Вярвате ли в теорията за прераждането?

                            Колкото до логиката, още в заглавието се пита за вяра. А за целта... не помня - или съм спорила, или чела, или е мое предположение. Може ли да ми разясниш, любопитно ми е наистина. А най-забавно ще се получи, ако вярвате в нещо без смисъл  .

Разбирам 
Мен пък нищо не може да ме убеди в обратното, защото съм сигурна, че след смъртта ни не остава нищо от нас. Нищичко. Раждаме се, живеем докато организма ни не се амортизира и умираме, а други се раждат. Това е кръговрата

Това, какво точно остава след смъртта - не знаем. Но това не е доказателство, че разумът е с материална природа.

Допълних в предишния си пост, но ще повторя и тук - логиката като наука няма нищо общо с темата. Вероятно мислите си (съжденията си) оформяте в резултат на познанията от  Нютоновата физика, с която са ни напълнили главите в училище. Науката вече е много по-напред, но малко са хората, които могат да обяснят квантовата физика така, че масите да я разберат. Аз също не се смятам за компетентна в тази област, за да я обяснявам. Само ще допълня, че няма нищо общо с вярата. Дали има смисъл - това всеки преценява сам за себе си в даден момент, след време е възможно да реши, че се е заблуждавал или пък да прецени, че  продължава да вижда смисъл  

Ако нещо в науката има връзка с вярата, то това е именно квантовата физика.
И не е нужно да се свежда до разбирането от масите, а само на любознателни-
те читатели.

За любознателните читатели има достатъчно четива, но в учебниците (четивата за масите) какво има?

Това, че някои намират връзка между квантовата физика и обясненията на света от гледна точка на някои религии, не означава, че квантовата физика е свързана с вярата.

                               Не, просто вярвам... в друго.

Да предположим, че виждаме 2 души пред една сграда. След 15 минути тръгват в една и съща посока и след около час ги виждаме пак заедно на същото място. Веднага можем да заключим, че двамата са отишли да извършат някакво действие съвместно и са се върнали.
  Да предположим , че  правим електроенцефалограма на един човек и го караме да си  мисли за нещо. Тогава от определени точки на отвеждане регистрираме повишена нервна възбудимост, което логично ни кара да заключим, че мисленето е предизвикало определени възбудими процеси на деполяризация на невроните в кората на крайният мозък. И наистина когато човек мисли, неврофизиологията регистрира кръстосана активност между кората на определени зони на крайният мозък, таламуса,  ретикуларната формация, лимбичната система и мн. др. И ето, съвременният учен заключава - Нервно-Трансмитерните процеси между определени невронни структури пораждат мисленето. И съвременният учен биохимик и биофизик започва да търси мисленето. Търси го във възприятието . Естествено заключава, че то не е там защото възприятието зависи от устройството на сетивните органи/примерни окото/. След това ученият заключава че мисленето не може да е в окото и започва да го търси в така нареченият зрителен път / tractus opticus/.  Но зрителният път води до тилният дял на мозъчната кора. И щастлив ученият заключава, че мисленето е резултат от невронните взаимодействия на тилният дял с другите участъци на мозъка/по - горе ги споменахме/ . Но тилният дял на кората, зрителният път, самото око  са възприятия, както предметите, които наблюдаваме. Следователно неоспоримият извод е, че съвременният учен само прескача от възприятие на възприятие без да може да обясни по никакъв начин мисленето !!!
 
Сега нека се върнем на примера с двата човека - всеки от тях може да е вършил коренно различни неща, да е имал коренно различни мотиви и това, че сме ги видели на едно и също място, категорично не ни дава право да твърдим, че са вършили едно и също нещо. Неоспоримо е, че при мисленето има мозъчна активност, но тя е само един от много процеси свързани с външната проява на мисленето.    Да твърдим, че невронната активност е цялата същност на мисленето, е  все едно да кажем, че хората са имали еднакви мотиви и са вършили едно и също нещо, защото два пъти ги виждаме заедно на едно и също място. Никой не оспорва, че хората са стояли на едно и също място, никой не оспорва, че при мисленето няма невронна активност. Но да твърдим, че мисленето е предизвикано само от невронна активност, е все едно да дадем следното определение за съществото човек:
'' Човекът е Същество, което няма пера и има два крака''. В такъв случай, могат да ни сервират един оскубан петел и да кажат, че това е човек.

Странно ми е как хората си обясняват всичко
единствено и само с науката.
Съществуват хиляди примери около нас, за които
науката няма обяснение.
Чудеса са се случвали, случват се и ще се случват, и
това е неоспорим факт.
Моята среща с едно такова явление беше преди много години.
Винаги съм се интересувала от паранормалното и много
обичах да чета различни книги на тази тема.
Имах приятел и когато за първи път отидох у тях на гости,
се изненадах, колко много книги има на тази тематика.
Попитах го, а той каза, че майка му ги чете.
Лека полека започнах да чета и аз от тях.
Най-много имаше на Лиана Антонова.
Мина доста време и един ден той реши да ми сподели нещо
много интересно, което много ме развълнува и тотално затвърди
вярването ми, че смъртта не е краят.
Баща му беше починал преди няколко години.
Приживе, с майка му са се обичали много и за нея това било голям удар.
Когато се съвзела след смъртта му, разбрала, че някъде из Видинско
имало жена, която имала умението да разговаря с мъртвите, които
пишели чрез нея. Майката на приятелят ми до този момент изобщо не
вярвала в подобни глупости, но мъката и голямата й обич я накарали все пак да
потърси тази жена. След доста питане, търсене и уговорки, отишла там, в
някакво забутано селце. Жената й казала, че вече рядко контактува с
отвъдното, защото много я изтощава и след това с дни е като болна, но все пак я
приела. След сеанса, който бил много натоварващ и дори страшен се оказало,
че жената е изписала 3 листа с почерка на бащата на приятеля ми.
В писмото били описани неща, които освен тях, никой друг не би могъл да знае
та камо ли някаква женица от забутано видинско село.
От тогава, майка му започнала да ходи често, като винаги се съобразявала с жената.
Виждала съм всичките писма. Едно от тях беше кратко. Няма как да цитирам дословно,
но в него пишеше: " Днес нямам време да пиша. Имам много важен ангажимент
свързан с човек, който много обичам. Извини ме, но днес мога да напиша само това."
Майката на моя приятел много се изненадала, но .... какво да каже. Тръгнала си замислена.
През нощта починал дядото на моя приятел или бащата на баща му.
На сутринта майка му разбрала, какво всъщност е искал да й каже,
но без да я тревожи или уплаши.
Това е моята лична среща с необяснимото.
Нека науката се произнесе ... ако може  
Аз вярвам и винаги ще вярвам  

Не, не вярвам.

Не вярвам.
Хората се страхуват от смъртта. Колкото по-богато е въображението им, толкова по-трудно им е да си представят, че след след смъртта идва пълен и необратим край. Краят на всичко, както и безкрайността на вселената, са неща, непосилни за проумяване от човешкия ум.
Много по-лесно се преодолява страха от смъртта, ако вярваме, че тя не е краят. Че има нещо след нея. Какво може да е това нещо? Отвърден живот, прераждане, духове... всеки си е представил това, към което го е насочило въображението му. От там нататък се търсят доказателства, че такъв живот има.

Относно тунелите и светлините в тях, както и връщането от смъртта, четох някъде изследвания, че отделянето в мозъка на някакво вещество, което се отделя и при клинична смърт, води до точно този тип халюцинации. Ще потърся точно как беше, за повече подробности.

Не вярвам, че науката знае всичко. Даже мисля, че знае смехотворно малко и съм убедена, че има милиони неща, за които изобщо дори не подозираме. Не вярвам в прераждането не защото науката не го е открила и доказала, а защото по моята собствена логика и разсъждения, ми се струва по-вероятно такова нещо да няма. Вярвам в еволюцията. Изключително много неща от заобикалящия ни свят, се подчиняват на нейните закони. Не мога да повярвам в прераждането, защото не виждам причина за него. Не че не мога да измисля, ако си поставя за цел. Не че някой не може да измисли хиляди украсени истории. Може. Но аз не виждам необходимост от прераждане. Някаква ясна необходимост, която е в логическа връзка с законите, които движат заобикалящия ни свят. И не, аз не мисля, че светът го движи силата на мисълта. Движат го други неща според това, което аз виждам.


Обяснението, че душите ни трябвало да страдат, докато се извисят, ми се струва също толкова аргументирано, колкото това, че звездите са венчето на Дядо Боже.
Обяснението, че човек трябва да получи заслуженото си в следващия си живот, също ми се струва нелепо. Аз не помня никакъв предишен живот и ако бивам наказвана за нещо, направено в него, на какво основание може да ми се търси отговорност, след като очевидно не съм същата личност? Това е все едно да наказваш един за действията на друг.
Обяснението, че в задгробния си живот ще бъдем наказани за делата си, ми се струва просто измислица за успокоение на хората, които не могат да преглътнат несправедливостта и им се иска да има висша сила, която да я наложи.
Логично обосновано обяснение не съм срещала.

Не вярвам, че от ден 1-ви сме си една и съща тайфа души, playing the ultimate dress up.

На тази земя, за добро или зло,  колкото - толкова.

                            Това май предполага, че всеки е спал с всеки вече  . Поне дава нов поглед към изневярата - пусни го да си отиде, след хиляда години пак ще сте заедно, няма къде да иде Милото  .

Някога е било тайфа, да
Вероятно има някакъв процес на делене на душите- размножаване демек. Как иначе се обяснява главоломно нарастващия брой на населението на Земята?