Януарчета 2010 - тема 11

Хмм Мамо Це с интерес чета всичките ти постове, възхищавам се на решението ти да отгледаш и възпиташ не 1 или 2 а 4 прекрасни същества    Може би обаче ще съм единствената, която няма да се съгласи с това че само ние родителите оказваме влияние върху поведението на детето. До известна степен влияем естествено, но средата си е среда и идва момент когато сутрин е на училище, следобед с приятелчета пред блока (или в кафето зависи от възрастта) и вечер се прибира хапва на бързо и си ляга...Ти казваш че може да се опита да говори с родителите, но има деца които не се опитват да обсъдят проблемите си, тогава не е виновен родителя които не обръща внимание. Добър пример за думите ми са и това че в едно семейство може децата да са крайно различни като поведение, макар да са възпитавани от едни и същи родители по един и същи начин...
И аз говоря от опит, само че от моя детски опит, а не родителския.... Израснах в добро семейство, баща ми проявяваше нужната строгост, майка ми пък ми беше приятел....през повечето време, имаше и време в което реших че никой не ми е приятел ки всички са против мен, бях злобна и непокорна, бях депресирана..минах през какво ли не, не мога да кажа че съм била лошо дете,но съм минала през своите си глупости...Най голямата от днешна гледна точка беше да излъжа родителите си че ще спя при приятелка а да отида в друг град при момче с което си чатехме    Слава богу пича беше свестен, нахрани ме и ме остави да спя в неговата стая, а той спа на дивана в хола...колко ми е бил акъла да ме пита човек....Та исках да кажа че много фактори са определящи за поведението на децата и тийновете 
Да не говорим стремежа на всеки човек да е харесван, от там набутването в лошата компания, защото така си по харесван.....след това изводите са ясни 


Та такаммм толкова от мен, сигурно това ми е най дългия пост от както ме има в този форум 

Относно характера съм доволна че е наследила по скоро моя    Баща й е по .... ако кажа 'бавен' нали не се брой за обида  По мълчалив, по затворен, докато тя е една такава пъргава, любознателна, дето беше писал някой опознава играчките като ги блъска и хвърля  И много, ама много се усмихва на непознати и нещо им разказва 


Някой (извинете не помня кой, но ще ми влезете в положението) беше питам за масажа - аз не правя вече, и на мен ми е трудно памперса да сменя какво ли остава да я държа в легнало положение за масаж и гимнастика 

Привет муцунки!

Гледам лека философия се е разнесла из темата!
И аз съм съгласна с Мама Цоцоланка! Ако средата влияе (което е неизбежно), то това влияние е по-малко. Ако децата се чувстват обичани, сигурни и спокойни със родителите си, то те ще им се доверяват и тогава родителите ще могат да помогнат. А че всички сме имали луди периоди е факт. Важното е да са само периоди!

Абе с една дума, възпитанието на Марина за мен е най-важната, отговорна, трудна и специална задача в живота ми и мнооооооооого се надявам да не се издъня. Даже адски ме е страх. Ама ще гледам да я обичам много пък........

Иначе по другите въпроси - рано ми е още да мисля за училище, но мисля, че ще преценя според детето. Аз съм тръгнала на 7 години, мъжа ми на 6.... Ама не знам кое е по-добре. Ако преценя, че детето ми е готово, може и от 6, но като цяло предпочитам от 7 годишна. Точно за да бъде дете още мъничко.

За гимнастиката - отдавна не съм в състояние да я задържа легнала за повече от една минута, освен когато спи...

За  характера - не мога да преценя..... Май ние с мъж ми си приличаме 

За яслите - май и аз трябва да взема да проуча въпроса, че искам от септември 2011 да я пусна евентуално.

Герганче, роклята е тук. Пишиш да се разберем как да ти я дам! 

Аз също съм родена януари.Майка също ме е пуснала на 6 г. на училище.Това ми е в един огромен +.Направо се радвам ,че го е направила.Въпреки,че бях една от най-малките дърпах много бързо напред.

Здравейте и от нас в новата тема  
Ренкси - на мен ми хареса заглавието, което си предложила Ето и още едно току що ми хрумна - "Лятото си заминава вече - Януарче става все по-палаво човече"
Нямах много много време да чета, поглеждах отгоре отгоре, но бяхме доста време болни с Катрин, слава Богу поне тя се оправи. С всеки изминал ден става все по-пъргава, постоянно иска да стои права, тича с проходилката и прави бели   Доста неща вече може да показва - например като я попитаме къде е лампичката и веднага поглежда нагоре, показва с ръчички колко голяма ще порастне, дава боц, целувка, чао и здравей, показва къде са оченцата на животни или играчките
Искам да попитам след като беше около 10 дена болна, а от 3 4 дни е добре, кога мога да въведа нова храна? искам да започна да давам по малко жълтък и попарка   Всичко друго съм въвела -  пюрета плодови, зеленчукови и месни, каши с глутен и без, също и млечни,  сурови плодове... Но основно си суче  
Също така не знам дали трябва да се притеснявам, но още нямаме зъбче   иначе дъвче милото дори се сърди като и дам само гладко пюре, а като и сложа вътре сухар и започва да дъвче и да ръмжи  

Връщам се да чета и ще се включа по обсъжданите теми

Герганче, няма да се стремя да те убеждавам в каквото и да било...Само ще ти кажа,че аз също съм бягала от къщи....За 3 дни. И аз бях при момче. Пътувах сама, 10 клас, с влак през нощта на много километри....В момента това ми се струва един голям кошмар, просто акъл съм нямала......И то зимата, за да бъда на неговия рожден ден......След време трябваше да избирам между това момче и настоящия ми съпруг за кого да се оженя. И двамата ми бяха направили предложение за женитба.(Ех...а бях слаба, красива и млада.....)Та всеки прави своите глупости......И затова вина пак имат...родителите.....За мен лично за да се случи подобно нещо значи има някакво прекъсване по линията родител - дете. Родителя не е разпознал сигналите, които му подава детето. А то винаги подава такива - и те са винаги в крайностите. Или много добро, или много лошо. И родителя е длъжен да отреагира. С разговор, с повече внимание, с морална подкрепа......

Много от глупостите, които вършат децата са на база ниско самочувствие. Ако на детето постоянно му се повтаря - Дебело си, слабо си, за нищо не ставаш, ти си като баща си/майка си/друг роднина, ти не си умен, ти си....... - детето ще избие нанякъде.......Ако ние създадем едно здравословно самочувствие на децата си, много от проблемите ще се разрешат. Ако усетят подкрепа.....Големия син изяви желание да си слага гел на косата. Не ми харесва това, зализани с гел ходят едни с нездрава сексуална ориентация, принципно съм против, защото има хубава, чуплива коса и не искам да я разваля с разни химии. Но.....независимо,че не одобрявам - се съгласих. Какъв бе сигнала - един път изяви желание да влезе с мен в магазин за козметика. Попитах го няколко пъти, няколко дни защо е влязъл с мен. Мълчи и отрича като комунист. Но...най-накрая се предаде, казах му,че ще му го купя - каквото и да е то, че ще го посъветвам ако мога за най-доброто....И той се отпусна и ми каза. Всичко на всичко го използва един път този гел, ходи на кино с момиче.......Как разбрах - просто се бе изтупал, парфюмирал - все неща, които нормално не прави. След това негов приятел го издъни,че наистина е бил с момиче.

Та днес проблема ще е гел, утре нещо друго......Когато им показваме,че на нас могат да се доверят, че ние няма да ги подведем, да им се изсмеем, да им омаловажим чувствата - те ще споделят. Въпроса е как да им влезем под кожата и да им измъкнем и душата с памук. И пак...с любов...С виканици, със скандали - нещата не се оправят, а напротив - влошават.

Децата винаги подават сигнали....още от бебета. Номера е да ги разпознаем. А това става като си близо до детето си. Когато вършиш нещата заедно. Затова ви писах,че обичам да готвя с тях и въобще разни работи да правим заедно. Тогава се отпускат, скъсява се дистанцията.....Аз още напр. не съм убедена в един въпрос - родителя трябва ли да е приятел или не. И съм за, и съм не. Не можем да сме приятели, но можем да си имаме доверие. Приятел е едно, родител - друго, но и за себе си все още търся правилния отговор.

Та.....отново и отново - дори и средата да се опита да претопи детето - ако е имало здрава връзка родител - дете - това трудно ще стане. Ако детето има добро самочувствие то рядко ще търси одушник в компании, които не са му по вкуса. Няма да бъде по течението. А ще бъде самия себе си и така ще увлече и други като него и ще бъдат една компания. И няма да го интересува колко други велики компании има. Просто ще се научи да отсява приятелите си. И да се противопоставя на модерното(модерното в кавички - пушене, пиене, наркотици), ще се научи да казва НЕ и ще се уважава. Да, родителите трябва да научим и децата да се обичат сами себе си. Да помогнем на децата си да знаят какви приятели да търсят, да им покажем един добър пример за това като им показваме нашите добри, приятелски връзки.

Всичко това - да се самоуважават, да имат добро самочувствие, да се чувстват значими - се изгражда от родителите, от тясната връзка между тях....И за това трябва време. Не става от днес за утре. Трябват понякога години...Защото всяко дете е различно. На моетоако трябват 5 години за това, но твоето може да е достатъчна само 1. Точно това е трудното на възпитането - че сееш днес, а резултатите ги виждаш след години. Дълги години. И това може да те отчая.  И да им внушим,че това да си вървежен в днешно време е много разтегливо понятие.....Вървежен за кого? По чии критерии? Дали това не са критерии, които са въздух под налягане........Често т.нар. вървежни имат куп комплекси и проблеми, които са добре прикрити...Точно с показността и парадирането те избиват ниското си самочувствие.

Една жена - счетоводителка се оказа,че познава моя позната. Тази моя позната е като баба за децата ми. Може и да съм ви писала - независимо от голямата разлика, те са едни от най-големите ни приятели тук. Та...тя винаги е била кротка, спокойна жена. Никога не е блестяла с облекло, но пък как ще те успокои, как ще ти вдъхне кураж, как щете подкрепи - просто няма равна на себе си. Та счетоводителката разказа,че е завиждала преди време на моята позната как общува с децата си, и с децата въобще. И ми каза - Завиждах и съвсем искрено и исках да съм на нейно място. Децата и(три деца има) така я слушаха, без да им повиши тон, без да ги удари.....За мен тя бе най-добрата майка, която съм срещала. Така ми каза счетоводителката. Предадох думите и на моята позната. Позната ми скочи като опарена...Не е било възможно тя да го е казала всичко това.....Тя никога не е била казвала хубава дума за когото и да било, била една от жените, които диктували парада в предприятието(т.е. била е вървежна). А какво се оказа след време - тя , вървежната, си признава,че не може да стъпи на малкия пръст на нея - тихата и кротката.  Та понякога не се знае - дали т.нар. вървежни тайно не завиждат на хората с мнение, с характер, с лична позиция......Понякога вървежните хора са твърде слаби.......Затова - се стремя децата ми да бъдат себе си, а не да искат да бъдат на мястото на когото и да било...Защото не знаят какво искат и не знаят какво точно е това място.......Понякога това място е с основа на пясък - несигурна и неустойчива.....

Та..добрата основа на децата се гради от малки, с любов, разбиране, такт, изслушване, личен пример и .....трябва време за всичко.......

Преди 10г. една майка ми каза,че вече не учи децата си на вежливите думи.......Вече да си вежлив не е вървежно.......Смеят им се.....Но пък стойностния човек винаги ще оцени едно казано - Благодаря! и точно това благодаря може да изиграе своята положителна роля. Да научим децата си да имат високи цели, а не да се задоволяват с малко. Да бъдат бойци, да не се предават, да ги научим,че не е страшно да загубиш битката, щом пред теб има цяла война за покоряване........Трудно е да се възпитават деца, никой не е обещал на родителите, че ще е лесно......Но дано ние родителите да не си правим живота още по-труден отколкото е.....Че понякога най-големия враг е самия човек........

Въобще възпитанието е толкова огромно и необятно......Съвсем честно - проблемите със Сами - то и едни проблеми - колко пюре изял, какво изял, кога е ял, дали е акал и т.н. - са смешни, бели кахъри на фона на проблемите и лавирането между тях на големите деца. Та като ги гледах големите как вече се отделят физически, емоционално и психически от мен...си пожелах едно бебе....Егоист човек съм.....

Та гледам със Сами да го давам яваш-яваш и да не се кахъря за абсолютно нищо, детето се развива нормално, много важно дали на 9 или 10 месеца съм го записала на кухня(пример е това), да си пазя нервите, когато порасне...Тогава ще започне същината с него...Сега да се наслаждавам на успехите му....Днес направи първи, успешен опит да пълзи......И днес за първи път му бе неприятно,че непознат го закачи...Сви се в мен, опита се да заплаче.......А жената бе толкова мила, приятна, самата тя баба от няколко месеца и му се радваше така истински.....а той....се изложи.......И продължава да няма зъби.....

Привет в новата тема!!!

Ами, не си единствената.
От момента, в който синът ми се осъзна като самостоятелна бойна единица (около година, година и малко), започнах да виждам как копира поведението или речта на някой - първо баща му и дядо му, после за беда кварталния биткаджия, дежурния "наказан" в училище... Коства ни много разговори и обяснения, че всеки трябва сам да определя и преценя поведението си и да носи отговорност за него, както и че поведението му не зависи от оценката на "силните на деня". Накрая решаваща беше думата на.... треньора по карате.
 
Аз мисля, че децата не се възпитават, те се "направляват". Грижиш се за тях, както за руслото на сезонна река - прочистваш брега, култивираш когато водата е спокойна, надграждаш и укрепваш ако ситуацията позволява или ... строиш водна централа, за да може стихията да сътвори нещо полезно. Ако си наблюдавал както трябва, може и да улучиш най-доброто място за централа. Преграждащите стени, вирове или отклонения не са полезни, напролет всичко рухва с гръм и трясък.

И да амбициозна съм, много амбициозна. Амбиция не е мръсна дума. Харесвам Стиви Джобс, той ми е нещо като идол. Харесвам неговото кредо: Stay hungry. Stay foolish. Това е и мое кредо    Много се надявам и двете деца да попият малко от тази амбиция..

Вироглавка, първо е трябвало да поговориш с мъж и дядо за речта, която използват...Детето няма никаква вина...То попива това, което чува......Мъж и дядо могат да се самодисциплинират - те са големи хора. Имах подобен проблем и помолих баща ми докато децата са при тях - да забрави за псувните. На 90% я спазва тази моя забележка........Мъж ми на 100% забрави за благоевградския диалект........Смея да твърдя,че в ДГ по разбираеми причини се говори много на диалект....Децата ми нито говорят на диалект, нито псуват. Просто знаят,че това не е за тях........

Це, не си разбрала - нямах нищо против да имитира баща си и дядо си...

Момичета, честит празник на всички именници и всички софиянци! Нека всички сме живи и здрави, с повече вяра, надежда и любов!

Добро утро, мили мами и бебешоци.Честит празник на именнички, ако има такива.Да са живи и здрави.
И аз мисля, че не всичко зависи от нас, родителите.Ето, каката откакто тръгна на училище, а и започна да си играе с децата(в блока си има приятели) в мое отсъствие,пускам я сама, голяма промяна виждам.Колкото и да и давам пример и да и втълпявам да не се сравнява с другите, тя го прави.И преди колкото и да беше привързана към мен, сега като че ли започва да се отдръпва.Незнам дали го обясних на разбираем език.Каквото и влияние да имаме над тях, все пак настъпва моментът в който те прекарват по-голямята част от времето си навън, в друга компания, нерядко нямаща никакви ценности.Затова аз само се моля да имат акъл, а пък аз ще се постарая да им дам опората от която се нуждаят.
И да ви се оплача.За пореден път се уверих, че нашето здравеопазване не струва.Снощи мъжът ми получи бъбречна криза и докато лазеше по земята аз половин час се обяснявах с диспечерката на бърза помощ.Та как се казвал, егн-то, та го объркала и така.При положение че бях готова да платя колкото трябва, само да дойдат.Ами ако беше инфаркт или нещо друго?То човека ще си отиде докато ги дочака.
Лек и усмихнат ден на всички.

Честит празник на всички малки и големи именници,
честито и на софиянци.

Желая ви много здраве,и нека на всеки в душата му има малко Вяра,Надежда и Любов!

Черпя за най-голямото ми момиченце, София  .

Честит празник на всички празнуващи!

За зъбчетата - не се кахърете, точно на Софи й излязоха на 1 год. и 1 месец, а после избиха 10 наведнъж. Иначе пак си дъвчеше, с венците. Казват, че така зъбките са по-здрави. Тези дни трябва да ги водим на зъболекар, та ще видим дали има нещо вярно   .

Честито на празнуващите!

Брей, колко интересно станало тук, ние сме се били развихрили бре Давайте все така, темата определено мръдна малко
Аз само за амбицията искам да вметна, че разграничавам категорично амбицията, която се отнася до теб самия и те тласка напред да изискваш още и още от себе си от тази разновидност на амбицията, на която се вика точно "амбициозна майка" и което всъщност е опит да прехвърляш върху детето твоите неосъществени амбиции и да изискваш от него да бъде еди какво си вместо просто да го оставиш да бъде себе си, това е един вид насилие над детето, а за мен лично е ужас неописуем. Затова писах, че не искам по никакъв начин да бъда от тоя тип майки.

На същото мнение съм  Трагедията е, че много малко хора, да не кажа почти никой, успяват да разграничават на практика нещата. И единствените, които страдат от това, са децата.

Честит Празник на всички именници! На софиянци също!   
Във връзка с дискусията за възпитанието на децата искам само да кажа, че според мен истината е някъде посредата. С всичко в този живот е така. Колко много неща съм се заричала, че няма да правя с Яна, ами правя ги. С Жори също. Обвинявах майки, които не гледат децата си поне до 1 година, а аз започнах работа, когато Жори беше на 6 месеца. Всичко е според ситуацията. И с училището ще е така. Мисля да ги пусна и двамата на 7, но кой знае какво може да се промени дотогава. Може и задължително на 6 да стане. Вече гледам да правя каквото мога и да давам най-доброто от себе си, останалото ще се нареди.
За амбициите също мисля, че не трябва да се прехвърлят върху децата, междувпрочем това важи и за вегетарианството (макар, че сега не става дума за това).
Та така споделих и аз 
nikikol82, как е мъжа ти? Това с бъбречните кризи е много неприятано. Бързо възстановяване!
Някой питаше по колко изяждат децата. Жори яде по едно пюре от 190 гр. Към края на месеца мисля да пробва и тези с по-едрите частици от по 220.
Приятен ден и весел празник на празнуващите!