Килим от пъстри есенни листа радва ЯНУАРСКИТЕ деца

Добър вечер.
Оххх, сядам най-накрая да напиша и аз как се развиват нещата.
Първо да се похваля - от вторник ходя на работа. И понеже съм много добре обучен кадър, с висок коефициент на интелигнентност  , точно за 2 часа, "влязох в час". От 2 дни работя самостоятелно вече, въпреки многото промени /преди определено беше много лесно и леко д асе работи/. От понеделник ми дават права за системата и воала! Само ми е кофти, че ме изпратиха в друг офис. Аз там ги познавам много добре, но предния ми беше на сърце, дето се вика. Пък и на баш център, не че сега не съм, но .... няма да недоволствам. В интерес на истината ми харесва и се чуствам добре. Клиентите много се зарадваха /защото са доволни от мен  / и колегите също. Честно казано си мислех, че след такава почивка, ще се чуствам ужасно и няма да свикна без Марти, но се получи точно обратното - нито изпитвам вина, че съм го оставила, нито се изморявам /определено и аз си харесвам работата - май попрекалих   .../

Второ - да се оплача   - Марти отново получи възпаление на пикочните пътища.... Миналата година по това време имаше /аз не съм споменавала тук/, ходихме с абокат да му слагат инжекции в болницата, беше отвратително /поне си бяхме в къщи/. Сега пак  . Не ми се разказва цялата перипетия, но определено го смятам за недоглеждане от моя страна и от страна на педи, при която ходехме през ден. Мислех, че след като сме го излекували, няма да се появи, но уви  . Сега пак ще ходим цяла седмица на инжекции и се моля никога повече да не се повтори, макар че лекарката каза, че главен виновник в рецидивирането са яслите. Просто не знам какво ще правя. Веселин си пусна цялата останала отпуска, за да го гледа /първата нощ не спа от притеснения как ще се оправи  /. Ако свеки дойде, в тази малка къща, не знам как и колко ще понеса. Тя ще го гледа по-добре и от мен....но.....  наложи ли се, нямам избор......
Иначе след работа ако знаете колко прегръдки получавам от най-прекрасния мъж на света  .... Много е хубаво ....   .....
Колкото до яслите   .........оххххх....не знам......всички сте прави. ТОй толкова неща научи за 1 месец и то при положение, че ходи за по 1-2 часа, определено придоби доста нови умения. Яденето е ужасно, но какъв е начинът да изискаме по-хубаво ядене? И аз, и още хиляди сме израсли по този начин, не мисля, че е излязло нещо лошо от нас - следователно не е нещо страшно да се гледат деца в ясли и градини. Който, както може.

Честит празник на всички, които празнуват - Люби, Наде - да сте много обичани и щастливи   !

от толкова ясли и храна забравих да честитя на всички именници и празнуващи Софиянци...честит празник ,много любов, вяра и надежда на всички

Здравейте и от мен!
Първо на патерици да честитя вчерашния празник на всички именници и софиянци   !

Аз вчера бях кръстница на детенцето на нашите кумци и си преставете каква суетня беше. По думите на майката на детето, съм била по-ентусиазирана и притеснена от самите родители. Аз приемам светото кръщене като нещо наистина много голямо, силно и духовно и определено бях заредена с големи емоции. А малката кръстница беше повече от послушна. Издържа стоически и с голямо любопитство целия ритуал, много й беше интересно, даже когато й се скриваше гледката какво прави дядо поп с кака Рони и мама, правеше така че да продължи да следи церемонията необезпокоявана и с добра видимост  . Снимки ще кача във ФБ, като ми пратят и от манастирчето, че аз снимах само в ресторанта. Стояхме до 10 часа, бяхме в градината на ресторанта, времето беше перфектно, а малката просто не остави каките на мира. За миг не седна, нищо не хапна и пийна, само тичаха, играха, танцуваха - е няма по-прекрасно нещо от щастлото личице на детето ти  .

Елена, радвам се от положителните ти емоции на работа и стискам палци да излекувате тази инфекция на Марти. Много неприятно наистина, дано да се оправи детенце 

Интересна тема сте подхванали - изчетох с интерес коментарите ви за храненето. Абсолютно съм съгласна с мнението на повечето - ние сме това, с което се храним! Хранителните навици на децата ги създаваме ние, ние сме отговорни за това какво ядат. Съзнавам, че децата ни вече имат индивидуални предпочитания за това, какво ще хапват, че всяко предпочита филийката и пицата пред манджата, но без да се стресира, да му се отказва грубо и пр. трябва да намерим баланса да приемат колкото се може повече полезни неща, и минимум вредни такива.
Александрина в момента е с много променено меню - преди ядеше всичко - маджи, попари, сега готвено почти отказва. Реве, тръшка се, не иска и това е. За сметка на това яде много месо - сварено, печено на скара със зеленчуци, също и много плодове, кисело мляко. Опитвам се да не я насилвам да яде манджи, на тяхно място и предлагам месце с доматки и краставици, а след някой й ден, когато й предложа примерно супичка - я изяжда с охота. Сутрин вече я питам какво иска - тя си казва - куси-кус или фийка ( правя й принцеса с кашкавал или с яйце и сирене). Ами това давам, мисля, че поне за сега има сравнително добро хранене. Не купувам вафли, шоколади, близалки, зрънчовци, кроасани и пр. Като види някое дете да яде, иска - то няма начин, купувам й, но в къщи такива неща няма, и съответно тя не яде. Вместо бисквита и давам парчета ябълка или друг плод.
Вярно, че и ние сме расли с градинското ядене, но аз си имам ясните спомени какво се е яло в къщи. Все пак родителите определят в основна степен и хранителните навици, и физическите такива, що се касае за спортуването.

С голямо закъснение, но от все сърце да честитя празника на Накрито и Любито 
Момичета, да сте живи и здрави, все така обичани и ценени и мнооого щастливи

Ели, гледах снимките във Фейса, Александрина е голяма красавица, ти си страхотна бременна!

Елена, бързо да се оправя Марти!

И аз съм за здравословното хранене на децата! В моето детство беше въпрос на добро родителство да осигуриш на детето ти шоколади, дъвки, бонбони, но това е защото ги нямаше по магазините и един вид бяха деликатес. Сега децата са засипани с боклучави храни и рекламите по телевизията хич не помагат, така че според мен е наша работа да им покажем, че това са вредни храни и трябва да ги ограничават. Анджелика закусва задължително пълнозърнестта каша с плодове. Ако, примерно в Неделя, баща й си е вкъщи и направи палачинки, или пържени филии, й даваме, но след като си е изяла кашата. Един вид, искам да се научи, че това не е за наяждане, а за да си угодиш понякога. Голям плюс е че тук по-магазините има солети, зрънчо, бисквити и тн. без сол, захар и подобрители. Специално за бебета са, био, и са печени, вместо пържени в мазнина. Ако си бях в Бг сигурно или щях да пека домашни чопливки, или да си поръчвам от чужбина. По отношение на сладкото съм направила отстъпка само за сладоледа, те. ако аз или баща й ядем й даваме да си близва.
Казармените ми методи на хранене не й пречат да е 18 кила, де 

Радостчо как 18кг бе...мойто дали има десет...

Май се пообърка, Радостчо:) Елия е 12кг и си е с доста сериозни бузки и крачета

Ми моя е 14 и ме подготвя са следващото световно по вдигане на тежести...

Здравейте и от мен,
Тези дни не ми се пишеше. че свекър ми беше в болница заради един кръвоизлив и понеже той е възрастен човек на 84 години много се уплашихме с мъжа ми за него, но за щастие последвалите изследвания се оказаха добри и най-вероятно не се касае за нещо сериозно
Иначе прочетох с интерес това, което сте писали за градините и яслите- действителността за тях е ясна , но просто понякога няма друг изход- аз лично за себе си не съжалявам, че гледах ЙоЙо и втората година- тези моменти няма какво друго да ги компенсира , а и моите доходи от сегашната ми работа позволяваха да си остана и да преглътнем тези 300 лв, дето не ги вземам сега, може би ако вземах по-голяма заплата, щях да се замисля, но така се получи, забременях и реших, че приоритетите ми се изместват ве посока майчинство, а не професионална реализация- и май наистина ти се изменят вижданията- като бях орисница на моята приятелка на бебето й- имаше други две момичета, които нямаха деца и като има казах, че гледам и втората година ЙоЙо, те ме изгледаха супер учудено и заявиха, ч ене могат да си представят да си стоят вкъщи цеели две години да гледат дете....но вскеи има право на избор, аз направих своя за себе си
Иначе относно храната- и аз съм за здравословното хранене по принцип, опитвам се да създам такива и у ЙоЙо, но от време на време си признавам, че съм й давала зрънчо и кроасани, без пълнежа, шоколад и вафли обаче не съм давала, сутрин гледам да редувам различни закуски, а следобяд гледам да закусва плод с мляко- без бисквита или друг въглехидрат- а и хубавото е, че тя не е много лакома и не иска постоянно да яде нещо. И понеже одавна не съм пускала нейна снимка, ето една до булидите, дето са изложени в Седика център

Такаа, да се отчета за днес:
Отидохме в яслата в 8 и нещо и я записахме. Директорката беше любезна и сравнително симпатична. Заведе ни на 2-рия етаж и там изчакахме да се появи възпитателката. Показа ни шкафчето, където да си оставим нещата и хвана Кари за ръка и я намъкна в стаята. С Венци се изнизахме. До тук добре. Отидох да я взема в 10ч., защото ми казаха, че първата седмица ще е до тогава. Качих се горе. Чуваха се яки крясъци от стаята / сигурно вътре да имаше 40 деца - били сборни групи в момента/. Излезе възпитателката / беше заключено/ и понеже общо 2 майки чакахме, доведе първо нейното дете, след това Кари. Когато отвори вратата, веднага потърсих с поглед моето дете и го видях срещу мен, седнало на пейката, плачещо и разтриващо си очичките. Мноого гадно ми стана. Изведе другото дете и пак затвори. Стори ми се цяла вечност. Каза ми: "Тя веднага като влезе в стаята се разплака и отиде до прозореца. После се успокои и сега пак заплака, щото Ви видя" Е как щото ме видяла, братче? Тя си беше разплакана и беше седнала на някаква пейка. А моето дете не е от тези дето така кротко си седят. И очичките й целите червени. Явно си е ревала целият час и половина докато е била там. И като се гушна в мен.  Започнах да я преобличам - бодито разкопчано. Питам: "Защо е разкопчана? Да не сте я слагали на гърне?" "Да." и ми направи забележка, че е с боди. Аз й казах, че знам, че не трябва, но е за първи ден и за час и половина..Е как може, питам ви, от първия ден и то за толкова малко и да я слагат на гърне?! По принцип съм за, но не можеше ли да изчакат поне 2-3 дни да се осъзнае къде се намира, горкото? Утре ще взема да я помоля да не я слага поне тази седмица. Аз като знам у нас как изпада в истерия от гърнето, камо ли на това непознато място с куп нови хора. Също имам чувството, че са я тормозили другите деца. Тя по принцип е много контактна и никога не се омърлушва така..Направо съм потресена. Утре сигурно ще има голяма драма още като види къде отиваме.

Ох, момичета, само като ви чета и ми става толкова мъчно!    Какви са тия лелички, все едно с конкурс по лошотия са ги избирали! Детска психология не са ли учили и няма ли грам такт в тях!? Силни гушки за всички малки човечета и страдащи мами! Много ви съчувствам на всичките! 

А за храната: няма как да се променят нещата за яслите, но вкъщи може да се навакса с плодове, зеленчуци и качествена храна за вечеря и през уикендите. Навиците се променят, съдя по себе си. Вкъщи всеки ден има салата(много рядко туршия през зимата) и пресни плодове и зеленчуци. Докато живеех при нашите плодовете така си изгниваха по фруктиерите и въобще не се купуваха толкова често.

Ох, Люби, направо ми се сви стомаха като прочетох за първия ден на Кари в яслата  . От сега се плаша как ще я пусна на ясла, как ще реагира като остане сама в непозната обстановка. Колкото и да ми е адаптивна и контактна, това си е голям стрес за мъниците - много непознати дечурлига, повечето ревящи, и няколко сърдити и не много мили лелички и най-вече мама и тати не са там. Дано не навсякъде е така, но май се опитвам да се самозаблуждавам 
Пожелавам ти бързо да мине този стресов период и за детенце, и за теб 

lubito    Много гадно ми стана като ти четох постта. Кристи пищи до посиняване с баща ми да не говорим ако го оставя между 40 деца и непознати лелки. Сигурна съм че в ДГ не ги тероризират или тормозят, но просто душичките не са свикнали. Пак пак Карито е била добричка, това ако беше Крис щяха да ми се обадят след максимум 5 мин., че получава пристап от рев. Аз днес ходих да му занеса снимки и картончето с ваксините, за да го запиша и ми дадоха следния списък:
1. Детето не трябва да носи памперс.
2. Трябва да говори.
3. Без биба.
4. Трябва да може да яде само.
5. Трябва да има навършени 3 год.

Тъй че най вероятно няма да стане и за септември 2011. Но да ви кажа никак не съжалявам. Много ми се искаше да започне да контактува с други деца, но и за това ще му дойде времето.

Люби  .

Люби
Що са такива лоши тези хора не мога да разбера!? Те деца нямат ли? Аз все си представям яслата като едно весело място, където дечицата да се социализират, а не да ги стресират...


Тц, не съм се объркала ...18 килца, и високо е към 89 санта някъде. Кралимарковица
Даже миналата седмица ходихме на лекар да питам ок ли е всичко, че такава голяма върви. Гледаха някви таблици, от които тя излизаше и констатираха, че 1% процент от децата са така и ние влизаме в този процент. Иначе си хапва нормално детето, просто явно си е ген! Дрешките за четири годинки вече са й леко тесни и онзи ден купихме зимни панталонки за 4-5. Ще ги навиваме
И гирички вдигам, за заякване, че не е лесно...

Забравих вчера- благодарности на Лорини и Усмихнатото за съветите по въпроса с диетата  . Вече от осем дни диетствам и определено има резултат!

Знам, че всички се притеснявате, но това че детето плаче в яслата не означава, че не го гледат както трябва. Ми моя реве винаги щом не съм му пред погледа. Днес в парка бяхме картинка - качих се на едно колело да се пробвам и онова като хукна след мен - мамааа, мамааа. Та той и в баба си като е мине не мине и приревава за мен. Стига с този негативизъм...Почвам да си мисля, че явно аз съм сбъркана След като вчера Хриси и едно друго детенце се сбиха в парка заради една катерушка. Дребния в същия момент го бяха нападнали оси и се мъчех да го оттърва от тях. Хукнах да разтървавам. Гледам таткото се мъкне като народна песен идващ от една далечна полянка и ми заявява, че това било грубо(че се сбили) Ми викам гледайте си детето, но не от 200 метра, защото честно казано ми писна от такива родители. Аз гледам да са неотлъчно до тях, защото са големи разбойници и двамата. Ама да им имам и спокойствието на някои родители...Или аз трябва да излизам с опаковка валериан и да не ми дреме.
В този ред на мисли - тия мойте Темерути са адски войнствено настроени към непознати деца. Срам ме е вече.Големия е така към по-малки деца , но малкия не подбира, като има афинитет да ступва момиченцата. Туй май не трябваше да го пиша, че сега Лорини съвсем няма да доведе Катерина в кафето   Бъзикаме се с другите майки, че така си изразява обичта - нали мъжете са малко по-бавно развиващи се
 И да попитам, какво давате за закуска, че нещо са ми се изчерпали идеите