато начало на деня:
Няколко фрази, за които преди 20тина години, като нищо можеха да прибрат човек в психиатрията:
... ами аз по това време ще съм някъде из горите, ама ти ми звънни все пак...
... случайно си изтрих всичките книги ...
... от половин час не мога да си влезна в пощата ...
... утре ще си купя още памет ...
... вкарай ми 10 лева в телефона ...
... сметни си го на телефона де ...
... свалям си елф* ...
*това последното ако не го схващате, не е страшно, просто не сте (били) геймър
Случват се понякога и такива неща: разплул си се на дивана, пийваш биричка, гледаш финалите по телевизията и изведнъж телефона звъни! Отсреща истеричен женски глас започва да нарежда "Иване, какво още се моткаш, Иване?!? Бягай да вземеш малкия от градината, хлаб не си купил, тока не си платил, бас хващам, че си забравил, че утре мама пристига и ... Иване? какво ми мълчиш бе, идиот???"
А ти внимателно затваряш и душата ти пее ... Нито си Иван, нито си женен..
Белла, не мисли глупости. Щото начина, по който мислиш за интересите му, се отразява и на неговата представа за него самия. И ако иска да плете, нека се опита. Както казва Надето, развива фината моторика. Ако му се отдава, да действа. И нека Геша да прави достатъчно интересни неща пред него, да видиш как ще прихване. Виж, ако имаш у дома типичния "диванен" мъж, не се учудвай, че прихваща повече от теб. Просто активирай татето.
Аля, 
Всички сме за лудницата...
И аз съм солидарна с мнението на другите - изглежаш супер! а усмивката е неотразима...
Много е важно как се чувстваш в собствената си кожа. Да имаш стимул... Да виждаш реакцията на околните... Това ти дава нужния импулс. Поне при мен е така
По повод мъжките и женските хобита, да ви разкажа... На баба ми брат й шиеше гоблени. Шиеше перфектно- както е отпред, така и наопаки. Беше виртуоз. Навремето изпълняваше поръчки за Франция, Щатите и т.н. Имаше своя страхотна колекция. живеехме в една къща и така съм го запомнила - с гоблена!
НО както тогава, така и сега ми се струва неспецифично хоби за мъж!
Което ми напомня за следната ситуация:
МОя състудентка разказва: "Прибирам се снощи, моя мъж с маска на лице, завива сърмички "
Предпочитам диванния мъж, честно...
Всички сме за лудницата...
И аз съм солидарна с мнението на другите - изглежаш супер! а усмивката е неотразима...
Много е важно как се чувстваш в собствената си кожа. Да имаш стимул... Да виждаш реакцията на околните... Това ти дава нужния импулс. Поне при мен е така
По повод мъжките и женските хобита, да ви разкажа... На баба ми брат й шиеше гоблени. Шиеше перфектно- както е отпред, така и наопаки. Беше виртуоз. Навремето изпълняваше поръчки за Франция, Щатите и т.н. Имаше своя страхотна колекция. живеехме в една къща и така съм го запомнила - с гоблена!
НО както тогава, така и сега ми се струва неспецифично хоби за мъж!
Което ми напомня за следната ситуация:
МОя състудентка разказва: "Прибирам се снощи, моя мъж с маска на лице, завива сърмички "
Предпочитам диванния мъж, честно...
Добро утро! 
Облачето ми взе думите от устата...Боги,наистина прекрасно начало,на този иначе мрачен и дъждовен ден!
...абе хора вие къде ме пратихте...съвсем друго имах предвид...не му забранявам,нито му се присмивам...вуйчо му(брат ми) също има снимка на 5 години,на която плете...аз го казах,в смисъл,че едвам открадвам време за плетене и той като дойде да ми прави компания и трябва да му показвам и хоп след малко времето свършило...
а Геша има поне сто кусура
,но не,не мога да си изкривя душата и да кажа,че е диванен мъж...и имат си и те мъжките занимания...
аз пък рано рано попаднах на това
Меморандум на едно дете
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!
Аля,разкиска ме...благодаря!
Облачето ми взе думите от устата...Боги,наистина прекрасно начало,на този иначе мрачен и дъждовен ден!
...абе хора вие къде ме пратихте...съвсем друго имах предвид...не му забранявам,нито му се присмивам...вуйчо му(брат ми) също има снимка на 5 години,на която плете...аз го казах,в смисъл,че едвам открадвам време за плетене и той като дойде да ми прави компания и трябва да му показвам и хоп след малко времето свършило...
а Геша има поне сто кусура
,но не,не мога да си изкривя душата и да кажа,че е диванен мъж...и имат си и те мъжките занимания...аз пък рано рано попаднах на това
Меморандум на едно дете
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!
Аля,разкиска ме...благодаря!
Боги, баща ми има поне двама колеги, които се справят перфектно с иглата - единия е на фаза гоблени, а другия плете от нещо интересно ( абсурд да се сетя) килимчета за пред вратата, висящи поставки за саксии..., това от бездесйтвие на кораба по време на дългите преходи.......
Та да кажа Добро утро, слънчеви момичета
Тоя меморандум периодично ми попада пред очите и все си казвам, че ще си го изпринтя или поне ще се опитам да го науча, за да ми звъни в главата при нужда и все греда. Та мерси......
Та да кажа Добро утро, слънчеви момичета
Тоя меморандум периодично ми попада пред очите и все си казвам, че ще си го изпринтя или поне ще се опитам да го науча, за да ми звъни в главата при нужда и все греда. Та мерси......
Моя мъж е страхотен готвач и често ме отменя в кухнята 
Ето малко снимки от рожденния ден, качеството не е перфектно, ама свърши вече :
http://svetlisgv.snimka.bg/family/oktomri-2010.544126.all
Ето малко снимки от рожденния ден, качеството не е перфектно, ама свърши вече :
http://svetlisgv.snimka.bg/family/oktomri-2010.544126.all
аз пък не бих имала нищо против гаджето да ми готви,но Геша не го е прихванал това ...като се замисля повечето добри готвачи са мъже обаче...
...като се замисля повечето добри готвачи са мъже обаче...
.Страхил готви прекрасно, (когато му дойде музата. с годините все по-малко...) На всеки кораб обучава готвачите какво и как да приготвят. Самият той им прави разни вкусотийки.
Светли, много готини снимки! Прекрасен е! И как го е нападнала мацката
Светли,страхотни снимки...Светославчик е много чаровен и фотогеничен!
... какво им е на снимките,супер си е качеството!
Наде,нещо не става при мен
преди време обсъждахме тази тема,но това ме впечатли и замисли много отново
...ще го разпечатам и ще го занеса в къщи и Геша да го прочете
Татко забравя
Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко”.
... какво им е на снимките,супер си е качеството!
Наде,нещо не става при мен
преди време обсъждахме тази тема,но това ме впечатли и замисли много отново
...ще го разпечатам и ще го занеса в къщи и Геша да го прочете
Татко забравя
Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко”.
пак аз ,но с нещо по-ведро 
...понеже вече се замислям за коледните подаръци и се оглеждам насам натам...
та харесах ей това слонче
от тук http://www.eontoys.com/Products_Type_Games_Product_ELEFUN
има готини неща според мен!
,но с нещо по-ведро ...понеже вече се замислям за коледните подаръци и се оглеждам насам натам...та харесах ей това слонче
от тук http://www.eontoys.com/Products_Type_Games_Product_ELEFUN
има готини неща според мен!
Дилянче, успя да ме просълзиш...
Може би защото и аз напоследък сутрин и вечер само подканям, подканям, накрая кресвам.
Давам си сметка, че е гадно и грубо, но търпението ми е на привършване. Може би искам макар и за малко някой да ме отмени сутрин и вечер в приготовленията за градина и лягане. Това ме изтощава.
Давам си сметка, че наистина е малко дете, а аз го действам като войник. "Събуй се, измий се, занеси това, направи онова"
Иска да ми каже нещо - но това е свързано с оставянето на започнатото и пак съм нетърпелива "Първо го занеси, после ще ми кажеш..."
Малко съм на крайностите - хем обичлива и усмихната, хем изискваща и мърмореща...
ЛОШО!
Тези пеперуди ги имаше детето на една приятелка - мога да я попитам дали въобще си струва.
Имаме още неразопаковани подаръци от РД - разни коли с дистанционно. Отделно други, с които си игра ден два и стоят. В това число и моя подарък Оптимус
Играе с динозаври и трансформъри и тва е полУжението.
Вчера след тренировка влязох в един сравнително нов магазин - от тези китайските и за 7 лв. купих 11 неща - химикал с лампичка, разни печати, линийка с бен тен, минидинозаври, като се сложат във вода и порастват, семена на боб със сърце (Ади май беше сяла ), глобус 0.75 лв. , лампичка като фенер за контакт 1 лв.
Все нещо трябва да има в коледния календар...
Може би защото и аз напоследък сутрин и вечер само подканям, подканям, накрая кресвам.
Давам си сметка, че е гадно и грубо, но търпението ми е на привършване. Може би искам макар и за малко някой да ме отмени сутрин и вечер в приготовленията за градина и лягане. Това ме изтощава.
Давам си сметка, че наистина е малко дете, а аз го действам като войник. "Събуй се, измий се, занеси това, направи онова"
Иска да ми каже нещо - но това е свързано с оставянето на започнатото и пак съм нетърпелива "Първо го занеси, после ще ми кажеш..."
Малко съм на крайностите - хем обичлива и усмихната, хем изискваща и мърмореща...
ЛОШО!
Тези пеперуди ги имаше детето на една приятелка - мога да я попитам дали въобще си струва.
Имаме още неразопаковани подаръци от РД - разни коли с дистанционно. Отделно други, с които си игра ден два и стоят. В това число и моя подарък Оптимус
Играе с динозаври и трансформъри и тва е полУжението.
Вчера след тренировка влязох в един сравнително нов магазин - от тези китайските и за 7 лв. купих 11 неща
- химикал с лампичка, разни печати, линийка с бен тен, минидинозаври, като се сложат във вода и порастват, семена на боб със сърце (Ади май беше сяла ), глобус 0.75 лв. , лампичка като фенер за контакт 1 лв. Все нещо трябва да има в коледния календар...