Попаднах в неочаквана ситуация

Не винаги една ситуация може да се прецени правилно. Ако децата живеят близо и са цяла групичка е трудно да изолираш едно дете да не ти идва в къщата след като другите идват (макар да ти се струва невъзпитано). (И с такава реакция жената може да си доведе главоболие или някой припадък.) А има и хора без работа - интриганти - само чакат върху някой да си избиват злобата.
Не знам как сте раснали вие, ама ние като деца истински се социализирахме без да ходим на детска градина. Бяхме един куп приятелчета - едни добри, едни лоши - ходихме си по къщите на гости, играехме в квартала. Ама имахме респект от възрастните. Някой като ти каже  - у дома или навън, това не се пипа или не се прави - ние слушахме. А сега е такава криво-разбрана слободия, че свят да ти се завие. 

Права си, Пали. Как пък не оставих някое дете да си прави гаргара с моите. Ще се скарам, разбира се. Че аз на моите се скарах, когато постъпиха по подобен начин с едно детенце, което отскоро е тук в махалата, та на други ще прощавам.
А родителите вместо да заплашват и да се ежат, да вземат да обърнат внимание на възпитанието на детето си, защото не е случайно, че то смята, че всички трябва да са под него и да правят всичко, за да се харесат само на него. Демек, още отсега смята, че другите са само инструмент, който може да използва, за да му е добре на него. А такова мислене хич не е на добре.

Правилно е постъпила Пали, дори много меко е реагирала! Ще храни и отглежда сума ти време чуждо дете и ще му се усмихва на идиотщините, да бе!
Дете от компанията хвърляше нарочно пясък в очите на моето, естествено че се разкрещях, няма да го чакам да му извади очите до като му обяснявам кротко "Недей, защото..."....хем е дете на министър- ако ще на Обама да е. 

Не разбрах какво имаш предвид с това изречение.
Може да се касае до възпитание, а може и да е до характер. Не казвам, че трябва да се толерира подобно поведение. Но има деца, които са си такива - обичат да се налагат. Някои деца харесват да им се налагат. Другите просто странят от тях.
Давам пример с двете ми по-големи деца.
Най-големият на мухата път прави. Винаги е имал компания, в което решенията не се взимат от него. Той винаги и съгласен. Хубавото е, че не му пречи. Такъв тип човек е. Не обича да инициира.
За сметка на това средният ми син е пълна противоположност. Обича да определя правилата. Не приема някой да му налага мнение. Не е като да не съм говорила, говорила, говорила. Карала съм се много. Съгласява се и после прави същото. Той например ще предпочете да го изолират, ако не стане на неговото, но не и да отстъпи. Знам, че ще има много проблеми с това поведение. От друга страна е интересен на тези, които го харесват. Забавно им е с него и си играят чудесно.
И на големия съм говорила. Също без никакъв ефект.
Ето - братя, възпитани в еднакви ценности.
Това ми звучи много обективно като преценка на ситуацията. 

Браво, Ерика! Винаги съм харесвала директният ти подход. Говоря сериозно.
И с Пали съм съгласна - аз също правя забележки на деца, когато няма кой друг да ги направи.

Въпросът не е дали Пали е постъпила правилно или не, а защо изобщо е допуснала да се стигне до там.
Не ми харесва детето Х, възпитанието му, държанието му, родителите му.....ако щете очите му, и то не контактува с моето дете, а не после да се ядосвам "Виж сега аз го пусках у дома и го храних, а то...".
Ни най-малко не страдам от излишни скрупули, ако преценя да отида при когото и да било родител и да му кажа- баста, детето ти с моето няма да играе, защото.... Но да допускам въпросното до моето и то в дома си, при положение, че виждам какво се случва....Ето това за мен е грешката, която е довела до последвалата ситуация.

Е, Мафани, то е с натрупване това, полека-лека преценяваш детето и дали да го допускаш до твоето или не.  В момента, в който се е натрупало достатъчно, за да вземе решение, тя го е взела. Все пак, за да го прецени това дете си трябва да й е пред очите известно време, така че е напълно нормално да го е приемала в дома си преди това.

В блока в който живея, също има едно момиченце на около 7 години , което се държи по-подобен начин. Не съм виждала човек дори и на по-голяма възраст, който да се опитва да манипулира така всички - от деца до възрастни. И всичко се прави осъзнато и нарочно. Въпросното дете има по-малка сестричка на възрастта на моето дете. Когато са само двете си играе с нея, когато се появи моето дете, започва да игнорира напълно сестра си и започва да се лигави ужасно и най-вече демонстративно / пред очите на сестра си / - как най-много от всичко на света, обичала дъщеря ми , колко е красива, какви хубави дрехи има и в подобен стил. Отношението към сестричката и става надменно и студено, дори няколко пъти пуска реплики, да съм видела как сестра и страдала и ревнувала ,защото тя обичала повече моето дете, а  не нея. Отделно и наблюдавах отношението и към деца на нейната възраст - ако са само 2 си играят нормално. Ако се появи трето дете настава някакъв кошмар , дръпва се първото дете на страни и се почват увещания - "тази не ти е приятелка , само аз съм ти приятелка, ще играеш само с мен , иначе аз няма да играя повече с теб, ние сме клуб еди кой си" и т. н. След 10 минути тактиката се сменя коренно - отива при новодошлото дете ,почва да му шушука нещо и да го дърпа да играят някъде другаде , а на досегашното си приятелче в игрите налага пълен игнор , почва да му обръща гръб, да не му говори и т.н. В същото време реакциите и не са продиктувани от скарване, обида или нещо подобно. Всичко се прави напълно осъзнато и в същото време много внимателно гледа как ще реагира другото дете. По никакъв начин не оставя двете други деца да си играят помежду си или да играят трите заедно.  Това го наблюдавах няколко пъти с различни деца и разбрах ,че просто е модел на поведение. Не ми се мисли това момиче като порасне що за човек ще бъде . И  си има и майка и баща ,не живее при баба и дядо.

За мен това не е лидерско поведение, както някои се опитаха да оправдаят детето, описано от Пали. Това е дете - манипулатор. За мен детето лидер е дете, което се опитва да се налага над останалите деца по - някакъв начин, което  се опитва да дава тон на какво точно да играят децата, или се опитва  да ги организира в игрите. Срещу такива деца и аз нямам нищо против, моята дъщеря обича да я "водят" другите, така да се каже. Но не и това , което е типично в стил " Разделяй и владей".

И не, не бих допуснала такова дете в къщи. Навън бих могла да я понеса някак , но съм винаги с детето си все още и мога да реагирам веднага ако се наложи.

Не би било коректно да упрекваш в неадекватно поведение детето,чието възпитание е плод на родителски пропуски/то не е виновно,че се е родило в,,такова семейство,,/
В смисъл ,аз наистина ще отправя забележка на детето в момента,но ще разговарям и  с родителя,за да го информирам за това което ме притеснява/нали всички Вие от махалата отглеждате детето му/
Би било редно вместо да търсите вина и от гузна съвест да шушукате по градинката,да помогнете на бащата и бабата.Все пак нали вече сте се намесили по някакъв начин в живота им.
Но това зависи и от това, дали хората искат да променят нещата.Бих приела да ми кажеш,че детето ми се налага неприемливо,ако с това целиш да ми помогниш да видя проблема/ще го наблюдавам/и ще внасям коректив.Но махленско-клюкарския тип,,егати ви семейството, мене ще ме учите,дето ви гледам детето,,не е точно начина по който ще стане.То и от там ни иде проблема ,съвършенни сме
Дааам всеки ни знае грешките,но никой не помага да се оправят.

Абсолютно съм съгласна с това, а и с всички други постинги в темата от Гос`жа Мафани

Чудя се колко ли трябва да не съм в час да се разкрещя на дете 

За това са родителите, щом е имало кой да и търси сметка, че детето е припаднало по нейна вина, значи има и с кой да изясни ситуацията, а не с детето.

Една такава си позволи да се разкрещи на племеницата ми, че не си дава колелото на нейното дете (не е и длъжна) след което тя от уплаха се засиня, сестра ми я осъди и то съвсем на място.

Винаги съм се учудвала на подобни родители, ако постъпят така с децата ви ще оревете целия форум и не само, но когато е вашето гледате само себе си!

Е само аз ли не видях разкрещяване?

Не само ти.Аз също. Че чак и втора тема на тема-ще Крещите ли?Много странно вадят от контекста някои хора нещо, което на тях лично така им изнася.

Това Скарах се на въпросната тарторка и я предупредих , повече нито тя в къщи, нито моето у тях не го виждам казано с нормален тон, с който се говори с дете! 

Нито пък ми се връзва в разговор с дете, нищо против, но идеално се вписва в разговор между родители, но не и към деца.

Едва ли е била тактична и се е държала подобаващо, иначе детето нямаше да припадне!

Не знам какво лично видя в думите ми, имам син, който до сега не е влизал в пререкания и не се е налагало да му се скарат!

Но имам и племеница, която пострада от една истеричка, която смяташе, че играчките на другите деца са там, за да ги ползва нейното!

Явно е въпрос на тълкуване  За мен скарах се по никакъв начин не е равно на разкрещях се, а за припадането ама хич и не се връзвам, авторката си описа как внимателно да не се удари е "припаднало" девойчето

И аз така.